№ 1867
гр. Пловдив, 02.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330200174 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
012055/10.12.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с което на М. В. М., ЕГН **********, с адрес:
......, са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200
лв. за нарушение на чл.119 ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на
основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП; глоба в размер на 50
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение
на чл.123 ал.1 т.2 б.„а“ от ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Жалбоподателят М. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да
отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Редовно
уведомен чрез адв. Г. Д., явява се лично в съдебно заседание и се
представлява от процесуалния си представител, като поддържа жалбата и
прави същото искане.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” - ОДМВР Пловдив,
редовно и своевременно призована, не изпраща представител. По делото е
постъпило писмено становище от Началника на Сектора, в което излага
съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното НП и моли
1
същият да бъде потвърден. Прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.08.2021г. около 10:30 ч. в гр. Пловдив, жалбоподателят М.,
управлявал личния си л. а. „Ауди А 6“, с рег. № ***, на бул. „България“, в
посока запад. Когато достигнал кръстовищетo с бул. „Цар Борис III
Обединител“, се движел в средна лента от трилентов път, видял трафика и
предприел пристрояване в най-лява лента. В същото време, пресичал на бегом
по пешеходната пътека св. Л.Р.Д., ЕГН **********, като автомобилите от
най-дясна и средна лента спрели. Жалбоподателят М., обаче, не пропуснал
пешеходеца, вследствие на което го блъснал в лявата част на тялото му с
предната дясна част на автомобила и предизвикал падане на блъснатия на
разстояние. По този начин жалбоподателят М. причинил ПТП с пострадало
лице. Преустановил движението на МПС-то, слязъл от колата, но с цел да
държи сметка на пострадалия с агресивен тон как и защо така пресича.
Въпреки, че не получил утвърдителен отговор за здравословното състояние, в
което се намирало блъснатото лице, жалбоподателят М. се качил в
автомобила си и потеглил с него. Минувач услужил с телефон на пострадалия
и последният сигнализирал близкото районно полицейско управление. Негови
приятели, по-късно в същия ден, му съдействали да подаде сигнал за пътния
инцидент в Трето РУ към ОДМВР Пловдив. На 27.08.2021г. на пострадалия
било издадено съдебномедицинско удостоверение № 979/ 2021г. със
заключение, че е получил охлузване на горен ляв крайник, охлузване в
поясната област, охлузване на долен ляв крайник, представляващи лека
телесна повреда, които е възможно да бъдат получени по начина, посочен от
пострадалия.
Извършена била проверка, проведени били разговори и снети обяснения
2
с двамата участници в ПТП-то, след което била преценена вината в случая и
приет за отговорен жалбоподателят М.. С оглед направените констатации и
събраните материали, св. К. съставил срещу жалбоподателя М. АУАН с бл. №
020701/28.10.2021г. за извършени нарушения по чл.119 ал.1 от ЗДП и чл.123
ал.1 т.2 от ЗДП. Жалбoподателят се запознал със съдържанието на акта и го
подписал с отбелязване, че има възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения
срещу акта от страна на жалбоподателя.
Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на
съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на М. М., са
наложени следните административни наказания: глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДП, на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5
пр.4 от ЗДП; глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП, за нарушение по
чл.123 ал.1 т.2 б.„а“ от ЗДП
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на св. Й. К. и св. Л. Д., частично от
показанията на св. А.П.. Актосъставителят К., разпитан в качеството на
свидетел, в показанията си потвърждава авторството на АУАН и направените
в него констатации. Пояснява, че преди съставянето на акта е снел данни от
двамата участници в ПТП-то, като жалбоподателят М. си признал за
участието му в него, а тръгването му от пътния инцидент последният
оправдал с това, че блъснатото лице го уверило, че се чувства добре.
Свидетелят не си спомня с конкретни детайли случая. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като произтичащи от достоверен източник,
логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по
делото. По отношение на това, че не си спомня случая с конкретни детайли,
съдът го намира за нормално предвид характера на извършваната работа и
ежедневното констатиране на подобни нарушения по ЗДП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан и пострадалият Д., който
в показанията си обяснява механизма на станалото ПТП на пешеходната
пътека и че въпреки спирането на колите от най-дясна и средна лента, докато
е пресичал на бегом на пешеходната пътека, жалбоподателят, управляващ
процесното МПС от най-лява лента, не го е пропуснал и блъснал. Свидетелят
3
обяснява, че непосредствено след инцидента действително жалбоподателят
М. е слязъл от автомобила, но не, за да го попита как е и да му окаже помощ,
а с настъпателен тон му потърсил сметка защо пресича така, след което си
тръгнал. В допълнение сочи, че се наложило съдействие от други лица, за да
подаде сигнал до полицията. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля като достоверни, кореспондиращи с писмените доказателства по
делото и служещи за установяване на обективната истина.
С доверие се ползват и показанията на св. А.П. /случаен минувач при
злополуката/, но само в частта от тях, в която категорично потвърждава
мястото на местопроизшествието, а именно процесната пешеходна пътека,
както и че действително МПС-то от най-дясна лента, както и това в средна
лента, са спрели в съобразяване с пресичащия пешеходец, като сблъсъкът
между пострадалия и процесния автомобил на жалбоподателя, заявява,че се е
осъществил от най-лява лента на пътното платно на пешеходната пътека в
съответствие с другите приложени и събрани по делото доказателства.
Критично се оцениха от съда показанията на ангажираните от
жалбоподателя свидетели Росен Николов - изцяло и тези на А.П. - частично.
Показанията на свидетелите, в некредитираната част, макар подкрепящи се
помежду си, следват и обслужват изцяло линията на защита на жалбоподателя
- че самият пострадал се е блъснал в процесния автомобил, а впоследствие му
било оказано необходимото съдействие и загриженост от страна на
жалбоподателя, включая и това, че пострадалият, дори бързо
избягал/напуснал местопроизшествието в добро здравословно състояние,
непритежаващ качеството на пострадал, без налична възможност да реагира
жалбоподателят на случилото се. Нещо повече, в показанията си св. Николов
преекспонира съвсем фактите за мястото на пътния инцидент, че било извън
пешеходната пътека и дори навежда твърдения, че пострадалият,
акцентирайки върху произхода му, имал користни цели да извлече облага от
умишлено връхлитане върху процесния автомобил, които твърдения не се
подкрепят с никакви данни и доказателства по делото. Ето защо съдът не
кредитира тези показания, тъй като намира същите за противоречиви и
изолирани от целия кредитиран доказателствен материал, целящи да служат
не за установяване на истината, а да бъдат в подкрепа на защитната теза на
жалбоподателя.
4
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, видно от
приложените по преписката опрамощителни заповеди, като са съобразени
сроковете чл.34 от ЗАНН, предвидени в ЗАНН.
Относно нарушението по чл.119 ал.1 от ЗДП:
Съдът намира, че досежно това нарушение правилно е приложен
материалният закон. Нормата на чл.119 от ЗДП въвежда безусловно
задължение за водачите на МПС да пропуснат движещите се по пешеходна
пътека пешеходци. В конкретния случай това не е сторено, въпреки че
пешеходецът – св. Д. не само е бил стъпил на пешеходната пътека, но и нещо
повече вече е преминал средата на пътното платно, т.е. за водача на МПС не е
имало никакво съмнение, че пешеходът желае да упражни правото си на
предимство. Въпреки безусловното задължение да пропусне пешеходеца,
жалбоподателят е отнел предимството му, като го е блъснал, в резултат на
което пострадалият претърпял телесни увреждания, представляващи болка и
страдание, без причиняване на разстройство на здравето по смисъла на чл.130
ал.2 от НК, т.е. лека телесна повреда.
Очертаното квалифицира настъпилият противоправен резултат като
ПТП с пострадало лице, поради което и съвсем законосъобразно на дееца е
наложена санкция по чл.179 ал.2 от ЗДП. Предвижданата в закона глоба в
този случай е в абсолютно определен размер – 200 лв., който не подлежи на
ревизиране от страна на съда.
В конкретния случай е налице и отрицателната предпоставка по
смисъла на чл.179 ал.2 от ЗДП, а именно деянието да не съставлява
престъпление, доколкото съставомерни по чл.343 НК са само средните и
тежки телесни повреди, и смърт, причинени при управление на МПС, но не и
лека телесна повреда, каквато хипотеза е налице в настоящия случай.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи и съвсем коректно
е направена и привръзката с чл.179 ал. 1 т.5 пр.4 от ЗДП, сочещо като
нарушение именно несъобразяване на правилата за предимство.
По отношение на възраженията на жалбоподателя, които съдът счете за
неоснователни:
5
Съставянето на АУАН е осъществено при съвсем стандартна процедура,
въз основа на подаден сигнал, след снети обяснения от двамата участници в
ПТП-то, с посочени двама свидетели в акта при неговото изготвяне.
Житейски логично при този вид нарушение и станала злополука е
актосъставителят да не е присъствал на инцидента и да не състави веднага
АУАН, а едва след събиране на доказателства по случая и установяване на
обективната истина да изпълни функциите като административен орган.
Безспорно е мястото на сблъсъка между процесното МПС и
св. Д. – кръстовищетo на бул. „България“ с бул. „Цар Борис III Обединител“
в гр. Пловдив, представляващо пешеходна пътека по смисъла на §1 т.54 от ДР
на ЗДП, като това обстоятелство се потвърждава както от писмените
доказателства по преписката, така и от кредитираните показания на
разпитаните в съдебно заседание свидетели.
Пострадалият не само е бил стъпил на пешеходната пътека, но и нещо
повече вече е преминал средата на пътното платно. Действително е бягал, но
при тази му позиция, за водача на МПС не е имало никакво съмнение, че
пешеходът желае да упражни правото си на предимство. Наведеното в тази
посока възражение за съпричиняване и вина на пострадалия, би имало
значение при движение на МПС в крайна лента, но която да е от страна на
пострадалия и внезапно изскачане от негова страна, каквито данни не се
установяват по случая. В тази връзка абсолютно недоказано остана
твърдението на жалбоподателя и св. Николов, чийто показания бяха
дискредитирани, като изолирани, противоречиви и заинтересовани, за
преследване на користна цел и умишлено връхлитане на пострадалия Д. върху
процесния автомобил на жалбоподателя. По делото няма никакви данни и
индикации за това от страна на пострадалия, като възражението е направено
единствено с цел да се омаловажи отговорността на жалбоподателя в опит да
се докаже съпричиняване, което не беше сторено по делото.
Безспорно нарушението е извършено от жалбоподателя М. на
конкретното място и време именно с процесния автомобил с рег. ***, който
факт потвърждават писмените и гласните доказателства по делото, както и
самият жалбоподател. Първоначалноото объркване на жалбоподателя е без
значение, а последващите действия на органите на МВР очевидно са довели
до правилни и успешни резултати за правилното ангажиране на неговата
6
отговорност.
Ето защо в тази част следва да се потвърди процесното НП като
правилно и законосъобразно.
Относно нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б.„а“ от ЗДП:
Съдът намира за безспорно установено това нарушение да е извършено
от жалбоподателя М., доколкото като водач на ППС, участник в ПТП, когато
при произшествието има пострадали хора, не е уведомил компетентната
служба на Министерство на вътрешните работи, като това обстоятелство се
извлича от факта на напускането му, потвърден от показанията на св. Д..
Излизането му от автомобила след настъпилия сблъсък, агресивният и
настъпателен тон, държейки сметка за пресичането на св. Д., бързото и
едностранно заключение, че няма настъпили вреди от ПТП без съгласуване с
другия участник, макар и същият да не се е възпротивил, определено не
покрива задължението му по чл.123 ал.1 т.2 б.„а“ от ЗДП. Безспорно св. Д.
видимо е имал качеството на пострадал – паднал е на земята, а от сблъска с
МПС-то е изхвърчал настрани. Не се установява и внезапното бягане от
инцидента от страна на пострадалия, както се твърди от жалбоподателя. За
причинените му телесни увреждания свидетелства и приложеното по
преписката съдебномедицинско удостоверение със заключение, че е получил
охлузване на горен ляв крайник, охлузване в поясната област, охлузване на
долен ляв крайник, които е възможно да бъдат получени от дадените от
пострадалия сведения, представляваща лека телесна повреда.
Въпреки установеното, при извършената служебна проверка, съдът
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
засягащи правната квалификация в АУАН и описанието на нарушението,
както в акта, така и в постановлението.
На първо място, прави впечатление, че квалификацията, дадена в АУАН
е непълна, доколкото е посочено единствено чл.123 ал.1 т.2 от ЗДП.
Действително т.2 вменява задължения при наличие на пострадали хора, както
се установи в казуса, но към точката са предвидени от буква „а“ до буква „е“
различни по вид задължения – да уведоми органите на МВР, да остане на
място и да изчака компетентните органи, да не премества ППС, ако не пречи
на движението, да окаже помощ, да не консумира алкохолни напитки до
пристигането на контролните органи и прочие. Вмененото нарушение по т.2
7
б.„а“ – че не е уведомил органите на МВР се разбира едва от описанието на
нарушението и от конкретизацията, която наказващият орган е направил в
НП. Както се знае в Закона за нормативните актове е предвидено, че правните
норми се състоят от членове, алинеи, точки и букви към точките,
представляващи задължителен реквизит при формулиране на наказателното,
респективно административнонаказателното обвинение, за да се знае с
точност в какво е обвинен нарушителят, като е недопустимо да се поправя
такова съществено нарушение по пътя на чл.53 ал.2 от ЗАНН в НП, тъй като
съществено засяга правата на наказаното лице.
В допълнение следва да се посочи, че е налице и частично
несъответствие между правна квалификация и описание на нарушението.
Посочените задължения в чл.123 ал.1 т.2 от ЗДП възникват за водач на ППС,
участвал в ПТП само, когато от произшествието има пострадали лица, както
се установи и тук. В описанието на нарушението направено както в акта, така
и в постановлението, освен че жалбоподателят не е уведомил органите на
МВР, е отразено и че същият е напуснал местопроизшествието без да окаже
съдействие за установяване на вредите от ПТП-то – като последното
съставлява задължение на участник в ПТП, при което обаче са причинени
само имуществени вреди, който случай е предвиден в чл.123 ал.1 т.3 б.„а“ от
ЗДП и не засяга настоящия. Противоречието между описанието на
извършеното нарушение и правната му квалификация (законната разпоредба,
която е нарушена) представлява съществено нарушение на процесуалните
правила по налагане на административно наказание и е самостоятелно
основание за отмяна на издаденото НП в тази част.
Ето защо, предвид всички констатирани процесуални нарушения
процесното НП в тази част следва да се отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районен и
административен съд, както и в касационното производство, страните имат
право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, съдът не
следва да се произнася по въпроса за разноските, доколкото такива от
въззиваемата страна не се поискаха, а от страна на жалбоподателя не само
няма искане в тази насока, но и не се ангажираха писмени доказателства, с
които да обоснове разход за адвокатски хонорар. Представеният договор за
8
правна защита и съдействие е с празнота в графата за уговорено
възнаграждение и начин на плащане.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
012055/10.12.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив В ЧАСТТА, с която на М. В. М., ЕГН **********, с адрес:
......, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.119 ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на
основание чл.179 ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-012055/10.12.2021г.
на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив
В ЧАСТТА, с която на М. В. М., ЕГН **********, с адрес: ......, са наложени
административни наказания: глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.„а“ от
ЗДП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9