№ 1590
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110200092 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „СМАРТ САЙБЕР“ ЕООД, чрез адв. З. срещу
наказателно постановление № 23-2300575/17.11.23г., издадено от директора
на Д „Инспекция по труда” София, с което на „СМАРТ САЙБЕР“ ЕООД, в
качеството на работодател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1
КТ.
В подадената жалба се оспорват фактическите констатации в акта.
Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. Иска се от съда да отмени издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна се представлява от ст.юрк. И., който иска от съда
да потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че нарушението
е несъмнено установено, а административното наказание е правилно
определено. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
1
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2023г. е връчен протокол за извършена проверка на
дружеството „СМАРТ САЙБЕР“ ЕООД, в който протокол са констатирани
нарушения на трудовото законодателство и дадени задължителни
предписания за изпълнението им. Дадено е задължително предписание за
дружеството под № 13, а именно дружеството да изплати на К. С.
начисленото във ведомостта за заплати за месец май 2023г. уговорено
трудово възнаграждение в размер на 3 502.33 лв.. Срокът за изпълнение на
даденото предписание бил до 04.09.2023г.
На 18.09.2023г., било установено, че дружеството не е изпълнило
задължителното предписание, дадено при предходна такава. Нарушението
било квалифицирано като такова по чл.415 от КТ. Свидетелят И. Г. съставил
АУАН, в който описал констатациите си и дал правна квалификация на
нарушението.
Актът бил връчен .
Посочено е, че нарушението е извършено на 05.09.2023г..
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което при същото словесно описание и правна
квалификация на нарушението на „СМАРТ САЙБЕР“ ЕООД е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед,
протоколи за извършени проверки, декларация, пълномощно, служебни
бележки, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на св. И. Г..
Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и
несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.
Изложеното от св. Г. е хронологично, последователно и в пълнота
възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката,
наличието на предходно дадено предписание и изтеклия срок на същото. В
синхрон с изведеното от свидетеля е въведеното в протоколите за проверка на
обекта на контрол, а именно дружеството на жалбоподателя. Видно е от
2
представените констативни протоколи за проверка, че при предходна
проверка е била констатирана необходимостта да се изплати на посоченото
лице начисленото във ведомостта за заплати за месец май 2023г. уговорено
трудово възнаграждение за извършена работа за посочения период и именно
в тази насока контролният орган е дал задължително предписание, като точно
е определил срокът за изпълнението му. По делото липсват доказателства, от
които да се установи изпълнението на предписанието в срок. Даденото
предписание не е оспорено.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от
състава на нарушението.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се
изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган,
като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от
съдържанието на предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като
неизпълненото задължително предписание. Неизпълнението на
предписанието е юридически факт, пораждащ административно-
наказателната отговорност на неговия адресат.
От събраните по делото доказателства се установи, че предписанието не
е било изпълнено до 04.09.2023г., с оглед на което и са налице всички
законови предпоставки за носене от страна на жалбоподателя на
административно-наказателна отговорност.
3
Тъй като се касае за ангажиране на административно-наказателна
отговорност на юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за
субективната страна, тъй като се ангажира обективна отговорност.
Административно-наказващият орган правилно е определил
приложимостта на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ и наложил имуществена
санкция в размер от 2 500 лв., явяващ се адекватен на вида и тежестта на
извършеното нарушение, пропорционален на степеннта на негативна
относимост на същото към закриляните общестевни отношения, поради което
размерът й не следва да се редуцира.
Следва да се отчете, че случаят не разкрива признаците на маловажен
такъв. Същото не сочи на обстоятелства, определящи го като такова с по-
ниска степен за засягане на регулираните общестевни отношения, съобразно
други нарушения от този вид.
Дружеството предвид изхода на делото следва да заплати в полза на Д
ИТ – София сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2300575 /17.11.23г.,
издадено от директора на Д „Инспекция по труда” София, с което на
„СМАРТ САЙБЕР“ ЕООД, в качеството на работодател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. за
нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „СМАРТ САЙБЕР“ ЕООД да заплати в полза на Д
„Инспекция по труда” София, сумата от 100 /сто/ лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5