Р Е
Ш Е Н
И Е
№535
гр. Добрич, 19.12.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав в публично заседание на десети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и
прокурор ПЛАМЕН НИКОЛОВ – ОП Добрич разгледа докладваното от съдия Т. Милева
к.адм.д. 690/2019 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е
по касационна жалба на Териториална
дирекция Северна морска в Агенция „Митници“, подадена чрез юриск. Маринела
Роева, срещу Решение №265 от 05.07.2019 г., постановено по нахд № 1043/2018 г. по описа на Районен съд Добрич, с което е отменено Наказателно постановление № 97/2018 г., издадено от
началника на Митница Варна.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, постановено при
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушаване на процесуалните
правила. Оспорват се изводите на съда, че вмененото изпълнително
деяние, изразяващо се в приемане на пощенската пратка е довършено на
територията на гр. Пловдив, както и че процесната пратка не е била доставена по
смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПУ. Твърди се, че неправилно от първоинстанционния
съд е прието, че не е било установено по безспорен начин съдържанието на
иззетите в хода на процесната проверка 3 броя пакети, а именно дали е
представлявало годен за консумация „тютюн за пушене“ по смисъла на чл.12, ал.1
от ЗАДС. Излагат се подробни съображения, че в хода на проверката не са
допуснати никакви процесуални нарушения, както и че вземането на проби не е
императивно вменено задължение на митническите орагни, а нормативно предвидена
възможност. Сочи се, също, че стоката иззета не е оспорена от нарушителя. Релевират
се доводи, че дружеството е пощенски оператор, който е задължен да спазва
Закона за пощенските услуги, поради което и правилно и законосъобразно е
ангажирана отговорността му по чл.123в, ал.1 от ЗАДС. Моли се решението на ДРС
да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на спора, с което бъде
потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Ответникът, „***“ АД оспорва жалбата, изразява мотивирано становище за
законосъобразност на постановеното решение и отмененото с него
наказателно постановление и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в
сила.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в административно-наказателното
производство са допуснати процесуални
нарушения, а извършването на нарушението не е доказано по
безспорен и категоричен начин със събраните по делото доказателства.
Административен съд -Добрич, намира, че касационната
жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното
производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, в рамките на предявените
касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.
1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба за основателна.
С оспореното решение Районен съд Добрич е отменил Наказателно постановление № 97/2018 г. от 08.08.2018 г.,
издадено от Началник на Митница - Варна, с което на "***" АД е наложена
имуществена санкция от 2000 лв. по реда на чл. 123в, ал. 1, във връзка с чл.99а, ал.2 , от Закона за акцизите и данъчните складове, във вр. с чл. 83 от ЗАНН, за
нарушаване на нарушаване на чл.99а, ал.1 от ЗАДС.
Съдът е приел, че безпорно по делото е установена
фактическата обстановка и същата не се оспорва от жалбоподателя. Приел е обаче, че в административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяната му. Приел е, че на жалбоподателя са вменени
извършването на три изпълнителни деяния – приемане, пренасяне и доставяне чрез
пощенската мрежа на акцизни стоки и отпадъци от тютюн, т.е. това са три отделни
нарушения. Районния съд е счел, че процесната пратка е приета в офис 688 от
куриерската мрежа на „***“ АД Пловдив, опериран от фирма „***“ ЕООД, т.е.
изпълнителното дейние изразяващо се в приемане е на територията на гр. Пловдив,
а такова нарушение не е вменено на дружеството. Отделно за доставяне на
пратката е прието, че такова не е осъществено, а същото е останало във фазата
на опита. И не на последно място, във връзка с изготвената съдебно-химическа
експертиза е прието, че иззетия тютюн не е представлявал годен за консумация
такъв. В резултат на това е стигнал до крайния правен извод
за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление.
Така постановеното решение е неправилно
и незаконосъобразно.
Изводите на въззивния съд не се споделят от
настоящия състав.
С разпоредбата на чл.99а, ал.2 от ЗАДС, по който
текст е привлечена отговорността на дружеството се установява забрана, с която не
се допуска извършването на пощенски услуги, свързани с приемането, пренасянето
и доставянето чрез пощенската мрежа на акцизните стоки и отпадъци от тютюн по,
ал. 1 от същия член. Такава забрана за поставяне във вътрешни и международни
пратки на акцизни стоки и отпадъци от тютюн, чието държане, пренасяне и
превозване, предлагане и продажба са забранени от ЗАДС има залегнала и в
разпоредбата на чл. 90, ал. 1, т. 7 от ЗПУ. С оглед стриктното спазване на
установените със силата на императива забрани, законодателят е установил
конкретни правомощия за "пощенския оператор", при извършване на
пощенските услуги, които същият може да упражни в случаите, когато възникне
съмнение за поставени забранени предмети или вещества в пощенските пратки. Така
например, в чл. 92 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/
е посочено, че .."при съмнение за поставени забранени предмети или
вещества в пощенските пратки пощенският оператор при приемането им изисква от
подателя съгласие за извършване на проверка ". Нормативно установени правомощия
за "пощенския оператор" за недопускане извършване на пощенски услуги,
свързани с приемане, пренасяне и доставяне на акцизни стоки чрез пощенската
мрежа на акцизни стоки и отпадъци от тютюн се съдържат и в разпоредбата на чл.99а, ал.5 от ЗАДС, съгласно която..."при съмнение или когато
установят, че пратката съдържа акцизните стоки или отпадъци от тютюн по, ал. 1,
пощенските оператори уведомяват незабавно най-близкото митническо учреждение,
като предоставят данни за нейното местоположение и служебно лице за контакт
". В този случай, за оператора възниква задължение да задържи приетата
пратка за срок, съгласуван с митническите органи, но не по-дълъг от три дни от
уведомяването.
„***“ АД осъществява дейност в качеството на "пощенски
оператор", доколкото притежава удостоверение за извършване на
неуниверсални пощенски услуги, по което не се води спор. Легално дефиниция на
понятието "пощенски услуги" се съдържа в разпоредбата на чл. 3 от ЗПУ, която ги определя като дейности по приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки; приемане на съобщения,
предадени във физическа или електронна форма от подателя, обработването и
предаването им чрез електронни средства и доставяне на тези съобщения на
получателя като пощенски пратки; пощенски парични преводи и куриерски услуги.
Приемането, пренасянето и доставянето са дефинирани в § 1, т. 1, 2 и 3
от ДР на ЗПУ като дейност по получаване, процес от
приемане до доставяне, завършващ с връчване на
пощенските пратки на получателя.
В разглеждания случай, по отношение на фактите,
отнасящи се до приемането, пренасянето и доставянето на задържаната пратка,
съдържаща акцизни стоки /тютюн за пушене/, респ. че същата е приета в
офис в гр. Пловдив и изпратена с товарителница №60548151374 на дата 22.03.2018 г. и доставена в гр. Добрич, в офис на пощенския
оператор не се води спор. Съдът счита, че в конкретния случай,
още с приемане на пратката жалбоподателят, в качеството на пощенски оператор не
е изпълнил задължението си да предприеме съответни мерки за защита на пощенския
трафик и да не допусне приемането й, при условие, че е съдържала забранена акцизна
стока. Служителят е бил длъжен и е могъл да упражни посочените в чл. 92 от ЗПУ правомощия, при породилото се за него очевидно съмнение за
поставени забранени предмети и вещества, включително по ЗАДС акцизни стоки.
Могъл е веднага да извърши проверка на съдържанието на пратката.
Дори и „***“ АД да е създало всички необходими предпоставки за спазване изискванията на
закона, то в случая не е изпълнило задължението си към държавата да не допуска
извършване на пощенски услуги в нарушение на забраната по чл.99а, ал.2 от ЗАДС. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 7 от Закона за пощенските услуги, пощенските оператори са длъжни да предприемат мерки за защита на
пощенския трафик, както и за недопускане в пощенските пратки на забранени за
поставяне предмети и вещества по смисъла на чл. 90 и 91, като доставят,
монтират, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка необходимите
технически устройства и софтуер и при необходимост осигуряват ползването им по
възмезден начин от други пощенски оператори или ползват при необходимост по
възмезден начин такива ресурси на други пощенски оператори. В случая е явно, че
взетите от пощенския оператор мерки не са били достатъчни да предотвратят пренасянето
на акцизни стоки без заплащане на акциз.
Незаконосъобразни са
изводите на въззивния съд, че не става ясно за какво точно е наказан оператора.
Както самият той е посочил, фактическата обстановка, посочена в наказателното
постановление е безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, т.е няма как да не е установено по безспорен начин иззетата
пратка с тютюн, както и какви действия е извършил пощенския оператор, а именно
приемане, пренасяне и доставяне /това е едно изпълнително деяние/ чрез
пощенската мрежа на акцизни стоки. Позоваването на извършената
съдебно-химическа експертиза е неотносимо към спора, защото същата е извършена
след една година от извършването на деянието и самото вещо лице не е отговорило
на въпроса, дали към дата 22.03.2018 г. предметът на нарушението е
представлявал годен за консумация „тютюн за пушене“ по смисъла на чл.12, ал.1
т.1 от ЗАДС. Невземането на проби към задържането на стоката не е императивно
вменено задължение на митническите органи, а нормативно предвидена възможност,
поради което и не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално
нарушение в административнонаказателното производство.
По
тези съображения настоящият състав намира всички направени възражения, доводи и
аргументи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, за основателни.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказва по безспорен
начин нарушаване на забраната и законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на пощенския оператор.
Затова решението на районния съд, с което е отменено наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Добрич
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №265 от 05.07.2019 г. по
нахд №1043/2018 г. по описа на Добричкия
районен съд, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №97/2018 г. от 08.08.2018
г., издадено от Началник на Митница – Варна.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: