Мотиви на присъда № 20/23.01.2018
г. по НОХД № 1301/2017г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна
прокуратура - Бургас, с който срещу подсъдимата М.Г.Й., ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 26.07.2015 г. в гр. Бургас, ж.к. „Меден
Рудник”, бул. „3ахари Стоянов”, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил „Ситроен С3”, рег. № ******, нарушила правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП, а именно - чл. 16, ал. 1, т. 3
ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има четири и повече пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение“ и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“,
като движейки се със скорост от 59 км./ч. загубила контрол над автомобила,
навлязла в лентите за насрещно движение и допуснала пътно транспортно
произшествие с два последователни удара в т.а. „Мерцедес Спринтер”, рег. № *****
и л. а. „Мазда 3”, рег. № *****, и по непредпазливост причинила смъртта на Г. П.
Я., ЕГН **********, настъпила на 09.08.2015г. в МБАЛ - Бургас, в резултат на
тежка черепно-мозъчна травма и средна телесна повреда на П.К.Я., ЕГН **********,
изразяваща се в контузия на гръдния кош и счупване на пета, шеста и седма
ребрени дъги вдясно, довели до трайно затруднение движението на снагата за срок
от около 1-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като след
деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия Г.Я.
- взела е детето от автомобила и се е грижела за него, вкл. и при реанимационните
мероприятия, помагайки на фелдшера от „ЦСНП“ в линейката, до пристигането в
Шокова зала при „МБАЛ“ - гр.Бургас - престъпление по чл.
343а, ал. 1, б. „г“, вр. чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. първо, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, във вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 23.01.2018 г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимата, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира за постановяване на осъдителна присъда,
като наказанието да се определи при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 НК - при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, като на подсъдимата се наложи наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да се
отложи за изпитателен срок от три години. Относно кумулативната санкция по чл. 343г от НК,
прокурорът предлага подсъдимата да бъде лишена от право да управлява МПС за
срок от три години и половина.
Защитникът на подсъдимата М.Й. – адвокат
Здравко Жильов от АК – Бургас, релевира доводи относно индивидуализацията
на наказанието, като пледира същото да се определи при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства в размера, посочен от прокурора, с приложение на чл.
66, ал. 1 от НК.
Подсъдимата М.Г.Й. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата М.Г.Й. е родена на ***
г. в гр. **** и живее в гр. ****, ул. „****“ № ***. Тя е ****, **** гражданка, ****,
**** образование, ****, и е с ЕГН **********.
Подсъдимата М.Й. е правоспособен
водач на МПС от 02.03.2004г., категория „В М АМ”. Притежава свидетелство за
управление на МПС № *********, валидно до 28.10.2024 г. На 17.10.2014 г. подс. Й.
е променила местоотчета си от ОД МВР **** в ОД МВР *****. Видно от приложена
справка за нарушител/водач от региона, подс. Й. няма допуснати нарушения по
ЗДвП.
На 26.07.2015 г., около 12 часа, подс.
Й. управлявала собствения си лек автомобил „Ситроен С3”, рег. № *****. Движела
се от ж.к. „Меден рудник“ в посока Бургас, а с нея, в автомобила били св. П.Я.,
ЕГН **********, с когото съжителствала на семейни начала, и едногодишният им
син Г.П. Я., ЕГН **********. Свидетелят П.Я. седял на задна лява седалка, зад
шофьора, а детето било поставено в столче, закрепено с обезопасителни колани за
задната седалка. Тялото на детето също било закрепено с колани към столчето.
В 12:00 часа, след зелена светлина
на светофара, на изхода на жилищния комплекс в посока Бургас, подс. Й. се
включила в движението по бул. „Захари Стоянов“. Първоначално била в дясна
лента, а след това се престроила в средна лента. Времето било ясно и сухо, в
светлата част на денонощието, с интензивно движение в двете посоки.
На самия булевард „Захари
Стоянов“ вдясно, в посока Бургас се намирал магазин „Мартинели“, а пред него
имало тролейбусна спирка, с уширение на пътната лента тип „джоб“. Срещу края на
тролейбусната спирка и уширението свършвала мантинелата, разделяща двете платна
за движение. След това започвала маркировка M 15, преминаваща в двойна
непрекъсната осева линия M2 /забрана за навлизане в насрещното движение/ в
посока светофарната уредба на кръстовището на бул. „З.Стоянов“ и кв. Горно
Езерово.
Пътното платно се състояло от
шест ленти за движение - три в посока Бургас и три в посока ж.к „Меден рудник“,
разделени с мантинела. Пътните ленти в посока ж.к. „Меден рудник“ от дясно
наляво били с ширина съответно - 4 метра, 3 метра и 2, 5 метра.
Подсъдимата управлявала
автомобила си със скорост на движение от 59 км/ч., когато ненадейно загубила
контрол. Бързо навлязла в лява лента за движение в нейната посока, а след това
и в платното за насрещно движение. Мантинелата в този участък била свършила,
като подс. Й. пресякла маркировката М 15, преминала лява лента в посока ж.к. „М.Рудник“,
като в средната лента се състоял сблъсък между управлявания от нея автомобил и
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, рег. № *****, с водач - св.И. Ж.. Ударът
бил с предна челна част на л.а. „Ситроен С3“, и в лява врата на товарния
автомобил. След удара св.Ж. отбил вдясно и спрял. Непосредствено след този
удар, последвал и втори с движещия се след товарния автомобил и управляван св. К.
А. л.а. „Мазда 3“ рег. № *****. Автомобилът на св. А. ударил с предната си част
автомобила на подс. Й., който бил перпендикулярно на движението му, и
вследствие удара се обърнал на лявата си страна. След удара л.а. „Мазда“ се
преместил на незначително разстояние от 1,3 м. и спрял в същата лента за
движение.
Веднага след удара, подсъдимата успяла
да излезе от колата през преден десен прозорец, като викала силно на св. Я.,
повтаряйки че детето е вътре. Свидетелят Я. успял да освободи детето Г. от
обезопасителните колани и го подал през заден десен прозорец на притекъл се на
помощ мъж, неустановен по делото. Веднага от ръцете на мъжа го взела подсъдимата
и го сложила да легне на тревата в банкета. Свидетелят Я. бил изведен от
автомобила с помощта на св. И. Т. и други, оказали помощ. По главата му имало
наранявания, а по тялото - много кръв, изпитвал и силни болки в краката.
Заедно със св. И. Ж., в товарния
автомобил се возел и колегата му - св. Н. Т.. Двамата, след като спрели
автомобила отишли до колата на подсъдимата, като междувременно св. И.Ж.
сигнализирал Спешен телефон 112. На този телефон са се обадили също и св.З. С.
- пътник в тролейбус 13342, който в момента на произшествието е бил на спирката
пред магазин „Мартинели“. Тролеят бил управляван от св.К. Ч., с кондуктор св.К.И..
И двете свидетелки са видели и възприели навлизането на автомобила, управляван
от подсъдимата, в платното за насрещно движение, а така също и самия сблъсък.
По същото време св. С. И. се
движела с автомобила си към ж.к. „Меден рудник“, когато й направило впечатление
забавяне на потока от автомобили. Спряла на около сто метра от произшествието и
се притекла на помощ. Видяла встрани на тревата в банкета едногодишно момченце,
до него била подсъдимата, а в това време други хора помагали на св.Я. да седне
до тях.
Пристигналият екип на Спешна
помощ, в състава на който бил и св.М. К. - фелдшер качил в автомобила тримата –
подсъдимата, носеното от нея дете, и св. Я.. Докато пътували към МБАЛ Бургас,
между подс. Й. и св. К. протекъл разговор за това, дали ако се наложи, св.К. би
могъл да интубира детето. В МБАЛ - Бургас, пострадалото дете било настанено в
ОАИЛ, където били извършени множество изследвания, и в 21,30 часа проведена
операция. Въпреки предприетото от медицинските екипи и проведените медицински
интервенции, на 09.08.2015 г. в 15:32 часа, Г. П. Я. починал.
От извършените в хода на разследването
съдебно медицински експертизи /л.66 и л.145/ се установява, че при огледа,
аутопсията, и след преглед на цялостната медицинска документация при Г. Я. е
установена тежка черепно мозъчна травма, тежка контузия на мозъка двустранно,
първична стволова контузия, ангажираща целия мост и малкия мозък,
субарахноидална хеморагия, импресионна фрактура на черепа вдясно, тъмна течна
кръв, остър кръвен застой във вътрешните органи. Непосредствена причина за
смъртта на Г. Я. е тежката черепно мозъчна травма, довела до необратими
увреждания на мозъка и неговите функции. Установените увреждания отговарят да
са в резултат от удар на главата в твърди тъпи предмети при обръщане на лекия
автомобил. Стволовата контузия е в резултат от рязкото прегъване на шията
вследствие инерционните сили при блъскането на автомобила. Травмите, установени
у Г.Я. са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт. Допълнителната
експертиза пояснява, че независимо от навременната, компетентна и адекватна
медицинска помощ, черепно мозъчната травма е била безкрайно тежка, с първична
контузия на мозъка, ствола и малкия мозък, и без реанимационните мероприятия,
смъртта е щяла да настъпи много по-рано.
На досъдебното производство е извършена
и съдебно медицинска експертиза относно получените увреждания от св. П.Я. /л. 70/,
от заключението по която се установява, че при него е налице контузия на
гръдния кош и счупване на пета, шеста и седма ребрени дъги вдясно, които
увреждания отговарят да са в резултат от удар на тялото в твърд предмет с
ограничена повърхност вътре в автомобила при удара и обръщането на една страна
на същия. Посочените увреждания са довели до трайно затруднение движението на
снагата за срок от около 1-2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.
Изпълнени са съдебно химически
експертизи - протокол №629/27.07.15г., протокол №619/27.07.15г. и протокол
№628/27.07.15г. на БНТЛ ОД - МВР Бургас /л. 55, л. 59 и л. 61/ неустановяващи
наличие на алкохол в кръвта на подс. Й., а така и на другите двама водачи на
МПС - св.К. А. и св.И.Ж..
По досъдебното производство е
изпълнена повторна тройна автотехническа експертиза, която определя по метода
на преместване на масовия център на автомобила от момента на първия удар до
установяване в състояние на покой скоростта на движение - 59км/ч., с опасна
зона за спиране - 37метра. Категорично е определено мястото и на двата удара -
в средната лента за движение в посока - ж.к. „Меден рудник“, последователно
един след друг. Определени са и скоростите на движение на другите два
автомобила, участвали в произшествието - този, управляван от св.Ж. - с 42 км/ч.
и опасна зона за спиране – 35 м., и на св.А. - с 34 км/ч. и опасна зона за
спиране – 19 м. Изчислената скорост на движение на автомобила на подсъдимата, а
така и поведението на другите двама водачи не са в причинно следствена връзка
със състоялото се ПТП. Непосредствена техническа причина е навлизането на л.а.
„Ситроен“ в насрещното платно за движение.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимата самопризнание и
от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите К.
А., Н. Т., И. Ж., К. Ч., К. И., З. С., А. Й., А. П., Т. С., М. К.,
К. Я., Г.А., С. И., И. Т., Н. У., В. С., П.Я., С. И., П. Г. и К. Тодоров.; в
писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и
протокол за оглед на лек автомобил; в писмените доказателства – справка за
съдимост на подсъдимата, справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Бургас
относно подс. Й., препис извлечение от акт за смърт, удостоверение за раждане,
удостоверение за наследници, медицинска документация, предоставена от МБАЛ
Бургас; в експертните заключения на извършените по делото съдебномедицински
експертизи; повторна тройна автотехническа експертиза, съдебно химически
експертизи; във веществените доказателствени средства - фотоснимки, направени
при извършените огледи.
Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимата.
Релевантните за решаване на делото обстоятелства /скорост и посока на движение
на автомобила, управляван от подсъдимата; скорост и посока на движение на автомобилите,
управлявани от св.И. Ж. и от св. К. А.; мястото на удара, механизмът на
пътнотранспортното произшествие и причините за настъпването му, както и
характера на нараняванията на пострадалите/ са установени в хода на разследването
чрез способите и по реда на НПК.
Съдът изцяло възприема
изготвеното в хода на досъдебното производство експертно заключение на повторната
тройна автотехническа експертиза, като пълно, ясно, точно и обосновано. Същото
се базира на всички събрани от досъдебното производство доказателства, като експертите
са отговорили
аргументирано и компетентно на всички зададени въпроси.
Съдът възприема в пълнота и
заключенията на извършените по делото съдебномедицински експертизи и химически
експертизи, тъй като счита, че вещите лица, изготвили същите, са дали
компетентни и професионални отговор на всички поставени въпроси, като
заключенията им са обосновани и категорични.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. Й. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“, вр. чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. първо, вр. ал. 4, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като
на 26.07.2015 г. в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник”, бул. „Захари Стоянов”, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен С3” рег. № ****,
нарушила правилата за движение, визирани в чл. 16, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има четири и
повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.“ и в чл. 20, ал.
1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.”, като движейки се със скорост от 59 км./ч. загубила
контрол над автомобила, навлязла в лентите за насрещно движение и допуснала
пътнотранспортно произшествие с два последователни удара в т.а. „Мерцедес
Спринтер”, рег. № *** и л.а. „Мазда 3”, рег. № ***, и по непредпазливост
причинила смъртта на Г.П. Я., ЕГН **********, настъпила на 09.08.2015 г. в МБАЛ
- Бургас, и средна телесна повреда на П.К.Я., ЕГН **********, като след
деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия Г.
Я..
Установените по делото факти
несъмнено указват, че поведението на подс. Й. като водач на МПС сочи на
допуснати нарушения на правилата за движение - по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, предписваща задължението да контролира непрекъснато
управляваното от нея моторно превозно средство и на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - забраняваща на водачите на пътни превозни средства, на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има
четири и повече пътни ленти - да навлизат и да се движат в лентите за насрещно
движение.
Предвид на това съдът приема, че
именно допуснатите от подсъдимата
нарушения на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са в пряка причинна връзка с
настъпилия съставомерен резултат. Налице са всички обективни, съставомерни
признаци на инкриминираното деяние от страна на подсъдимата Й. - противоправно
поведение, изразяващо се в нарушаване на горепосочените правила за движение, в
резултат на което е настъпило ПТП и увреждането на пострадалите.
По делото е установено, че след
деянието подсъдимата е направила всичко,
зависещо от нея за оказване помощ на пострадалото й дете Г. Я., което към този
момент е било живо, поради което и помощта е била необходима, т.е. същата
обективно и субективно е била насочена към запазване здравето и спасяване
живота на пострадалия Г. Я.. Предвид на това и с оглед указанията, дадени с
Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г. на Пленума на Върховния
съд, деянието правилно е квалифицирано по привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „г“, вр. чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. първо, вр. ал. 4, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК.
Що се отнася до заявеното от
пострадалия П.Я. на досъдебното производство, че желае наказателното
производство спрямо подс. Й. да се прекрати
на основание чл. 343, ал.
2 от НК, е необходимо да се посочи следното. Съгласно нормата на чл. 342, ал.
2 от НК, в случаите на престъпления по чл. 343, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ от НК,
наказателното производство се прекратява,
ако пострадалият поиска това. Не само систематическото място на тази норма, но
и буквалното й тълкуване сочат на неприложимостта й за престъпления по чл. 343, ал.
3, б. „б“, вр. ал. 4, вр. вр. чл. 342, ал.
1 от НК, каквото е обвинението по отношение на подс. Й.. Това е
напълно обяснимо с оглед обстоятелството, че престъплението по чл. 343, ал.
4 НК е квалифициран състав, разкриващ по - висока степен на
обществена опасност, при която законодателят е преценил, че волята на
пострадалото лице дали да се води наказателно производство или не, е правно
ирелевантна. Казано по друг начин, при престъпления, с които е причинена смърт,
каквото е и настоящото, са неприложими поощрителните норми на чл. 343, ал.
2 от НК и чл. 343а, ал. 2 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност/
по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 НК. Подсъдимата не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в
резултат на което ще настъпи смъртта на детето й Г. Я. и
средна телесна повреда на П.Я.. Подсъдимата обаче е била длъжна /съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП/ и е могла да ги предвиди и
предотврати, ако не беше допуснала посочените по-горе нарушения на правилата за
движение по пътищата. В случая са налице и двата признака от съдържанието на
непредпазливата вина - обективният, тъй като подсъдимата е била длъжна да
предвиди настъпването на общественоопасните последици, и субективният - тъй
като е могла да ги предвиди.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на това, че делото се
разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се
определи при условията на чл. 58а от НК.
Настоящият
съдебен състав приема, че наказанието на подсъдимата подлежи на определяне по
правилата на чл. 58а, ал.
4, вр. чл. 55 от НК. За да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, съдът трябва да констатира наличието на
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, характеризиращи
конкретното деяние и дееца като такива със значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за съответния вид престъпления, като
кумулативно да извърши преценка, че и най-лекото, предвидено в закона
наказание, би се явило несъразмерно тежко в конкретния случай, като има
възможност да определи наказанието под най-ниския предел или да го замени с
по-леко по вид. В конкретния случай съдът възприе, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на подс. Й.. В
настоящия казус множеството смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства
са: чистото й съдебно минало, добрите й характеристични данни, фактът на даване
на обяснения по същество на обвинението, при това свързани с възпроизвеждане на
обстоятелствата по произшествието, както и изразеното съжаление за извършеното
и искрено разкаяние, съвкупността от действията на подсъдимата след деянието, които
са извън поведението, обосноваващо приложението на привилегирования състав,
като значително го надхвърлят, а също и липсата на налагани административни
наказания за извършени нарушения на правилата за движение. Комплексната оценка
на посочените обстоятелства сочи на значително ниска степен на обществена
опасност на личността на подсъдимата.
В
случая съдът не констатира наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства.
Изложените
съображения водят до извод, че в случая са налице множество смекчаващи
обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК, като преценката на тези обстоятелства с
оглед степента на обществена опасност на деянието и на дееца обосновава
становището на съда, че и най-лекото предвидено в закона наказание, предвидено
за това престъпление, е несъразмерно тежко предвид особеностите на конкретния
случай.
При тези данни, съдът прие, че
наказанието по отношение на подсъдимата, за извършеното от нея престъпление,
следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, поради което
и определи като справедливо наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца. Според настоящия съдебен състав обсъдените по-горе многобройни
смекчаващи обстоятелства, преценени самостоятелно и в съвкупност, не
оправдават извод за необходимост от прилагане на по-строга санкция с оглед
постигане на съответствие с извършеното, както и за успешното реализиране на
целите на наказанието.
Като взе предвид, че са налице
законовите предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и
като съобрази изложените по-горе смекчаващи обстоятелства, съдът намери, че за
постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече за поправянето и
превъзпитаването на подсъдимата, не е наложително тя ефективно да изтърпи
наложеното й наказание. Подсъдимата е майка на малолетно дете, като до момента
не е имала противообществени прояви. По мнение на съда воденото наказателно
производство срещу подсъдимата само по себе си е оказало върху нея поправящо и
превъзпитаващо въздействие, като се има предвид и факта, че в резултат на
деянието й е починало собственото й дете. Наред с това установените по делото
положителни характеристични данни за личността на подсъдимата, налагат извод за
постижимост на основната цел на наказанието лишаване от свобода - поправянето
на дееца, без да се налага подсъдимата да бъде изолирана от обществото, като
чрез подходящ изпитателен срок ще се реализира напълно предупредителния
потенциал на условното осъждане. При преценка на
справедливото наказание трябва да бъде отчетен превеса на специалната над
генералната превенция и това, че наказанието служи за превъзпитание на
извършилия престъплението и за защита на обществото от подобни посегателства.
По делото не съществуват доказателства, че за превъзпитанието на подс. Й. е
необходимо тя да бъде изолирана от обществото, която е целта на ефективното
наказание, нито, че е налице реална опасност при отлагане на изпълнението му тя
да извърши ново престъпление. В подкрепа на извода за прилагане на института на
условното осъждане е и съдебната практика на касационната инстанция, отразена в
Решение по н.д. №80/1983г. на ОСНК, в която ВКС е приел, че при преценката на
обществената опасност на дееца при автотранспортните произшествия трябва да
бъдат отчитани освен съдебното му минало и трудовата и обществената му
характеристика, предходното му поведение като водач на моторно превозно
средство, неговото семейно положение и всички други обстоятелства, относими към
личността му. В настоящото производство тези обстоятелства характеризират подс.
Й. като личност с много ниска степен на обществена опасност и постановяването
на изтърпяването на наложеното наказание ефективно в затворническо общежитие би
било неоправдано с оглед постигане на целите по чл. 36 НК. Поради изложеното и за да се
постигне принципът за справедливост на наказанието, чрез неговата
индивидуализация, настоящият състав намери, че на основание чл. 66, ал. 1 от НК
изтърпяването на наказанието шест месеца лишаване от свобода следва да се
отложи за срок от три години.
Съдът, като съобрази, че
кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 49, ал. 2 НК не може да бъде за срок по-малък от наказанието лишаване от
свобода и като отчете посочените по-горе множество смекчаващи вината
обстоятелства наложи на подс. Й. наред с наказанието лишаване от свобода и
кумулативно предвиденото в чл. 343г от НК наказание лишаване от право да
управлява МПС, като счете, че справедлив размер за това наказание е за срок от една
година.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови след влизане в
сила на присъдата, вещественото
доказателство по делото: 1 брой памучен тампон с взета проба от петна
върху вътрешна част на заден ляв прозорец на л.а. „Ситроен С3” рег. ***** – да
остане към делото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед виновността на
подсъдимата М.Г.Й., съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, я осъди да заплати в
полза на държавата, по смета на ОД на МВР - Бургас, сума в размер на 2 761.41
лева, представляваща направени по делото разноски в досъдебната фаза.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: