Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 18.11.2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия
Антоанета Ивчева
при участието на
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр.
дело № 7813 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 16.04.2020 г., постановено по
гр.д.№ 886/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 118 състав,
по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ е признато за установено,
че С.С.С. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД
/ЕИК ********/ сумата 332.20 лева- цена на
доставена през периода от 01.08.2015 г. до 30.04.2017 г. в апартамент № 17 на
бул. „**********бл.*****в гр. София, с аб.№ 202185, топлинна енергия, сумата 27.28 лева- за дялово разпределение за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
14.09.2018 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 04.10.2018 г. по ч.гр.д.№
60693/ 2018 г. на СРС, 118 състав, като исковете
са отхвърлени: относно
главницата /цена на ТЕ/- за разликата над сумата 332.20 лв. до пълния предявен
размер от 654.99 лева и за периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2015 г., и относно
лихвите за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД- изцяло за лихва за забава върху цената на
ТЕ в размер на 143.50 лева за периода от 16.09.2015 г. до 05.09.2018 г. и за лихва
върху вземането за дялово разпределение в размер на 27.28 лева /5.17 лв./. На
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът С.С. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 32.45 лева-
разноски за заповедното производство- ч.гр.д.№ 60693/ 2018 г. на СРС, 118
състав, и сумата 149.25 лева- разноски
за исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.” ЕАД е осъден да заплати на ответника С.С.
сумата 170.21 лева- разноски
за заповедното производство- ч.гр.д.№ 60693/ 2018 г. на CPC, 118 състав, и сумата 170.21 лева- разноски за исковото
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.“
ЕАД- *** /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в
която са отхвърлени предявеният от дружеството иск по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД ГПК относно главницата за топлинна енергия- за горницата над сумата 332.20
лв. до пълния предявен размер от 654.99 лв. /разлика от 322.79 лв./ и за
периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2015 г., и искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД
относно мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия- за сумата
143.50 лв., и относно лихвата върху вземането за дялово разпределение в размер
на 5.17 лв., а също и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната
му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените
суми- главница, лихви за забава и законна лихва върху главницата, ведно с
разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна С.С.С. /ответник по делото/-
оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й
като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „Н.“ ЕАД- ***
не изразява становище по жалбата на подпомаганата от него страна.
Предявени
са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от „Т.С.” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумите 332.79
лв.- главница, и 148.67 лв. /143.50 + 5.17 лв./- лихви за забава, като
неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
За да постанови решението си, първоинстанционният
съд е приел, че част от процесните главни вземания- предмет на предявения от „Т.С.”
ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, не са дължими, поради
основателност на заявеното от ответника С.С. правопогасяващо възражание за
давност по чл.111, б.„в” ЗЗД, при съобразяване на обстоятелството, че давността
е прекъсната на 14.09.2018 г., когато е подадена исковата молба по делото.
Не е допуснато при постановяване на
обжалваното решение поддържаното в жалбата нарушение на материалния закон. Основателно е възражението на ответника
по делото /чл.120 ЗЗД/ за изтекла погасителна давност за част от вземанията за
стойността на претендираната топлинна енергия, а именно за процесните вземания, чиято изискуемост е
настъпила до 14.09.2015 г. Това са вземанията за цената на доставена в имота
през
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 7813/ 2020 г.-
СГС, ГК, ІV- Е с-в
периода от м.05.2014
г. до м.07.2015 г. топлинна енергия, чиято стойност правилно е определена от
първоинстанционния съд на 322.79 лв., при съобразяване на приетото като
неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната по делото съдебно-
техническа експертиза. Съобразно даденото в Тълкувателно решение № 3/
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС разрешение относно
приложимия за процесните периодични главнични вземания специален давностен срок
и при съобразяване на обстоятелството, че давността е прекъсната на 14.09.2018
г., когато е подадена исковата молба по делото, се налага извод за
основателност на поддържаното от ответника правопогасяващо възражение за
давност по чл.111, б.„в” ЗЗД за част от процесната главница- в посочения по-
горе размер, което правилно е уважено с обжалваното първоинстанционно решение,
довело до отхвърляне на иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 322.79
лв. като неоснователен, поради погасяване на вземането по давност.
Съобразно нормата на чл.119 ЗЗД за погасени
по давност следва да се считат и акцесорните вземания за лихви, определени
върху погасените по давност главнични вземания. Поради това и вземанията за
лихви за забава върху главницата от 322.79 лв., чиято изискуемост е настъпила
до 14.09.2015 г., са също погасени по давност.
Правилно е прието от първоинстанционния съд,
че не може да бъде призната дължимостта и на вземания на ищеца за лихви за
забава за периода 16.09.2015 г.- 5.09.2018 г., тъй като не се установява от
доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно
главно доказване на производящите това
спорно материално право факти и обстоятелства, същият да притежава такива
ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената
в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно
приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка
на топлинна енергия. В забава за изпълнение, обаче, длъжникът може да изпадне в
случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В
случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приложените от
ищеца справки и съобщения към фактури, са в размер, различен от сумите за
реално потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление
вземания е установена едва с изравнителните сметки, за чието стабилизиране и
въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ- 2014 г./ доказателства по делото, при
доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, не са представени.
Съгласно чл.33, ал.1 от действащите при ищеца
от м.03.2014 г. до м.06.2016 г. Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от
датата на публикуването им на интернет- страницата на продавача, като според
ал.4 на чл.33 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по фактурите за потребление след
изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Следователно при действието на цитираните Общи условия лихва за забава се дължи
само върху сумата по общата фактура, издадена след изравняването, и за периода
след нейното публикуване. В случая, въпреки дадените му с доклада по чл.140 ГПК
указания в тази насока, ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
представил доказателства за публикуване на общите фактури /приложените
констативни протоколи по чл.593 ГПК не касаят процесния топлоснабден имот/,
следващи изравняването, на интернет- страницата му, съответно- за датите, на
които е станало това, поради което и поради непроведено пълно доказване на
наличието на забава и периода на тази забава искът му по чл.422 ГПК вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД за претендираните лихви за забава, определени върху възникналите до
м.06.2016 г. главнични вземания /стойност на потребена топлинна енергия/, подлежи
на отхвърляне като недоказан и неоснователен.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите
за консумирана през периода м.07.2016 г.- м.04.2017 г. топлинна енергия суми са
приложими Общи условия на „Т.С.“ ЕАД, одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016
г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ- 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение
се извършва по смисъла на чл.71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл.73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на
определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал.3 на чл.32
ОУ- 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Тъй като
според събраните доказателства на ответника е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3
ОУ за 2017 г. разпоредбата на чл.33, ал.4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането
на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за този
период е настъпило след предвидения в
ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане. Общата фактура за отчетния
период е издадена на 31.07.2017 г., а 45- дневният срок е изтекъл
на 14.06.2017 г. /45 дни след
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 7813/ 2020 г.- СГС,
ГК, ІV- Е с-в
изтичане на периода,
за който се отнася фактурата, считано от 30.04.2017 г./. При това положение, с
оглед неприложимостта на цитираните по- горе клаузи на Общите условия,
съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се твърди, нито доказва, да е отправена от ищеца до
ответника. Искът по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия за горепосочения период също подлежи
на отхвърляне като неоснователен.
По изложените по- горе съображения относно
изпадането в забава при плащане на таксата за дялово разпределение, което
задължение не е възникнало като срочно, правилен е и изводът СРС за недължимост
на това акцесорно вземане от ответника на ищеца.
При това положение, с оглед релевираните в
жалбата доводи, които са неоснователни, въззивникът не може да постигне
признаването за дължими на суми в по- големи от определените от СРС размери по
реда на чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Предвид горното и
поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на
исковете постановеното от СРС решение като правилно следва да бъде потвърдено в
обжалваната отхвърлителна част.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр.
чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемия С. сумата 300 лв.-
разноски за въззивното производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
16.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 886/ 2019 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 118 състав, в обжалваната
част, в която предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу С.С.С.
/ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени: относно
главницата за топлинна енергия- за сумата 322.79
лв., представляваща горница над сумата 332.20 лева /призната за дължима с
решението на СРС/ до пълния претендиран размер от 654.99 лева и за периода от
м.05.2014 г. до м.07.2015 г., и относно лихвите за забава- за сумата 143.50 лв.- мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия, претендирана за периода 16.09.2015 г.-
5.09.2018 г., и за сумата 5.17 лв.-
мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 60693/ 2018 г. на СРС, 118 състав,
а също и в частта относно съразмерно
присъдените на ответника С.С. разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК
********/ да заплати на С.С.С. /ЕГН **********/
сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по гр.д.№
886/ 2019 г. на СРС, І ГО, 118
състав, като необжалвано от страните е влязло
в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Н.“
ЕАД- ***- като трето лице- помагач на ищеца „Т.С.“ ЕАД- *** в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.