Определение по дело №233/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 323
Дата: 9 юни 2023 г. (в сила от 9 юни 2023 г.)
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20233000500233
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 323
гр. Варна, 09.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20233000500233 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. К. Д., чрез процесуален
представител адв.Б. против решение № 348/21.03.2023г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 1085/2022г. в частта, в която е отхвърлен предявения
от него против К. Д. Д. и Д. П. А. иск за прогласяване нищожността на сделка,
обективирана в точка втора от договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 06.10.2000г., сключен с нот.акт № 179, том І, рег. № 4609, нат.д. №
149/2000г. на нотариус В. Петров при ВРС, с която в полза на ответниците е
учредено вещно право на ползване върху самостоятелен имот с
идентификатор *** по КК на гр.Варна, съставляващ апартамент № 2, находящ
се в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 3, ет.2, ведно с прилежащата му изба
и ид.ч. от общите части на сградата и 17.8 кв.м. ПИ 10135.1508.221, поради
противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.130, ал.4 СК,
както и в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивника против Д. П.
А. иск за предавене владението върху гореописания недвижим имот, на
основание чл.108 ЗС.
В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално за
неправилност на така обжалваното решение. Твърди се, че съдът е разгледал
предявения от него иск за нищожност на основание, каквото не е заявявал.
Сочи, че не е твърдял симулативност на оспорваната от него клауза от
договора като прикриваща дарение, а че същата е нищожна поради
противоречието й със закона – нарушаване на разпоредбата на чл.130, ал.4 СК
/чл.73, ал.3 СК отм./, тъй като учреденото право на ползване е безвъзмездно и
даденото от неговите законни представители съгласие за учредяването му е в
нарушение на цитираната разпоредба. Твърди се, че указания за установяване
1
симулативност не са давани от съда, а тази правна квалификация на
фактическите му твърдения е дадена едва с решението. В условията на
евентуалност твърди, че решението е неправилно, основавайки това
оплакване на аргументи по съществото на спора. Наведени са и нови доводи
за нищожност – нарушение на чл.38 ЗЗД, който порок счита, че съгласно ТР
№ 1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът е следвало да констатира служебно.
Конкретни оплаквания относно решението в частта по отхвърления иск за
предаване на владението не са наведени. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за отмяна на обжалваното решение като недопустимо,
евентуално неправилно и постановяване на друго, с което исковете му да
бъдат уважени.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответницата Д. П. А.,
представлявана от назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител адв.С., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Ответникът К. Д. Д. не е подал отговор, като съдът отчита, че към
датата на постановяване на настоящото определение срокът му по чл.263 ГПК
не е изтекъл.
Така докладваната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това същата е
процесуално допустима. Обстоятелството, че към настоящия момент срокът
за подаване на отговор от въззиваемия К. Д. не е изтекъл, не е процесуална
пречка за насрочване на делото за о.с.з. за дата, след изтичане на същия.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотези, налагащи даване указания от съда по
редовността на исковата молба, разпределение на доказателствената тежест и
възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на
такива.
На основание чл.47, ал.6 ГПК въззивникът и ищец по предявените
искове следва да бъде задължен да внесе депозит за възнаграждение на
особения представител на въззиваемата А. за въззивната инстанция, с
указания, че при неизпълнение на това дължимата сума ще бъде събрана по
реда на чл.77 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 27.09.2023г. от 9:30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на въззивника К. К. Д., че в 1-седмичен срок от съобщението
следва представи доказателства за внесен по сметка на АпС – Варна депозит
за възнаграждение на особения представител на въззиваемата Д. А. в размер
на 2 712 лева.
2
При неизпълнение в срок дължимата сума ще бъде събрана по реда на
чл.77 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3