Определение по дело №587/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на член 318 и сл. от НПК и е образувано по повод постъпила въззивна жалба от А. Ш., защитник на подсъдимия А. Й. Б., против присъда № 972/13.03.2012г., постановена от Районен съд Г. Д. по нохд № 376/2008 година, с която подсъдимият е признат за виновен по обвинението по чл.280, ал.2, т.3 във вр. с чл.280, ал.1 и чл.18, ал.1 от НК и му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.

В жалбата и в допълнителните съображения към нея се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, постановена при липса на доказателства за вината и следва да бъде отменена, а подсъдимият – да бъде оправдан. Фактическата обстановка по делото е основана на разпознавания по снимки и разпити на чужди граждани, които са противоречиви и се оспорват от защитата. Обвиняемият не е имал възможност да участва в процесуалните действия, тъй като те са извършени преди привличането му в това качество. Квалификацията на деянието е във вр. с чл.18, ал.1 от НК, а ако има данни за извършено деяние, по следва да се квалифицира като доброволен отказ от извършване на същото, тъй като доказателствата са в тази насока.Деецът се е намирал извън граничната зона, така че деянието е било не във фазата на опита, а на приготовлението, което по чл.280, ал.1 от НК не се наказва. Обсъждане на тези две хипотези липсва в мотивите на първоинстанционния съд, така че присъдата не е аргументирана. По тези съображения се иска оправдаване на подсъдимия.

Представителят на ОП Б. твърди, че жалбата е неоснователна, събрани са всички необходими доказателства за доказване на деянието, възраженията на защитата не са основателни, правилно са кредитирани показанията на чуждите граждани, установена е връзката между подсъдимия и превежданите лица, автомобилът, използван за целта, е бил нает от подсъдимия. Свидетелите са оставени в граничната зона от 15 км, на около 2300 от границата са били задържани, подсъдимият ги е оставил поради проблем с полицията, така че не може да се приеме, че доброволно се е отказал от деянието.Според прокурора присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

Окръжният съд, след като разгледа въззивната жалба, обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните в хода на съдебните прения и изложените в писмената жалба и допълнителните съображения, при спазване на изискванията на член 314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въз основа на събрани в необходимия обем и пълнота доказателства, със законоустановените способи за тяхното събиране и проверка обективно, всестранно и пълно са изяснени от районния съд всички обстоятелства, необходими за правилното решаване на делото.След анализ на доказателствения материал, се установяват следните обстоятелства от фактическа страна:

През декември 2006 година афганистанските граждани Н. И., М. Х. и С. Р. пристигнали незаконно през Р Т. в Р. Б. След задържането им били настанени в Р. в С. община Н. З.. В Р. в гр.С. бил настанен афганистанският гражданин Н. А., който по същото време пристигнал от Р Т. незаконно. Четиримата искали да преминат незаконно границата с Р. Г., затова след осъществили връзка с техен сънародник на име М., който пребивавал в Агенцията за бежанци в гр.С.. Той им обещал, че срещу сумата от 1500 евро на човек може да им осигури незаконно преминаване на границата на страната с Г., уговорили сумата за превеждането да бъде заплатена на определено лице в Пакистан от семействата им, след осъществяване на преминаването. На 23.01.2007г. сутринта тримата свидетели тръгнали от с.Б. с автобус за гр.С.. Там по указания, дадени по телефона от М., се настанили в квартира, в която останали два-три дни. По време на престоя им в квартирата на няколко пъти били посещавани от М., а последната вечер в квартирата при тях пристигнал и сънародника им А., който също щял да пътува с тях. На 27.01.2007г., около 11.00 часа четиримата афганистанци се срещнали отново с М. в С., с него бил неустановен по делото български гражданин, с който свидетелите отпътували от гр.С. в неизвестна за тях посока, като пътували около два часа. След това пристигнали в населено място, където ги чакал подсъдимият Б., групата потеглила с лек автомобил марка „Сузуки Гранд Витара" с рег.№..., с водач подсъдимия. С него афганистанските граждани се придвижили в неизвестна посока около 5-6 часа. Внезапно автомобилът спрял на черен път в гориста местност, в района на св.Ж., О.Б., където подсъдимият казал на чужденците с жестове и думи, че трябва да слязат и че има проблем, споменал и полицията. Четиримата слезли от автомобила, Б. ги повел пеша през гората, след около половин час спрели, посочил им къде да се скрият и им казал да чакат там, след което си тръгнал.Междувременно движението на джипа, сив на цвят, с надписи по купето РКП, било забелязано по черен път да се движи със загасени светлини, от полицейския служител в граничен отряд Т. К., който малко след това го открил заседнал. Свидетелите пренощували в гората и останали да чакат целия следващ ден. На няколко пъти по телефона на А. се обаждал сънародника им М., който им казвал да останат на място и да чакат. След като никой не се появил, на другия ден те решили да се предадат на полицията и тръгнали да се връщат обратно по пътя. Около 22.00 часа на 28.01.2007г. групата била забелязана от К. и Х.- служители при Г. гр.Г. Д. в м."Ж. в.", намираща се между с.Ж. и с.Т., О.Б.. Афганистанските граждани били задържани, с тях се провели процесуални действия, включително разпознаване, при което те посочили Б. като лицето, което е управлявало описания от тях автомобил, с който са пътували към границата за осъществяване на намерението си за преминаване в Г. Същият автомобил бил нает от подсъдимия след представяне на паспорт и шофьорска книжка от “М.”Е., офис в гр.Б. за периода от 14.30 часа на 27.01.2007г. до 15.30 часа на 30.01.2007г. Превежданите чужденци не могли категорично да определят цвета на автомобила, но обяснили на полицейските служители, че са били превозени с джип. Автомобилът бил открит близо до мястото на залавянето на чужденците, а на следващия ден бил издърпан с трактор, тъй като бил така закъсал, че не можел да излезе на собствен ход, от свидетеля Г. К., който заявил, че бил наел автомобила и трябва да го върне.

Фактическата обстановка е установена по безспорен начин от показанията на свидетелите А., И., Х., Р., К., Х., К., П., К. и П. и от писмените доказателства, събрани по делото. Показанията на свидетелите, по отношение на които е направен опит да бъдат преведени през границата на страната от подсъдимия, правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд при преценката на доказателствената съвкупност.Въз основа на тях и на разпознаванията, които те са осъществили по снимки, в присъствието на свидетелите П. и П., свидетелите И. и А. са разпознали подсъдимия като лицето, което ги превозвало с джипа и ги оставило в гората. Относно управлението на джипа от подсъдимия свидетелят К. е дал показания, в които отрича Б. да е управлавал автомобила, като обяснява, че той самият го наел с документ на подсъдимия, тъй като бил загубил личната си карта. Тези показания правилно не са кредитирани от първата инстанция като противаречиви на останалите доказателства по делото. Съдът е направил извод, с който и настоящия състав се съгласява, че връзката между подсъдимия, разпознат от афганистанските граждани като лицето, което се опитало да ги преведе първоначално с автомобил, а след това и пеш, от една страна, както и наемането на същия автомобил, открит закъсал в гората, от Б., е достатъчно да се приеме, че авторството и вината са установени по безспорен начин. С оглед на обсъдените подробно в мотивите фактически данни, които са безспорно установени, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил защитната теза на подсъдимия, че той не е правил опит да преведе незаконно през границата на страната чуждите граждани, като е използвал МПС. Действително джипът е забелязан от полицейските служители около полунощ на 27.01.2007г. да се движи по черен път в граничната зона, около с.Т., открит е по-късно закъсал на около 2300 метра от границата, а в близост да задържани на 28.01.2007г. четиримата чужденци, които ясно са признали намерението си да преминат границата, превеждани от разпознатия от тях подсъдим с автомобил. Събраните доказателства са обсъдени достатъчно подробно и не се налага изводите да се повтарят, тъй като оценката им бе приета за правилна и законосъобразна.

С оглед на това следва да се потвърди изводът, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл.280, ал.1, т.3 във вр. с ал.1 и чл.18, ал.1 от НК. Безспорно е установено изпълнителното деяние, а именно, че на 27.01.2007 година, в района на с.Ж. А. Й. Б. е направил опит да преведе през границата на страната с Р Г. група от четирима афганистански граждани, без разрешение на надлежните органи на властта, като опитът е останал недовършен по независещи от него причини. От субективна страна правилно е прието от първостепенния съд, че деянието е извършено при условията на пряк умисъл, след като подсъдимият е съзнавал, че превозва със специално нает за целта високопроходим автомобил чужди граждани, в района на границата, през нощта, без светлини по черен път, като след като автомобилът е закъсал, го изоставил и продължил известно време да води групата пеш.След това оставил хората с указания да се крият и да чакат. Тези обективни действия сочат именно на наличието на пряк умисъл, при който подсъдимият е осъзнавал противозаконното си поведение и е целял именно постигане на противоправния резултат – предвеждането незаконно на чужденците през границата на страната. Опитът не е бил довършен по независещи от подсъдимия причини – обективно е установено от начина на изтегляне на автомобила с трактор, че той е закъсал така, че не могъл да се движи на собствен ход, именно това обстоятелство е попречило на Б. да реализира докрай престъпните си намерения. При определяне вида и размера на наказанията е приложена разпоредбата на чл.54 от НК и е определено наказание “Лишаване отсвобода” в минималния размер на предвиденото, за срок от една година, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила, както и “Глоба” в размер на 1000 лева. Настоящият състав се солидаризира с извода, че така наложеното наказание е справедливо и в максимална С. ще въздейства върху подсъдимия и ще съдейства за неговото поправяне и за реализиране целите на генералната превенция.При индивидуализирането му са отчетени всички значими обстоятелства, както се изисква съгласно разпоредбите на закона.

Наведените доводи за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението са неоснователни. На първо място, изводът за виновността на Б., се подкрепя напълно от доказателствата по делото, както беше посочено по-горе. Не са верни изложените в жалбата и допълнителните съображения твърдения, че съдът е кредитирал само показанията на чуждите граждани и извършените от двама от тях разпознавания, които установяват обстоятелствата, свързани с участието на подсъдимия в изпълнителното деяние. Показанията на чуждите граждани се подкрепят от косвените доказателства – показанията на свидетелите, полицейски служители, които са ги задържали в гората, на служителя, наблюдавал движението на автомобила през нощта, наличието на документ за самоличност на подсъдимия в автомобила и наемането на същия с неговия паспорт и шофьорска книжка. Тези доказателства са съобразени и съпоставени с цялата доказателствена съвкупност, като е установено, че те са напълно достатъчни да обосноват извод за авторството и вината. Няма основание да се приемат показанията на чужденците относно авторството на деянието и в частност относно самоличността на подсъдимия за недостоверни или преднамерени. Разпознаванията са били извършени по законоустановения ред, така че няма пречка да се ценят като действия по разследването, доказващи обвинителната теза.На второ място, възраженията, че подсъдимият е бил привлечен в качеството на обвиняем, след като са били извършени всички действия по разследването, не е основание да се приеме, че с това са били нарушени правата му. Разследването е провеждано в условията на бързина, спирано е заради неоткрит извършител и едва след установяването му е било възобновено, за да се привлече Б. в съответното процесуално качество. Законодателното разрешение да се извършат действия по образувано досъдебно производство преди привличането на обвиняемо лице в това качество не може да се тълкува като нарушение на правото на защита, както се твърди в допълнителните съображения към жалбата. На трето място, твърденията, че мотивите на съда не съдържат достатъчно аргументация, не са обосновани, тъй като съдът е обсъдил всички необходими за пълното обосноваване на присъдата обстоятелства относно фактите и правната квалификация, както и за индивидуализацията на наказанието. Не може да се приеме, че е налице и доброволен отказ от извършване на деянието, тъй като по делото е безспорно установено, че свидетелите са били свалени от превозното средство от подсъдимия, след като и казал, че има проблем, споменал и полиция, както и че автомобилът е бил закъсал така на черния път, че се е налагало да бъде изтеглен с трактор.Това означава, че на пътя на дееца са се изпречили непреодолими претятсвия, свързани с опита за незаконно превеждане на лицата през границата, а той е осъзнавал невъзможността да осъществи това си намерение и затова същата вечер не е довършил превеждането, като посочил на хората къде да се крият и им казал, че ще дойде пак. Междувременно по телефона техният познат от С. им звънял неколкократно да останат на мястото и че при тях ще дойде някой, да ги преведе. Така че твърденията, че е налице доброволен отказ от опита за превеждане не намират опора в доказателствата. Относно наличието не на опит за незаконно превеждане на чужди граждани през гранитаца, а на приготовление за това, което по чл.280 от Нк не е наказуемо, не се съдържат доказателства по делото.Правната квалификация на деянието е правилна, тъй като деятелността по превеждането е криминализирана самостоятелно. Престъплението по чл.280 от НК съгласно Р №1080/16.02.2006г. по н.д. №198/2005г. на І н.о. на ВКС е умишлено допринасяне на друго лице да извърши деяние, като деянието ан превеждащия ще се квалифицира по чл.280 от НК независимо дали е осъществено престъплението по чл.279 от НК, а не като дейност по подпомагане или подбуждане към престъпление по чл.279 от НК именно поради въздигане на деятелността по превеждането в самостоятелен престъпен състав.

В заключение доводите за отмяна на присъдата, посочени в жалбата, допълнителните съображения към нея и изложени в съдебно заседание, останаха неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което и искането за оправдаване на подсъдимия е неоснователно.

Изложените по-горе съображения налагат потвърждаване на проверяваната присъда и оставяне на жалбата без уважение.

Поради горното и на основание член 338 от НПК във вр. с чл.334, т.6 от НПК Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 972/13.03.2012 година, постановена от Районен съд Г. Д. по нохд № 376 по описа за 2008 година на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: