Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично заседание проведено на десети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР МИХОВ
НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2749/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 18632/17.12.2021г.
на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, чрез процесуалния представител Б Н ,
срещу Решение №901/18.11.2021г., постановено по н.а.х.д. № 20213110203619/2021г.
на Районен съд гр.Варна, пети състав, с което е отменено наказателно
постановление № 03-013908/02.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл. 139, ал.1
от Кодекса на труда /КТ/, във връзка с чл.4а, ал.1 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с
чл.414, ал.1 от КТ, на „Р.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р Б Р , ЕГН:
**********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева.
Решението е оспорено с твърдения за нарушение на закона
- касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Направено е искане за
неговата отмяна и потвърждаване на процесното наказателно постановление.
Ответникът „Р.“ ЕООД с представен чрез
адвокат И.В. писмен отговор вх. № 51245 от 14.12.2021г., оспорва жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Варненският районен съд е обсъдил становищата на
страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
С обжалваното пред въззивната инстанция наказателно
постановление „Р.“ ЕООД, ЕИК ********* е
наказано за това, че в качеството на работодател е допуснал лицето Л И Д , ЕГН:
**********, да полага труд в работна смяна от 10.00 часа до 16.30 часа, която
не е регламентирана в Правилника за вътрешния трудов ред и в представените
заповеди за изменение и допълнение на продължителността на работното време, в
което работниците и служителите полагат труд в магазин за хранителни стоки „Р.“
ЕООД, находящ се в гр. Варна, ул.“Петко Стайнов“ №1. Съдът е приел установената
от административнонаказващия орган фактическа обстановка, установена и
потвърдена от събраните по делото гласни доказателствени средства –
свидетелските показания на Р Б и Л Д и
писмените доказателствени средства, приобщени при условията на чл.283 от НПК,
кредитирани от съда.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че дружеството-жалбоподател е изпълнило своите задължения, произтичащи
от разпоредбата на чл.139, ал.1 от КТ и чл.4а, ал.1 от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските, поради което не е налице извършено нарушение на
трудовото законодателство от страна на дружеството. Изложил е подробни мотиви
защо не приема възраженията на процесуалния представител на въззиваемата страна,
които настоящата инстанция не намира за необходимо да преповтаря. С оглед на
това, съдът е счел, че обжалваното наказателно постановление не е постановено в
съответствие с разпоредбата на закона, страда от пороци и следва дъ бъде отменено.
Настоящият състав напълно споделя фактическите и
правни изводи на районния съд, тъй като те съответстват на данните от събраните
по делото доказателства. Проверката не сочи наличието на нарушения при
постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание
за неговата отмяна. Съгласно чл.139, ал.1 от КТ, разпределението на работното
време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, като
в нормата на чл.4а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските
са изброени примерно въпросите, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа в предприятието, които следва да се регламентират в
правилника: началото и краят на работния ден, редът за редуване на смените,
почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително
присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време,
времето за хранене на работниците и служителите в производство с непрекъсваем
процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато и други. От
анализа на горните разпоредби следва, че основните въпроси, свързани с
разпределението на работното време в предприятието, следва да бъдат регламентирани
в правилника за вътрешния трудов ред. Уредените в този вътрешен акт въпроси по
разпределението на работното време в предприятието се характеризира с
относителна стабилност, поради това, че за промяната им е необходимо и
съответното изменение в правилника. В настоящия случай дружеството е
санкционирано за това, че в качеството на работодател е допуснал лицето Д да полага труд в работна смяна от 10.00 часа
до 16.30 часа, която не е регламентирана в Правилника за вътрешния трудов ред и
в представените заповеди за изменение и допълнение на продължителността на
работното време, в което работниците и служителите полагат труд в магазин за хранителни
стоки „Р.“ ЕООД. Категорично установено от доказателствата по делото е, че
дружеството е изпълнило задълженията си по чл.139, ал.1 от КТ, във връзка с
чл.4а, ал.1 от Наредбата. Както правилно е установил въззивния съд, изготвен е
правилник за вътрешния трудов ред в дружеството, който е утвърден от управителя
и с който са запознати служителите на дружеството. В него е установено
разпределението на работното време, работните смени, тяхната продължителност,
начало и край и почивките по време на работа. Освен декларираното от Д обстоятелство, че работи с работно време от
10.00ч. до 16.30ч. и че това е разпоредено от работодателя, друго доказателство
в тази насока не е представено. С оглед на това, касационната инстанция намира
,че не е реализиран съставът на описаното в наказателното постановление
нарушение на чл.139, ал.1 от КТ, във връзка с чл.4а, ал.1 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, какъвто е и извода на въззивния съд,
поради което неправилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на „Р.“ ЕООД. След като е
стигнал до същия извод и е отменил издаденото наказателно постановление,
Районен съд гр. Варна е постановил едно правилно и законосъобразно решение.
Основателно и своевременно направено се явява
направеното от ответника искане за присъждане на направените по делото
разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на „Р.“ ЕООД сумата в
размер на 350.00 лева, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, настоящият състав при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено
без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което
то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК
във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 901 от 18.11.2021г.
на Районен съд гр.Варна, пети състав, постановено по н.а.х.д. № 20213110203619/2021г.
Осъжда Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна да
заплати на „Р.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Петко Стайнов“ №1, ет.5, ап.14,
представлявано от Р Б Р , ЕГН: **********, сумата от 350.00 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: