Решение по дело №3046/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към Решение № 699/27.05.2021г. по АНД № 3046/2021г. по описа на
ПРС, ХХІІ н.с.

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
С постановление от 28.04.2021г. Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла в ПРС материалите по досъдебно производство № 401/2020г. по описа
на 05 РУ при ОД МВР гр.Пловдив, водено срещу А. Д. Г., ЕГН **********,
за извършено престъпление по чл.326, ал.1 от НК, за това, че на 21.10.2020
год. в с. Крумово, обл. Пловдив, по телефон, чрез телефонно обаждане на
Единен европейски номер /ЕЕН/ 112 е предал невярно повикване за тревога, а
именно „Има бомба на Б. Б.…. в Б. На Б. Б. Има бомба“, с Предложение ПРС
да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание по смисъла на чл.78а от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Пловдив
моли обвиняемият да бъде признат за виновен, като бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание - глоба в
минимален размер.
Защитникът на обв.Г. – адв.П., пледира за оправдаване на подзащитния
му, като предлага последният да бъде признат за невиновен по предявеното
му обвинение с аргумент за несъставомерност на деянието поради липса на
субективен елемент от същото.
Обв.Г., редовно призован, не се явява в съдебно заседание лично.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият А. Д. Г. е роден на ..., ..., български гражданин, със средно
образование, неженен, работещ, с постоянен адрес и адрес за призоваване: ...,
неосъждан, ЕГН **********.
На 21.10.2020 год., вечерта обв. А.Г. бил в домът на свид. С. М., който
живее на семейни начала със сестрата на Г., находящ се в ... Там обвиняемия
и свидетеля употребили алкохол, като около 22:00 часа последният си легнал.
След като свид. С. М. си легнал обв. А.Г. останал да си допие. По време на
1

последното, в 23:35 часа обвиняемият от ползвания от него мобилен телефон
със СИМ карта с абонатен номер ... осъществил повикване /обаждане/ към
ЕЕН 112. При набирането се свързал с оператор и съобщил: „Има бомба на Б.
Б…. в Б.“. Операторът го попитал на кой с конкретизация, като обв. А.Г.
отговорил: „На Б. Б.. Има бомба“. След обаждането съобщеното от
обвиняемия било предадено на дежурния при 05 РУ при ОД МВР – Пловдив
– свид. С. Й. Последният докладвал по надлежния ред в структурите на МВР,
при което била сформирана група. Част от нея бил свид. Д. Т.– с. в сектор
„КП“ при ОД МВР – Пловдив. Последният заедно с другите служители от
групата провели ОИМ, при които установили, че обвиняемият се е свързал с
ЕЕН 112 и е предал посоченото по – горе. Тези действия по установяването
били извършени, тъй като при предаването на сигнала обв. А.Г. не се бил
представил. Междувременно след осъщественото повикване /обаждане/ към
ЕЕН 112 от страна на обв. А.Г. до домът на Б. Б. в гр. Б. били изпратени
служители на 09 РУ СДВР. Същите констатирали, че няма поставена бомба
т.е. съобщеното от обвиняемия не е вярно.
В хода на разследването е приобщена справка от Дирекция
„Национална система 112“, към която приложен компактдиск, съдържащ
запис на разговора проведен между обв. А.Г. и оператора на ЕЕН при
повикването осъществено от последния на 21.10.2020 год. в 23:35 часа. От
справката е видно, че на 21.10.2020 год. в 23:35:58 часа е прието повикване от
телефонен номер ... с продължителност на записа от 23 секунди. На
приложения към справката СД диск е извършен оглед като от същия е видно,
че разговора е с продължителност 22 секунди и се води между мъж и жена.
Разговорът започва на 4 секунда от началото на записа. При него женския
глас казва: Център 112. Слушам Ви?!. Мъжкия глас отговоря: Ало …….
Женския глас: Да, кажете?. Мъжкия глас: Има бомба на Б. Б…. В Б. Женския
глас: На кой?. Мъжкия глас: На Б. Б. Има бомба. Разговорът приключва на 19
секунда от началото на записа.
В хода на разследването е приобщена справка от „БТК“ ЕАД, от която е
видно, че СИМ карта с абонатен номер ... е регистрирана на обв. А.Г..
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
психиатрична експертиза, от заключението на която се установява следното:
Обв.Г. не се води на диспансерен учет в ЦПЗ Пловдив. По данни от
делото и от психиатричния преглед при него се установяват следните
психични разстройства – F10.1 Вредна употреба [на алкохол].; F10.0 Остра
алкохолна интоксикация [Обикновено алкохолно опиване – средна степен,
амнестична форма – към 21.10.2020г.]. В редната употреба е вид проблемна
употреба на алкохол, установената вреда при А.Г. е дисфункционално
поведение по време на алкохолни опивания, водещо до разстроени
междуличностни отношения. Вредната употреба е с давност повече от година
2

и е била налице по време на извършването на инкриминираното деяние. В
механизма на инкриминираното деяние не е участвала личностна абнормност,
тъй като при А.Г. не се установява специфично личностно разстройство или
патологична промяна на личността. Личностните особеност на А.Г. не са
определящи в механизма на извършеното инкриминирано деяние. Значение за
осъществяването на деянието имат ситуационни фактори, пораждащи
психичен стрес, както и влошаването на преценката и самоконтрола под
въздействието на алкохол, консумиран скоро преди извършването на
инкриминираното деяние. По време на инкриминираното деяние А.Г. е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, амнестична
форма. Амнестичната форма на опиване протича с частична или пълна загуба
на спомен като обичайният модел при средна степен на алкохолно опиване е
частичната загуба на спомен, съобщена от А.Г. (откъслечни спомени за
преживяванията по време на алкохолното опиване). Обикновеното алкохолно
опиване от средна степен (при вероятна концентрация на алкохола в кръвта
на А.Г. към момента на инкриминираното деяние около 1,70-2,00 промила) е
обусловило влошаване на преценката и самоконтрола на А.Г., но не е
изключило способността му да разбира или да ръководи постъпките си. А.Г. е
бил в състояние да се движи и ориентира в жилището, да ползва смартфон и
да разговаря с оператор на тел.112; психичните му процеси не са били
качествено разстроени и реакциите му не са били смислово неадекватни
спрямо значението на стимулите. По време на извършването на
инткриминираното деяние на 21.10.2020г. той е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При А.Г. не е
налице некритичност и неспособност да се преживява вина, въпреки че той
формално заявява, че не е виновен, тъй като не помнел извършеното от него
инкриминирано деяние – А.Г. разбира социалното значение на деянието,
срамува се от постъпката си и изразява съжаление, „че е станало това нещо“.
След извършването на инкриминираното деяние А.Г. не е изпадал в
краткотрайно разстройство на съзнанието, което да изключва способността
му да разбира и/или да ръководи постъпките си. При него не се установява
тежко заболяване, което да пречи на провеждането на наказателното
производство. А.Г. може да възприема правилно фактите от значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях, с изключение на тази част от
преживяванията си по времето на алкохолното опиване, които са покрити от
амнезия (загуба на спомен). А.Г. може да участва в провеждането на
процесуално-следствени действия. При него не се установява психически
недостатък, който да му пречи да се защитава сам.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен
начин от следните събрани по делото доказателствени материали – от
показанията на свидетелите и от писмените доказателства, събрани на
досъдебното производство – справки, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол за оглед на веществени
доказателства, заключение на СПЕ, писма, характеристична справка и
3

справка за съдимост за обвиняемия, както и от приобщеното по делото
веществено доказателство – 1 бр. компактдиск.
Съдът кредитира и изцяло се доверява на показанията на свидетелите С.
Д. Й., Д. Н. Т. и С. К. М., като логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по делото.
Всеки един от свидетелите разкрива така приетата за установена фактическа
обстановка в отделни аспекти, изяснявайки различни моменти, които са им
станали достояние и които са предмет на доказване в настоящето
производство.
Съдът възприе и кредитира в решението си заключението на вещото
лице, депозирало съдебно-психиатричната експертиза, като изготвено
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област. Същото е пълно, обосновано и не поражда съмнения относно
правилността на съдържащите се в него изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си
обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.326, ал.1 от НК, за това, че на че на 21.10.2020 год. в с.
Крумово, обл. Пловдив, по телефон, чрез телефонно обаждане на Единен
европейски номер /ЕЕН/ 112 е предал невярно повикване за тревога, а именно
„Има бомба на Б. Б.…. в Б. На Б. Б.. Има бомба“.
От обективна страна обвиняемият на инкриминираната дата в
с.Крумово, обл.Пловдив, чрез телефонното си обаждане на ЕЕН 112 е предал
невярно повикване за тревога, а именно „Има бомба на Б. Б.…. в Б. На Б. Б.
Има бомба“. Това е така, защото излага твърдения, че се случва застрашаващо
за отделен човек събитие, които не отговарят на действителността. Горното се
установява както от приложените многобройни писмени доказателства, така и
събраните гласни и веществени такива.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия виновно -
при форма на вината пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Обвиняемият е съзнавал, че предава невярно повикване, както и че чрез него
ще предизвика тревога.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършеното от обвиняемия престъпление по посочената правна
квалификация се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години,
същият е пълнолетен, видно от приложената справка за съдимост не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
4

наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК (реабилитиран е), както и
от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. При
наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на
чл.78А от НК, съдът счита, че обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание
“ГЛОБА”.
При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът
отчита всички обстоятелства по делото – чистото съдебно минало, ниската
степен на обществена опасност на обвиняемия, добрите му характеристични
данни – липсват данни за криминални прояви, както и фактът, че от
престъплението не са настъпили съставомерни щети. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното,
съдът счита, че най-справедливо е на обвиняемия А. Д. Г. да се определи и
наложи наказание “глоба” в минимално предвидения от закона размер,
уреден в нормата на чл.78А, ал.1 от НК, а именно 1000лв.
Приобщеното по делото веществено доказателство - 1 брой СД,
находящ се в кориците на делото на лист 53, следва след влизане в сила на
решението да се унищожи като вещ без стойност предвид отпадналата
необходимост от същото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и предвид изхода на делото Съдът
възложи в тежест на обвиняемия А. Д. Г. да заплати в полза на държавата по
сметка на ОДМВР Пловдив направените по делото разноски за експертиза в
размер на 292,80 лв.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	699
Дата:	27 май 2021 г. (в сила от 12 юни 2021 г.)
Съдия:	Елена Димитрова Герцова

Дело:	20215330203046
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	29 април 2021 г.

Решение по дело №3046/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите