Определение по гр. дело №42363/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 ноември 2025 г.
Съдия: Стойчо Тодоров Попов
Дело: 20251110142363
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49095
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20251110142363 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Р. С. Л., ЕГН
********** срещу Народно събрание, ЕИК *****
На основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК
и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от Р. С. Л., ЕГН ********** срещу Народно
събрание, ЕИК *****обективно съединени искове с правна квалификация по
чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, за признаването за незаконно на уволнението,
извършено със Заповед № 635/13.06.2025 г. на Председателя на Народно
събрание, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ и отмяната , възстановяване
ищеца на работа на длъжността заемана преди уволнението „Главен експертен
сътрудник“ в Комисия по демографска политика, децата и семейството, както
и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 25000,00 лв. за времето към
Народното събрание на Република България, в което ищецът е останал без
работа за периода от 13.06.2025 г. до 13.12.2025 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2025 г., до
окончателното плащане на вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения. По силата на Трудов договор № 118/10.02.2025 г. ищецът
изпълнявал длъжността „Главен експертен сътрудник“ в Комисия по
демографска политика, децата и семейството към Народното събрание на
Република България. Било договорено брутно основно месечно трудово
1
възнаграждение в размер на 3638,00 лв., 20 работни дни платен годишен
отпуск и допълнителен платен годишен отпуск в размер на 11 работни дни,
както и срок на договора – до 5 работни дни от избирането на председател на
съответната комисия в следващото Народното събрание и тримесечен срок на
предизвестие при прекратяване на трудовия договор, но не повече от остатъка
от срока на договора. Бил в болничен от 09.06.2025 г. до 22.06.2025 г. На
16.06.2025 г. м,у била връчена процесната уволнителна заповед, с която
трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 13.06.2025 г., а
като причина било посочено, че е изтекъл уговореният срок. Уговореният срок
бил до 5 работни дни от избирането на председател на съответната комисия в
следващото Народно събрание, т. е. доколкото бил назначен със заповед на
Председателя на петдесет и първото Народно събрание на Република
България, следващото по ред Народно събрание било петдесет и второто,
каквото все още не било свикано, дори не било избрано. Ето защо не било
налице твърдяното в оспорената заповед основание, а именно „изтичане на
уговорения срок“. Счита, че докато не бъде свикано 52-рото Народно
събрание на Република България и не бъде избран Председател на комисията
по Комисията по демографската политика, децата и семейството в същото
това следващо Народно събрание, срокът на трудовия му договор не може да
изтече. Същевременно прекратяване на трудов договор в период, в който
служителят бил в отпуск по болест, било недопустимо, щом срокът на
договора не бил изтекъл.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който същият изразява становище за неоснователност на исковата
молба по съображения, подробно изложени в отговора. Ето защо моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните доклада по делото
на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Исковете са допустими като предявени пред родово и местно
компетентен съд.
Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически
твърдения на страните се разпределя, както следва:
2
Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т. е.
задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът
по настоящото дело. В разглежданият случай ответникът следва да установи
наличието на фактическото основание по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, а именно, че
уговореният в трудовия договор срок е изтекъл.
Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, обуславя и
тази по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. доказателствената тежест по посочения
иск се явява идентична с тази по предходния предявен.
За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ трябва да се установи, че са се осъществили
следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя,
изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати
с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ.
претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово
възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от
шест месеца след уволнението – в конкретния случай за периода от 13.06.2025
г. до 13.12.2025 г.; 3. причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно
пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението.
Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на
правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Предпоставките по т. 2
и 4 следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно
доказване – оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в
процеса на доказване от ищеца.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се укаже, че не сочи
доказателства за установяване факта на оставане без работа през исковия
период.
По доказателствата и доказателствените искания:
Представените от ищеца с исковата молба отговора на исковата молба
писмени доказателства се явяват относими, допустими и необходими за
изясняване предмета на спора, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен
3
ответника да представи посочените документи е неоснователно, доколкото
ответникът с отговора на исковата молба е представил служебна бележка от
17.11.2025 г. относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца,
получено за м. 05.2025 г., последният пълен отработен месец преди
уволнението, поради което следва да се остави без уважение.
Воден от изложеното и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.02.2026 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните и
вещото лице. На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от писмения отговор и доказателствата към него.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания
и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.
В СЛУЧАЙ, че в този срок страните не представят писмени
доказателства или не изчерпят доказателствените си искания за установяване
на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, респ. че не са уточнени обстоятелствата, за които тези
доказателствени средства са поискани, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните писмения си доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване факта на
оставане без работа през целия исков период.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите,
представените с исковата молба и отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, направено на
основание чл. 190 ГПК с исковата молба.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
4
по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните
половината от разноските за държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5