Р Е Ш Е Н И Е
№ 512/24.7.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Красимир Лесенски
2. Светомир Бабаков
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Стоян
Пешев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 457 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по
касационна жалба на Т.Х.А. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. М. ***
против решение № 116/11.02.2020 г., постановено по НАХД № 2088/2019 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 18-1818-000585 от 14.11.2018 г. на Началник сектор
в РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, с което на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП,
за нарушение на чл.114, т.1 от същия закон на касатора е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалния закон. Счита, че следва да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, тъй като
деянието представлява маловажен случай. Моли съда да приеме, че е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като жалбоподателката има експертно решение
на ТЕЛК с водеща диагноза „лека умствена изостаналост“. Претендират се
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Излага
съображения и моли съда да отмени решението на районния съд, съответно
издаденото наказателно постановление. Претендира разноски съгласно представен
списък на разноските.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител счита
подадената касационна жалба за неоснователна. Сочи, че решението на районния
съд е правилно и законосъобразно, тъй като са събрани безспорни доказателства
за извършеното административно нарушение. Претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд
Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Административен съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Касаторът
Т.А. е санкционирана за това, че на 05.11.2018 год., около 11:20 часа, на
Главен път І-8, в района на Община Пазарджик, в качеството си на пешеходец, е
навлизала внезапно на платното за движение, с което създавала предпоставки за настъпването
на ПТП.
Това било установено от полицейският
служител – свидетелят Х. Ш.. На процесната дата той изпълнявал служебните си
задължения, като с патрулен автомобил извършвал обходи по Главен път І-8, в
района от гр. Пазарджик до табелата, указваща началото на обл. Пловдив. Той
видял А., която била на встрани пътя, как направила бързо 2-3 крачки и навлязла
в пътното платно при интензивно движение на автомобили, като махала с ръка към
преминаващите автомобили, включително и към полицейския. Това било възприето
лично от Ш. и колегата му Д. К., които спрели полицейския автомобил и
предприели действия по санкционирането на А. с цел предотвратяване настъпването
на ПТП. Бил ѝ съставен АУАН, който тя подписала без възражения. Въз
основа на АУАН било издадено и атакуваното в настоящото производство НП.
Изложената
фактическа обстановка, районният съд приел след задълбочено обсъждане на
показанията актосъставителя св. Шопов и на писмените доказателства по делото.
От
правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите
съдържат изискуемите реквизити. По същество е
приел, че с поведението си касаторката е извършила виновно нарушение по
чл.114, т.1 от ЗДвП, която правна норма императивно забранява на пешеходците да
навлизат внезапно на платното за движение.
Решението
е правилно. За да потвърди НП районният съд е изложил подробни мотиви, които
изцяло се споделят от настоящата инстанция и няма смисъл да бъдат повтаряни.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Неоснователно
е възражението, че в НП не било посочено мястото на нарушението. Видно от
съдържанието на НП, нарушението е извършено „в община Пазарджик на главен път
І-8”. От това следва недвусмислено, че нарушението е извършено в участъка на
този път, който попада на територията на Община Пазарджик. По-голяма
конкретизация на мястото на нарушението би могла да обоснове нуждата от
предявяване на административно обвинение за извършени нарушения с различна
правна характеристика, където точните пространствени параметри са от значение
за преценката дали нарушението е извършено или не /например за движение с превишена скорост след пътен знак, налагащ
ограничение на скоростта, за местонахождението на който се спори/.
Неоснователно
е възражението, че неправилно е отказано приложението на чл. 28 от ЗАНН, с
оглед особеното психическо състояние на касаторката, която страда от лека
умствена изостаналост, обуславяща 50 процента трайно намалена работоспособност.
Обстоятелството, че А. страда от лека умствена изостаналост не я прави
невменяема. Правилно е отбелязано и от районния съд, че деянието не разкрива
по- ниска степен на обществена опасност, доколкото с поведението си касаторката
е създавала реална опасност да предизвика ПТП, като бъде директно блъсната на
платното за движение или пък да предизвика рязко спиране или отклонение от
траекторията на друг автомобил, с което да бъде предизвикано ПТП между движещи
се по платното автомобили.
Санкцията
правилно е била индивидуализирана от АНО при съблюдаване на критериите в чл. 27
от ЗАНН и е била наложена в нейния абсолютен минимум от 20 лв.
При
разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав
счита, че решението на Районен съд Пазарджик не страда от сочените в жалбата
пороци.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и с
оглед направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, то такова
следва да се присъди. Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, като АПК не урежда заплащането на
юрисконсултско възнаграждение, но такова правило се съдържа в разпоредбата на
чл.78, ал.8 ГПК (приложима съгласно чл.144 АПК), поради което и във вр. с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ,
в полза на ОД на МВР Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 116/11.02.2020 г., постановено по НАХД № 2088/2019 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
Т.Х.А. с ЕГН: ********** *** да заплати на ОД на МВР Пазарджик сумата от 80 (осемдесет)
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.