РЕШЕНИЕ
гр.София, 20.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7396 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Ищцата
Ц.Г. *** твърди, че вземането на ответника по издаден в полза на последния
изпълнителен лист от 09.04.2012г. по който е образувано изп.дело
№ 20128380404576 на ЧСИ Б., се е погасило по давност. Позовава се на ТР №2/13г.
на ВКС, ОСГТК, т.10. Твърди, че по посоченото изд.дело не са извършвани изпълнителни
действия за период от повече от 5 години.
ЧСИ Б.е следвало да прекрати производството по изпълнението. Моли съда
да установи, че ищцата не дължи на ответника сумата 118 824,11 евро, от
които 81 616,03 евро главница, 37 208,08 евро договорна лихва, поради
погасяване на вземането по давност. Претендира и разноските по делото.
Ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва предявения иск. Посочва, че по изпълнителното производство, водено срещу ищцата са се извършвани изпълнителни действия, като ищцата е била уведомена за издадените срещу нея заповед за изпълнение и изпълнителен лист, връчена й е била поканата за доброволно изпълнение, върху ипотекирания в полза на банката имот е наложена възбрана, насрочена и извършена е публична продан. Изпълнението е било преместено през 2014г. при ЧСИ Я., който също е продължил изпълнителните действия. С определение от 6.08.2015г. по ч.гр.д.№ 3761/15г. на СГС, ІV Б с-в изпълнението по издадената в полза на банката заповед за изпълнение е било спряно. Посочва, че на 9.11.2015г. банката е предявила срещу ищцата установителен иск за признаване за установено взимането й по заповедта за плащане, като делото е приключило с решение № 7598/4.12.2018г., с което вземането на банката от ищцата е било установено с влязло в сила на 11.01.2019г. съдебно решение. Посочва, че с предявяване на иска по това дело, на основание чл.116 б.б от ЗЗД давността се е прекъснала, а на основание чл.115 ал.1 б.ж от ГПК по време на съдебен процес относно вземането давност не тече. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, за да се произнесе , установи следното от фактическа страна:
Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 06.04.2012г. по ч.гр.д.№ 14143/2012г. на СРС в полза на ответника „Б.Д.“ ЕАД, сега „Банка ДСК“ АД, на 09.04.2012г. е издаден изпълнителен лист срещу ищцата Ц.Г., както и срещу длъжниците „В.т.“ ООД, С.С.Г., С.Г.Д.солидарно за сумата 81 616,03 евро дължима главница, ведно със законната лихва от 20.03.2012г., сумата 11 879,54 евро договорна лихва за периода 25.03.2011г. – 19.03.2012г., сумата от 709,05 евро лихва за забава за периода 25.03.2011г. – 19.03.2012г. , сумата от 926,55 евро и сумата 224,02 евро такси по договора, както и сумата 6308,53лв. съдебни разноски.
Въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист, на 09.05.2012г. „Б.Д.“ЕАД е подало молба за образуване на изпълнително производство срещу ищцата и срещу останалите трима длъжници. Такова е образувано под № 4576/12г. по описа на ЧСИ М.Б.. В молбата си за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците взискателят е посочил като способ за изпълнение запор върху банковите сметки на длъжника и възбрана върху собствени на длъжника недвижими имоти, вкл. и ипотекирания в полза на банката имот, собственост на длъжниците физически лица. Поискал е ЧСИ да насочи изпълнението и върху движими вещи, за които с договор от 1.10.2009г. е учреден особен залог. На 10.05.2012г. ЧСИ е разпоредил вписване на възбрана върху ипотекирания в полза на банката имот - апартамент №11 в гр.София, р-н „Подуяне“, ж.к.“Хаджи Димитър“, ул.“Макгахан“, на ІV етаж в площ от 65,14 кв. м. ведно с избено помещение №17, заедно с ид.ч. от правото на строеж върху мястото.
На ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение на 13.05.2012г. чрез нейния син Г.Д.. На 22.01.2015г. ищцата е подала възражение по чл.423 от ГПК като е оспорила редовното връчване на заповедта за изпълнение. С определение от 6.08.2015г. по ч.гр.д.№ 3761/2015г. на СГС възражението на ищцата Г. по чл.423 от ГПК е уважено, а изпълнението на заповедта за изпълнение на паричното задължени – спряно. Банката е предявила иск по чл.422 от ГПК за установяване вземането си от ищцата по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Образуваното по исковата молба гр.д.№ 14357/15г. на СГС е приключило с решение № 7598/4.12.2018г. , с коeто съдът е признал за установено, че ищцата Ц.Г. дължи на Б.Д. ЕАД по договор за кредит № 116/1.10.2009г. сумите от 81 616,03 евро главница, ведно със законната лихва от 20.03.2012г., 9356,07 евро договорна лихва за периода 25.03.2011г. – 19.03.2012г., 1 993,61 евро санкционираща лихва за периода 25.03.2011г. – 19.03.2012г., 926,55 евро заемни такси , за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 14143/12г. на СРС, 52 с-в. Решението е влязло в сила на 11.01.2019г.
На 10.05.2012г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до банките в страната с искане за налагане на запор върху банкови сметки на ищцата, тогава длъжник. Запор е наложен върху банковите сметки на ищцата във ПИБанка и в Юробанк И Еф Джи България АД. Не са установени налични авоари по сметките и в двете банки.
На същата дата ЧСИ е изискал и справка от НАП за наличие на публични задължения на ищцата, и от СО за задължения за местни данъци.
На 4.03.2013г. ЧСИ Б.е извършил опис на имота – апартамент №11. Насрочена е публична продан в периода 11.03.2013г. – 11.04.2013г. За обявената публична продан ищцата е уведомена на 16.03.2013г. Публичната продан не е станала.
Обявена е нова публична продан на имота за периода 12.08.2013г. - 12.09.2013г., за което ищцата е уведомена на 7.08.2013г.
По искане на взискателя, с Постановление от 10.09.2013г. ЧСИ Б.е спрял публичната продан.
С молба от 3.06.2014г. взискателят е поискал да се насрочи нова публична продан на имота.
С постановление от 4.06.2014г. ЧСИ Б.е насрочил нова публична продан в периода 24.06.2014г. – 24.07.2014г., за което ищцата е уведомена на 21.06.2014г. Публичната продан не е станала.
По молба на взискателя от 15.08.2014г. с постановление от 13.10.2014г. ЧСИ Б.е насрочил нова публична продан на имота за периода 27.10.2014г. – 27.11.2014г.
С молба от 18.11.2014г. взискателят „Б.Д.“ ЕАД е поискал делото да бъде прехвърлено при ЧСИ С.Я..
С протокол от 26.11.2014г. изпълнително дело № 4576/12г. е изпратено на ЧСИ Я..
С постановление от 15.12.2014г. на ЧСИ Я., рег.№ 844 на КЧСИ, р-н на действие СГС, е образувано изпълнително дело под № 3256/2014г.
На 16.12.2014г. ЧСИ Я. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
На 22.12.2014г. ищцата се е явила пред ЧСИ и е получила покана за доброволно изпълнение. Заявила е, че ще изплаща дълга от запор върху трудовото й възнаграждение.
С разпореждане от 5.01.2015г. ЧСИ Я. е определил нова начална цена на имота, както и нова дата на публичната продан на имота – 26.01.2015г. – 26.02.2015г.
С молба /без дата/ взискателят „Б.Д.“ ЕАД е поискал извършването на нова публична продан върху имота.
С разпореждане от 18.03.2015г. ЧСИ Я. е насрочил нова публична продан за периода 7.04.2015г. – 7.05.2015г.
По искане на взискателя с постановление от 27.03.2015г. ЧСИ е наложил запор върху дружествените дялове на длъжника, сега ищец, в капитала на „В.т.“ ООД.
С протокол от 8.02.2016г. ЧСИ Я. е обявил публичната продан за станала, обявил е купувач на имота. Ищцата е уведомена за това на 19.05.2015г. С постановление от 14.05.2015г. имотът е възложен на купувача.
На 14.12.2016г. ЧСИ е извършил разпределението на събраната сума.
С молба от 2.10.2017г. взискателят Банка ДСК е поискал от ЧСИ да направи справка за наличното имущество на длъжниците по изпълнението, вкл. и на ищцата.
С молба от 20.08.2019г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши нова справка за имущество на длъжниците, вкл. и да наложи запор върху вземанията им от трудово възнаграждение.
С разпореждане от 16.03.2020г. ЧСИ е спрял извършването на изпълнителни действия поради обявеното извънредно положение в страната.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
С предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК ищецът –
длъжник в изпълнението, може да оспорва чрез иск вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението като установи, че правото на принудително
изпълнение срещу него не съществува поради погасяването му по давност. Според
чл. 439 ал. 2 ГПК от искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Ищцата твърди, че вземането на взискателя е погасено по давност и той не дължи по
издадения срещу нея изпълнителен лист.
По делото е установено, че ответникът има
вземане срещу ищцата за дължими суми по договор за кредит, присъдени със
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Срещу ищцата е било образувано
изпълнително производство първоначално пред ЧСИ Б., което е прехвърлено пред
ЧСИ Я..
Съгласно чл.116
б."в" от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия на принудително изпълнение. Съгласно дадените разяснения с ТР №2/2015г. по т.д.№ 2/13г. на ОСГТК на
ВКС, т.10 изпълнителни действия, които прекъсват давността са напр.: налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността
се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
За прекъсването на давността е от значение
единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително
действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме,
че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради
давност. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
По настоящото дело липсва изминал период
от 5 години от последното валидно изпълнително действие или такъв период между
две изпълнителни действия, за да се приеме, че вземането на „Б.Д.“ ЕАД от
ищцата се е погасило по давност. Валидните изпълнителни действия са следните:
на взискателят е издаден изпълнителен лист на
9.04.2012г., на 9.05.2012г. взискателят е поискал
образуване на изпълнително дело, на 10.05.2012г. е вписана възбрана на имот и
наложен запор върху банкови сметки на длъжника, сега ищцата, на 4.03.2013г. е извършен
опис и оценка на имота, върху който е предприето принудителното изпълнение,
провеждани са публични продани на
12.03.-11.04.2013г., на 12.08.-12.09.2013г., на 24.06. -24.07.2014г., на 27.10.-
27.11.2014г., като в този период взискателят е
подавал искания за насрочване на нови публични продани,
на 16.12.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, на
22.12.2014г. тя е направила признание на дълга /с което също се прекъсва
давността, на основание чл.116 б.“б“ от ЗЗД/, на 26.01.- 26.02.2015г. и на 7.04.-7.05.2015г. е извършена публична
продан на имота, на 27.03.2015г. е наложен запор върху дружествени дялове на
ищцата, на 8.02.2016г. имотът е продаден.
Съгласно посоченото ТР искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността. След продажбата на
имота взискателят е направил искане пред ЧСИ на
2.10.2017г. да извърши справка за налично на длъжника, ищцата, имущество.
Такава молба е депозирана пред ЧСИ и на 20.08.2020г.
В периода
13.03.2020г.
– 13.05.2020г. давността не е текла на основание чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Исковата молба е подадена от ищцата на 16.06.2020г.
Липсва изминал 5 годишен период от датата
на последното валидно изпълнително действие до подаване на исковата молба.
Фактът, че изпълнителното производство се е водило последователно от двама
съдебни изпълнители, не променя единството на принудителните изпълнителни
действия. Досежно давността на вземането се прилага
общата 5 годишна давност, а не кратката 3 годишна давност, каквото твърдение
прави ищцата /арг. чл.117 ал.2 от ЗЗД/. Правото
на взискателя на принудително изпълнение против
длъжника, сега ищец, не се е погасило по давност, поради което предявения отрицателен установителен иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски на ищцата
не се следват.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват направените от него разноски. Ответникът представя списък,
в който претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв. На основание чл.78 ал.8 от ГПК съдът присъжда такова в размер
на 200лв., определено по реда на НЗПП.
Воден от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от Ц.Г.Г., ЕГН ********** *** срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление *** за признаване за установено по отношение на ответника на основание чл. 439 от ГПК, че правото на взискателя „Б.Д.“ ЕАД на принудително изпълнение на вземането му от Ц.Г.Г., ЕГН ********** по изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 6.04.2012г. по ч.гр.д.№ 14143/2012г. по описа на Софийски районен съд,52 с-в, се е погасило по давност
ОСЪЖДА Ц.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата 200лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: