РЕШЕНИЕ
№ 3802
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110209906 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Е. З., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 23-4332-033410 от 16.01.2024 г., издадено от
началник сектор към Отдел “Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.
638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) на
жалбоподателя за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното наказателно постановление, като
излага съображения, че е следвало да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. Навежда съждения, че
не бил уведомен от наказващия орган или от застрахователната компания и
застрахователния брокер, че му била изтекла „Гражданската отговорност“. Друго сочено от
жалбоподателя основание за отмяна на процесното НП е, че към 16.12.2023 г. автомобилът
бил със служебно прекратена регистрация, поради което нямал задължение да сключва този
вид застраховка. Заявява, че същия ден след установяване на нарушението бил сключил
застрахователен договор за „Гражданска отговорност“ и в този смисъл не били настъпили
никакви реални последици.
В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че на посочения в процесното НП ден
и час лично той е управлявал процесното МПС, за което му е съставен и връчен АУАН.
Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебното заседание. Упълномощен
1
процесуален представител на СДВР е депозирал писмени бележки, с които оспорват и молят
подадената жалба срещу процесното НП да бъде оставена без уважение като неоснователна
и необоснована. Молят да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено
процесното НП като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното:
На 16.12.2023 г., в 09:51 часа, в гр. София, по бул. “Ломско шосе” с посока на
движение от Околовръстен път към с. Волуяк, З. управлявал собствения си лек автомобил
марка “ххххх“, модел „ХХХХХ” с рег. № ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ.
На около 50 м след Околовръстен път бил спрян за проверка, при която се установило, че
водачът управлява МПС без валидна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
За констатираното нарушение от мл. автоконтрольор при ОПП - СДВР на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на нарушение серия GA № 1167703 от дата
16.12.2023 г. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ.
Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен за подпис, при което
не са направени възражения. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН срещу съставения
АУАН не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на установените в акта за установяване на административно нарушение
факти и обстоятелства от началник сектор към ОПП- СДВР било издадено наказателно
постановление № 23-4332-033410 от дата 16.01.2024г., с което на основание чл. 638, ал. 1,
т.1, вр. чл. 461, т.1 от КЗ на М. З. е наложено административно наказание за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ.
Приетата фактическа обстановка се установява въз основа събраните по делото
писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал: акт за установяване на
нарушение серия GA № 1167703 от дата 16.12.2023 г., справка за сключена застраховка “ГО”,
справка картон на водача, Заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните
работи на Р. България, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., Заповед № 4332з-
143/15.02.2016г. на директора на СДВР, Заповед № 513з-9166/02.12.2016 г. и др. приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
Не се излагат фактически твърдения по отношение предмета на спора, които да не
кореспондират помежду си, като доводите в жалбата са свързани с обстановката на COVID
пандемия към момента на нарушението.
Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. Освен
това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да
анализира подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл.
305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице -
наказаният жалбоподател, в срока за обжалване на обжалваем акт, поради което
разглеждането е допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, който е съставен от компетентен орган - мл. автоконтрольор
2
при СДВР, ОПП в рамките на материалната и териториална компетентност на последния,
съгласно законовата делегация на чл. 647, ал. 1 от КЗ. Със Заповед № 4332з-143/15.02.2016 г.
на директора на СДВР, в т. 4 е възложена компетентност на административно наказващия
орган началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП - СДВР, според
законовата делегация на чл. 647, ал. 2 от КЗ. Административно наказващият орган главен
инспектор Д. Д. е заемала посочената длъжност към момента на издаване на наказателното
постановление, според Заповед № 8121к- 13318/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните
работи на Р. България.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районния съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да
провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и
процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал.
1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие - право и задължение, съдът служебно
констатира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на обжалваното наказателно постановление е спазена предвидената от закона
писмена форма, както и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН,
а при съставянето, респ. при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, от естество да доведат до неяснота на административното обвинение и до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Между акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление е налице тъждество на фактите
и съответствие на посочената правна разпоредба, чието нарушение се твърди. Актът за
установяване на нарушение е подписан от съставителя и един свидетел, който е присъствал
при проверката, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, и е надлежно предявен и
връчен на същата дата на жалбоподателя, който го е подписал без възражения. В
законоустановения срок след съставянето на акта не са постъпили възражения.
Поради това и в тази връзка не могат да бъдат извлечени аргументи за отмяна на
наказателното постановление на формално основание.
Задължителна застраховка на автомобилистите по Раздел II , буква "А", т. 10 .1 от
Приложение № 1 към КЗ е въведена с разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ. Съгласно даденото
в § 1, т. 34 от ДР на КЗ легално определение за понятието "автомобилист" - е собственикът,
ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с
притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е било спряно от движение. Нормата е императивна и съдържа
правила за поведение, които са задължителни. Неизпълнението на този императив е
прогласено за административно нарушение в нормата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, съобразно
която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 (собственик на МПС), което не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се
налага глоба в размер на 250 лева за физическо лице.
Съгласно изричния текст на закона чл. 638 от КЗ, съставът на това нарушение е
осъществен във всички случаи на управление на моторно превозно средство, за което няма
сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, независимо от
причината за несключване на застраховката - виновно неизпълнение на задължението за
сключване на застраховка, едностранно прекратяване на договора за застраховка от
застрахователя поради неплащане на застрахователната премия, несключване на
3
застраховката поради обстоятелството, че моторното превозно средство не е регистрирано в
страната или е спряно от движение и т.н.
Във всички тези случаи деецът осъществява изпълнителното деяние на нарушението
и се засяга обектът на закрила на състава на нарушението, а именно обществените
отношения, осигуряващи спазването на забраната по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се движат моторни превозни средства, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
По делото не е спорно и от доказателствата се установи, че на 16.12.2023 г. в 09.51
часа, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил,
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ без сключена валидна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съгласно постъпилата информация от
Гаранционен фонд с приложено извлечение от базата данни на Информационния център към
Гаранционен фонд, покритието на застраховка “ГО” на автомобилистите за МПС с рег.
№ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ е сключена на 16.12.2023 г. в
11.36 часа и към момента на установяване на нарушението посоченият автомобил не е имал
валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Съставът на това нарушение
урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно бездействие.
В хода на съдебното следствие и от доказателствената съвкупност не се установиха
доказателства, които да подкрепят твърдението на жалбоподателя, че процесното МПС към
датата и часа на установяване на нарушението е било със служебно прекратена регистрация,
което води до неоснователност на посочените от жалбоподателя аргументи. Твърдението на
жалбоподателя е в противоречие със справката от ОПП-СДВР в тази връзка.
Следва да се отбележи, че в случая субект на административнонаказателна
отговорност е физическото лице, собственик на процесния автомобил, за който не е бил
сключен действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите към датата и часа на управлението му.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН- такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид
(субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в
административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на
празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС).
Посочената разпоредба предвижда възможност на административнонаказващия орган за
маловажни случаи на административни нарушения да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Предвид това, че нарушението на 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е
формално и в състава му не е предвидено настъпването на вреди, законодателят е счел, че
обществената опасност на нарушението е достатъчно висока, за да бъде въздигнато в такова
със самият факт на осъществяването му. Изложените в жалбата причини и обстоятелства за
извършване на нарушението, че жалбоподателят не бил уведомен за изтичането на
валидността на ГО и това, че в същия ден, след установяването на нарушението бил
сключил изискуемата застраховка са несъстоятелни и не могат да имат превес над
нормативно установеното по категоричен начин и в обществен интерес императивно
задължение за наличие на застраховка "ГО", която осигурява защита не само на конкретния
нарушител при евентуална щета, а и такава на евентуални пострадали, като гарантира
4
репариране на причинените им вреди. В конкретния случай нарушението е застрашило
обществените отношения, осигуряващи застрахователно покритие на рисковете при
управление на МПС и се отличава с типичната степен на обществената опасност на
административните нарушения от съответния вид, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред.
Административното наказание „глоба“ е определено правилно в абсолютно
определения от закона размер.
По изложените съображения и след като съдът не откри основания за отмяна или
изменение на оспорения наказателен акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, същият следва да се
потвърди.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
вр. ал. 4 ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и
разглеждането му в едно открито съдебно заседание, искането следва да бъде уважено в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80,00 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 и 2 от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-033410 от 16.01.2024 г.,
издадено от началник сектор към Отдел “Пътна полиция”, СДВР, с което на основание чл.
638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) на М. Е. З., ЕГН
**********, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 (двеста и петдесет) лева, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. Е. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР, сумата в размер на
80,00 /осемдесет/ лева, представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5