Р Е Ш Е Н И Е № 260404
гр.Пловдив,
20.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 2712/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжниците по изпълнението В.С., Г.С.
и А.С., чрез адв.Г.П. против отказа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. № 819, район на действие ОС
Пловдив от дата 06.10.2020г. по изпълнително дело № 20118190400829, с което е
оставено без уважение искането на длъжниците по изпълнението за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че постановлението
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в периода на
висящност на изпълнителното дело, когато не са поискани от взискателя да се извършат
никакви изпълнителни действия.
Въззиваемият взискател «ЕВН
България Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив не взема становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана
по същество е основателна.
Изпълнителното дело е образувано на
10.05.2012г. под номер 20118190400829 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова рег. №
819 по молба на взискателя «ЕВН България Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив по представен
изпълнителен лист от 10.03.2011г., по ч.гр.д.№ 336/2011г. на Районен съд Пловдив,
с което С. Г. С. е осъден да плати на взискателя сумата от 1019,07 лева стойност
на топлинна енергия за периода до 30.04.2010г., ведно с лихвите и разноските по
делото.
На 09.12.2019г. за длъжници по
делото са конституирани В.С., Г.С. и А.С., като наследници на починалия длъжник
С..
Основателно е направеното
възражение в жалбата за изтекъл двугодишен срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, в
който взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия по това дело.
На 28.02.2012г. от взискателя е постъпила молба, с която е направено искане за
извъшване на изпълнителни действия, насочени срещу недвижимия имот на длъжника.
С разпореждане на ЧСИ от с
непосочена дата е насрочен опис на движими вещи на длъжника за 03.04.2012г. На
длъжника е връчено съобщение за описа. На 03.04.2012г. с разпореждане на ЧСИ
насроченото принудително изпълнение опис на движими вещи е отменено, защото е
постъпила вноска от длъжника по изпълнителното дело. На л.31 от делото има
печат на ЧСИ с дата от 20.03.2012г., от който е видно че на 01.02.2012г. сума в
размер от 50 лв. е внесена по изп. дело №829/11г. и се разпорежда тя да се
приведе както следва 40 лв. за взискателя и 10 лв. по т.26 от ТЗЧСИ.
С разпореждане на ЧСИ от
08.01.2014г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника за 27.02.2014г. С
разпореждане на ЧСИ от 27.02.2014г. е отменен насрочения опис на движими вещи,
защото длъжникът не е получил съобщение за описа. Следващото действие прекъсващо
срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е искането на взискателя от 08.04.2015г. за
извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника
Ето защо в над две годишен период
от време /28.02.2012г. – 28.02.2014г./ нито има искания за извършване на
изпълнителни действия, нито са извършвани такива. Разпорежданията на ЧСИ за
насрочване на опис на движими вещи на длъжника и последващите му рапореждания
за отмяна на насрочените изпълнителни действия, поради различни причини, не се
явяват изпълнително действие прекъсващо теченето на преклузивния срок по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК. Това е така защото т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС приема за изпълнително действие
извършването на опис на движими вещи, но не и насрочването на такова действие,
без реалното му извършване. Това е така и защото в чл.465 от ГПК, това е
първото действие от производството по изпълнение върху движими вещи, като неговата
подготовка, не съставлява отделно и самостоятелно изпълнително действие. Ето
защо при неизвършване на опис на движими вещи, неговата подготовка и
последващата му отмяна от съдебния изпълнител е без правно значение, като
някакво извършено принудително изпълнително действие.
Съгласно трайно установената
съдебна практика, включително приетото по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от
страна на взискателя през период от две години изпълнителното производство се
прекратява по право към датата, последваща тази, на която е изтекъл посоченият
двугодишен период. В казуса това е денят следващ 28.02.2014г. Предвид гореизложените съображения
настоящият въззивен състав приема, че отказът на съдебния изпълнител да издаде
надлежен акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното
производство по процесното изпълнително дело, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се явява незаконосъобразен и
като такъв следва да бъде отменен, като делото следва да бъде върнато на
съдебния изпълнител с указания за постановяване на надлежен акт
/постановление/, с който да констатира прекратяването на изпълнителното
производство по изпълнително дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ отказа на
ЧСИ Людмила Мурджанова рег. № 819, район на действие ОС Пловдив от дата
06.10.2020г. по изпълнително дело № 20118190400829, с което е оставено без
уважение искането на длъжниците по изпълнението за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Людмила Мурджанова
рег. № 819, район на действие ОС Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на
изпълнително производство по изпълнително дело № 20118190400829, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради
неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.