Решение по дело №14893/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 662

гр. Варна, 13.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14893 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Г.Б.П., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника ѝ адв. П.М.М. срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество:

сумата от 2570.53 лв. /две хиляди петстотин и седемдесет лева и петдесет и три стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от ***г. до ***г. в обект на потребление находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател Г.Б.П..

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че е потребител на ел. енергия доставяна ѝ от ответното дружество в обект находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.

При проверка на ежемесечните си задължения към ответното дружество, ищцата установила, че има начислена сума в размер на 2570.53 лева, която по предоставена от ответника информация представлявала корекция на сметка и била служебно начислена

Ищецът твърди, че не е консумирал електрическа енергия в размер на количествата обективирани в процесната фактура и оспорва дължимостта на сумата предмет на иска, тъй като липсвало правно основание, което да обосновава претендирането ѝ.

В периода на корекция на сметка липсвала нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите.

С решение №1500/06.02.2017г. по адм. дело № 2385/2016г. на Върховния административен съд били отменени Правилата за измерване на количествата електрическа енергия приети по т.3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР, обн. в ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. Решението било публикувано на основание чл.194 АПК в ДВ, бр.15 от 14.02.2017г. Разпоредбите на чл.чл.48-51 ПИКЕЕ регламентирали единствено начините, по които се изчислява служебно начислената електрическа енергия при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена такава, но не покривали изискването за наличие на действащи правила за измерване на количеството електрическа енергия съобразно дефиницията на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Ищцата твърди още, че не е установен точния момент, в който започнало измерването по трета невизуализирана тарифа, не се установявало съотношението между дневна и нощна тарифа, през кой ценови период колко точно киловати са потребени, както и при монтажа на електромера третата тарифа да е била с нулеви показания.

Ищцата моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.

Не оспорва, че ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия, че е извършена техническа проверка на изправността на средството за търговско измерване и резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия. Процесното количество ел. енергия било реално доставено и консумирано от абоната и последния дължал заплащането на цената му. В случая не било налице служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а реално потребено количество ел. енергия, което било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не било фактурирано. Процесната фактура била издадена след остойностяване по цени за технологични разходи  на електроенергия, която реално била доставена на ищеца и отчетена от процесния електромер.

         Моли за отхвърляне на иска, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и правят искане за присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.

От представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол № *** се установява, че на ***г. служители на „Е.С.“ АД са извършили проверка на измервателната система в обекта на потребление на ищеца. При проверката е констатирано наличието на запис в невизуализиран на дисплея на електромера регистър. Средството за търговско измерване е демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, запечатано и изпратено за проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели /л.23-24/.

В седмодневен срок от извършване на техническата проверка процесния електромер е изпратен за метрологична проверка в Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Русе. За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №***г., в който е отразено, че е установена  намеса в тарифната схема на електромера и наличието на регистрирана енергия в тарифа 15.8.3, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия. При извършената метрологична проверка не е установено кога е извършена външната намеса в софтуера на електромера /л.25-26/.

Със становище от ***г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „Е.С.“ АД, въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия в размер на 13596 кВтч, от които 10057 кВтч за периода от ***г. до ***г. и 3539 кВтч за периода от ***г. до ***г. по клиентския и абонатния номер водени на ищеца. В същото е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера информация /л.27/.

По делото липсват доказателства действително да е извършвано софтуерно прочитане на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на допълнителното количество електроенергия, която да се начисли и периодите за това.

Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е  издало фактура № ***г. за сумата от 2570.53 лева, с получател Г.Б.П. /л.28-29/.

Ищцата е уведомена за извършената проверка, резултатите от същата и за допълнително начисленото и количество ел. енергия с писма с изх. № ***г. /л.30-33/.

По делото са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна електротехническа експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че процесният електромер е монофазен, преминал е първоначална метрологична проверка през 2015г. и подлежи на последваща такава през 2022г. Налице било неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ, като според вещото лице са налице техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на електрическа енергия, определени в чл.50 ПИКЕЕ. Записаното в регистър 1.8.3 на електромера количество ел. енергия било преминало през електромера и потребено. Не можело да се установи периода, в който е започнало натрупването на ел. енергия в невизуализирания регистър, както и в кой часови диапазон се е осъществявало натрупването. Количеството ел. енергия било определено за отделните периоди пропорционално според продължителността на всеки период. В случая потребяваната електроенергия в обекта на ищцата се отчитал само от един електромер и не била налице измервателна група, каквато би имало, ако има и токов трансформатор /л.51-56/

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца отрицателен установителен иск. Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена стойност на потребена ел. енергия.

В тежест на ответника по предявения иск бе да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия реално е доставено в обекта на потребление на ищеца за процесния период и е отчетено от метрологично годно средство за търговско измерване.

Поради спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).

В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.

С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на ***г., тоест след тяхната отмяна.

Действие към посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които регламентират предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на тези предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на корекцията, както и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.

Доколкото липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.

За установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.

На следващо място от събраните по делото доказателства не се установи претендираното количество електроенергия реално да е доставено на абоната. В чл.50 от ПИКЕЕ е уредена възможността при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел. енергия, операторът на съответната мрежа да коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества за времето от допускане на грешката до установяването и, но за период, не по-дълъг от една година. За извършване на посочената процедура по чл.50 ПИКЕЕ е необходимо да бъде установен периода от допускане на грешката до установяването ѝ. От събраните по делото доказателства, включително от приетата по делото съдебно-техническа експертиза не се установи кога е извършено софтуерното вмешателство в процесното СТИ, респ. кога е възникнала грешката при отчитането на доставяната на абоната ел. енергия. Наличието на количество ел. енергия в невизуализиран на екрана на електромера регистър само по себе си не установява, че тази енергия е доставена на абоната. Установените записи в регистър 1.8.3 на електромера при извършената техническа проверка сами по себе си не удостоверяват наличие на грешка при отчитане на потребяваната от абоната ел. енергия, тъй като е възможно да са били налице преди поставяне на СТИ на обекта на потребителя. В изготвеното становище за начисление на допълнително общо количество ел. енергия е посочено, че е одобрено след софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера информация, а данни за такова действително извършено софтуерно прочитане не са представени по делото и не са предоставени на вещото лице. Вписването на допълнителното количество електроенергия констатирано при извършената проверка и определянето на произволен срок за начисляване на допълнителното количество ел. енергия не доказват, че посоченото в становището количество ел.енергия действително е доставено на абоната, още по-малко  в посочения в справката период. Не е установена грешка при отчитането и кога е възникнала същата, а констатацията е за извършено софтуерно манипулиране на показанията на електромера, което може да е извършено и преди монтирането на електромера на обекта на абоната. При извършване на софтуерно манипулиране на показанията на електромера е възможно и еднократно въвеждане на такива показания в регистрите на електромера.

По изложените съображения съдът намира, че ответникът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието, на което претендира процесната сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

С оглед изхода от спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 520.82 лева, които да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.Б.П., с ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2570.53 лв. /две хиляди петстотин и седемдесет лева и петдесет и три стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от ***г. до ***г. в обект на потребление находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател Г.Б.П..

 

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Б.П., с ЕГН ********** *** сумата от 520.82 лв. /петстотин и двадесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: