Р Е Ш Е Н И
Е
София, 06.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 2574/19
г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от И.Н.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
чрез адв. К.Н., против А.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД за прогласяване за нищожен сключения на 21.09.2017 г. между Г.Н.В., б.ж. на София, поч. на 30.11.2017
г., и А.Е.Ч. предварителен договор за покупко –
продажба на следния недвижим имот: апартамент № 52, мезонет
изграден на две нива в „груб строеж", находящ се в град София, Столична
община, район „Триадица", ж.к. „Гоце
Делчев", блок ****, вход Г и Д, на VII и VIII етаж, със
застроена площ от 258.80 кв.м., състоящ се от кухня, пет стаи, две антрета, тоалетна, баня и тоалетна,
четири балкона на VII етаж и кухня, пет стаи, две антрета, тоалетна, баня и тоалетна, четири
балкона на VIII етаж, заедно с МАЗЕ № 17, със застроена площ от 6,96 кв.м., находящо се
във вход Д, заедно с МАЗЕ № 18, със застроена площ от 6,96 кв.м., находящо се
във вход Д, заедно с 11,829 % идеални части от общите части на вход „Г“ от
жилищната сграда и заедно с 1,376 % идеални части от правото на строеж върху
урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, целият с площ 500
кв.м., поради нарушаване на добрите нрави, съединен в условията на
евентуалност с иск с правно основание
чл. 33, ал. 1 ЗЗД – за унищожаване на предварителния договор,
като сключен, поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът А.Е.Ч. е
депозирал в Софийски градски съд искова молба с правно основание чл. 135 ЗЗД, с
която претендира да бъде обявен за недействителен спрямо него договор за
дарение на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 10,
том. I, peг. № 140, дело № 10/16.01.2018 г. на М. К.,
нотариус по заместване при нотариус С.Ф., рег.№ 508 на НК, вписан в имотния
регистър към Служба по вписванията – София, вх.рег. № 1428 от 16.01.2018 г.,
акт № 163, т. II, дело № 665/2018 г., по силата на който ищцата е дарила на С.Ц.И.и
Б.И.И. собствените си 82/100 идеални части от
недвижим имот, подробно описан в исковата молба.
Според ищцата, материално - правната легитимация на
претенцията си по чл. 135 ЗЗД по цитираното по – горе дело ответникът е
обосновал с правата си на купувач по предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, сключен на 21.09.2017
г. между него и наследодателя й Г.Н.В. с предмет описания по-горе апартамент.
Ищцата заявява, че накърняването на добрите нрави при
сключване на процесния предварителен договор се изразява в: - многократно занижена продажна цена в
размер 25 000 евро за продаваните 211.56 кв.м., колкото са 82% ид. ч. имота, целият с обща площ 258 кв.м., като
договорената продажна цена е 4 пъти по - ниска дори от данъчната му оценка и
още повече пъти по - ниска от пазарната такава; - продажна цена, чийто размер 25 000 евро е по-нисък от
неустойката на продавача, възлизаща на 30 000 евро; - прекомерност на дължимата от
продавача неустойка в размер 30 000
евро; - създадената с договора възможност
купувачът да получи от продавача неустойка 30 000 евро и по този начин да
придобие продаваните за 25 000 евро 211.56 кв.м. ид.
ч. от имота, без да заплати нищо, а, заедно с това се обогати допълнително и с
още 5 000 евро о; - създадената с договора
възможност продавачът да не получи никакви пари за притежаваните от него
211.56 кв.м.; - възползване на купувача
от неравностойното здравословно и материално положение на продавача и др.,
подробно описани в исковата молба.
В тази връзка моли съда, на
основание чл. 26, ал. 1, предложение 3-то ЗЗД, да постанови решение, с което да
се прогласи нищожността на описания предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, съединен с евентуален иск с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на предварителния договор
Моли съда да осъди А.Е.Ч. да й предаде владението на
82/100 ид.ч. от процесния имот на основание чл. 34 ЗЗД. Претендира разноски.
Представил
е и е изискал прилагане на писмени доказателства.
По същество поддържа предявения иск,
със законните последици, вкл. разноски по списък. Възразил е по размера на
адвокатското възнаграждение на повереника на ответната страна.
Ответникът А.Е.Ч. оспорва така предявения иск изцяло.
Претендира разноски.
Оспорва твърдението в исковата молба, че предварителният
договор е сключен „поради накърняване на добрите нрави“ и е нищожен.
Твърди, че посочената в договора продажна цена е
определена при условията на свободно договаряне между дееспособни страни и при
пълно отчитане на всички качества, особености и недостатъци на процесния имот.
Оспорва твърдението, че неустойката е уговорена
единствено в полза на купувача, като, според него, това ищцово
твърдение се опровергава от текста на договора.
Оспорва всички факти и обстоятелства, посочени в исковата
молба относно здравословното състояние на продавача В..
Оспорва твърденията за нарушени интереси на В. по
отношение на процесния имот.
Оспорва всички твърдения, свързани с теглене на суми от
банкови сметки на продавача В., като твърди, че той няма нищо общо с посочените
банкови операции и че тези обстоятелства са неотносими
към правния спор.
Оспорва и предявения иск за предаване на владението на
процесния имот, като твърди, че същият е недопустим.
Оспорва и твърдението, че лицето С..Ч. е баща на
ответника.
В хода на делото от ответната
страна е направено възражение с правно
основание чл. 72 ЗС, което съдът е приел, за признаване право на задържане до изплащане на извършените в процесния имот
подобрения, на основание чл. 72 ЗС.
Представил е писмени
доказателства. Моли допускане на гласни такива и експертиза.
В съдебно заседание по същество моли
съда да отхвърли предявения иск, със законните последици, вкл. разноски по
списък. Възразил е по размера на адвокатското възнаграждение на повереника на ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се
спори, че на 21.09.2017 г. между Г.Н.В., б.ж. на София, поч.
на 30.11.2017 г., и А.Е.Ч.
предварителен договор за покупко – продажба на
следния недвижим имот: 82/100 ид.ч. от апартамент № 52, мезонет изграден на две нива в „груб строеж", находящ се в
град София, Столична община, район „Триадица", ж.к. „Гоце Делчев", блок ****, вход Г и Д, на VII и VIII етаж, със
застроена площ от 258.80 кв.м., състоящ се от кухня, пет стаи, две антрета, тоалетна, баня и тоалетна,
четири балкона на VII етаж и кухня, пет стаи, две антрета, тоалетна, баня и тоалетна, четири
балкона на VIII етаж, заедно с МАЗЕ № 17, със застроена площ от 6,96 кв.м., находящо се
във вход Д, заедно с МАЗЕ № 18, със застроена площ от 6,96 кв.м., находящо се
във вход Д, заедно с 11,829 % идеални части от общите части на вход „Г“ от
жилищната сграда и заедно с 1,376 % идеални части от правото на строеж върху
урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, целият с площ 500
кв.м., за сумата 25 000 евро, платима при условия, визирани в т. 2 от
предварителния договор.
От приетия като доказателство,
цитиран по – горе предварителен договор, се установява, че крайният срок за
оформяне на сделката по нотариален ред и сключване на окончателен договор за покупко – продажба на процесния имот е 05.12.2017 г.
При
сключване на предварителния договор продавачът Г.В. обосновал собствеността си
с нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Български
художник“ № 121, т. II, рег. № 8890, нот.д. № 275/2009 г. от
29.07.2009 г. на нотариус В.М., район на действие София, № 053 на НК.
Не се стори между страните, че на
30.11.2017 г. продавачът по предварителния договор Г.В. е починал, както и че
ищцата И.Н.И. е негова сестра и единствена наследница по закон.
С
нотариална покана от 09.01.2018 г. на нотариус В.М., № 053 в Регистъра на НК,
ищецът е уведомил първата ответница да се яви в нотариалната кантора на
нотариус В.М. на 15.01.2018 г. за сключване на окончателен договор по отношение
на процесния недвижим имот, но на посочената дата тя не се е явила и това
обстоятелство е отразено в Констативен протокол от същата дата на същия
нотариус.
Между страните е
образувано друго дело - по гр.д. № 2550/2018 г. на СГС, I-3 с-в, по което
настоящият иск бе предявен като насрещен такъв от ответницата /ищца И.И./, производството по него бе разделено и бе образувано
настоящото производство.
С
решение по цитираното гр.д. № 2550/2018 г. на СГС, I-3 с-в е обявен за относително
недействителен по отношение на ответника А.Е.Ч.
сключения между И.Н.И., от една
страна, и С.Ц.И.и Б.И.И., от друга,а с нотариален акт
за дарение № 10, том I, peг. № 140, дело
10/16.01.2018 г. на пом. нот.
М. К. на Нотариус С. Ф., вписан под № 508 в регистъра на Нотариалната камара,
гр. София, вписан в Служба по вписванията към АВ под № 162, том ІІ, дело 665,
вх. рег.№ 1428, им. партида № 43702, договор
за дарение, с който И.Н.И. е дарила на двете си деца С.Ц.И.и Б.И.И. следния
недвижим имот: 82/100 ид. ч. от недвижим имот,
находящ се в София, Район Триадица, ж.к. ****, район Триадица, ж.к. ****, вход Г и Д на
седми и осми етаж, със застроена площ от 258,80 кв.м., състоящ се от кухня, пет
спални, две антрета, тоалетна, баня и тоалетна, четири балкона на седми етаж и
кухня, пет спални, две антрета, тоалетна, баня и тоалетна, четири балкона на
осми етаж, при съседи : апартамент № 59 (петдесет и девет), стълбище и двор,
апартамент № 51, двор, заедно с мазе №17 със застроена площ от 6,96
кв.м., находящ се във вход „Д", при съседи : двор, мазе № 18, коридор на
мазетата, мазе № 16 (шестнадесет), заедно с мазе № 18 със застроена площ
от 6,96 кв.м., находящо се във вход „Д", при съседи : двор, мазе № 20,
коридор на мазетата, мазе № 17, заедно с мазе № 20, със застроена площ
от 9,66 кв.м., находящо се във вход „В", при съседи : двор, стълбище,
коридор на мазетата, мазе № 18, заедно с 11,829 % идеални части от общите части
на вход „Г" от жилищната сграда, и заедно с 1,376 % идеални части
от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, целият с площ от 8 500
кв.м., съставляващ по скица парцел I, в квартал 133Д, по плана на гр. София,
местността „Красно село - Плавателен канал",при граници : север -улица,
изток - УПИ II, от квартал 133Д, от юг - ул. „Тодор Каблешков" , от запад
- улица, който имот съгласно кадастралните карти и регистри на гр. София,
одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016Г. на Изпълнителния директор на
АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1005.186.1.52 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
хиляда и пет, точка, сто осемдесет и шест, точка, едно, точка, петдесет и две),
а адрес на имота гр. София, СО р-н Триадица, ц.к. „Гоце Делчев" , бл. ****,
който имот се намира в сграда № 1, изградена в поземлен имот с идентификатор
68134.1005.186.1.52, с предназначение на самостоятелния обект : жилище,
апартамент, брой нива на обекта : 2, с посочена в документа площ на обекта
258,80 кв.м., прилежащи части : мазе № 17, мазе № 18, мазе № 20 и 11.829 % ид.ч.
от общите части, при съседни самостоятелни обект : за ниво 1 : на същия етаж :
обект с идентификатор 68134.1005.186.1.51, под обекта 68134.1005.186.1.50, над
обекта : няма; за ниво 2 : на същия етаж обект с идентификатор 68134.1005.186.1.51,
под обекта няма, над обекта обект с идентификатор 68134.1005.186.1.43, на основание чл. 135 от ЗЗД..
Посоченото решение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано пред САС и
произнасяне не е налице.
По делото от ищеца са представени доказателства за покупко - продажба на ид.ч. –
общо 81/100 ид.ч. от С.Ц.И.и Б.И.И. на трето за спора лице – Т.Т.К., съответно: с нот. акт № 36,
т. I , рег. 434, нот. д. № 34/2018
г. и нот. акт № 37, т. I , рег. № 430, нот.д. № 35/2018 г., двете на
нотариус С.Ф., район на действие София, № 508 на НК.
Ищцата заявява,
че продажната цена на имота, визирана в предварителния договор, е много по –
ниска както от данъчната, така и от пазарната оценка, което, според нея, води
до нищожността му поради противоречие на добрите нрави. Твърди още, че тази
цена е по – ниска от предвидената неустойка, както и че продавачът е бил в
много лошо здравословно и финансово отношение.
Ответникът
заяви, че имотът, който е предмет на предварителния договор, е бил построен на
груб строеж, поради което именно цената му е такава. Заяви, че той, с наети от
него лица е извършвал довършителни работи в него.
Във връзка с тези негови твърдения по негово искане съдът
допусна и разпита свидетеля Р.Г.Г.. В съдебно заседание той заяви, че познава ответника
А.Ч. от 10 години, преди 5 – 6 години е правил ремонт в негово жилище, което се
намира в „Манастирски ливади“, зад магазин „Лидл“. Извършил цялостен ремонт.
Апартаментите са два – един над друг – на седми и осми етаж, с площ от около 80
– 100 кв. единия, еднакви са. По време на ремонта били необитаеми. Шпакловали
стените, монтирали дограмите, поставили плочки в банята, поставили изолация на
външните стени, отвътре на балкона и отвън /и в двата апартамента/. Когато
влезли да правят ремонта всичко било на груба мазилка, на пода имало мокет,
който сменили и поставили гранитогрес или теракота в кухнята и баните, на
другите места – ламинат, монтирали душ батерии и бойлери и в двата апартамента,
поставили ключове и контакти. Г. каза, че материалите за работа закупувал той,
а ответникът му давал парите. Ремонтът извършвал от името на своята фирма, но
за някои неща ползвал и други работници.
Между страните е висящо и гр.д. № 3063/2019 г. на СГС, I-5 с-в, което с
определение от 16.03.2022 г. е спряно до приключване на настоящото производство.
От ищцовата страна бяха представени писмени
доказателства – Протокол за въвод във владението изп.д.
№ 610/2021 г. на ЧСИ Г.К.от 27.05.2022 г. и протокол – опис по същото дело, за
назначаване на ответника за пазач по посоченото изпълнително дело, разписка за
сумата 3 000 евро от починалия Г.В., но съдът приема, че тези писмени
доказателства са ирелевантни към настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани
в производството.
По делото бяха назначени две съдебно – технически експертизи – първоначална и повторна.
Първоначалната експертиза
бе оспорена по делото и
съдът назначи повторна такава. В заключението си първото вещо лице заяви, че на
практика не е възможно да бъдат установени извършените СМР, респ. подобрения в
имота и тяхното остойностяване, подова се единствено на издадени фактури на
стойност 18 405, 07 лв., изпълнявани в края на 2018 г.
Вещото лице по повторната
експертиза, е дало заключението си, след запознаване с основния проект по който процесният обект е бил
изграден в етап на груб строеж, както и с представени от ответника документи
относно извършеното в него преустройство в процеса на изграждането му като груб
строеж, и след извършване на оглед и измервания на място във връзка с
установяване на състоянието му към настоящия момент. Установило е, че и на
двете нива на процесния мезонет, след ликвидирането на вертикалната връзка на
помещенията в него и осъществяването в тази зона на подход към него от
насрещната стълбищна клетка по време на изграждането на грубия строеж, са
обособени общо 4бр. самостоятелни
апартаменти.
Това
преустройство на процесния мезонет по време на изграждането на грубия строеж е
документирано със следните документи:
-
Решение на
Софийски градски съд, IV-Б отделение от 04.07.2006г., влязло в сила с Решение
№1243/28.12.2007г. на ВКС, Ш-то Г.О. с което е установено, че мезонет № 52 фактически е
разделен на четири самостоятелно обособени жилища : 52а, 526,52в и 52г.
-
С протоколно
Решение на ОС на ЖСК „Български художник“ № 14/16.12.2006 г., по данните
посочени в изготвените екзекутивни чертежи са определени параметрите на
четирите обособени жилища с пълното описание на разположените в тях жилищни
помещения.
Съгласно представените
документи от ответника по делото и в резултат на извършения оглед и измервания
на място на процесния обект се установява, че в два от тези 4 бр. апартамента, тези които са били осигурени с допълнителен достъп
на VII-ми и VIII-ми етажи, освен
обособяването им като отделни самостоятелни обекти по време на изпълнението на
грубия строеж, по - късно допълнително от ответника по делото са извършени довършителни работи.
В резултат на тези извършени довършителни работи в апартамент 52а - VII етаж, вх.“Д“ и апартамент 52г - VIII етаж, вх.“Д“, посочените две жилища вече не са във вид на груба строителна част а са напълно завършени и са годни за
експлоатация.
От представените по делото - Договор за СМР, Приложението към него и
издадените от изпълнителя фактури и ордери
експертът е установил, че извършените строителни дейности по отношение на
довършителните работи в апартамент 52a-VII етаж, вх.“Д“ и апартамент 52r-VIII етаж, вх.“Д“, са били изпълнени в периода
25.09.2017 г. - 24.04.2019 г. Във връзка с тази констатация, е извършена
оценката на претендираните преустройства
и довършителни работи към момента на изпълнението
им - на основание на данните от специализираните
материали за определяне средните пазарни цени в строителството към 2019 г. /подробно посочени в експертизата/.
В заключението е изготвена
оценка на претендираните и установени на място строителни преустройства и
допълнителни СМР в процесния обект по средни пазарни цени към началото на 2019
г. и тя е, както следва: - в апартамент 52г - VIII етаж, вх.“Д“ – 17 175, 25 лв. /без печалба на изпълнителя и без включен ДДС/, - в
52а - VII етаж, вх.“Д“ – 23 855, 53 лв. /без печалба на изпълнителя и без включен ДДС/.
Общо цената на СМР за двата апартамента възлиза на 41 030, 87 лв., а, след
начисляване 15 % печалба и ДДС в размер 20 %, сумата е 56 622, 48 лв. В
оценката не е включено закупуването на оборудване/обзавеждането/ на процесния имот.
По – нататък вещото лице
заявява, че сградата е била изцяло изградена към 2007 г. Извършена е оценка на
пазарната стойност на имота в два варианта в два варианта – без извършените
подобрения и такава, увеличена с подобренията. Пазарната стойност на имота
възлиза кръгло на 334 580, а на имота, заедно с извършените в него подобрения
– тази сума, увеличена със сумата 102 630 лв. /или общо 437 210 лв./.
Пазарната стойност на грубата строителна част е 108 032 лв., като
становището на експертизата е, че имотът би се продал на някаква цена под
пазарната цена на грубата строителна част, но конкретната сума не може точно да
бъде определена. Според заключението действителната полезна /обитаема/ площ на
имота на ответника е: 84,01 кв.м. от апартамент 52а и 81,51 кв.м. от апартамент
52г, или общо 166, 42 кв.м.
Съдът
приема заключението на повторната експертиза и се позовава на него в решението
си.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
В настоящото производство са предявени искове за прогласяване на нищожността на
извършената между страните сделка – покупко –
продажба поради накърняване на добрите
нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД – за унищожаване на предварителния
договор, като сключен, поради крайна нужда при явно неизгодни условия
и съдът дължи произнасяне по всяко основание поотделно.
По претенцията с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - нищожност на договора поради нищожност на
договора поради накърняване на добрите нрави:
Според чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
Основанието накърняване на добрите нрави следва да
намери приложение само там, където не е налице друго основание за нищожност и
то може да доведе както до пълна, така и до частична нищожност на сключената
сделка. Накърняването на добрите нрави е всяко едно засягане на добрите нрави,
независимо от значимостта и интензитета, чрез сделка, не е нужно то да бъде
явно или грубо. Критерият за накърняване е обективен – подобно на
противоречието със закона, няма значение дали страните съзнават или искат
несъответствието между сделката и добрите нрави. Няма значение също какво е
разбирането на страните за добрите нрави и дали те считат, че с договора те по
някакъв начин се нарушават, това е правно ирелевантно. От значение е единствено
оценката на обществото, която съответства на морала и справедливостта, като накърняването
на добрите нрави трябва да е по отношение на съдържанието на сделката и/или на
начина, по който е сключена.
В тази връзка обещанието
за неморално действие и задължението за престиране
под условие да се осъществи неморално действие също ще накърнява добрите нрави.
В заключение, добрите нрави, като основание за
нищожност и граница на свободата на договаряне представляват неписани правила
за поведение, установени от обществото, кореспондиращи с минималния необходим
морал и променящи се във времето.
Ищцата твърди противоречие на добрите нрави поради
факта, че продажната цена
на имота, визирана в предварителния договор, е много по – ниска както от
данъчната, така и от пазарната му оценка. Заявява още, че тази цена е по –
ниска от предвидената неустойка за неизпълнение, както и че продавачът е бил в
много лошо здравословно и финансово състояние.
Тези й твърдения, обаче, останаха недоказани, пред вид
факта, че бе установено, че процесният предварителен договор е за идеална част
от имот, който към момента на сключването му е бил само на груб строеж, имотът
е с тежести, предмет е на множество заведени дела. Вещото лице – повторна
експертиза заяви в тази връзка, че имотът евентуално би могъл да бъде продаден
и на груб строеж, но на цена много по – ниска от стойността на грубия строеж –
обстоятелство, което не бе опровергано по делото. Доказателства в подкрепа на
твърденията за тежкото финансово и здравословно състояние от страна на
продавача по предварителния договор Г.В. към момента на сключване на
предварителния договор от ищцовата страна не бяха
представени. Що се касае до довода на ищцата, че противоречие на добрите нрави
е налице пред вид факта, че договорената продажна цена и по – малка от
договорената неустойка за неизпълнение, съдът намира, че дори и това да е така,
то само по себе си не може да доведе до нищожност на договора, тъй като размерът
на неустойката подлежи на обсъждане в друго производство – тя може да бъде
присъдена или намалена от съда по реда на чл. 92 ЗЗД. Договорената неустойка
има обезпечителен характер и нейният размер е изцяло неотносим
към конкретния спор.
Доказателства за наличие на други, релевантни към
правния спор обстоятелства не бяха събрани.
С оглед на това съдът намира иска за обявяване на
сделката за нищожна поради противоречие на добрите нрави за неоснователен и недоказан
и счита, че, като такъв, следва да се отхвърли.
Досежно предявения евентуален иск с правно основание
чл. 33, ал. 1 ЗЗД – за унищожаване на предварителния договор,
като сключен, поради крайна нужда при явно неизгодни условия:
Според
нормата на чл. 33, ал. 1 ЗЗД, унищожаем е договорът,
сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия, а ал. 2 на същия текст
посочва, че правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от
сключване на договора.
По делото от ищцовата страна не
бяха представени никакви доказателства, обуславящи наличие на крайна нужда от
страна на починалия продавач Г.В.и, при наличие на оспорване на иска от страна
на ответника, съдът го приема за изцяло неоснователен и недоказан.
По тези съображения съдът намира, че предявените искове –
за нищожност и унищожаемост на сключения предварителен договор, са изцяло
неоснователни и недоказани, поради което счита, че следва да бъде отхвърлена и
претенцията за връщане на процесните 82/100 ид.ч. от
процесния имот на основание чл. 34 ЗЗД, като
неоснователна.
Поради изцяло отхвърляне на исковете, съдът не се произнася по възражението на
ответната страна за признаване право на задържане до изплащане на
извършените в процесния имот подобрения, на основание чл. 72 ЗС.
Пред вид изхода на спора, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски, съобразно приложен списък, в размер 1 150 лв. депозит за
в.л.
На адвоката – повереник на ответника – адв. Т.Б.,***
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв. на
основание чл. 38 ЗА.
Съдът не уважава възражението на ищцата досежно размера
на възнаграждението на повереника на ответника, пред вид факта, че то е
съобразен с предвидените в съответната Тарифа минимални суми за процесуално представителсство по граждански дела.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Н.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. К.Н., иск против А.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД за прогласяване за нищожен сключения на 21.09.2017 г. между Г.Н.В., б.ж. на София, поч. на 30.11.2017
г., и А.Е.Ч. предварителен договор за покупко –
продажба на следния недвижим имот: апартамент № 52, мезонет
изграден на две нива в „груб строеж", находящ се в град София, Столична
община, район „Триадица", ж.к. „Гоце
Делчев", блок ****, вход Г и Д, на VII и VIII етаж, със
застроена площ от 258.80 кв.м., състоящ се от кухня, пет стаи, две антрета, тоалетна, баня и тоалетна,
четири балкона на VII етаж и кухня, пет стаи, две антрета, тоалетна, баня и тоалетна, четири
балкона на VIII етаж, заедно с МАЗЕ № 17, със застроена площ от 6,96 кв.м., находящо се
във вход Д, заедно с МАЗЕ № 18, със застроена площ от 6,96 кв.м., находящо се
във вход Д, заедно с 11,829 % идеални части от общите части на вход „Г“ от
жилищната сграда и заедно с 1,376 % идеални части от правото на строеж върху
урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, целият с площ 500
кв.м., поради нарушаване на добрите нрави, съединен в условията на
евентуалност с иск с правно
основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД – за унищожаване на предварителния
договор, като сключен, поради крайна нужда при явно неизгодни условия., както и предявената претенция по чл. 34 ЗЗД за връщане на като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И.Н.И. да заплати на А.Е.Ч. сторените по делото
разноски в размер 1 150 лв. депозит за
в.л.
ОСЪЖДА И.Н.И. да заплати на адв. Т.Б.,*** адвокатско
възнаграждение в размер 2 000 лв. на основание чл. 38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред СГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: