Определение по дело №59320/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 януари 2025 г.
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20241110159320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2169
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110159320 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. С. А., чрез адв. Н. И., с която
срещу „К. и "К, са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит Кредитна линия № 3-1-10272-269779, както и нищожността на
договор за възлагане на поръчителство, сключен на 04.08.2022 г. за обезпечаване на
задълженията на потребителя по договора за кредит.
Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник договор за потребителски
кредит на 04.08.2022 г., като на същата дата е сключил с втория ответник договор за
възлагане на поръчителство. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради
противоречие на същия с императивни материалноправно норми на ЗПК относно
действително приложеният към кредитното правоотношение ГПР и посочения в
договора такъв, като освен това търговецът използвал заблуждаваща потребителя
търговска практика, което било в противоречие с изискванията на ЗЗП. Развива
подробни съображения, че уговореното с договора за поръчителство възнаграждение,
дължимо на втория ответник всъщност е разход по кредита, който не е бил включен
при посочването на ГПР в договора за кредит. В договора за кредит липсвал дори
формално посочен размер на отпуснатия заем, не било посочено и каква е общата
сума, която потребителят се задължава да върне. Договорът за кредит не съдържал
условията за издължаване на кредита, не бил посочен дължимият лихвен процент на
ден, а освен това не била спазена и изискуемата от закона форма. Излага съображения,
че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като посредством същия се създава
механизъм да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото договорът за
кредит и договорът за предоставяне на поръчителство били свързани сделки. Освен
това този договор бил лишен от основание. До съда е отправено искане за
прогласяване нищожността на договорите на заявените с исковата молба основания и
за присъждане на разноски, вкл. на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.
Заявява доказателствени искания по реда на чл. 190 ГПК.
Ответникът „К. оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност.
Не отрича, че на 09.01.2023 г. между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит, както и че ищецът е усвоил сума в размер на 500 лева при ЛП 36 %, който е
следвало да върне на 12 вноски. Кредитът е бил предсрочно погасен, като общо
заплатена сума е била в размер на 517,20 лева. Оспорва доводите на ищеца относно
1
ГПР, който в случая бил в размер на 43,56 %. Оспорва в ГПР да е следвало да се
включва възнаграждението на поръчителя, което се дължало по отделно
правоотношение. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Отговор на исковата молба е подаден и от ответника „К,. Със същия предявения
иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Не оспорва сключването на договора
на 04.08.2022 г. Пояснява, че договор за поръчителство е бил сключен и между
ответниците. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на този договор, като
поддържа, че договорът не е нищожен на сочените в исковата молба основания, нито с
него се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като посочената разпоредба не
е приложима към процесното правоотношение. Искането, отправено до съда, е да
отхвърли предявените искове.
Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговорите, дават
на съда основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2, ев.
пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорите, сключени с
ответниците е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради
противоречие със закона, накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите
на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото
обогатяване, че с договора за поръчителство, като сключен за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит от същата дата се
заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че договорът е сключен при изначална
липса на основание, като в тежест на ищеца е да обори презумпцията на чл. 26, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД.
В тежест на ответниците е да докажат основателността на възраженията си, както
и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договорите.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът приема, че
следва да се отделят следните обстоятелства: че ищецът е сключил с "К. договор за
потребителски кредит Кредитна линия № 3-1-10272-269779., че между с ответника „К,
е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, с който ищецът се е
задължил да заплати на ответника възнаграждение срещу поетото задължение
дружеството да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит, че задълженията по договора за кредит са били предсрочно
погасени.
Следва да се приемат като доказателства по делото представените от ищеца и от
втория ответник документи.
Исканията на ищеца за задължаване на „К. да представи по делото екземпляр от
договора за потребителски кредит, ведно с погасителен план, следва да бъдат уважени.
Останалите искания на ищеца са нененобходими за правилното разрешаване на
правния спор, с оглед което и следва да се оставят без уважение.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или друг начин за
доброволно уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
2

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по него и по дадените със същия
указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените с исковата молба и
отговора на „К, документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника „К. в двуседмичен срок от
съобщението да представи по делото препис от договор за потребителски кредит
Кредитна линия № 3-1-10272-269779/04.08.2022 г., погасителен план и общи условия
по същия. УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на изисканите документи
съдът ще цени поведението му по реда на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца като
ненеобходими.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2025 г.
от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства -
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.
78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и
преписи от отговорите на исковата молба.
УКАЗВА на ответниците и им предоставя възможност на основание чл. 50, ал. 5
ГПК ДА ПОСОЧАТ ел.адрес за връчване на съобщения и книжа по делото, доколкото
попадат сред кръга правни субекти, за които процесуалният закон предвижда ДА
ПОЛУЧАВА книжа САМО по ел. път. При неизпълнение на това разпореждане
на съда, на съответната страна ще бъде наложена глоба в размер на 300 лева.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3