№ 391
гр. Плевен, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500359 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 27/ 23. 02. 2024 год., постановено по гр. дело № 322/ 2023
год., Кнежанският районен съд е осъдил "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр. София да заплати на Ф. Ф. М. от
гр. Кнежа сумата от 2 828, 69 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, търпени вследствие на ПТП, реализирано на 22. 09. 2022
год., ведно със законната лихва, считано от 21. 04. 2023 год. до окончателното
изплащане на сумата. Със същото решение съдът е осъдил "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр. София да заплати на
Ф. Ф. М. от гр. Кнежа сумата от 1 216, 91 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.
София. В същата се изразява становище, че обжалваното решение е
неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.
Въззивникът моли окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на
Кнежанския районен съд и постанови ново решение по съществото на спора, с
което отхвърли като неоснователен предявения иск.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата Ф. Ф. М.
от гр. Кнежа.
В открито съдебно заседание на 12. 09. 2024 год. представител на
въззивника не се явява, но същият е депозирал писмена молба, в която моли
окръжния съд да уважи подадената въззивна жалба и отмени изцяло
първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание на 12. 09. 2024 год. въззиваемата Ф. Ф. М.
се представлява от адв. И. Ж., който моли окръжния съд да потвърди изцяло
обжалваното решение и му присъди възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо,
доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на
иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество,
а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, който намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ. Последната установява
възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, ако
след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице
по чл. 380 от КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение. Между страните няма спор, че
ищцата е предявила претенциите си за получаване на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди към ответното дружество, образувани
са били щети № 0801-006755/2022-03 и № 0801-006755/2022-04, по които
застрахователят е постановил отказ за изплащане на обезщетение с мотива, че
2
не е била установена по безспорен и категоричен начин изключителната вина
на водача, управлявал автомобила, притежаващ застрахователно покритие.
При това положение предявеният осъдителен иск се явява процесуално
допустим. Същият е основателен. Безспорно по делото е, а видно от
приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на 22. 09.
2022 год. на автомагистрала „Хемус“ /км. 64+900 посока от гр. София към гр.
Варна/ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил БМВ с рег. №
**************, собственост на И. А. Б., с пътници собственика, ищцата Ф.
Ф. М. и В. Е. В.. Механизмът на настъпване на пътнотранспортното
произшествие е подробно и обстоятелствено изяснен в изготвеното пред
въззивната инстанция заключение на съдебно- автотехническата експертиза:
касае се за загуба на напречна устойчивост на автомобила при скорост на
движение около 138, 16 км/ час, при което автомобилът контактува с
намиращата се вдясно еластична преграда /мантинела/, преобръща се, като до
момента на установяването му в покой получава множество деформации.
Както в заключението на вещото лице, така и в приложените към делото
документи от досъдебно производство № 50 / 2022 год. по описа на ОД на
МВР гр. София, пр. пр. № 2777/ 2022 год. по описа на Окръжна прокуратура
гр. София, липсват данни причина за настъпилото ПТП да е поведение на
трето лице, следователно вината е изцяло на водача.
От приложените по делото многобройни медицински документи и от
заключението на назначената в хода на съдебното дирене пред районния съд
съдебно- медицинска експертиза се установяват по безспорен начин
причинените на ищцата Ф. Ф. М. вследствие настъпилото ПТП телесни
увреждания. Във връзка с горните са представените от ищцата с исковата
молба фактури и фискални бонове, които обективират извършените разходи за
болничен престой, прегледи, придружител, закупуване на помощни средства,
консултация с психолог и т. н. Общата стойност на така направените от
ищцата разноски, които имат характера на претърпени вследствие процесното
ПТП имуществени вреди, възлиза на сумата от 2 828, 69 лв. и същата следва
да бъде възстановена от застрахователя.
Що се отнася до възражението на ответното дружество за
съпричиняване на вредите от пострадалата ищца, съдът счита, че същото е
неоснователно. По въпросите за предпоставките на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за
3
намаляване на претендираното с иска по чл. 432 от КЗ обезщетение за вреди
при принос на пострадалия и за необходимостта от доказване на приноса е
налице богата и непротиворечива съдебна практика, обективирана в ППВС №
17 от 18. 11. 1963 год. и редица други решения /напр. решение № 151- 2012- II
т. о., решение № 27- 2015- II т. о. и др./. Съгласно тази практика изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД не може да
почива на предположения и предполага доказване по безспорен начин на
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с което той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. В конкретния случай твърдението на ответника за
липсата на предпазен колан на ищцата при настъпването на процесното ПТП
се опровергава както от приложените по делото писмени доказателства, така и
от заключението на вещото лице инж. Ц. Ц., което категорично посочва, че
ищцата е била с поставен обезопасителен колан към момента на
произшествието. При тези обстоятелства съдът приема, че по делото не се
доказа поведение на ищцата, което да е в причинна връзка с нейното
увреждане, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.
В заключение може да се обобщи, че решение № 27/ 23. 02. 2024 год.,
постановено по гр. дело № 322/ 2023 год. по описа на Кнежанския районен
съд, е правилно, съобразено с разпоредбите на закона и обосновано на
доказателствата по делото, поради което липсват основания за неговото
изменение или отмяна и същото следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА в полза на
процесуалния представител на въззиваемата Ф. Ф. М. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.
7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год., а именно: 582, 87 лв.
По изложените съображения Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/ 23. 02. 2024 год., постановено по гр.
дело № 322/ 2023 год. по описа на Кнежанския районен съд.
ОСЪЖДА- на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА- „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“,
4
бул. „Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М., да заплати на
адв. И. Н. Ж. от Адвокатска колегия гр. София, ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение в размер на 582, 87 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5