№ 401
гр. Перник, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720105961 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и следващите от ГПК.
Производството е по иск с правна квалификация чл. 224, ал. 1 от КТ.
Образувано е по искова молба, предявена от Л. И. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. *** против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** представлявано от Р.Е.А..
Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудово правоотношение на
длъжност „шофьор на ТА 12 и повече тона“. Сочи, че трудовият му договор е
прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ със заповед № *** г., считано
от *** г. Твърди, че към този момент е имал неползван платен годишен
отпуск, за който ответникът му дължи обезщетение в размер на 1017.55 лв.,
което не му е заплатил.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати сумата от
1017.55 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № *** г.,
считано от *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 29.11.2022 г. до окончателното плащане.
Исковата молба е връчена на ответника на 23.12.2022 г. В срока по чл.
131 от ГПК, изтекъл на 23.01.2023 г. не е постъпил писмен отговор.
Съдът, като прецени предпоставките за допустимост, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на
правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен.
1
В съдебно заседание ищецът, чрез неговия процесуален представител
адвокат З., поддържа иска. Претендира присъждане на разноски. Поискал е
съда да се произнесе с неприсъствено решение при условията на чл. 238 и чл.
239 от ГПК.
Видно от материалите по делото исковата молба, с приложенията е
връчена на ответника 23.01.2022 г. чрез негов служител. В срока по чл. 131 от
ГПК, изтекъл на 23.02.2023 г. не е постъпил писмен отговор. Със
съобщението на ответника са разяснени последиците от неподаване на
писмен отговор в срок.
За първото по делото съдебно заседание ответникът е бил редовно
призован чрез негов пълномощник. Със съобщението са му разяснени
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не
се е явил и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
От приложените по делото писмени доказателства – заповед № *** г., копие
от трудова книжка сер. 3 № 826929 и приетата съдебно-икономическа
експертиза, съдът намира, че може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск.
Затова приема, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 2 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъди заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи държавната такса в размер на 50 лв. и възнаграждението за вещо
лице в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 от КТ ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. *** представлявано от Р.Е.А. ДА ЗАПЛАТИ на Л.
И. К., ЕГН ********** от *** общ. Перник сумата от 1017.55 лв. /хиляда и
седемнадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение
за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение, извършено със заповед № *** г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.11.2022 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 8 от ГПК ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от Р.Е.А. ДА
ЗАПЛАТИ на Л. И. К., ЕГН ********** от *** общ. Перник сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. *** представлявано от Р.Е.А. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд – Перник, в полза на бюджета на съдебната власт
2
сумата от 50 лв. /петдесет лева/ - държавна такса и сумата от 150 лв. /сто и
петдесет лева/ - възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на отмяна при условията на чл. 240, ал. 1 от
ГПК от Окръжен съд – Перник в едномесечен срок от връчването му на
ответника.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3