Р Е Ш Е Н И Е
Номер 244 03.08.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на първи юли две
хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№273 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки
районен съд №159 от 04.02.2020г. постановено по гр.д.№1507/2019г. по описа на
същия съд, е признато за установено в отношенията между страните, че Д.С.Д.,
ЕГН ********** ***, дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляван от пълномощника адвокат В.П.Г., сумата от 110,44 лв.,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 01.10.2016 г.
до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.01.2019 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
272/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като е отхвърлен иска за
горницата над 110,44 лв. до пълния предявен размер от 132,88 лв. Със същото
решение Д.С.Д., ЕГН ********** *** е осъден да заплати на „Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от пълномощника адвокат В.П.Г.,
сумата от 53,85лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 18.06.2016 г. за устройство
Philips S3…White, и сумата от 53,85лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 18.06.2016 г. за устройство Philips
S309 Red, като са отхвърлени исковете за
горницата над 53,85 лв. за всеки от двата договора за лизинг до пълните
предявени размери от по 61,03 лв. за всеки от двата договора за лизинг.
Ответникът Д.С.Д., ЕГН ********** *** е осъден
да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван
от пълномощника адвокат В.П.Г., разноски в исковото производство в размер на
106,96 лв. държавна такса, 385,04 лв. депозит за възнаграждение на особен
представител, 128,35 лв. депозит за вещо лице и 154,02лв. адвокатско възнаграждение,
както и разноски по ч.гр.д. № 272/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик в
размер на 21,39лв. държавна такса и 154,02 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението се обжалва в осъдителните
части относно присъдените суми, представляващи незаплатени лизингови вноски по
двата лизингови договора от
18.06.2016г. и в частта за разноските, с
въззивна жалба, с вх.№2830 от 06.02.2020г., подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от назначения на ответника Д.С.Д. особен представител в производството адв.
В.Т. ***. Излагат се доводи за порочност на
решението в обжалваните му части като необосновано и незаконосъобразно,
с искане същото да се отмени и се отхвърлят изцяло претенциите /лизингови вноски/
за двете мобилни устройства и съответно
редукция на разноските чрез тяхното намаляване, като с допълнителна молба
искането е променено. Аргументите на които се акцентира в жалбата са свързани
на първо място с липса на направено
волеизявление и материализирана воля за прекратяване на договорите за лизинг;
че няма никакво изразяване на намерение
същите да се прекратят и няма никакво изрично заявено намерение по чл.87 от ЗЗД.Счита, че позоваването на ищеца на автоматично прекратяване на договорите
при неплащане, няма такъв правен ефект; че в исковата молба/ИМ/ няма изразена
воля по чл.87 от ЗЗД за манифестирано намерение за прекратяване на двата
лизингови договора, позовавайки се, че те са автоматично прекратени при
неплащане на задължения. Счита, че няма изразена надлежно воля от ищеца нито манифестирано
намерение за прекратяване на договорите при условията на чл.87 от ЗЗД поради
което незаконосъобразно е приетото от съда, че
с ИМ са прекратени двата договора.
На следващо място в жалбата
се поддържа, че няма изрично манифестирано намерение да се развалят договорите
в началото на исковата молба, предхождащо искането за осъждане на ответника,
като в случая била нарушена и разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД относно даване
срок за изпълнение изрично на присъстващ по делото ответник, а не на особения
му представител.
На следващо място се
поддържа, че съдът не е изложил мотиви и разсъждения по отношение оплакването
за нищожност на тази неравноправна клауза-нарушен чл.7 ал.3 от ГПК при изрично
направено искане да се обявят за нищожни поради неравноправни клаузи на чл.12
от ОУ на договора за лизинг и тази нищожност на предсрочната изискуемост на
оставащите лизингови вноски не била разгледана от съда, но и подминато
обстоятелство за нарушен чл.143 ал.2 от ЗЗП във всичките му точки и най-вече по
т.19. Поддържа, че предсрочната изискуемост на неплатените оставащи лизингови
вноски за двата лизингови договора е неравноправна клауза.Счита, че следва да
се обявят за нищожни от съда, доколкото собствеността върху двете мобилни
устройства по договора за лизинг се запазва за ищеца и че той е техен
собственик, съгласно чл.342 ал.3 от Търговския закон ТЗ/, както и поради това,
че с тази неравноправна клауза той получавал и равностойността им или
предсрочната изискуемост на неплатените оставащи лизингови вноски представлявала
неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП и чл.342 от ТЗ и следва да се прогласи за
нищожна. Предвид изложеното се поддържа извода, че липсва правно основание за
осъждането на ответника Д.Д.. Твърди се още, че съдът не е изложил мотиви по
отношение и на другото въведено от особения представител на длъжника
възражение, а именно че претендираните
месеци за неизплатени лизингови вноски за двете устройства са 14, а не
15 защото претенцията е след м.февруари 2017г. до м.май 2018г. Затова счита
осъждането за необосновано и
незаконосъобразно както и постановено плюс петитум. В тази връзка се поддържа
довод, за частично обезсилване на обжалваното решение като недопустимо над
осъждането за 14лизингови неплатени вноски или за сумата над 50.26лв до
присъдените 53.85лв. поради произнасяне свръх петитум, доколкото няма искане за
осъждане по двата лизингови договора за месец май 2018г. за всеки един по
отделно или в същност претенцията по ИМ
е за 14лизингови вноски за всяко едно от двете мобилни устройства. Моли да се
отхвърлят двата осъдителни иска като
неоснователни, частично да се обезсили решението като недопустимо за последните две лизингови вноски представляващи свръх
петитум, да се остави без разглеждане и да се прекрати решението.Като резултат
от този изход съдът да коригира размера на разноските като ги редуцира
значително. Претендира присъждане на
разноските като особен представител в размер на 300лв.
Постъпило е в срока за
обжалване и допълнение към въззивната жалба, с вх.№3207 от 11.02.2020г.
подадено от адв.Т. назначен за особен представител на ответника по исковете и
настоящ жалбоподател Д.С.Д. като се повтаря липсата на обективирана от
ищеца воля за разваляне на договора,
нито обективирано и възпроизведено намерение за такова прекратяване на
облигационната връзка между страните,което да е записано в ИМ, като въпреки
това съдът се е позовал на несъществуващи, непосочени факти по делото.Поддържа,
че ищецът се е позовал на автоматично
прекратяване като неминуемо разваляне на двата лизингови договора/ЛД/ при
неплащане и то в минало време без да са направени от него изявления за
разваляне/прекратяване на договорите, тъй като са прекратени в минало време
според кредитора при неплащане на лизингови вноски. Повтаря се, че позоваването на съда на несъществуващи факти
и обосноваващи обжалваното решение, незаявени, ненаписани и несъществуващи в
подадената ИМ водели до недопустимо решение поради разминаването между твърдени
факти/заявените обстоятелства в ИМ и
обосноваващите факти в решението и че е налице недопустимост на
решението, като същото следва да бъде обезсилено и делото върнато за разглеждане на предявените искове по чл.270
ал.3 от ГПК. Поддържа, че няма погрешно
квалифициране на правилни факти /основания,
а обосноваване и разглеждане в съдебния
акт на несъществуващи/неинвокирани факти и обстоятелства досежно несъществуващо
изявление за прекратяване на ЛД по чл.87 от ЗЗД, каквото нямало въведено с
ИМ.Затова се коригира от жалбоподателя посоченото от него основание за
порочност на решението в обжалваните му части от неправилност в недопустимост по двата осъдителни иска. Моли да се обезсили
решението в обжалваната му част и се върне делото на първоинстанционния съд за
ново разглеждане. Не се сочат доказателства от жалбоподателя пред въззивната
инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната по спора страна „Теленор България“ ЕАД чрез адв.
Г. от САК, с вх.№5541/1.03.2020г. Оспорват се изцяло всички доводи изложени във
въззивната жалба и допълнението към нея, подадени от назначения на ответника
особен представител. Акцентира се, че е налице волеизявление за прекратяване на
договора.Счита дружеството, че същото няма законово задължение нито договореностите
между страните са такива, които да предвиждат и да вменяват в задължение на
кредитора да кани закъснелия длъжник да
изпълни задължението, като в случая не ставало въпрос за разваляне на
писмен договор, а за прекратяване на същия, съгласно условията договорени между
страните за това прекратяване; че
процесният договор за услуги е прекратен едностранно от оператора
съгласно т.11 при условията на чл.75 във връзка с чл.19б, буква“в“ от ОУ-по
вина на абоната незаплатил дължимите месечни плащания. Коментира се последователността
на действията на оператора при неплатени месечни задължение на абоната-
уведомяване по реда на чл.31а от ОУ; последващо ограничаване на изходящите
обаждания на абоната с напомнящи смс, изпращани от оператора за налична
незаплатена месечна фактура; последващо при неплащане, ограничаване и на входящите обаждания към
мобилния оператор на абоната-двустранно
спрян телефон заедно с напомняне от оператора със СМС за неплатена фактура; даден за трети път
шанс за плащане по издадено кредитно известие №********** от 01.01. 2017г. с
краен срок на плащане и преди да се издаде крайна фактура с начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на абонамента; че за самото прекратяване на договора
нито законът, нито ОУ не изискват форма нито за валидност, нито за доказване, защото настъпва по силата на договора поради неизпълнението на абоната да
плати. Посочено е как се фактурират месечните погасителни вноски, как се плащат
и сроковете за това, както и месечните
вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договорите за мобилни или фиксирани услуги,както и в случай на забава на
дължими съгласно тези договори плащания. Излага се довод за признание от страна
на ответната страна за неизпълнение на договора по плащането на вноските при
неоспорване от негова страна, че дължи сумата за потребени и незаплатени
мобилни услуги. Сочи се още, че е доказано наличието на валидна облигационна
връзка между страните, както са посочени и основните параметри по договорите за
лизинг, начина на изпълнението на задължението на лизингодателя, възникнало задължение на
абоната за плащане, съгласно чл.345 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.233 ал.2,предл.1
от ЗЗД на уговорените лизингови вноски, с настъпваща изискуемост от момента на
издаване на месечната фактура за отчетния период.Посочен е начина придобиване в
собственост от потребителя на предоставеното мобилно устройство,че лизинговите
вноски са предсрочно изискуеми към
01.02.2017г. по фактура №********** и че към момента на сезиране на съда
със спора падежът за плащане на вноските
е изтекъл, и след като сумата не е била заплатена от абоната,нито върнати
мобилните устройства на оператора, то се навежда извод, че е налице неизпълнение на задължението да се плати
цената на лизинговата вещ,предоставена му в изправност, функционираща и годна за употреба от абоната станало с
подписването на договора. По отношение на разноските се поддържа, че
възраженията в жалбата са неоснователни, правилно са изчислени от исковия съд и
моли да се потвърди изцяло решението в обжалваните му части.
Ответникът също не сочи
доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд
провери при условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на ответника по исковете, подадена от назначения му особен
представител адв. В.Т. ***, и прие за установено следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка
с чл.79 ал.2 от ЗЗД и чл.345 ал.1 от ТЗ.
В исковата си молба против
ответника Д.С. ***, с ЕГН-**********, ищецът „Теленор България“ ЕАД ,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Младост
4“,Бизнес Парк София, сграда 6, се поддържа, че по реда на заповедното
производство в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№272/2019г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик и против длъжника Д.С.Д.,
в размер на 254.94лв за незаплатени далекосъобщителни услуги, като се
претендира за установяване съществуване на вземането до размера на 132.88лв. Освен
това ищецът предявява и осъдителна претенция срещу ответника за заплащане на
дължими лизингови вноски в размер на 122.06лв. Като факти на които се основават
исковите претенции, ищецът сочи сключен между страните договор за мобилни
услуги от 18.06.2016г., по силата на който ответникът има качеството на абонат
на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №********* и
титуляр на предпочетен мобилен номер №./…… с избрана абонаментна програма
“Нонстоп“ 29.99лв, с уговорен срок на
действие 24месеца до 18.06.2018г., като при възползване от преференциалните
условия на оператора абонатът е взел
мобилно устройство PHILIPS, модел S…Red на
изплащане посредством 23месечни лизингови вноски в размер на 3.59лв всяка по
уговорен погасителен план. Абонатът като лоялен клиент и предвид ползване на
преференциални условия, е взел втори
абонаментен план с предпочетен мобилен
номер …… по програма „Нонстоп“ 29.99лв,
съгласно приложение към Договор за мобилни услуги с уговорен срок на действие
от 24месеца също до 18.06.2018г. както и второ мобилно устройство от същата
марка и модел,също изплащан на 23месечни лизингови вноски всяка в размер на
3.59лв съгласно погасителен план.Твърди
се, че абонатът е ползвал предоставените
от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под посочения
клиентски номер.Цитира се разпоредбата на чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор относно начина на установяване ежемесечните задължения на абоната за
заплащане на ползваните услуги-чрез фактура и знание на абоната за датата на
издаването за месеца, както и че задължението му не отпада ако не получи
фактура.Посочени са две издадени фактури за задължения на ответника №**********
от 01.11.2016г. с отчетен период на потребление 01.10.2016г. до 31.10.2016г. на
стойност 83.42лв с ДДС, от които за втория мобилен № ………. -14.99лв без ДДС за
месечен абонамент “Нон стоп“ от 29.99лв плюс лизингова вноска от 3.59лв, гласова
поща от 0.20лв, допълнителни услуги-мобилен интернет-19.98лв, други услуги с
добавена стойност 13.33лв и разговори
към „Грижа за клиента“- 0.04лв. За първия мобилен номер №0894/428259 -14.99лв без ДДС за обонаментен план „Нонстоп“ 29.99лв и
лизингова вноска от 3.59лв, като сумата
е платима в срок до 16.11.2016г.
Втората фактура с
№********** от 01.12.2016г. за период на потребление целия календарен месец
ноември 2016г. в размер на 55.02лв с ДДС, от които за втория мобилен
номер-14.99лв без ДДС при същия абонаментен план, лизингова вноска от 3.59лв;
други услуги 0.81лв и други услуги с
добавена стойност 8.33лв;за първия мобилен номер-14.99лв без ДДС за абонаментния план и лизингова вноска от
3.59лв, платими в срок до 16.12.2016г.
Или общо ищецът претендира неизвършено плащане на абоната за предоставени мобилни услуги на обща стойност 138.44лв, а след
направено сторниране от оператора, размерът на задължението за двата
отчетни периода възлиза на 132.88лв,
съгласно кредитно известие №********** от 01.01.2017г. Твърди се, че съгласно
т.11 от договора за услуги във връзка с чл.75 и чл.19б,в) от ОУ,
е ангажирана договорната отговорност на
абоната,като мобилният оператор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Д.Д. и е
начислена обща сума за плащане от 1161.13лв по крайна фактура №********** от
01.02.2017г., в която е начислена и неустойка от 906.19лв за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги /ДМУ/, /като
се уточнява, че претенция за неустойката не е предявена по делото/, плюс фактурирана цена на
оставащите дължими лизингови вноски по погасителен план от 122.06лв плюс сумата
за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода от 132.88лв.Поддържа,
че на 21.12.2016г. е настъпила деактивация на абонамента на абоната, последният
е в неизпълнение на договора си
неспазвайки крайния срок за ползване на абонамента „Нонстоп 29.99 и по отношение
на двата мобилни номера по двата договора за мобилни услуги/ДМУ/, сключени на
18.06.2016г. и с краен срок на действие 18.06.2018г.Твърди се, че поради
прекратяване на договорите и преустановяване на предоставяните услуги, на основание
т.12 от Общите Условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечни вноски за предоставените на абоната
две мобилни устройства PHILIPS, модел S309Red и PHILIPS, модел S309 White и
неплащане на абоната на лизинговите вноски за тях съгласно изготвените месечни
фактури, при което е настъпила предсрочна изискуемост в случай на предсрочно
прекратяване на договорите по вина на
абоната, като е издадена крайна фактура №72521199170 от 01.02.2017г. според която за PHILIPS,
модел S.. Red, се дължи цена от 61.03лв за периода от м.02.2017г.
до м.05.2018г. и PHILIPS, модел S… White-
се дължи цена от 61.03лв за същия период. Коментирани са клаузи от ОУ във
връзка със задължението на абоната и с правото на оператора да получава в срок
всички плащания,дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място, като плащането следва да се извърши в срок не по-късно от
18дни от датата на издаване на фактурата,
а неплащането в срок обуславя правото на оператора да прекрати едностранно индивидуалния
договор /чл.75 от ОУ/ ;че плащането се
извършва по ценовата листа на Теленор /чл.20 от ОУ/. Искането на ищцовото
дружество е да се приеме за установено, че съществува вземане в полза на „Теленор България“ ЕАД и против длъжника Д.С.Д. , в размер на 132.88лв за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода 01.10.2016г. до 31.01.2017г., ведно със
законната лихва за забава считано от датата на постъпване на заявлението по
реда на чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане, както и да се осъди ответника
Д.С.Д. да заплати на дружеството сумата от 122.06лв, представялваща неизплатени
лизингови вноски, от които 61.03лв по договор за лизинг от 18.06.2016г. за
устройство за PHILIPS, модел S309 White
взето във във връзка с мобилен номер ……. за периода след м.02.2017г. до
м.05.2018г. и 61.03лв по договор за лизинг от 18.06.2016г. за устройство PHILIPS,
модел S309 Red, взето във връзка с
мобилен номер …….. за периода от м.02.2017г. до м.05.2018г. за абонатен номер №*********.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника по спора чрез назначения му особен
представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК адв.В.Т.,в който предявените искове
по същество се квалифицират като неоснователни. Представените фактури се
оспорват досежно липсата на материална доказателствена сила и че необвързват
съда. Възразява се, че въобще на ответника
са били предоставени и доставени мобилни телефонни услуги, като в тази
връзка е поискано да се представи от дружеството извлечения от водените преговори и ползвани телефонни услуги от абоната
през исковия период, като иска да бъде
представен оригинала на договорите за мобилни услуги за оспорване на подписа,
положен от абоната, че същият не е положен от него. Поддържа, че от мобилен
номер №…… не е говорено и този номер не е използван от абоната, като е
направено възражение, че Д. не е получавал такова мобилно устройство и се е
съгласявал на разсрочено плащане. На следващо място, по отношение на втория
мобилен номер ……. се твърди, че също такива услуги не са предоставяни и не са
ползвани и че също не е получил второ мобилно устройство. Поддържа и довод, че
абонатът не е бил уведомен от оператора за предсрочното прекратяване на договора и
налично предсрочно изискуемо
вземане, като предвид липсата на надлежно уведомяване на длъжника за
неговото прекратяване и същото не е произвело правно действие и няма основание
за предсрочна изискуемост, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Твърди се, че няма не само неизпълнение на
договорите от страна на ответника, че няма не само основания за прекратяване на
договора за мобилни услуги, но и че предприетото прекратяване от оператора не е
произвело действие доколкото абонатът не
е бил уведомен за това прекратяване, респективно не е налице основание
за плащане за предсрочна изискуемост и търсене на плащания от ищеца. Моли да се
отхвърлят исковите претенции.
Пазарджишкият окръжен съд за
да се произнесе взце в предвид следното:
Установява се от
доказателствата по делото, че на 22.01.2019г. пред Пазарджишки районен съд е инициирано
заповедно производство за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от заявителя
„Теленор България“ ЕАД-гр.София и против длъжника Д.С.Д. за издаване на заповед за изпълнение за
парично вземане от 254.94лв представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги както и лихви за забава
от 17.02.2017г. до 07.01.2019. Изложените
в чл.12 от заявлението обстоятелства са, че между страните на 18.06.2016г. е сключен договор за предоставяне
на далеко-съобщителна услуги, фактурирани под индивидуален клиентски абонатен №*********,
като за периода 01.10.2016г. до 31.01.2017г.
длъжникът е потребил и не е заплатил далекосъобщителни услуги в общ размер на 254.94лв за което е издадена
крайна фактура №********** от 01.02.2017г.,
платима в срок до 16.02.2017г.; че вземането по договора не е погасено към
момента на подаването на заявлението. Заявителят претендира присъждане на мораторна лихва за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на 48.89лв,
начислена за периода 17.02.2017г. до 07.01.2019г. като общо дължимата сума е
посочена да е в размер на 303.83лв.
Пазарджишкият районен съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №162 от 23.01.2019г. по
ч.гр.д.№272/2019г. по описа на същия съд и е разпоредил на длъжника Д.С. *** да заплати на заявителя „Теленор
България“ ЕАД сумата от 254.94лв
главница, сумата от 43.89лв мораторна лихва за периода 17.02.2017г. до
07.01.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-21.01.2019г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото от 25лв –държавна такса и 180лв адвокатско
възнаграждение, като вземането произтича по издадена фактура съгласно договор
за предоставяне на далекосъобщителна услуга между „Теленор България“ ЕАД и Д.С.Д.
от 18.06.2016г. Връчването на заповедта за изпълнение на длъжника е извършено
по реда на чл.47 ал.1 и следващите от ГПК чрез залепване на уведомление, като
исковата молба е депозирана в законоустановения едномесечен срок, от уведомяването
от заповедния съд, че заявителят може да предяви вземането си по съдебен ред.
В първото по делото съдебно
заседание ответникът признава за безспорни неизгодни за него факти и обстоятелства,
а именно, че има предоставени от ищеца и в негова полза мобилните услуги, описани в исковата молба, както
и че същите са ползвани от абоната и ответник по исковете Д.Д.. Открито е производство
по оспорване истинността/авторството/ на договора за мобилни услуги и договора за лизинг по отношение на положените подписи от
абоната, като е указано на ответника , че върху него лежи доказателствената
тежест, че оспорените документи не са подписани от ответника, но ответникът не
е ангажирал доказателства,поради кето следва да се приеме, че оспорването не е
доказано по предвидения за това процесуален ред-чл.193 ал.3 изр.първо във
връзка с чл.194 ал.2 от ГПК.
Изслушана е по делото
съдебно-икономическа експертиза от вещото лице
Л Ц, заключението по която въззивният съд възприема изцяло като обективно,
обосновано и компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се
установява, че на абоната се предоставени от оператора двата броя устройства –телефонен апарат PHILIPS,
модел S309 White с тел.№……, като
размера на задължението по лизинговия договор е за 23месечни вноски, всяка от по 3.59лв/
общо 82.57лв/ , при оставащи за плащане 17 вноски, /последната вноска е
начислена допълнително на основание чл.1 ал.2 от договора, предвиждащ санкция
за абоната в хипотеза на неупражнено право да придобие собствеността върху предоставеното устройство в съответния
срок с вменено задължение да бъде
върнато устройството на оператора или ако не го върне в състоянието посочено в договора-чл.1 ал.3-да
е работещо; в добър външен вид, в оригинална опаковка, придружено с оригинална
фактура и гаранционна карта, заплаща неустойка
от 3.59лв, равна на месечната лизингова вноска/, на стойност 61.03лв и телефонен апарат PHILIPS,
модел S309 Red с тел.№……..,
съгласно сключен договор за лизинг от 18.06.2016г. при обща лизингова цена от
82.57лв, платима на 23месечни вноски
всяка от 3.59лв,/при същите условия както и при първия договор за лизинг/, или са начислени общо 17вноски /16+1/ за лизинг на устройството на
стойност 61.03лв , поради невръщането му от абоната нито заявено закупуване.Установено
е още, че съгласно договор за мобилни
услуги от същата дата на абоната са предоставени по абонаментен план Нон стоп
29.99 с неограничени национални минути за тел……. и за тел……..., като двете
устройства са били предоставени на
абоната. За всеки един от двата лизингови договора абонатът се е съгласил да
заплати обща лизингова цена в размер на 82.57лв, разсрочени на 23 месечни вноски всяка от
3.59лв с ДДС. Отделно от тези вноски за ползваните услуги на името на
абоната Д.Д., са издавани фактури за ползваните услуги, като всяка фактура
обхваща един цял календарен месец и в нея са записани всички предоставени мобилни услуги плюс дължимите лизингови вноски по двата лизингови
договора. Така за м. октомври 2016г. общата стойност на услугите и лизинговите
вноски е от 76.24лв с ДДС, а по фактурата за м.ноември 2016г. общата стойност
на предоставените мобилни услуги и лизингови вноски е от 46.94 лв с ДДС, а с
кредитното известие от 01.01.2017г. описано в исковата молба за отчетен период-
календарния месец декември 2016г. включващ предоставените услуги лизингови
вноски, е от 12.74лв с ДДС, като за м. януари 2017г. не са начислявани услуги
за мобилни услуги. Направените изчисления без лизинговите вноски, представляващи
стойността само на предоставените услуги
е от 110.44лв, а общо фактурираните лизингови вноски за двата телефона е от
21.54лв или общо дължими услуги и лизингови вноски само по двете фактури
-131.98лв и че няма плащания от абоната за издадените фактури за времето 01.10.2016г. до 31.01.2017г. Посочено
е още в заключението, че съгласно договора за лизинг от 18.06.2016г. на лизиногополучателят Д. е предоставено за възмездно ползване PHILIPS, модел S309 White с
тел…….. при обща лизингова цена от 82.57лв, платима на 23месечни вноски всяка
от 3.59лв с ДДС с опция лизингополучателят да може да придобие в собственост
предоставеното му устройство като подпише договор за изкупуване на устройството
10дни преди изтичане срока на договора и заплати допълнителна сума от 3.59лв, и
че ако той не упражни това свое право дължи връщане на устройството в срок от
1месец след изтичане на срока на
договора, като при невръщане на
устройството или не бъде върнато в състоянието посочено в договора, плаща
допълнителна сума в размер на 3.59лв. Според данните от представените фактури и справка в счетоводството с фактура
№********** от 01.01.2017г. е начислена седмата вноска за лизинг или остават още 16 вноски плюс
една допълнителна по чл.1 от договора или общо 17вноски, като размера на
задължението по PHILIPS, модел S309 White с посочения телефонен номер
е от 61.03лв.По втория сключен договор
за лизинг за ползване на телефонен апарат PHILIPS, модел S309 Red с
тел.№********** дължимите стойности са същите каквито са и за предходното
устройство.
Тази фактическа обстановка
възприе съдът.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по
предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да
установи съществуването на паричното вземане
по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК както и да установи
неизпълнение на задължения на длъжника
по двата сключени лизингови договора и да иска осъждането на длъжника
/лизингополучател / да заплати дължимите лизингови вноски.
Предвид въведения от въззивника
предмет на въззивна проверка само по отношение на двата осъдителни иска, с
които първоинстанционният съд е присъдил дължимостта на месечните лизингови вноски
в размерите така както са посочени в диспозитива на решението постановено от районния
съд съд следва да се отбележи следното:Налице е надлежно произнасяне от първоинстанционния
съд предвид зададените параметри с исковата молба по отношение на двете
претенции за незаплатени лизингови вноски по двата лизингови договора. Произнасянето
е в рамките на заявените факти и обстоятелства в исковата молба, като е
отчетено и неоспореното от страните заключение на вещото лице Црънчев, тоест не
е налице произнасяне плюс петитум доколкото претенциите касаят неизпълнение на
договорите за лизинг, което включва заплащането на всички незаплатени лизингови
вноски, които са определени от първоинстанционния съд на по 15/петнадесет/ месечни
лизингови вноски всяка от по 3.59лв или общо по 53.85лв поотделно за всяко едно
неизпълнение от длъжника по двата договора за лизинг.Срокът за който се
претендират е фиксиран-петнадесет последователни месеца с начало м.март 2017г.
и последен месец-м.май 2018г. включително.
Периодът не е фиксиран изрично с краен
месец,примерно до м.април включително
или до преди началото на м.май, макар че ищецът е можел да претендира за всички
неплатени лизингови вноски до края на действието на договора, доколкото към
момента на подаването на исковата молба срокът на действие на договора е изтекъл,
тоест постановеното решение е допустимо във всичките си части и не е налице произнасяне
плюс петитум.
Правилно претенциите за
незаплатени лизингови вноски са уважени в посочения размер и месеци. Доказано е,
че процесните мобилни устройства са били предоставени на абоната /лизингополучател/
Д.Д. и той реално ги е ползвал, поради което дължи заплащане на лизинговите
вноски на лизингодателя за времето на действие на договора. Процесните договорите
не са нито развалени нито прекратени и имат действие до изтичането на срока им,
за който са сключени. Няма настъпила предсрочна изискуемост на вноските по
лизинга, доколкото няма изрично заявено
от лизингодателя и достигнало до знанието
на лизингополучателя изявление, че трансформира вземането си в предсрочно
изискуемо или че прекратява договора от определена дата за напред или че го разваля
на ня кое от основанията предвидени в закона. С факта на изтичане срока на действие
на договора стават изискуеми всички дължими и неплатени месечни лизингови вноски,
които лизингополучателят не е погасил до момента на изтичането срока на действие
на договора и лизингодателят има право да претендира тяхното присъждане след като
е предоставил тези устройства на лизингополучателя и последният се е ползвал от
тях /данни за обратното няма/ поради което дължи тяхното плащане.
Не е налице твърдяната във
въззивната жалба неравноправна клауза в чл.12 от Общите условия предвиждаща възможност
за лизингодателя при доказано
неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя, да има
право да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, както и всички други суми посочени в договора за лизинг
дължими и платими и/или да поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземането
си чрез продажба, прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на устройството
или принудително да се удовлетвори от представения запис на заповед, както и че
месечните вноски стават предсрочно изискуеми и при прекратяване на договора за
лизинг и в случай на забава в плащанията. Клаузата за предвидената в Общите
условия /чл.12/ предсрочна изискуемост не е неравноправна на нито едно от
основанията посочени в чл.143 от ЗЗП, включително и по т.19 / не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора/.
Принципно уговарянето на предсрочна изискуемост на едно парично вземане е винаги
допустима клауза и не съществува забрана за нея нито в ЗЗП нито в ЗПК. Условията
при които кредиторът може да се възползва и да трансформира срочното си вземане
плащано разсрочено на месечни или
седмични погасителни вноски, в предсрочно изискуемо и за еднократно погасяване,
са ясно и точно зададени в разпоредбата -неизпъление на което и да е задължение
по договора от лизингополучателя.Какво
може да претендира лизингодателя при обявена предсрочна изискуемост е въпрос на
негова суверненна преценка, но тя следва да е в рамките на договора за лизинг-
връщане на дължимите лизигови вноски, лихва за забава, уговорена неустойка и
други. По отношение на обезщетението при
неизпъление на лизинговия договор това по необходимост включва и връщане на
лизинговото устройство, доколкото последното е собственост на лизингодателя в
хипотеза когато лизингополучателят не го е придобил в своя изключителна
собственост по предвидения в договора ред. Формулираната разпоредба, че при
неизпълнение лизингополучателят дължи връщане на лизинговото устройство е, че
това устройство предвид обявената по съответния ред предсрочна изискуемост няма
основание повече да се намира у лизингополучателя и повече няма как да се ползва от неизправния
длъжник. Заплащаните лизингови вноски от лизингополучателя не означават
непременно трансформиране на ползването на лизинговата вещ в собственост на същата за лизингополучателя.В
този смисъл вещта остава собственост на лизингодателя в хипотезата на неупражнено
от лизингополучателя право за придобиване в собственост/чл.1 ал.2 от договора
за лизинг/ и безусловно връщане при условията на чл.1 ал.3 /един месец след
изтичане срока на договора/ при нормално развитие на отношенията, респективно
при обявена предсрочна изискуемост на вземането си по чл.12 от ОУ, лизингодателят
е в правото си да иска както връщане на незаплатените месечни вноски, да
претендира лихва за забава, а така също
да изиска незабавно връщане на лизингованата вещ, тоест във всички случаи лизигополучателят
е наясно какво реално и фактически дължи по договора за лизинг при точно
изпъление на задълженията си и какво дължи на кредитора при неточно изпълнение.
Няма основание да се приеме, че по някакъв начин лизингополучателят е поставен в
ситуация и са налице уговорки в негаова вреда, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. В този смисъл клаузата за предсрочна
изискуемост на договора за лизинг формулирана в чл.12 от ОУ няма характеристиките
на неравноправна клауза поради което няма и основание същата да бъде прогласена
за нищожна.
Предвид изложеното Пазарджишкият
окръжен съд намира, че по същество ще следва изцяло
да потвърди решението на Районен съд
Пазарджик в обжалваните му части, като съдът споделя фактическите и правни
изводи на първоистанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях с направената корекция
в изложението по въпросите относно
предсрочната изискуемост, развалянето или прекратяването на договора в конкретния
случай.
Предвид изложеното не
се налага коригиране на решението в частта за разноските доколкото се
потвърждава по същество постановения резултат от първоинстанционния съд и
доколкото въпросът за редукцията на разноските жалбоподателят свързва с изхода по
същество по двата осъдителни иска.
Предвид изхода на спора
в полза на въззиваемата страна ще следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 180лв заплатено в брой.
Водим
от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки
районен съд №159 от 04.02.2020г. постановено по гр.д.№1507/2019г. по описа на
същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО ответникът
Д.С.Д., ЕГН ********** ***, е осъден да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, представляван от пълномощника адвокат В.П.Г., сумата от
53,85лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
18.06.2016 г. за устройство Philips S309
White, и сумата от 53,85лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 18.06.2016 г. за устройство Philips S Red, както и в
частта за разноските.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, представляван от пълномощника адвокат В.П.Г. разноски за
въззивната инстанция в размер на 180лв/сто и осемдесет лева/ .
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.