Р
Е Ш Е
Н И Е № 260106
гр.Шумен 25.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на двадесет и седми април, две
хиляди двадесет и първа година ,
в
състав:
Председател: Азадухи
Карагьозян
Членове:1.Теодора Димитрова
2.мл.с.Соня Стефанова
при секретаря Галина Георгиева и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№88 по описа за
2021г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение №260281/16.12.2020г. по гр.д.№3599/2019г.
по описа на ШРС, съдът
е отхвърлил предявените от Р.К.В., ЕГН : **********, с адрес за призоваване
– гр. Шумен, ул. “...” № 117Б, ет. 1, ап. 1, срещу ЕТ „...“, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление
– гр. Шумен, ул. “...” № 1, искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето и чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД/вторият като евентуален/, за осъждане на ответника
да върне сумата от 1200 лева, получени на отпаднало основание,
евентуално като такава с която се обогатил неоснователно,
за сметка на ищеца, като
неоснователни, осъдил е Р.К.В., ЕГН : **********, да заплати на ЕТ „...“, ЕИК : *********, сумата от 600 лева разноски в
производството.
Решението
е обжалвано от ищцата Р.К.В.
като незаконосъобразно и неправилно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено
и вместо това съдът да постанови ново с
което да уважи исковата претенция и да присъди на жалбоподателя разноските му по
делото за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна
ЕТ
„...“, действаща ,чрез пълномощника си адв.Ж.П. ШАК е депозирала отговор с който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението
и
да се присъдят разноските по делото.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259
ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След
проверка по реда на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд намери, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Като
обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както
и събраните по делото доказателства ,съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционният
съд и на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на
ШРС , като по този начин те
стават част от съжденията на
настоящия съдебен състав.
Независимо от това и във връзка с
оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното :
Ищцата е предявила срещу ответницата обективно
съединени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за връщане на сумата
от 1200лв. , тъй като е отпаднало основанието за нейното плащане и с
правно основание чл.59 от ЗЗД предявен като евентуален за заплащане на сумата
от 1200лв., с която ответницата се е обогатила неоснователно.
Не е спорно между страните ,че между ищцата и
ответницата е сключен договор за
изработка по който ищцата е възложител , а ответницата е изпълнител и че
ищцата е заплатила на ответницата по договора сумата от 1200лв.
Спорен е въпроса коя е
неизправната страна по договора и дали той е развален по силата на отправеното
от ищцата до ответницата изявление за развалянето му, поради неизпълнение на
поетите от ответницата задължения по договора.
От заключението на вещото лице по
назначената пред ШРС СТЕ се установява ,че дейностите по раздел 1.т.2а от договора между
Р.В. и арх.Ч.Т., могат да се извършат-архитектурното
заснемане и без задание и нотариално заверено съгласие от съсобствениците,тъй като те засягат
само собственоста на Р.В.. Дейностите по раздел I.т.2б ,по
изготвяне на проекта, не могат
да се извършат
без задание от възложителя, без виза за проектиране и без наличие на
нотариално заверени съгласия от съсобствениците
в сградата.
Представените от ответницата документи по делото,
съответстват на поетите по договора
задължения, в обем, отговарящ на подадените
от ищцата изходни данни, към момента на
едностранното прекратяване на договора от
Р.В. -/Възложител на проекта/ .Не е била представена виза за проектиране,
не е било представено задание за проектиране от възложителя, не са били налични нотариални
съгласия от съсобствениците в сградата. Предвидените по
т.ІІІ т.7,8,9 от договора срокове,са достатъчни за изпълнението
на проекта,при условие,че всички изходни данни са
налице и има ясно и точно задание
,предадено на проектанта.Не може да бъде изпълнен
предмета на договора,визиран в раздел 1,т.1, без наличието на
документите по раздел II. 3.-”а“ и „б“.Изпълнението
на проекто-проучвателни работи за сгради-паметници
на културата,се извършва от лица,вписани
в регистъра до чл.165 от ЗКН и притежаващи удостоверение от Министъра на културата.В случая,ответницата притежава
сключен договор за проектиране , под ръководството такова лице, а именно - архитект К.П., притежаващ у-ние
№09-00-0036/25.07.2011г. от регистъра
по чл.165 от ЗКН и подписано от Министъра
на културата. Ответницата е започнала изпълнението
на договорената работа, като извършеното
до момента на прекратяване на договора от
възложителя ,е видно
от графични материали: от стр.38 до стр.48 от делото.
Може да се
заключи,че е изпълнено по-вече от 50 % от общата работа. Налице е явна
фактическа грешка при описването на планоснимачен номер на сградата-стар
и новия по КК, в актуализирания списък на паметниците на културата в гр.Шумен, под №113- прил. стр.№52 от делото.Тази грешка се изяснява от
нова скица от АГКК №15-775051 от24.10.2018год.,където имотът е отразен с
идент.№83510.666.639 и от удостоверение
изх.№25-240989-от 03.10.2019год. на АГКК с което се идентифицира
сградата с № 83510.666.639.1 и описаната
в нот.акт №...от
1993год.като идентична. Грешката трябва да бъде
отстранена в списъка на паметниците на културата на
гр.Шумен в НИНКН-София. Това може да
стане преди да се внесе
целия проект за съгласуване или едновременно с него, тъй като
горе описаната грешка е „отстранена“ при издаване на
визата за проектиране-№512/21.11.2019год. от
главния архитект на Община Шумен
и съгласно текста се изяснява ,че
става въпрос за същата сграда,обект
на проектиране, в която има собственост
ищцата. С оглед приключване на работата по проекта
, неговото одобряване от Общината и издаване
разрешение за строеж, е необходимо да са налични
всички нотариално заверени съгласия от заинтересованите лица-съсобственици в сградата,
определени,съгл.чл.149ал./2/т.З от
ЗУТ, за сградата-обект на разрешителното за строеж. Получения аванс от
1200лв. за проекта по договора,покрива направените разходи от ответницата , като извършения обем работа, спрямо
общия възложен обем е над 50%. Извършената работа до момента
от ответницата,ще бъде полезна за
по-нататъчната работа по завършване на
същия,тъй като графичните материали по заснемането на сградата и идейните
проучвания, ще бъдат основа за
заданието/което така и не изготвено/.
Във въззивната си жалба жалбоподателката поддържа възражение ,че изпълнителят по
договора не е изпълнил задължението си да изготви архитуктурното
заснемане на сградата в срок от 6
работни дни от сключването на договора . С отговора си ответницата е
представила извършеното от нея архитектурно заснемане на сградата и
следователно това нейно задължение е било изпълнено ,като не се установи това
да е станало извън регламентираните срокове, като и ще повече тези срокове по
договора спират да текат, когато са налице предпоставките регламентирани в
раздел ІІІ от договора. Тези предпоставки за спиране на сроковете са били
налице ,тъй като възложителят не е изпълнил задължениет
си по договора регламентирано в раздел VІ т.14 където е посочено, че още при
подписването на договора възложителят представя нотариално заверени съгласие на
заинтересованите лица –съсобственици , като такова съгласие е имало само от
Кънчо Ненов ,но не и от другите съсобственици на имота . Също така възложителят
не е изпълнил задължението си регламентирано в р.ІІ 3 а от договора да изготви
планово задание преди началото на проектирането , задълженията регламентирани в
р.ІІ 3б от договора . Също така съгласно
заключението по СТЕ не е била представена виза за проектиране, не е било представено
задание за проектиране от възложителя, не са били налични
нотариални съгласия от съсобствениците в сградата, като дейностите по раздел I.т.2б ,по
изготвяне на проекта, не могат
да се извършат
без задание от възложителя, без виза за проектиране и без наличие на
нотариално заверени съгласия от съсобствениците
в сградата.
Не може да бъде
изпълнен предмета на договора,визиран в раздел 1,т.1, без наличието на документите
по раздел II. 3.-”а“ и „б“. Също така е налице е явна
фактическа грешка при описването на планоснимачен номер на сградата-стар
и новия по КК, в актуализирания списък на паметниците на културата в гр.Шумен, под №113- прил. стр.№52 от делото. Грешката трябва да бъде
отстранена в списъка на паметниците на културата на
гр.Шумен в НИНКН-София. Това може да
стане преди да се внесе
целия проект за съгласуване или едновременно с него. Въпреки
липсата на съдействие от страна на възложителя и неизпълнение на поетите от
него задължения по договора ответницата е започнала изпълнението на договорената работа, като извършеното
до момента на прекратяване на договора от
възложителя ,е видно
от графични материали: от стр.38 до стр.48 от делото и може да се заключи, че е изпълнено по-вече
от 50 % от общата работа. Изпълнението на
проекто-проучвателни работи
за сгради-паметници на културата,се извършва от лица,вписани
в регистъра до чл.165 от ЗКН и притежаващи удостоверение от Министъра на културата. В случая,ответницата притежава
сключен договор за проектиране , под ръководството такова лице, а именно - архитект К.П., притежаващ у-ние
№09-00-0036/25.07.2011г. от регистъра
по чл.165 от ЗКН и подписано от Министъра
на културата, поради което и направеното във въззивната жалба
възражение от жалбоподателя относно компетенциите на изпълнителя по договора е
неоснователно. Съгласно заключението
по СТЕ получения аванс от
1200лв. за проекта по договора,покрива направените разходи от ответницата , като извършения обем работа, спрямо
общия възложен обем е над 50%. Извършената работа до момента
от ответницата,ще бъде полезна за
по-нататъчната работа по завършване на
същия,тъй като графичните материали по заснемането на сградата и идейните
проучвания, ще бъдат основа за
заданието/което така и не изготвено/.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните
правни изводи: По главния иск за неоснователно обогатяване, ищецът следва да докаже, че е предал сумата на
ответника и че получаването на същата е на отпаднало основание. Безспорно е установено предаването на сумата
от ищеца към ответника. Но по делото не се установи ,че са били налице
законовите предпоставки за разваляне на сключеният договор за
изработка между страните . Право да развали договора има само изправната страна
и то при неизпълнение от насрещната страна по договора. Установи се предвид
гореизложеното , че в случая ищцата е била неизправната страна по договора
,като въпреки това ответницата е изпълнила по-голяманат
част от задълженията си по договора и това изпълнение е над 50%. Предвид на
това не е налице отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и
заплатената от ищцата сума в размер на 1200лв. е платена на валидно правно
основание. Също така на основание Раздел ІІ т.4б от договора възложителят има
правото да прекрати едностранно договора ,като заплати стойността на
извършените до монета на прекратяването проектански
работи. Установи се ,че ответницата е изпълнила задълженията си по договора над
50% ,че извършената работа
до момента от ответницата,ще бъде полезна за
по-нататъчната работа по завършване на
същия,тъй като графичните материали по заснемането на сградата и идейните
проучвания, ще бъдат основа за
заданието и
че получения аванс от
1200лв. за проекта по договора, покрива направените
разходи от ответницата.
Предвид на това получената от ответницата сума от 1200лв. не подлежи на
връщане, тъй като основанието за престирането й не е
отпаднало , а макар и да е , връщане на сумата не се дължи, тъй като ответницата не се е обогатила с нея за сметка на ищцата.
Предвид гореизложеното предявеният иск по чл.55
ал.1 пр.3 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД : Както
се посочи по-горе не е налице нито обедняване на ищеца нито обогатяване на
ответника . Изпълнителят е получил възнаграждение за
извършената работа , която е полезна за възложителя , като получената сума е
съответна на направените разходи по изпълнението й .
Ето защо и
предявеният евентуален иск по чл.59 от ЗЗД е неоснователен и следва да се
отхвърли.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция
е достигнала, съответства на правните
съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено .
Съобразно изхода от спора
следва жалбоподателят да се осъди
да заплати на въззиваемата страна разноските по делото в размер на 300лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260281/16.12.2020г. по
гр.д.№3599/2019г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Р.К.В., ЕГН : ********** *** , с адрес за
призоваване – гр. Шумен, ул. “...” № 117Б, ет. 1, ап. 1 да заплати на ЕТ „...“, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление – гр. Шумен, ул. “...” № 1 , представляван от Ч.Т.Ш.разноски по делото в размер
на 300лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи
на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: Членове: 1. 2.