МОТИВИ
НОХД №471/2020 г.:
Обвинението е против подсъдимия Г.И. *** за престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
Подсъдимият се обвинява в това, че на 31.08.2019 г. в с.К., обл.П. се заканил с убийство на И.Г.К. чрез думи и действия
и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.
Подсъдимият Г.К.
не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Не дава обяснения за
фактическата обстановка.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени
доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК
прие за установено следното:
Пострадалият И.Г.К. и подсъдимият Г.И.К. са баща и
син. Свидетелят И.К. ***. Подсъдимият Г.К. ***, но през почивните дни посещавал
с.К.. Отношенията между двамата били влошени. При посещенията си в с.К.,
подсъдимият Г.К. крещял и псувал баща си. На 30.07.2017 г. подсъдимият Г.К.
нанесъл побой върху свидетеля И.К.. Образувано било гр.д. №3288/2017 г. по
описа на Районен съд Пазарджик по реда на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, в хода на което
била издадена заповед за незабавна защита. С посочената заповед подсъдимият Г.К.
бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо своя баща, пострадалия И.К..
След този случай подсъдимият Г.К. *** и да се кара с пострадалия И.К..
На 31.08.2019 г. вечерта свидетелят И.К., както
редовно правел от около три години, отишъл да вечеря в дома на своята дъщеря,
свидетелката В.З., която живеела в друга къща в с.К.. Около 22.00 часа свидетелят
И.К. се прибрал в къщата си. Подсъдимият Г.К. бил на двора. Той се нахвърлил
върху свидетеля И.К., хванал го за шията и започнал да го души. Докато подсъдимият
Г.К. стискал И. Гочев за гушата заявил: “Сега ще те удуша!“. Пострадалият И.К.
започнал да вика: „Помощ, утрепа ме!“ и се опитвал да се отскубне от ръцете на подсъдимия
Г.К.. В един момент успял да се отскубне и избягал в стаята си. Виковете му за
помощ били чути от свидетеля К.Ш., който живеел в непосредствено съседство с И.К..
Свидетелят Ш. веднага се обадил на ЕЕН 112 и обяснил, че в дома на съседите син
бие баща си. Междувременно пострадалият И.К. се обадил по телефона на своята
дъщеря, свидетелката В.З.. Той звучал много уплашен и казал на дъщеря си
:“Викай полиция, че брат ти ме хвана да ме души!“. Свидетелката З. веднага
позвънила на ЕЕН 112 и съобщила за случилото се. Тя била уведомена, че вече е
получен сигнал за това. След това свидетелката З. отишла в къщата на И.К.. Подсъдимият
Г.К. стоял на терасата, а пострадалият И.К. бил в стаята си. Той изглеждал
уплашен и разказал на дъщеря си, че подсъдимият Г.К. го затиснал към стената и
го стискал за гушата. Шията му била все още зачервена. В дома на пострадалия И.К.
пристигнали полицейските служители от РУ МВР Пазарджик, изпратени по получения
сигнал на ЕЕН 112. Свидетелят И.К. им обяснил какво се е случило, а подсъдимият
Г.К. отричал да е заплашвал баща си.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите И.К., В.З., К.Ш., И.П., дадени
в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите В.З., К.Ш., депозирани
на досъдебното производство и прочетени съответно по реда на чл.281, ал.5 във
връзка с ал.1, т.1 и 2 от НПК, както и писмените и веществените доказателства
приложени по делото.
Свидетелят И.К. дава подробни, ясни и убедителни
показания за важните обстоятелства относно историята на взаимоотношенията с
подсъдимия предшестващи инцидента, времето, вида и начина на отправената от
него закана за убийство, придружени с физическо насилие върху пострадалия,
изразяващо се стискане с ръце за шията.
Съдът дава вяра на тези показания, тъй като относно
последователността на протичане на инцидента, начина на осъществяване на
заканата отправена от подсъдимия и резултата от отправените с думи и действия
заплахи, същите са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства –
показанията на свидетелите В.З., И.П. и от части показанията на свидетеля Ш..
Налице
е значително съвпадение
в показанията на свидетелите З.,
депозирани на досъдебното производство и П. относно
действията
подсъдимия за блъскане на
пострадалия в стената и душене за врата, възприели случилото се от разказа на
пострадалия, което води до извод за тяхната достоверност.
Показанията на свидетелката З. е еднопосочна в показанията си депозирани
хода на съдебното следствие и на досъдебното производство и за наличие на следи
по шията на пострадалия И.К., вследствие притискането от страна на подсъдимия.
Нейните показания за инцидента се подкрепят и от подадените на тел.112
сигнали.
Първоначално тя подава сигнал, че прибирайки се в дома си пострадалият И.К.
е бил пресрещнат от подсъдимия и ударен. При следващото обаждане, след нов
разговор по телефона с баща си, свидетелката съобщава, че подсъдимият е удрял
баща си в стената.
За станалия инцидент в инкриминираната вечер, при който от страна на
подсъдимия е упражнено физическо насилие върху свидетеля К. свидетелства и К.Ш.,
който пръв се обадил на тел.112.
Свидетелят дава показания, че чул пострадалия К. да вика за помощ и шум от
удари, като обаждайки се на тел.112 е съобщил както името на пострадалия, така
и името на нападателя, като неговия син Г.К..
Показания на свидетелите З. и Ш., касаещи времето, мястото на нападение
върху свидетеля И.К. от страна на подсъдимия, категорично се потвърждават от аудио записите, регистрирани в центъра за спешни
повиквания 112.
Първият запис отразява подадения от Ш. сигнал в 22,20 часа, че „син бие
баща си.“ Веднага след това в 22.23 сигнал е подаден и от свидетелката З.. От
същата има още два подадени сигнала в 22.28 ч. и в 22.41 ч. При последния
сигнал свидетелката съобщава, че вече се намира в дома на пострадалия и нейния
брат този път се кара с нея, призовавайки изпращане на полиция на мястото.
Съдът намира, че въпросните аудио записи, във формата на звукови файлове,
създаден от "Национална система 112", съдържащи данни от регистъра на
националния спешен телефон 112, са годни доказателства в настоящия процес,
което следва от нормата на чл.17 от
Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112 и тъй като е приобщено към доказателствената съвкупност, чрез
приемане на вещественото доказателствено средство – компактдиск и изслушване на
звукозаписите, съдържащи се в него, без възражения на страните.
Вярно е, че никой от свидетелите, освен пострадалия К. не
съобщава за отправената с думи закана от подсъдимия „Сега ще те удуша!, но
никой от тях не е бил очевидец на инцидента. А самия пострадал, видно от
показанията на свидетелката З. е бил притеснен и уплашен от случилото се, като
едва у успял да се освободи от нападателя си, за да заяви и тази закана.
Но съдът не поставя под съмнение, показанията на свидетеля
К. и в тази насока, тъй като въпреки влошените отношения с подсъдимия,
последният му е син и той няма основание да го клевети. Още повече, че ако беше
обратното, свидетелят може да съобщи за нанесен му побой, както го е възприел
свидетелят Ш. чувай шум от удари, които според него били удари от дъска или
дърво.
Не на последно място показанията на свидетеля К.,
подкрепени от свидетелката З. за друг случай, при който подсъдимият е нанесъл
побой на баща си, се потвърждават от писмените доказателства събрани по делото
– Решение по гр.д. №3288/2017 г. по описа на Пазарджишкия районен съд и Заповед
за незабавна защита от 28.08.2017 г.
В обясненията си, които са фрагментарни подсъдимият
единствено отрича да е имало какъвто и да било инцидент с баща му същата вечер.
Но неговите обяснения остават изолирани и не потвърдени от останалия
доказателствен материал, поради което съдът не ги кредитира.
Свидетелката З. е категорична,
че действията на подсъдимия са предизвикали страх и силен стрес у свидетеля И.К.. Свидетелката дава показания, че когато отишла в
къщата, баща й бил много разстроен и треперил. Наложило се да го успокоява, за
да даде адекватни обяснения за случилото се на полицейския служител.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Г.И.К. е осъществил от
обективно и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.144, ал.3
от НК, като на 31.08.2019 г. в с.Калугерово,
обл.Пазарджик се заканил с убийство на И.Г.К. чрез думи и действия и това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.
В настоящия случай
престъпленията по чл.144, ал.3 НК са осъществено от обективна страна, чрез
обективиране от страна на подсъдимия чрез думи и действия спрямо И.К. на закани
с убийство, които са възприети от пострадалия. Заканите са направена по такъв начин,
с конкретни думи, че ще го удуши, придружени с стискане на шията и притискане
до стената, че съобразно обстановката, влошените отношения и предишно упражнено
насилие, е могла да възбуди основателен страх у свидетеля, че престъплението ще
бъде осъществено. Още повече, че подсъдимият не прекратил сам действията си, а
пострадалият едва е успял да се отскубне от хватката му.
От субективна страна подсъдимия
е съзнавал съдържанието и начина на обективиране на заканите и че те са
възприети от адресата, като действителна заплаха.
За осъществяването на
престъплението дори не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а
само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.
Както бе коментирано
по-горе, видно от показанията на свидетелката З.,
обектът на престъплението на подсъдимия е бил, разстроен, уплашен и стресиран
от случилото се.
Следователно отправените от
подсъдимия закани в случая реално е предизвикали у свидетеля И.К. страх за осъществяването им.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Г.К. съдът
се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете високата обществената опасност
на деянията по чл.144, ал.3 от НК, с оглед въздействието, което е указала
заканата за убийство върху пострадалия.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни, които са негативни.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, а като отегчаващи -
причинените психологическо и физическо неразположение на пострадалия, липсата
на основателен мотив за проявената агресия, както и че деянието е извършено при
условията на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1, от Закон за защита от домашното насилие, с
оглед родствената връзка „баща – син“ между пострадалия и подсъдимия.
Последното съдът отчита
като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като няма обвинение за такава
квалификация.
При тези данни съдът
счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции наложи наказание на подсъдимия Г.И.К. от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия,
съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наложеното
наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.
Затова на основание чл.66 от НК отложи
изтърпяването на наложеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът постанови, вещественото доказателство
СД диск да остане по делото.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: