Р
Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 05.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Галина Гилева като разгледа докладваното от
съдия Косева гр. дело № 877/2018
година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.
Ищецът Предявен е положителен установителен иск с
правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.
Ищецът Т. п. „Д.г.с.“ - К.“ на „Ю.д.п.“ ДП С.претендира
съдът да признае за установено, че ответникът “А.М“ ЕООД, ЕИК ********с адрес: ***
му дължи сумата 3300 лева главница,
представляващи сбор от неплатените главници по фактура № *********/16.05.2017
г. и фактура № **********/09.05.2017 г.; сумата 501,82 лева – мораторна лихва от 25.04.2017 г. до 27.12.2017 г. по
фактури № **********/25.04.2017 год.; № **********/09.05.2017 год.; №
**********/12.05.2017 год.; № **********/16.05.2017 год.; №
**********/17.05.2017 год.; № **********/30.11.2017 год.; № **********/06.12.2017 год. и законна лихва
върху главницата от 28.12.2017 год. до окончателното изплащане на задължението,
които ответникът му е издължил в хода на
производството. Претендира да му бъдат присъдени направените в производството
разноски. Представя списък на разноските 1136,10лв. по гр.д. №877/18г. и 781,92
лв. – по ч.гр.д. № 3597/2017 г. по
описа на РС-Казанлък.
Посочва банкова сметка, по която да бъдат приведени дължимите суми.
Ответникът „А.М“ ЕООД признава, че има подписано с ответника
Споразумение за разсрочване на парични задължения от 31.05.2017 год. Твърди, че
към 28.05.2018 год. са платени изцяло задълженията към ищеца по фактура №
*********/16.05.2017 г. и фактура № **********/09.05.2017 г. Признава, че
поради финансови затруднения в края на 2017 год. действително не е успял да
изпълни задълженията си по подписаното споразумение, но коректно е уведомил
ищеца за това временно състояние. Твърди, че по уговорка между страните
плащането на мораторната лихва дължима по споразумението от 31.05.2017 год.
ставало след като ищецът му съобщи нейния размер. Това ищецът правил ежемесечно
до предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди,
че от счетоводните записвания е видно, че е имал
намерение да изпълни задължението си като е полагал необходимата грижа и е
търсил начин да изпълни същите. Моли съда на осн. чл.78, ал.2 ГПК да не му
възлага разноските по делото, а ако не уважи това му искане да намали
разноските на ищеца за адвокатски хонорар поради неговата прекомерност.
От събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Въз
основа на подадено на 28.12.2017 год. заявление, по образуваното
ч.гр.дело № 3597/2017 год. Районен съд Казанлък е разпоредил със Заповед №
2337/29.12.2017 год. “А.М“ ЕООД, ЕИК ********с адрес: *** със законен
представител – М. К. П. - управител, да
заплати на Т. п. Д. г. с. К., към „Ю.д.п.“ ДП-С.с ЕИК *********със седалище и
адрес на управление:***, тел. ****** със законен представител Т. М. П.-
Директор, чрез пълномощника си адвокат В.И.
С., тел. *****, сумата: 8 594,07 лева /осем хиляди петстотин деветдесет и
четири лева и 07 ст./ главница; 501,82 лева – мораторна лихва от 25.04.2017г.
до 27.12.2017г.; законна лихва от
28.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и 781,92 лева
разноски по делото, от които 181,92 лева държавна такса и 600,00 лв. адвокатски
хонорар.
Заповедта
е връчена на длъжника на 09.02.2018 год.
Срокът
на поканата за доброволно изпълнение, съдържаща се в издадената Заповед
№2337/17 г. изтича на 23.02.2018 год.
Въз
основа на даденото от ответника на 22.02.2018 г. възражение срещу
Заповед № 2337/29.12.2017 год., в което
възражение ответникът е заявил че не дължи изпълнение на вземането ищецът е
предявил на 03.04.2018 год. иск само за част от главницата, а именно за сумата
3300лв. главница и за 501,82 лв. мораторна лихва.
Видно
от заключението на съдебно-икономическа
експертиза с вещо лице С.К.П. към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение и към датата на издаване на Заповед
№ 2337/29.12.2017 год. задължението на “А.М“ ЕООД към ищеца възлиза на
8594,07лв. главница и 501,82 лв. мораторна лихва.
В
периода от издаване на Заповед 2337/29.12.2017 год. до изтичане на срока на
поканата за доброволно изпълнение – 23.02.2018 год. ответникът е погасил цялата
главница от 8594,07лв. като плащанията са направени в периода 11.01.2018г. –
07.02.2018 год. / виж стр.7 от заключението на експертизата, л.88/.
След
изтичане на срока на поканата за доброволно изпълнение и към момента на
подаване на исковата молба, послужила като основание за образуване на
настоящото производство, неплатени са
останали задълженията на ответника за обезщетение за забавено изпълнение на
паричните задължения по фактури № **********/25.04.2017 год.; №
**********/09.05.2017 год.; № **********/12.05.2017 год.; №
**********/16.05.2017 год.; № **********/17.05.2017 год.; №
**********/30.11.2017 год.; №
**********/06.12.2017 год.
Видно
от заключението на съдебно-икономическа
експертиза с вещо лице С.К.П. размерът на задължението за лихви за забава по
всяка от фактурите от падежа на задължението да изплащането на главницата
възлиза общо на 632,50лв. Част от това задължение е платена на 22.06.2018 год.
– 600лв., останалата по-късно. Видно от
представеното в с.з. на 05.09.2018 год. преводно нареждане за сумата 32,50лв.,
цялото задължение по Заповед № 2337/29.12.2017 год. на “А.М“ ЕООД, ЕИК ********към
Т. п. Д. г. с. К., към „Ю.д.п.“ ДП-С.с ЕИК *********със седалище и адрес на
управление:*** за главници и лихви за забава е погасено в хода на
производството.
Към
датата на последното по делото съдебно заседание неплатени са останали 781,92 лева разноски по ч.гр.дело № 3597/2017
год. Районен съд Казанлък и направените в настоящото производство разноски,
възлизащи на 1136,10лв., от които 800лв. адвокатско възнаграждение, 76,10лв.
държавна такса и 260лв. разноски за експертиза.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение на парично задължение следва да бъде признато, но
предявените от ищеца искове следва да
бъдат ОТХВЪРЛЕНИ като погасени поради плащане, направено след издаване на Заповед
№ 2337/29.12.2017 год.
По отношение на претенциите за
разноски в заповедното производство:
Съществува специално предвиден в
закона ред за извършване на преценка за недължимост на разноските в заповедното
производство, от който ред длъжникът не се е възползвал. Съгласно чл. 414а. ГПК (Нов – ДВ, бр. 86 от
2017 г.) (1) Длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за
изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за
изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към
възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис
за заявителя. В подаденото от длъжника
възражение не се съдържат подобни твърдения, нито са приложени доказателства за
извършено плащане. Липсва и каквото и да било възражение за недължимост на
разноските. А ал. 2 на същия чл.414а ГПК дава
възможност ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване
на вземането, той да възрази, че не
дължи разноски за производството. При постъпването на подобен вид възражение,
същото заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да
подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от
неподаването на становище. Тогава, ако заявителят не подаде становище в
указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако
становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото
становище.
Ответникът “А.М“ ЕООД, ЕИК ********с адрес: *** е дължал на Т. п. Д. г. с. К., към „Ю.д.п.“
ДП-С.с ЕИК *********със седалище и адрес на управление:***, към датата на
издаване на Заповед № 2337/29.12.2017 год.
сумата 8 594,07 лева главница,
501,82 лева – мораторна лихва за времето от 25.04.2017г. до 27.12.2017г. и законна лихва от 28.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
Цялото задължение за главницата ответникът е погасил
чрез плащане извършено в периода 11.01.20187г. – 02.04.2018 год., т.е. преди
датата на подаване на исковата молба - 03.04.2018 год., а задължението за лихви
за забавено изплащане на главницата – след датата на предявяване на исковата
молба, т.е. след 03.04.2018 год.
За сумата 5294,07 лв., представляваща разликата между
главницата от 8594,07лв. по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
и главницата от 3300лв., за която има предявен в едномесечния срок иск за
установяване съществуването на вземането е налице основание за обезсилване
на Заповед № 2337/29.12.2017 год. от
заповедния съд.
За ищецът към датата на подаване на исковата молба не
съществувал правен интерес от предявяване на установителен иск за
съществуването на задължението от 3 300лв. – главница, тъй като това
задължение е било погасено още на 07.02.2018 год. За ищецът е съществувал
правен интерес от предявяването на иск за установяване съществуването на
претенцията за лихви за забава в размер на 501,82 лева.
Разноските, необходими и дължими, за иск с цена 501,82лв.
съдът определя на 445лв., от които 25лв за държавна такса, 300лв. за
възнаграждение за правна защита и съдействие и 120лв. за експертиза.
С поведението си ответникът е дал основание за направа само на част от разноските в настоящото производство в общ
размер 1136,10лв., а именно само на 445лв.
По отношение
на размера на разноските направени и претендирани по заповедното производство,
съдът като взе предвид, че към датата на издаване на заповедта за изпълнение на
парично задължение посочените в тази заповед вземания за главница и лихви са
били дължими, както и че длъжникът не е направил необходимото по чл.414а ГПК
възражение, че е платил в срока на поканата за доброволно изпълнение и не се
позовал на недължимост на разноските,
същите се дължат в пълен размер.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на “А.М“ ЕООД, ЕИК ********с
адрес: *** съществуването на вземането на Т. п. „Д.г.с.“ - К.“ на „Ю.д.п.“ ДП С.за
3300лв. главница и 501,82лв. мораторна лихва за периода от 25.04.2017 г. до
27.12.2017 г. по издадената по ч.гр.д. №
3597/2017 год. по описа на РС-Казанлък Заповед № 2337/29.12.2017 год. за изпълнение на парично задължение като ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕНИ поради плащане в
хода на производство предявените от Т. п. „Д.г.с.“ - К.“ на „Ю.д.п.“ ДП С. Булстат
********, представлявано от Т.М.П.- Директор със седалище и адрес на управление
*** против “А.М“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от М. К. П. - управител с
адрес: ***** искове за сумата 3300 лева главница, представляващи сбор от
неплатените главници по фактура № *********/16.05.2017 г. и фактура №
**********/09.05.2017 г. и сумата 501,82 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 25.04.2017 г. до 27.12.2017 г. за главниците по фактури №
**********/25.04.2017 год.; № **********/09.05.2017 год.; №
**********/12.05.2017 год.; № **********/16.05.2017 год.; №
**********/17.05.2017 год.; № **********/30.11.2017 год.; № **********/06.12.2017 год.
ОСЪЖДА “А.М“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от М. К. П. -
управител с адрес: ***** да заплати на Т. п. „Д.г.с.“ - К.“ на „Ю.д.п.“ ДП С. Булстат
********, представлявано от Т.М.П.- Директор със седалище и адрес на управление
*** сумата 781,92 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 3597/2017 г. по описа на РС-Казанлък.
ОСЪЖДА “А.М“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от М. К. П. -
управител с адрес: ***** да заплати на Т. п. „Д.г.с.“ - К.“ на „Ю.д.п.“ ДП С.Булстат
********, представлявано от Т.М.П.- Директор със седалище и адрес на управление
*** сумата 445лв., представляваща разноски по гр.д. №877/18 год. по описа на РС
– Казанлък като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до 1136,10лв.
ПРИСЪДЕНАТА сума може да бъде внесена по сметка на кредитора:
IBAN:
***ШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: