Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
31.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №895 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от И.М.В., с която са предявени срещу З.Л.И. АД
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както следва: за сумата от 60000
лв., представляваща обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени
вреди от произшествие, осъществено на 17.01.2014 г. и за сумата от 1781,05 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди. Претендира законната лихва от
деликта, както и направените по делото разноски.
Ищцата
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 17.01.2014 г. на
територията на Р.Р. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна
страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства от образуваното в Р.Р. наказателно
производство, че на 17.01.2014 г. е настъпило ПТП в гр.Александрия, на
кръстовището на път DJ 504 с път V06F, км 50 + 500 м, от дясната страна на пътя
в посока от гр. А.към гр. Л., с участници: лек автомобил „Пежо 306“, рег. №*******
и микробус „Мерцедес“, с рег. №*******. Сред посочените в документите от
наказателното производство пострадали лица е и ищцата И.В..
От
заключението на авто-техническата експертиза се установява следния механизъм: лекият
автомобил „Мерцедес“ се е движел по път с предимство DN6F в дясна пътна лента
със скорост 56 км/ч., а лекият автомобил „Пежо“ се е движел по път DJ 504 – без
предимство, обозначен със знак „Стоп“ с посока от дясно със скорост 30 км/ч. и
без да я намалява е навлязъл в кръстовището и ударил автомобила „Мерцедес“ с
предната си част челно. Причината за ПТП са действията на водача на автомобила „Пежо“,
който е навлязъл в кръстовището от път без предимство и не е изпълнил
задължението си да пропусне движещия се по път с предимство автомобил „Мерцедес“.
За водача на автомобила „Мерцедес“ не е имало техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати произшествието. При така установените факти
съдът приема, че произшествието е причинено от автомобила „Пежо“, който не е
изпълнил задължението си да преустанови движенето си при знак „Стоп“ и при
навлизане в кръстовище от път без предимство да пропусне движещите се по пътя с
предимство превозни средства.
Установява
се от съдебно-медицИ.ката експертиза /основно и допълнително заключение/, че след
травматичните увреждания на ищцата съответстват на механизма на произшествието
и са в причинна връзка с процесното ПТП. Ищцата е получила многофрагментно
счупване на дясната бедрена кост до колянната става, във връзка с което
претърпяла операция – кръвна репозиция с метална остеосинтеза. Счупването на
бедрената кост е затруднило движението на десния крак за срок от около 6-8
месеца, като през първите 8-10 седмици движението се извършва с помощни
средства, 3-4 месеца след увреждането започва натоварването на крайника.
Извършена е рехабилитация. При извършения личен преглед, вещото лице е
установило, че ищцата ходи с накуцваща походка, получава изтръпване на
оперирания крак след натоварване, десният крак е по-оточен, видимо най-вече в
глезена, а движението флексията /свИ.ето/ в тазобедрената става е ограничено и
болезнено. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че не се очаква пълно
възстановяване на колянната става поради изменения, които са настъпили в
ставната повърхност.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на автомобил „Пежо” с рег.№ *******, валидна към 17.01.2014 г.
Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата, действащи в Р.Р.
– като не е спазил намиращия се преди процесното кръстовище за посоката му на
движение пътен знак „пропусни движещите се по пътя с предимство“, се е ударил в
движещия се по път с предимство автомобил „Мерцедес“, с рег. № *******, в
резултат на което е причинил телесни увреждания на ищцата, пътуваща като пътник
в последния. Причинната връзка между произшествието и уврежданията на ищцата се
установява безпротиворечиво както от писмените доказателства, така и от медицИ.ката
експертиза.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически
болки и страдания и разходи за лечение.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване и обстоятелството, че пълно
възстановяване не е възможно, както и начинът на отразяване на уврежданията с
оглед нейната възраст, начин на живот и среда. Като съобрази тези обстоятелства,
както и начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това
шок и негативни емоционални преживявания, съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 50000 лв.
Основателна
е претенцията за имуществени вреди – за извършени разходи в общ размер 1459,05 лв. за медицИ.ки
консумативи във връзка с претърпяната увреда. Извършването на разхода се
установява от представените фактури: №51225/20.01.2014 г., №51251/22.01.2014 г.
и 2 бр. касови бонове, както и 322 лв. за превод на документи от румънски на
български език. Извършването на разходите се потвърждава и от показанията на
свидетеля И.В.. По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищцата е
възникнало вземане за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1781,05 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. По делото не се установява поведение
на пострадалата, с което да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
По делото няма категорични доказателства по въпроса снабден ли е бил процесния
автомобил „Мерцедес“ с предпазни колани. Доколкото задължението за използване
на колан предполага наличие на такъв, след като няма данни дали конкретният
автомобил е бил оборудван, безпредметно е да се разглежда въпроса има ли
нарушение на задължението за пътуване с предпазен колан.
По
разноските:
На ищцата следва да се присъдят на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски съобразно уважената част от иска
в размер на 293,35 лв.
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 2397,68 лв., включващо ДДС.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – в
размер на 45,32 лв., включваща разходите за експертиза, свидетел и
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда съобразно чл.78, ал.8 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 2071,24 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да
заплати на И.М.В., ЕГН: **********, както
следва:,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата
от 50000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 17.01.2014 г., заедно със законната лихва от 17.01.2014 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата
от 1781,05 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 17.01.2014 г., заедно със законната лихва от 17.01.2014 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 293,35 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 60000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да
заплати на адв. П.К., САК, с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2397,68 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, включващо ДДС.
ОСЪЖДА И.М.В., ЕГН: **********, , да заплати на З.Л.И.АД, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 45,32 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2071,24 лв., представляваща дължима държавна
такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: