№ 64
гр. П., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20255000500019 по описа за 2025 година
Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба вх.№36448/06.11.2024г. от О. П.
против Решение № 1179/15.10.2024 г. по гр.д. № 3107/2023 г. по описа на
Окръжен съд-П., в частта му, с която е осъдена О. П., ЕИК *********, с адрес
– гр. П., пл. "С. С." № *, представлявана от к. К. Д.в, да заплати на Д. Л. П. с
ЕГН **********, от гр. П., ул. „А.“ ***, обезщетения на основание чл. 49
Закон за задълженията и договорите за вреди от следните травматични
увреждания – „неразместено счупване на главичката на лявата лъчева кост,
охлузване на лявото коляно и контузии на лявата ръка и стъпало“, произтекли
на 28.08.2023 г. вследствие на падането му на необезопасения тротоар на ул.
„Ц.“ № ** в гр. П. поради наличието на безразборно и случайно струпани на
него бетонови бордюри и препъването на П. в тях, в размери, както следва:
- 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/ като обезщетение за
неимуществени вреди,
- 307.53 лв. /триста и седем лева и петдесет и три стотинки/ - сбор от
обезщетения за имуществени вреди, съставляващи разходи за
1
диагностициране, доказване, лечение на травматичните увреждания и за
възстановяване от тях, в това число : 40.83 лв. за закупуване на таблетки „Е.“;
8.70 лв. за заплащане на потребителска такса за три прегледа от лекари
специалисти; 198 лв. с включен ДДС за закупуване на ортеза и 60 лв. за
заплащане на цената на услуга за освидетелстване с издаване на
съдебномедицинско удостоверение;
- 11 105.04 лв. /единадесет хиляди сто и пет лева и четири стотинки/ -
сбор от разлики над изплатени обезщетения за ползван отпуск поради
временна неработоспособност за времето от 30.08.2023 г. до 12.10.2023 г.
Включително, до пълния общ размер на дължимите брутни трудови
възнаграждения за посочения период, в това число: за времето от 30.08.2023 г.
до 31.08.2023 г. – 267.67 лв.; за месец септември 2023 г. – 7 749.40 лв. и за
месец октомври 3 087.97 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка главница, от датата на подаване
на исковата молба в съда – 17.11.2023 г., до окончателното й изплащане
В жалбата се поддържат доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната част, за което се излагат
конкретни и подробни съображения:
о. поддържа, че от страна на ищеца не е доказано кумулативното
наличие на всички елементи от фактическия състав на деликта, регламентиран
в чл. 49 от ЗЗД: поведение/Д.ие/ -действие или бездействие/непредприемане
на определено правно изискуемо действие/, противоправност на поведението,
претърпяна вреда, причинна връзка между противоправното поведение и
претърпяната вреда. Недоказани останали също механизмът на злополуката и
наличието на причинно-следствена връзка между претендираните
имуществени и неимуществени вреди вследствие увреждането и твърдяното
противоправно Д.ие. В жалбата се възразява, че ангажираните от ищеца
свидетелски показания са дадени от негови близки лица - свидетелката В. К.
живеела на семейни начала с него и имали общо дете, а свидетелката Е. К.
била дългогодишна приятелка на ищеца, поради което се счита, че предвид
близките отношения и заинтересоваността от изхода на производството,
показанията им са тенденциозни, изпълнени с противоречия и недостоверни,
поради което първонистанционния съд следвало да ги цени внимателно и въз
основа на нормата на чл. 172 от ГПК. Възразява се също, че по делото не е
2
установена точната локация на инцидента с годни, относими, допустими,
преки и достатъчни доказателствени средства. Счита се, че приложеният
снимков материал по делото, срещу който изрично е възразено от о., е косвено
доказателство и не е прието по установен от ГПК процесуален ред. Снимките
не били приложени към самата искова молба, не били обвързани с
направените констатации и възражения в отговора на исковата молба, а били
представени направо в открито съдебно заседание. Огледът на снимките по
реда на чл. 204 от ГПК не бил достатъчен, за да се установи авторството и
автентичността на снимките, мястото и времето на създаването им, както и
отношението им към предмета на спора. Също така, показаното на снимките
улично осветление не отговаряло на твърденията на ищеца за липса на такова.
На следващо място, в жалбата се поддържа, че съдът не е взел предвид всички
обстоятелства, за да прецени наличие на съпричиняване с настъпилата вреда.
Счита се, че съдът безкритично и необосновано не е отчел поведението на
ищеца при движението му в процесния участък, позовавайки се единствено на
показанията на свидетелите, касаещи липсата на осветление. Поддържа се, че
ищецът не е положил дължимата грижа към собственото си здраве, като е
преминал през въпросния участък, въпреки че е възприел, че няма/не е
достатъчно осветлението, с което сам се е поставил в ситуация на повишен
риск от увреждане. В жалбата се възразява също, че след инцидента, при
ищеца първоначално е констатирана единствено травма на ръката, а не
счупване. Такова било установено едва след една седмица, като в тази връзка
се твърди, че в този период, ищецът неимоверно и несъмнено е допринесъл за
вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че според показанията на
свидетеля К., детето им има рефлукс и се налагало да бъде вдигано на ръка и
премествано. С оглед така изложеното, се поддържа, че не е налице
непрекъсната, пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
процесния инцидент и увреждането на пострадалия. Възразява се още, че с
атакуваното решение неправилно са присъдени поисканите от ищеца
имуществените вреди, изразяващи се в разликите между изплатеното
обезщетение за временна неработоспособност и брутното трудово
възнаграждение за месеци август, септември и октомври 2023 г. Счита се, че
за определяне на дължимото на работника обезщетение за пропуснати ползи
следва да бъде взет предвид не размерът на БТВ, а размерът, който се следва
да се намали с дължимите плащания за социално и здравно осигуряване, както
3
и с данък общ доход. В случая, пропуснатата от ищеца полза да реализира
доход от трудово възнаграждение в периода на нетрудоспособността
представлявала разликата между следващото му се нетно трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност.
В жалбата се възразява и че присъденият с първоинстанционното решение
размер на обезщетение за неимуществени вреди от 18 000 лв е силно завишен,
прекомерен е и несправедлив. Липсвало прецизно отчитане на характера,
степента и продължителността на търпените неудобства. Поддържа се, че като
се имат предвид социално-икономическите условия в страната към момента на
инцидента (2023г.) и утвърдената съдебна практика, обезщетение в значително
по-нисък размер нито би подценило претърпените болки и страдания, нито би
оставило необезщетени действително претърпените такива. На следващо
място, в жалбата се посочва, че от представените по делото доказателства не
се установява ищецът да е претърпял болки и страдания извън нормално
присъщите при настъпилата травма. Възстановителният процес при него бил
значително кратък, без усложнения и без да е необходима оперативна
интервенция и болничен престой, прогнозата за възстановяването му е била
благоприятна, а травмата не е довела до разместване на ключови за тялото
кости и сухожилия. Провеждани са две рехабилитационни процедури.
Недоказано било твърдението в ИМ, че ищецът е осъзнал, че за в бъдеще ще
може да извършва ограничени движения с лявата си ръка, което препятства
изпълнението на ежедневните задачи на същия. Недоказана била твърдяната в
ИМ драстична промяна в начина му на живот. Поддържа се, че съдът
неправилно е изследвал и обсъдил въпроса за размера на вредите към март
2024 година, тъй като такава претенция не била поискана в исковата молба. В
този смисъл, се счита, че съдът неправилно е формирал своя извод относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на
икономическите условия в страната към момента на постановяване на
съдебното решение, а не към момента на увреждането. Посочва се също, че в
тази връзка не са взети предвид всички правнорелевантни обстоятелства,
установени по делото и че съдът не е приложил общия критерий за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като е определил несправедлив размер на
дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, в разрез с
константната съдебна практика.
Иска се същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да
4
бъдат отхвърлени предявените от Д. П. искове. При условие на евентуалност,
се иска да бъде намалено претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди до справедлив размер, като бъдат отчетени трайната
съдебна практика по сходни казуси и социално-икономическите условия в
страната към момента на инцидента. Претендира се в полза на О. П. да бъдат
присъдени направените в производството разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции
В законния срок, от ищеца Д. П. е подаден отговор на жалбата, с вх.
№4218/17.07.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се
излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част, като се присъдят на ищеца
сторените във въззивното производство разноски.
П.ският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, както и с оглед чл.269,
изр.2 ГПК, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно, както и допустимо в
обжалваните части. На основание чл.269, изр.2 ГПК, по направените във
въззивната жалба възражения, свързани с правилността на атакуваното
решение, ще се вземе отношение по-надолу в изложението.
Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл.49 ЗЗД за осъждане на О. П. да му заплати обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие падане на
28.08.2023г., около 22,00 ч., в гр.П., на тротоара на ул.“Ц.“, до № **,
настъпило поради спъване в струпани в този участък на тротоара бетонни
блокчета и липса на каквото и да е обезопасяване и сигнализиране, че там се
извършват строително-монтажни работи, както и при неработещо в този
участък улично осветление, при което ищецът паднал върху лявата част на
тялото си, удряйки левите си ръка, коляно и рамо, вследствие което получил
счупване на горния край на лявата лъчева кост и охлузване на лявото коляно.
В Им се твърди, че на 28.08.2023 г., в гр.П., около 22:00 часа, ищецът
излязъл на разходка със свои близки. Движил се по левия тротоар на ул. „Ц.“, в
посока бул. „Х. Д.“. Уличното осветление не работело, което го поставило в
обективна невъзможност да забележи, че в този участък, без да е обезопасен и
сигнализиран по някакакъв начин, се извършвали строително-монтажни
5
дейности, като част от тротоарната настилка била разкопана, а върху друга
част от нея били струпани бетонни блокчета, предназначени за завършване на
външната част на тротоарни настилки. Като достигнал до № ** на ул. „Ц.“,
ищецът внезапно се спънал и паднал на тротоара, като основната сила на
удара поели лакътят на лявата му ръка, левият крак и лявото рамо, в които
части усетил много силна болка, най-интензивна в областта на ръката. Той
постепенно се изправил и забелязал кръвотечение по левия лакът и лявото
коляно. Поради засилване на болките в лявата ръка, подуване, схващане и
невъзможност за разтягане, ищецът посетил още същата вечер Спешно
отделение на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, където, при преглед от ортопед-
травматолог и направена рентгенография на лява лакетна става, не били
установени травматични промени по видимите части на костите в
изследваната област. Била му поставена окончателна диагноза : „контузия на
лакътя и контузия на коляното - охлузни рани“, като бил изписан същата
вечер, без да му бъде предписано лечение. Тъй като през нощта, болките в
ръката му продължили да се засилват и били придружени от схващане в
лявата предмишница, на следващия ден ищецът посетил УМБАЛ „П.“ ООД,
където му бил извършен преглед от ортопед-травматолог, направена била
втора рентгенография на лява лакетна става с резултат - суспектни данни за
фрактура на главата на лява лъчева кост, била му поставена имобилизация с
гипс и му били дадени предписания за контролен преглед след седмица,
извършване на скенер и за терапия с магнезий и „Е.“ за 20 дни, както и
„Аналгин“ за обезболяване. Поради получен в следващата седмица силен
обрив по ръката от гипсовата имобилизация, последната била премахната при
контролен преглед на 04.09.2023г. и заменена с ортеза, като при този преглед
бил направен и скенер, въз основа на който на ищеца била поставена
окончателна диагноза : счупване на горния край на лъчевата кост. Били дадени
предписания ортезата да не се сваля минимум 35 дни и да се направят
контролни прегледи за проследяване на правилното зарастване и/или
евентуалното наличие на размествания на фрактурата. При контролен преглед
на 26.09.2023 г., била направена компютърна томография, при която се
установило, че няма разместване, но фрактурата все още не е зарастнала,
поради което ортезата следва да се носи още 10 дни, като било издадено и
направление за провеждане на рехабилитация след отстраняването й. След
премахване на ортезата, ищецът провел два курса рехабилитационни
6
процедури. Въпреки това и независимо от продължителния възстановителен
период, се твърди, че и към датата на завеждане на исковата молба в съда –
17.11.2023 г., той не бил напълно възстановен - все още не можел да натоварва
ръката, чиято функционалната способност отпреди настъпване на инцидента
не била възвърната поради ограничение при извършването на въртеливи
движения. Също така, продължавал да изпитва болки, дискомфорт и
схващане. Налице били лек оток в лакътна става, палпаторна болка по предна
и медиална повърхност, ограничени и болезнени движения, намалена
мускулна сила на лява ръка, затруднен ДЕЖ.
В Им се твърди, че в резултат на настъпилия инцидент и произтеклите от
него телесни повреди, ежедневието на ищеца се променило в негативен
аспект, което му се отразило изключително отрицателно не само физически,
но и емоционално, и психически. Бил поставен в обективна невъзможност да
организира и изпълнява ежеднедните задачи, да полага труд и да помага на
семейството си. Бил препятстван и/или затруднен да задоволява еждневните
си нужди като готвене, почистване на дома, къпане, подготовка на личен
тоалет и др., не можел да полага грижи за 11-месечното си бебе, което
следвало да се наблюдава денонощно поради установен рефлукс, не можел да
шофира и да носи тежко, да оказва помощ на съпругата си и при по-често
налагащите се медицински прегледи на бебето, извършването на ежедневни
покупки за дома, при поддръжката на домакинството. Бил лишен от социални
контакти и от динамичното си ежедневие, с което бил свикнал.
Претендираното с ИМ обезщетение за неимуществени вреди е за
претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства вследствие процесния
инцидент и получените при него телесни повреди и е в размер от 25 500 лв, но
тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца в частта, с
която искът му е отхвърлен за разликата над сумата от 18 000 лв, до пълния
предявен от 25 500 лв, предмет на разглеждане пред въззивната инстанция е
претенцията на ищеца по този иск до размер от 18 000 лв, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ в съда, до
окончателното изплащане.
Претендираните от ищеца обезщетения за имуществени вреди от
претърпяния инцидент и получените при него увреждания, са както следва:
1. 307.53 лв. - извършени от ищеца разходи за медицински услуги,
7
медицински материали и медикаменти, от които:
- 40.83 лв. за закупуване на таблетки „Е.“;
- 2.90 лв. за заплащане на потребителска такса за преглед при д-р Н. И.;
- 2.90 лв. за заплащане на потребителска такса за преглед при д-р Г. С.;
- 2.90 лв. за заплащане на потребителска такса за преглед при д-р И. Г.;
- 198 лв. с включен ДДС за закупуване на ортеза и 60 лв. за заплащане на
цената на услуга за освидетелстване с издаване на съдебномедицинско
удостоверение.
2. 11 105,04 лв – сбор от разликите между изплатени на ищеца
обезщетения за временна неработоспособност и пълните размери на
дължимите му се брутни трудови възнаграждения, които ищецът не могъл да
получава в пълен размер, тъй като, през периода 30.08.2023 г. – 12.10.2023 г.,
бил лишен от възможността да изпълнява трудовите си функции на „Д. и. т.“ и
да получава уговореното по трудовия му договор възнаграждение в пълен
размер, в това число:
- 267.67 лв. за периода 30.08.2023 г. – 31.08.2023 г.;
- 7 749.40 лв. за периода 01.09.2023 г. – 30.09.2023 г.;
- 3 087.97 лв. за периода 01.10.2023 г. – 12.10.2023 г.
В Им се твърди, че претърпените от ищеца вреди са вследствие
бездействието на о., чрез нейни служители или наети от нея лица, относно
изпълнението на задълженията й по чл.31 от Закона за пътищата да изгражда,
поддържа и ремонтира общинските пътища в границите на нейната територия,
в това число и да извършва, съблюдава и контролира ремонта на тротоара,
обезопасяването на местата, на които се извършват ремонтни дейности, както
и изправността на уличното осветление.
Ответникът О. П. оспорва предявените искове по основание и размери.
Твърди, че нито районната, нито общинската администрация на гр. П. е
възлагала и/или разрешавала извършване на СМР на ул. „Ц.“ № ** към
28.08.2023 г.. Счита за невярно твърдението за неработещо улично осветление
на ул. „Ц.“. Поддържа, че твърдяното в ИМ травматично увреждане не се
потвърждава от приложените към исковата молба писмени документи.
Заявява, че ако се докаже, че описаният в исковата молба инцидент е настъпил
на посочените в исковата молба дата и място, то същият не е резултат от
8
неизпълнение на задължения на О. П., респективно на нейни служители.
Твърди се, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Възразява се, че представените фишове за заплата не доказват наличие на
трудово правоотношение, а размерът на максималния осигурителен доход е
нормативно установен. Счита се, че претендираният размер на обезщетението
за неимуществени вреди не съответства на характера и степента на твърдените
увреждания, възстановителния период и на приноса на ищеца, като същият е
необосновано висок и не съответства на критерия за справедливост. Оспорва
се също, че твърдяните неимуществени вреди не представляват пряка и
непосредствена последица от преживения инцидент и че не са ангажирани
доказателства, че болките и страданията са действително настъпили.
По отношение направените във въззивната жалба възражения относно
неправилна правна квалификация на предявените права, съдът намира, че
същите са неоснователни. Изложените в ИМ твърдения обуславят правна
квалификация на предявените искове по чл.49 ЗЗД, тъй като се иска
ангажиране на обективната отговорност на о. заради неизпълнение на
визираните по-горе нейни задължения, свързани с поддръжката на
общинските пътища, изпълнението на които е възложено от нея на нейни
служители или наети от нея трети лица, вследствие на което се твърди ищецът
да е получил посочените в ИМ телесни увреждания и съответно е претърпял
имуществени и неимуществени вреди, за които се претендира осъждане на о.
да заплати обезщетенията, посочени по-горе. Правна квалификация по чл.50
от ЗЗД не е съответна на твърденията, на които са основани предявените
искове, тъй като ищецът не твърди, че се е спънал в находящите се на тротоара
тротоарни блокчета заради някакви техни особени свойства като вещи, а
заради това, че съответните служители на о. или трети лица, на които е
възложено извършване на СМР в този участък от пътя и прилежащия тротоар,
не са обезопасили по подходящ начин същия, не са сигнализирали, че са
налице СМР и строителни материали, за да не се преминава оттам, вследствие
на което и поради липсата на работещо осветление, ищецът се е спънал във
въпросните тротоарни блокчета и е паднал, получавайки описаните в ИМ
телесни увреждания. В Им действително се твърди, че о. се явява собственик
на пътя и тротоара към него, където е настъпил инцидента, но във връзка със
задълженията й като такъв по чл.31 от Закона за пътищата да изгражда,
поддържа и ремонтира общинските пътища в границите на нейната територия,
9
в това число и да извършва, съблюдава и контролира ремонта на тротоара,
обезопасяването на местата, на които се извършват ремонтни дейности, както
и изправността на уличното осветление, които се твърди, че не са изпълнени
от нейни служители или наети от о. лица, а не за да се обоснове отговорността
й като собственик на вещ, от която са настъпили вреди.
Във връзка с установяване на твърденията в ИМ за настъпване на
процесния инцидент и получените от ищеца при същия увреждания, пред
първата инстанция е представена медицинска документация, описана в т.IV.1
от ИМ, като е изискана такава и приобщена по делото по реда на чл.192 ГПК
от трето неучастващо в производството по делото лице - УМБАЛ „Св. Г.“
ЕАД, гр.П.. От така приетите писмени доказателства се установява, че на
28.08.2023 г., в 23:58 ч., ищецът е постъпил по собствена инциатива в Спешно
отделение при УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – гр. П., обяснил, че е паднал на улицата,
отразено било следното обективно състояние: „охлузна рана в областта на ляв
лакът и ляво коляно“. След извършена му рентгенография на лакетна става –
фас/профил –лява/дясна и консултативен преглед от специалист, на ищеца е
поставена диагноза : „контузия на лакътя/контузия на коляното“, без
необходимост от болнично лечение, насочен е към личен лекар и му е
предписана следната терапия : „покой, студено, аналгетици, личен лекар“.
Установява се, че на 29.08.2023 г., в 00:43 ч., ищецът е напуснал
лечебното заведение, а на следващия ден по обяд е посетил д-р Н. И. – лекар
специалист в УМБАЛ „П.“ ООД – гр. П., с оплаквания за : „...травма от преди
ден, при която паднал върху лява ръка, усетил силна болка в областта на
лакетната става, появил се оток, движенията се ограничили, съобщава за
крампи и тръпнене по хода на предмишницата.“ и в следното обективно
състояние : „Палпаторна и функционална болка в областта на лява лакетна
става, най-изразена по латерална повърхност в областта на главата на радиуса,
болезнена проносупинация, оток в областта на рьо.гр.-суспектни данни за
фрактура на главата на лява лъчева кост.“ След извършено рентгеново
изследване, било установено : „КТ на лява лакетна става: вътреснтавна
фрактура в областта на главичката на радиуса.“, поставена е диагноза :
„Контузия на лакътя“, извършена е имобилизация и ищецът е насочен към
личен лекар за издаване на боллничен лист за временна неработоспособност;
Установява се, че на 04.09.2023 г., ищецът е посетил д-р К. С. – лекар
10
специалист в УМБАЛ „П.“ ООД – гр. П., с оплаквания за : „...травма от преди
седмица, при която паднал върху лява ръка, усетил силна болка в областта на
лакетната става, появил се оток, движенията се ограничили, съобщава за
крампи и тръпнене по хода на предмишницата.“ и в следното обективно
състояние : „Палпаторна и функционална болка в областта на лява лакетна
става, най-изразена по латерална повърхност в областта на главата на радиуса,
болезнена проносупинация, оток в областта на рьо.гр.-суспектни данни за
фрактура на главата на лява лъчева кост. След направен скенер на лява
лакетна става се установила „неразместена фрактура на главата на лява
лъчева кост“. Въз основа на резултата от посоченото изследването, на ищеца
е поставена диагноза : „Счупване на горния край на лъчевата кост“, направена
е имобилизация с лакетна ортеза и отново е насочен към личния му лекар за
издаване на болничен лист за временна неработоспособност;
Установява се, че на 14.09.2023 г., на ищеца са извършени контролен
преглед и скенер, при което е потвърдена поставената му диагноза : „Счупване
на горния край на лъчевата кост“, дадена му е препоръка да продължи да носи
поставената му лакетна ортеза и е насочен към лекарска консултативна
комисия за продължаване на отпуска му поради временна неработоспособност
до 30 дни.
По така изложената хронология от факти, която се установява от
приетата по делото медицинска документация, няма спор между страните,
доколкото от ответника не се оспорва, че при прегледа на ищеца на
04.09.2023г. е констатирано счупване горния край на лъчевата кост на лявата
ръка, а се оспорва наличието на причинна връзка между въпросното
счупването и описания в ИМ инцидент от 28.08.2023г., чието настъпване също
се оспорва.
Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция съдебно-
медицинска експертиза и обясненията на вещото лице при приемането му,
при инцидента на 28.08.2023 г., ищецът е получил неразместено счупване на
главичката на лявата лъчева кост, охлузване на лявото коляно и контузии на
лявата ръка и стъпало. Счупването не било открито при първоначалния
преглед на 28.08.23, нито на следващия ден – 29.08.23г. При извършения на
ищеца преглед на 04.09.23г. в П., в ортопедичен кабинет, лекарите се
усъмнили, че нещо не е както трябва, защото е минала цяла седмица от
11
травмата, а се влошава състоянието на пациента, вместо да се поправя и
поради тази причина са преминали към по-точно изследване компютърна
томография – скенер на счупването. Едва тогава, с диагностични
възможности на посочения апарат, счупването е било доказано. Според
експерта, причина за неоткриването му при предходните прегледи не било
толкова мястото на счупването, колкото дискретността му в тази сложна става,
поради което и не е видяно с рентгеновото изследване. ВЛ посочва, че не става
въпрос за уникален слуай, а за банална ортопедична практика и че не всеки
път счупването се вижда при първия преглед, а в медицината първата диагноза
не винаги е пълна и вярна. Посочва също, че още при първичния преглед на
ищеца е отразен удар в областта на лакътя и охлузване в областта на коляното,
което също е травма, но половината травма. Впоследствие, едва на
04.09.2023г. е установено счупването с по-точен метод на изследване.
Според СМЕ, фрактурите в областта на лакътната става са чести и
обикновено водят до нарушаване на нормалната й функция. Те са едни от най-
трудните за оперативно лечение и кинезитерапия травми на горния крайник.
Ограничението на движенията може да доведе до значително намаление на
работоспособността, смяна на професията и затруднения при редица действия
от ежедневието. За разлика от рамото, в лакътна става дори и най-малките
несъответствия в ставните повърхности водят до загуба на движения, а
продължителната имобилизация - до контрактури на ставата. Етиологията на
посттравматичните контрактури на лакътната става се свързва основно с
безрезултатното консервативно лечение на вътреставните фрактури. Те имат
сложна патогенеза, а измененията засягат различни тъкани и структурни
елементи, капсуло-лигаментен апарат, кости и мускули. Компенсаторните
механизми на дефицита в подвижността на лакътния комплекс са ограничени
и не водят до подобряване на функционалните възможности на засегнатия
крайник. Съвременните средства и методи на кинезитерапията дават все по-
големи възможности за възстановяване функцията на лакътната става,
възвръщането не само на самообслужването, но и практикуване на
съответната професия, спорт и чувство на пълноценност.
Съгласно заключението, в конкретния случай, спрямо ищеца е било
приложено консервативно лечение, чрез имобилизация на ставата,
първоначално с гипс, а от 04.09.2023г. до 03.10.2023 г., 30 дни, чрез
обездвижване посредством мека превръзка /ортеза/. От ищеца са били
12
приемани съдоукрепващи и аналгетици. Оздравителните процеси при ищеца
са протекли благоприятно - 7 дни с гипс до установяване на счупването, 30
дни с мека превръзка ортеза; раздвижване, ЛФК и рехабилитационни
физиотерапевтични процедури в рамките общо на 2-3 месеца от момента на
инцидента. Представените по делото разходооправдателни документи за
покупки на превръзка ортеза и медикаменти касаят не само препоръчителни,
но и задължителни разходи съобразно лечението на установената травма, като
не са налице несвързани причинно с минималното лечение на ищеца
консумативи и медикаменти.
Настоящата инстанция кредитира изцяло заключението на СМЕ като
компетентно и обосновано. Въз основа на същото, съдът намира за
неоснователни възраженията на О. П., че не е налице непрекъсната, пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между процесния инцидент и
увреждането на пострадалия. Възражението на о., че тъй като след инцидента,
при ищеца била констатирана единствено травма на ръката, а не счупване,
поради което за последното, установено едва на 04.09.2023г., ищецът
неимоверно и несъмнено било допринесъл, е на първо място, недоказано, тъй
като няма никакви доказателства за друга причина за това счупване в периода
28.08. – 04.09.2023г. Несъстоятелно и напълно нелогично е възражението в
жалбата, че от ищеца е налице принос за установеното седмица след
инцидента счупване, тъй като детето му има рефлукс и се налагало да бъде
вдигано на ръка и премествано. Това възражение не се подкрепя и от
събраните по делото доказателства, в това число заключението на СМЕ, при
приемане на което вещото лице е пояснило, че причината счупването да не
бъде констатирано още при първия преглед вечерта след инцидента на
28.08.2023г. е дискретността му в тази сложна става, поради което и според
експерта, същото не било видяно с рентгеновото изследване, а едва
впоследствие, на 04.09.2024г., чрез по-точно изследване - компютърна
томография – скенер на счупването, при което е използвана много по-
прецизна апаратура. Наличието на счупването на лявата лъчева кост на ищеца
още след инцидента на 28.08.2023г. се потвърждава и от разясненията на
вещото лице, че при извършения на 04.09.2023г. преглед на ищеца в
ортопедичен кабинет на УМБАЛ „П.“, лекарите се усъмнили, че нещо не е
както трябва, защото е минала цяла седмица от травмата, а състоянието на
пациента се влошава, вместо да се поправя.
13
Във връзка с установяване датата, мястото и механизма на инцидента,
при който ищецът твърди да е получил посочените в ИМ телесни увреждания,
които обстоятелства се оспорват от ответника, по делото са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели: св. В. К. - живееща на семейни
начала с ищеца, според чиито показания, както и тези на свидетеля Е. К. –
приятелка на ищеца от студентските години. От показанията им се
потвърждава описаната в ИМ фактология относно настъпване на инцидента
като дата, час, местоположение, механизъм, причини. И двете свидетелки
сочат, че преди да стане инцидента, ищецът вървял малко пред тях, внезапно
се спънал и паднал на земята. Тъй като било тъмно, свидетелките светнали с
фенерчетата на телефоните си, за да му помогнат и видели, че ищецът е
паднал на лявата си страна и че се е спънал в две големи бетонни блокчета
(бордюрни плочи/павета), поставени едно върху друго, с които се завършват
тротоарите отстрани. Освен тях, наоколо имало и други разпръснати бетонни
блокчета, също 15-20 павета и 6-7 плочки. В тази му част, тротоарът бил по-
тесен, имало противопожарен кран от една страна, а от другата страна и ел.
табло, разположено също върху тротоара, което допълнително стеснявало
участъка за преминаване. Свидетелките сочат също, че са липсвали
обезопасителни ленти или знаци, сигнализиращи извършване на ремонтни
работи в участъка на инцидента и ограничаващи преминаването отттам, както
и че не работело уличното осветление, а единствената светлина идвала от
преминаващите коли. Заявяват и че същата вечер са направили три снимки на
процесния участък с телефона на ищеца, със светкавица и осветяване с
фенерче, но понеже не били много качествени, затова била направена и
снимка на следващия ден на светло. При разпита на всяка от свидетелките е
извършен оглед на снимките на л.93-96 по първоинстанционното дело, по реда
на чл.204 ГПК, при който всяка от тях е потвърдила датата, мястото и
обстоятелствата, при които са направени същите.
Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, въпреки
възможната им заинтересованост от изхода на делото в полза на ищеца, тъй
като са непосредствени, безпротиворечиви и логични, а и се подкрепят от
останалата доказателствена съвкупност по делото. Така, от медицинските
документи и заключението на СМЕ, приети пред първата инстанция,
безспорно се установява, че вечерта на 28.08.2023г., ищецът е посетил С. о. на
14
УМБАЛ Св. Г. с оплаквания, че се е спънал и е паднал на лявата си страна и е
получил контузии в областта на лявата ръка и лявото коляно. Това
обстоятелство е потвърждение за настъпването на инцидента, при който се е
контузил ищеца, на твърдяната в ИМ дата.
Приетите пред първата инстанция копия на 4 бр. снимки потвърждават
показанията на двете свидетелки относно наличието на 2 тротоарни блокчета
на тротоара, където е станал инцидента, както и на разхвърляни безразборно
около тях тротарни прочки и павета. Видно от въпросните снимки, 3 от тях са
направени през тъмната част от денонощието, а четвъртата – през деня. На
всички снимки се виждат две тротоарни бетонови блокчета, разположени едно
върху друго, свободно стоящи на тротоара, в най-тясната му част, без някаква
предпазна сигнализация, ограничаваща преминаването на пешеходци през
този участък. В близост до тротоарните блокчета са налице няколко тротоарни
плочки, разхвърляни безразборно, както и купчина павета. На снимките се
вижда й пожарен кран, за който свидетелите споменават в показанията си,
зоната около който, в непосредствена близост до която са двете тротоарни
блокчета и която навлиза частично на уличното платно, е в лошо състояние, с
липсваща настилка и видимо в състояние, сочещо на извършени в този
участък СМР, след които не е възстановена тротоарната и пътната настилка.
Видно е също, че липсва каквото и да е обезопасяване или сигнализиране на
участъка от тротоара, където са разположени бетонните блокчета, тротоарните
плочки и паветата. От самите снимки не може да се прецени дали в момента
на заснемането им е работило уличното осветление в посочения участък от
пътя, предвид показанията на двете свидетелки, че снимките са направени със
светкавица и с допълнително осветяване от тях с фенерче. Прави впечатление
обаче, че на трите нощни снимки е осветена само зоната в радиус от няколко
метра, където се намират пожарния кран и разхвърляните бетонни блокчета,
тротоарни плочки и павета, а по-нататък по улицата, вкл. по тротоара е тъмно
и единствено фаровете на преминаващите автомобили осветяват част от пътя.
Това обстоятелство подкрепя извода, че осветяването на заснетия участък не е
от уличното осветление, а от светлината на светкавицата на телефона, както и
от допълнителното осветяване от свидетелките при заснемане на участъка.
Настоящата инстанция не споделя възраженията в жалбата, че
горепосочените снимки не са приети по законоустановения процесуален ред.
Съдът счита, че представените с ИМ заверени копия от снимки не са
15
недопустими по ГПК доказателства, противно на поддържаната от ответника
теза пред първата инстанция. Въпреки известната законодателна празнота по
отношение на снимките като доказателства в гражданския процес, същите
могат да се считат за писмени доказателства - заверени копия на електронни
документи по см. на чл.184 ГПК. Този извод е основан на нормата на чл. 3,
ал.1 от Закона за електронния документи е електронния подпис, съгласно
който „Електронен документ“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т.
35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), както и ал.2 от същия, според
който писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление. Съгласно чл.3 от Регламент №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО, т.35, „електронен документ“ означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален
или аудио-визуален запис. Ето защо, и снимките с електронни устройства, в
случая, с мобилен телефон, бидейки електронни записи на визуално
съдържание (файлове), представляват електронни документи, поради което и
приемането им като доказателства в гражданското съдопроизводство е
допустимо.
Дори да се приеме, че тези снимки не съставляват копия на електронни
документи, допустимо е от процесуална гледна точка да бъде извършен оглед
на същите като движим вещи по реда на чл.204 ГПК, с участието на
свидетели, както е процедирал първоинстанционния съд.
И в двата случая обаче, приемането им като доказателства по делото и
обсъждането им при постановяване на решението е процесуално допустимо.
Видно е от външна страна, че върху представените от ищеца 4 снимки
липсва дата. В тази връзка, съдът кредитира показанията на разпитаните по
делото пред първата инстанция свидетели В. К. и Е. К., които потвърждават,
че 3 от снимките са направени на ул.Ц., срещу № **, вечерта на 28.08.2023г.,
непосредствено след инцидента, а четвъртата – на следващия ден, в светлата
16
част от денонощието.
По искане на ответната страна, като свидетел по делото е разпитан Д. Т.
Т., който посочва, че към м. март 2023г. е живеел под наем в гр.П., на ул.Ц. №
**, където живял до късното лято на същата година. Посочва, че няма
представа кой е поставил пожарните кранове на улицата, състоянието на
настилката пред кооперацията му било тротоар и паваж. Не бил забелязал
дали е имало разхвърляни остатъци от строителни дейности и не му е
известно някой от съседите му да е правил ремонт в кооперацията през
м.август 2023г. При предявяване на представените от ищеца 4 бр. снимки,
свидетелят потвърждава, че на тях е заснето именно мястото, където е живял
под наем. Посочва, че на снимката на л.93, мястото, където е положен
червения пожарен кран, било обособено за кошове за боклук, но кранът бил
поставен, след като е напуснал кооперацията
Съдът намира, че показанията на св.Д. са обективни и достоверни, но не
опровергават горния извод за доказаност настъпването на процесния
инцидент с ищеца, тъй като свидетелят не демонстрира много ясни спомени за
процесния период, а не посочва кога точно е напуснал посочения адрес, тъй
като фразата „късно лято“, която е използвал при разпита си, е относима към
края на месец август, поради което не може да се счита, че със сигурност още
е бил на адреса към 28.08.2023г. В тази връзка, при предявяването на снимката
на л.93 от първоинстанционното дело, свидетелят е посочил, че червеният
пожарен кран в зоната, обособена за кошове за боклук, е поставен, след като е
напуснал кооперацията, което сочи, че явно вече не е живеел на ул.Ц. № **
към датата на инцидента с ищеца, към която другите свидетели са
категорични, че пожарният кран е съществувал. Същевременно, свидетелят Д.
не отрича с категоричност, че в процесния участък от тротоара на ул. Ц., пред
№ **, не е имало остатъци от строителни дейности, а само посочва, че не е
забелязъл такива.
Съвкупната преценката на представената от ищеца медицинска
документация и изисканата такава от УМЛАБ „П.“ООД, заключението на
СМЕ и свидетелските показания на св. В. К. и св. Е. К. мотивира съда да
приеме за доказано настъпването на процесния инцидент на 28.08.023г.,
вечерта около 22,00 часа, в гр.П., на ул.“Ц.“, срещу № ** при който ищеца се
спъва в бетонни блокчета, разположени свободно на част от тротоара, която не
17
е била обезопасена и сигнализирана като опасна или забранена за
преминаване поради извършване на СМР, с неработещо в този участък улично
осветление, загубва равновесие и пада върху лявата част на тялото си, удряйки
левите си ръка, коляно и рамо, вследствие което получава счупване на горния
край на лявата лъчева кост и охлузване на лявото коляно.
В тази връзка, съдът съобрази, че съгласно § 6, т.6 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движението по пътищата /ЗДП/ тротоарът е част от
пътя. По делото безспорно се установи, че инцидента, при който е пострадал
ищеца, е настъпил на територията на гр.П., на тротоара на ул. „Ц.”. На
основание § 7, т. 4 ЗМСМА, посочената улица и тротоарът, част от същата, са
собственост на О. П.. Съответно, като собственик на пътя, на основание чл.31
от Закона за пътищата, както и на основание на чл.3, ал.1 от ЗДП, о. е длъжна
го поддържа изправен, с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организира движението по него, така че да се осигури
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Според чл.
167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват
във възможно най-кратък срок.
Според настоящата инстанция, в конкретния случай, наличието на
безразборно разположени на тротоара бетонови блокчета, плочки и павета
към датата на инцидента с ищеца без съмнение е създало опасност за
движещите се по него пешеходци и в частност за ищеца, като участник в
движението по смисъла на § 6, т. 28 ДР на ЗДвП, като предтавляват
препятствия на тротоара, част от общинския път, сигнализирането и
отстраняването на които в най-кратки срокове е вменено в задължение на о.,
като собственик на пътя. Съдът намира, че за ангажиране отговорността на О.
П., в случая е без значение обстоятелството дали в деня на инцидента,
служители на о. или трети лица са извършвали по възлагане от О. П. ремонтни
дейности на този участък от пътя, тъй като в изпълнение на горепосочените си
задължения като собственик на пътя, о. следва да съблюдава ежедневно за
безопасността на същия, респ. на тротоарите към него и ако са налице такива
препятствия или неизправности, опасни за ползването му по предназначение,
да извърши чрез съответните свои служители или трети лица, на които е
възложила с договор изпълнение на тези дейности, необходимите действия по
18
сигнализиране и обезопасяване на съответния участък от пътя и отстраняване
на препятствията в най-кратки срокове. Ето защо, представените по делото
писма от редица общински дирекции, че в посочения участък не са
възлагани/извършвани СМР към датата на инцидента, са ирелевантни. Друг е
въпроса, че фактически и правно, те изхождат от самата о., т.е. от ответника,
поради което и данните от тях не могат да се ценят в нейна полза. Както се
установява обаче, към 28.08.2023г., горепосочените задължения на О. П. не са
били изпълнени, поради което в пряка причинна-връзка с това е настъпил и
процесния инцидент с ищеца.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че на основание чл.49 ЗЗД, О.
П. отговоря за причинените на ищеца вреди, настъпили поради бездействието
на нейни служители или трети лица, на които е възложено изпълнението
горепосочените дейности по поддържане на безопасността на общинските
пътища и конкретно на процесния участък от тротоара на ул.Ц., срещу № **,
който, към датата на инцидента с ищеца, не е бил в състояние, позволяващо
безпрепятственото му ползване, така че да не са налице предпоставки за
увреждане на телесната неприкосновеност на пешеходците. Отговорността на
о. по чл.49 ЗЗД, като собственик на пътя и възложител на тези дейности по
поддръжката и обезопасяването му, е обективна, безвиновна и е обусловена от
установяването на бездействието на натоварените от о. лица да изпълнят
задължанията си, което в случая бе доказано, вкл. и че в пряка причинна с
него е настъпило увреждане на ищеца.
Предвид изложеното, следва да се прецени претърпял ли е ищецът
посочените в ИМ неимуществени и имуществени вреди.
По отношение неимуществените вреди, съдът съобрази, че съгласно
СМЕ, получените от ищеца травми са следните: неразместено счупване на
горния край на лъчевата кост, охлузване на ляво коляно, контузии на лява ръка
и стъпало. Спрямо ищеца е било е приложено консервативно лечение след
имобилизация на ставата първоначално с гипс, а от 04.09.2023г. до 03.10.2023
година, чрез обездвижване посредством мека превръзка /ортеза1 т.е. 30 дни.
От ищеца са приемани съдоукрепващи и аналгетици. Оздравителните процеси
са протекли благоприятно за него - 7 дни с гипс до установяване на
счупването; 30 дни с мека превръзка отртеза; раздвижване, ЛФК и
рехабилитационни физиотерапевтични процедури в рамките общо на 2-3
19
месеца от момента на инцидента. В заключението липсват данни, че
полученото от ищеца счупването на главичката на лъчевата кост не е напълно
излекувано и че за в бъдеще ищецът ще търпи ограничания и/или болки при
използването на лявата си ръка.
Според показанията на св. К., вечерта след инцидента, ищецът се
оплаквал, че изпитва силна болка, най-вече в лявата ръка. През нощта, болите
се засилили, подуването на ръката било доста по-голямо. На сутринта след
инцидента, ищецът вече не можел да движи ръката си, да я разгъва, да я
завърта, била като обездвижена. На прегледа на 04.09.2023г., докторите
потвърдили, че при ищеца има счупване и преценили, че е добре да се смени
гипса с ортеза, за да може да се изчисти обривът, получен от гипса. Били му
изписани обезболяващо, магнезий и друго лекарство. Едното лекарство
ищецът го пил 20 дни, а обезболяващите - първите десет дни, когато били
най-силните болки. След тези 10 дни, ищецът пак изпитвал болки, но малко
по-различни, тъй като от обездвижването ръката му отичала и се схващала.
След инцидента, болките отшумяли напълно след втората рехабилитация,
която приключила някъде в началото на месец ноември същата година, но при
силно натоварвания, ищецът все още усещал болка в лакътната част, например
когато се налагало да носи по-дълго бебето им, което вече било на година и
пет месеца или ако се налага да се вдигат тежки неща, напр. мебели в дома им.
Свидетелката посочва, че за времето, в което бил в гипс и ортеза, ежедневието
на ищеца изцяло се променило. Преди инцидента, той имал динамично
ежедневие, поради което фактът, че не можел да работи, нито да помага на
партньорката си в домакинството и с бебето им му се отразил негативно. Тъй
като бебето им имало тип рефлукс, трябвало да го наблюдават постоянно и
през определено време да го обръщат на едната или другата страна. Ако се
случело повръщане, трябвало да го вдигнат и да се наведе леко с главата и
коремчето надолу, за да може да изтече течността. Така се налагали доста
чести вдигания и обръщания на бебето, което с една ръка нямало как да стане.
В периода на възстановява, ищецът не можел да вдига бебето си нямало как да
си играе с него и да правят разходки. Във възстановителния период, ищецът се
нуждаел от помощ по отношение на личната хигиена, напр. при къпане.
Трябвало да облепят ръката с ортезата с найлон, за да може, доколкото е
възможно, да се поизмие, тъй като лекарите препоръчали ортезата да не се
маха. Това състояние се отразило негативно на ищеца, съжалявал, че няма как
20
да помага за детето и в домакинството. След свалянето на ортезата, започнал
отново да работи. В началото му било доста трудно, защото най-трудното
движение в ръката му било завъртането, а понеже ортезата държала ръката
известен период в една позиция, когато работел, ръцете му били в друга
позиция, вследсвие на което имало по-голямо натоварване и изпитвал болки в
ръката. В периода, когото бил с гипс и ортеза, ищецът не шофирал. След
първия курс рехабилитация, започнал отново да шофира.
Съдът, като взе предвид възможната заинтересованост на свидетелката,
предвид близостта й с ищеца, намира, че не са налице основания да не се даде
вяра на горепосочените й показания, тъй като са безпротиворечиви и
непосредствени, вкл. се подкрепят от заключението на СМЕ относно
продължителността на възстановителния период на ищеца (около 3 месеца).
Съвкупната преценка на свидетелските показания и заключението на
СМЕ мотовира съда да приеме, че ищецът бързо се е възстановил от
получената травма (за около 3 месеца), през който период е търпял известни
ограничения в ежедневните си дейности, свързани с невъзможността да
използва пълноценно лявата си ръка, да се обслужва хигиенно сам, да се
грижи пълноценно за детето си и да помага в домакинството, да шофира
автомобил. Данните от свидетелските показания на В. К., която живее с ищеца
на семейни начала, дадени около 7 месеца след инцидента (в о.з. на
12.03.2024г.) сочат, че болките му от инцидента са отшумяли след втората
рехабилитация, но че ищецът още изпитва известни болки в контузената ръка
при натоварване. В производството пред настоящата инстанция обаче не са
ангажирани доказателства, че тези болки продължават, поради което и съдът
приема, че ищецът е напълно възстановен от полученото увреждане, без
трайни остатъчни негативни последици от здравословен аспект за увреданета
му ръка. Ето защо, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението,
което се следва на ищеца за претъпените от процесния инцидент
неимуществени вреди е съизмерим със сумата от 10 000 лв, ведно със
законната лихва от датата на подаване на ИМ-17.11.2023г., до окончателното
изплащане. Този размер е съобразен с характера на получената телесна
повреда, начинът на лечението й (консервативен), продължителността на
възстановителния период (около 3 месеца), наличието на остатъчни болки 7
месеца след инцидента, данните за пълното възстановяване на ищеца от
полученото увреждане и липсата на трайни негативни последици за
21
здравословното му състояние и начина му на живот. Така присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е съобразено и с икономическата
конюнктура към датата на увреждането – 28.08.2023г., както и със съдебната
практика в подобни случаи. За разликата над тази сума, до предявения размер
от 18 000 лв, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на предявените от ищеца искове за присъждане на
обезщетения за имуществени вреди от общо 307.53 лв, съставляващи сторени
от ищеца разходи за диагностициране, доказване, лечение на травматичните
увреждания и за възстановяване от тях, в това число : 40.83 лв. за закупуване
на таблетки „Е.“; 8.70 лв. за заплащане на потребителска такса за три прегледа
от лекари специалисти; 198 лв. с включен ДДС за закупуване на ортеза и 60
лв. за заплащане на цената на услуга за освидетелстване с издаване на
съдебномедицинско удостоверение, съдът намира, че се явяват основателни,
предвид отговорът на СМЕ, че представените по делото разходооправдателни
документи за покупки на превръзка ортеза и медикаменти касаят не само
препоръчителни, но и задължителни разходи съобразно лечението на
установената травма, като не са налице несвързани причинно с минималното
лечение на ищеца консумативи и медикаменти, което сочи, че тези разоди са
направени в пряка причинно-следствена връзка с получените от ищеца
телесни увреждания при инцидента на 28.08.2023г.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди от общо 11 105,04 лв., която сума се явява сбор от разликите над
изплатените на ищеца обезщетения за ползван отпуск поради временна
неработоспособност за времето от 30.08.2023 г., до 12.10.2023 г., до пълния
размер на дължимите му се брутни трудови възнаграждения за посочения
период, в това число: за времето от 30.08.2023 г. до 31.08.2023 г. – 267.67 лв.;
за месец септември 2023 г. – 7 749.40 лв. и за месец октомври 3 087.97 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка главница, от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.11.2023 г., до окончателното й изплащане:
От представените по първоинстанционното дело трудов договор №
***/******** г. и три допълнителни споразумения към него с дати ********
г., ******** г. и ******** г., се установява, че 19.07.2021 г. между „П. У. Г.“
ЕООД, в качеството му на работодател, от една страна и от друга – Д. П., е
възникнало трудово правоотношение за неопределен срок, по което
22
последният е приел да изпълнява в дружеството трудови функции на
„мениджър информационни технологии“. Съобразно последното изменение
на трудовия договор с допълнително споразумение от ******** г., основното
трудово възнаграждение на ищеца, считано от 01.01.2023 г., възлиза на 10
406.08 лв.
Съгласно заключението на приетата пред първата инстанция съдебно-
счетоводна експертиза, за времето на разрешения с издадените на ищеца Д. П.
болнични листове отпуск поради временна неработоспособност – от
30.08.2023 г. до 12.10.2023 г., той е ползвал 29 дена такъв отпуск, за което са
му изплатени обезщетения в общ размер на 4 462.62 лв., което е с 11 105.04 лв.
по-малко от сбора на брутните му трудови възнаграждения, които би получил,
ако не бе увреден и работеше, в това число - 267.67 лв. за месец август 2023 г.,
7 749.40 лв. за месец септември 2023 г. и 3 087.97 лв. за периода 01.10.2023 г. –
12.10.2023 г. включително.
Изчисленията на вещото лице са математически правилни, но те са
направени по този начин, тъй като така е формулирана задачата към него,
съответстваща и на фактите, на които са основани тези искове. Според
настоящата инстанция обаче, имуществената вреда за ищеца през всеки от
месеците (август, септември и октомри 2023г.), когато не е могъл да полага
труд поради полученото увреждане и вместо трудово възнаграждение, е
получавал обезщетение за временна неработоспособност, се съизмерява с
разликата между полученото обезщетение от Н** и размера нетното трудово
възнаграждение, което би получил през периода на временна
неработоспособност, формирано след като от брутното му трудово
възнаграждение бъдат направени всички нормативно установени удръжки (за
фонд Пенсии, за здравно осигуряване, за данък общ доход).
В тази връка, видно от представеното с ИМ (на л.28 от
първоинстанционното дело) удостоверение №********/07.11.2023г., издадено
от от работодателя на ищеца „П. У. Г.“ ЕООД относно получения от ищеца
брутен доход за периода 01.11.22г. – 31.10.2023г., Д. П. е имал брутен доход от
общо 119 284,02 лв, като нетното му възнаграждение за същия период е
103 368,94 лв. Видно от същия документ, от м.януари 2023г. до м. юли 2023г.
вкл., след извършване на всички нормативно установени удръжки от брутния
му доход по трудовото правоотношение, ищецът е получавал нетно
23
възнаграждение от 9 000 лв, а за следващите месеци, както следва – 8817,92 лв
за м. август 2023г., 274,70 лв за м. септември 2023г. и 5176,32 лв за м.
октомври 2023г. Следователно, ако не бе излязъл в отпуск поради временна
неработоспособност, ищецът би получил и за всеки от тези месеци по 9000 лв
нетно трудово възнаграждение, поради което, имуществената вреда за ищеца
от невъзможността да полага труд и до получава договореното
възнаграждение се явява разликата между сборът от получените през всеки от
тези три месеца суми като нетен доход заплата и болнични от работодателя, и
обезщетения за временна неработоспособност от Н**, от една страна и
нетното трудово възнагрждение от 9000 лв за всеки от тези месеци, което
ищецът би получил, ако не се бе наложило да ползва отпуск поради временна
неработоспособност.
Видно от фишовете за заплати на ищеца, за м.август 2023г. са му
изплатени 2 дена болнични от работодателя, като не са отразени ползвани
болнични по ДОО. Съответно, вместо нетно възнаграждение от 9000 лв,
каквото у получил предходния месец, ищецът е получил за м. август 2023г.
нетно 8817,92 лв, с вкл. 2 дена болнични от работодател. Съответно разликата
от 182,08 лв се явява имуществена вреда за него, тъй като поради това, че е
бил в болничен, не е получил пълния нетен размер на трудовото си
възнаграждение за м. август 2023г. от 9000 лв.
Видно от фиша на ищеца за м. септември 2023г., в него са посочени 1
ден болничен от работодател и 18 дни болничен по ДОО, като на ищеца е
изплатено нетно трудово възнаграждение от 274,70 лв, с вкл. 1 ден болничен
от работодател. Предвид данните по делото и от ССЕ, че за 18 дни отпуск
поради временна неработоспособност през м.сетпември, на ищеца е изплатено
обезщетение от ДОО в размер на 2337,77 лв, то общия му доход за
м.септември от работодателя и от обезщетение от Н** е в размер на 2612,47
лв. Ето защо, ако не бе ползвал отпуск поради временна неработоспособност
през м.октомври, ищецът е щял да получи нетен доход от заплата за този
месец в размер на 9000 лв, поради което разликата между тази сума и
горепосочената сума от 2612,47 лв, т.е. сумата от 6387,53 лв се явява
имуществена вреда за ищеца поради това, че не е могъл да полага труд през м.
септември 2023г. заради претърпяния инцидент.
Съгласно фиша за заплати за м. октомври 2023г., ищецът е имал
24
отработени 12 дни, 1 ден платен годишен отпуск и 9 дни болничен по ДОО,
като е получил нетно възнаграждение от работодателя от 5176,32 лв. Видно от
ССЕ, за м. октомври 2023г., отделно от тази сума, му е преведено и
обезщетение от ДОО в размер на 1169,03 лв за 9 дни болничен по ДОО. Така
общият приход на ищеца от заплата и от обезщетение от ДОО за м.октомври
2023г. е от 6345,35 лв. Ето защо, ако не бе ползвал отпуск поради временна
неработоспособност през м.октомври, ищецът е щял да получи нетен доход от
заплата за този месец от 9000 лв, поради което разликата между тази сума и
сумата от 6345,35 лв, т.е. сумата от 2654,65 лв се явява имуществена вреда за
ищеца поради това, че не е могъл да полага труд през м. октомври 2023г.
заради претърпяния инцидент.
В обобщение, претенцията за обезщетението за имуществени вреди за
м.август 2023 е основателна до размер от 182,08 лв и следва да се отхвърли
за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 267,67 лв.
Претенцията за обезщетение за имуществени вреди за м.септември 2023 е
основателна до размер от 6387,53 лв и следва да се отхвърли за разликата
над тази сума, до пълния предявен размер от 7749,40 лв. Претенцията за
обезщетение за имуществени вреди за м.октомври 2023 се е основателна да
размер от 2654,65 лв и следва да се отхвърли за разликата над тази сума, до
пълния предявен размер от 3087,97 лв.
В заключение, общият размер на обезщетението за имуществени вреди,
претърпени поради ползван от ищеца отпуск поради временна
неработоспособност за времето от 30.08.2023 г. до 12.10.2023 г., е в размер на
9224,26 лв, като за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 11
105.04 лв, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Неоснователно и недоказано се явява възражението на жалбоподателя за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. От събраните по
делото доказателства не се установява поведение на ищеца при движението
му в процесния участък, довело до процесния инцидент. Напротив, установи
се, че в този участък към момента на инцидента не е работели уличното
осветление, поради което и разхвърляните безразборно бетонови блокчета,
плочки и павета не е могло да бъдат възприети от пострадалия.
Несъстоятелно е и възражението, че ищецът не е положил дължимата грижа
към собственото си здраве, като е преминал през въпросния участък, въпреки
25
че е възприел, че няма/не е достатъчно осветлението и че с това сам се е
поставил в ситуация на повишен риск от увреждане. Според съда, при липса
на сигнализация за опасност на тротоара и невъзможност да възприеме същата
поради това, че инцидентът е станала в тъмната част на денонощието, не може
да се вмени във вина на ищеца, че е преминал по процесния тротоар при
неработещо улично осветление, тъй като това означава ответникът да черпи
права от собственото си, в случая на негови слежители или трети лица,
неправомерно бездействие.
С оглед горното, първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта му, с която е осъдена О. П., ЕИК *********, с адрес – гр. П., пл. "С. С."
№ *, представлявана от к. К. Д.в, да заплати на Д. Л. П. с ЕГН **********, от
гр. П., ул. „А.“ ***, на основание чл. 49 Закон за задълженията и договорите,
обезщетения за вреди от следните травматични увреждания – „неразместено
счупване на главичката на лявата лъчева кост, охлузване на лявото коляно и
контузии на лявата ръка и стъпало“, произтекли на 28.08.2023 г. вследствие на
падането му на необезопасения тротоар на ул. „Ц.“ № ** в гр. П. поради
наличието на безразборно и случайно струпани на него бетонови бордюри и
препъването на П. в тях, както следва:
- обезщетение за неимуществени вреди, над сумата от 10 000 лв, до
уважения размер от 18 000 лв.,
- сбор от разлики над изплатени обезщетения за ползван отпуск поради
временна неработоспособност, за времето от 30.08.2023 г., до 12.10.2023 г.
Включително, до пълния общ размер на дължимите брутни трудови
възнаграждения за посочения период, над сумата от 9224,26 лв, до уважения
размер от 11 105.04 лв, в това число : за времето от 30.08.2023 г. до
31.08.2023 г. – над сумата от 182,08 лв, до уважения размер от 267.67 лв.; за
месец септември 2023 г. –над сумата от 6387,53 лв, до уважения размер от
7 749.40 лв. и за месец октомври – над сумата от 2654,65 лв, до уважения
размер 3 087.97 лв.
Вместо това, ще се отхвърли предявеният от Д. Л. П. с ЕГН **********,
от гр. П., ул. „А.“ *** иск за осъждане на О. П., ЕИК *********, с адрес – гр.
П., пл. "С. С." № *, представлявана от к. К. Д.в, да му заплати, на основание
чл. 49 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди от следните травматични
увреждания – „неразместено счупване на главичката на лявата лъчева кост,
26
охлузване на лявото коляно и контузии на лявата ръка и стъпало“, произтекли
на 28.08.2023 г. вследствие на падането му на необезопасения тротоар на ул.
„Ц.“ № ** в гр. П. поради наличието на безразборно и случайно струпани на
него бетонови бордюри и препъването на П. в тях, за разликата над сумата
от 10 000 лв, до сумата от 18 000 лв, ведно със законната лихва върху таки
разлика, от датата на подаване на ИМ в съда, до окончателното изплащане.
Също така, ще се отхвърли предявеният от Д. Л. П. с ЕГН **********,
от гр. П., ул. „А.“ *** иск за осъждане на О. П., ЕИК *********, с адрес – гр.
П., пл. "С. С." № *, представлявана от к. К. Д.в, да му заплати, на основание
чл. 49 ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие
получени от ищеца травматични увреждания – „неразместено счупване на
главичката на лявата лъчева кост, охлузване на лявото коляно и контузии на
лявата ръка и стъпало“, произтекли на 28.08.2023 г. вследствие на падането му
на необезопасения тротоар на ул.„Ц.“№ ** в гр. П. поради наличието на
безразборно и случайно струпани на него бетонови бордюри и препъването на
П. в тях, които имуществени вреди представляват сборът от разлики над
изплатени на ищеца обезщетения за ползван отпуск поради временна
неработоспособност за времето от 30.08.2023 г. до 12.10.2023 г. вкл., до
пълния общ размер на дължимите му се брутни трудови възнаграждения за
посочения период, за разликата над сумата от 9 224,26 лв, до уважения
размер от 11 105.04 лв, в това число: за времето от 30.08.2023 г. до
31.08.2023 г. – за разликата над сумата от 182,08 лв, до уважения размер от
267.67 лв.; за месец септември 2023 г. – за разликата над сумата от 6387,53
лв, до уважения размер от 7 749.40 лв. и за месец октомври – за разликата
над сумата от 2654,65 лв, до уважения размер 3 087.97 лв.
В останалите обжалвани части, с които искът на Д. Л. П. за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер от 10 000 лв,
искът му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от общо 307.53
лв, съставляващи сторени от ищеца разходи за диагностициране, доказване,
лечение на травматичните увреждания и за възстановяване от тях е уважен
изцяло и с които искът му за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, съставляващи разликата между изплатените на ищеца в периода
30.08.2023 г. - 12.10.2023 г. обезщетения за временна неработоспособност и
пълния общ размер на дължимите му се брутни трудови възнаграждения за
посочения период са уважени до размер от общо 9224,26 лв, ведно със
27
законната лихва върху присъдените суми от датата на подаване на ИМ в съда
до окончателното изплащане, първоинстанционното решение ще се потвърди
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на
ищеца се следват разноските по делото, съразмерно с уважената част от иска.
При направени пред първата инстанция разноски от 4140 лв с ДДС за
адвокатски хонорар, 1554 лв за дължавна такса, 500 лв за експертизи и 20 лв
депозит за свидетел, т.е. общо 6214 лв, на ищеца му се следват по
съразмерност общо 3 293,42 лв., а с решението са му присъдени 4 911,48 лв.
Това налага първоинстанционното решение да се отмени в частта за
разноските, с която е осъдена О. П., ЕИК *********, с адрес – гр. П., пл. "С.
С." № *, представлявана от к. К. Д.в, да заплати на Д. Л. П. с ЕГН **********,
от гр. П., ул. „А.“ ***, разноски по производството съразмерно на уважените
искове, над сумата от общо 3293,42 лв, до присъдения размер от 4 911,48
лв. По отношение на разноските на ищеца пред настоящата инстанция,
претендират се сторените такива за адв. хонорар от 3450 лв, като с оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция, ответникът ще бъде осъден да му
заплати по съразмерност 2277 лв разноски за адв. хонорар във въззивното
производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът О. П. има право на сторените
пред първата инстанция разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ето защо, при направени такива от общо 118,50 лв, както и юрисконсултско
възнаграждение от 540 лв, на о. й се следват по съразмерност 55,70 лв сторени
разноски и 254 лв юрисконсултско възнаграждение. Тъй като ищецът е осъден
да й заплати по съразмерност по малко, а именно – 24,08 лв. разноски по
производството и 109,73 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, с
въззивното решение ищецът ще бъде осъден да й заплати още 31,62 лв
деловодни разноски и още 144,27 лв юрисконсултско възнаграждение. Пред
настоящата инстанция, О. П. е сторила разноски от 605,10 лв за държавна
такса, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ето
защо, с оглед изхода на спора, ищецът ще бъде осъден да й заплати по
съразмерност 205,73 лв разноски за държавна такса и 183,60 лв
юрисконсутско възнаграждение
28
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1179/15.10.2024 г. по гр.д. № 3107/2023 г. по описа
на Окръжен съд-П., в частта му, с която е осъдена О. П., ЕИК *********, с
адрес – гр. П., пл. "С. С." № *, представлявана от к. К. Д.в, да заплати на Д. Л.
П. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „А.“ ***, на основание чл. 49 Закон за
задълженията и договорите, обезщетение за неимуществени вреди от
следните травматични увреждания – „неразместено счупване на главичката на
лявата лъчева кост, охлузване на лявото коляно и контузии на лявата ръка и
стъпало“, произтекли на 28.08.2023 г. вследствие на падането му на
необезопасения тротоар на ул. „Ц.“ № ** в гр. П. поради наличието на
безразборно и случайно струпани на него бетонови бордюри и препъването на
П. в тях, за разликата над сумата от 10 000 лв, до уважения размер от 18
000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ, до
окончателното изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Л. П. с ЕГН **********, от гр. П., ул.
„А.“ *** иск за осъждане на О. П., ЕИК *********, с адрес – гр. П., пл. "С. С."
№ *, представлявана от к. К. Д.в, да заплати на Д. Л. П. с ЕГН **********, от
гр. П., ул. „А.“ ***, на основание чл. 49 Закон за задълженията и договорите,
обезщетение за неимуществени вреди от следните травматични увреждания –
„неразместено счупване на главичката на лявата лъчева кост, охлузване на
лявото коляно и контузии на лявата ръка и стъпало“, произтекли на 28.08.2023
г. вследствие на падането му на необезопасения тротоар на ул. „Ц.“ № ** в гр.
П. поради наличието на безразборно и случайно струпани на него бетонови
бордюри и препъването на П. в тях, за разликата над сумата от 10 000 лв, до
сумата от 18 000 лв, ведно със законната лихва върху таки разлика, от
датата на подаване на ИМ в съда, до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 1179/15.10.2024 г. по гр.д. № 3107/2023 г. по описа
на Окръжен съд-П., в частта му, с която е осъдена О. П., ЕИК *********, с
адрес – гр. П., пл. "С. С." № *, представлявана от к. К. Д.в, да заплати на Д. Л.
П. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „А.“ ***, на основание чл. 49 Закон за
задълженията и договорите, обезщетение за имуществени вреди - сбор от
разлики над изплатени обезщетения за ползван отпуск поради временна
29
неработоспособност за времето от 30.08.2023 г. до 12.10.2023 г. включително,
до пълния общ размер на дължимите брутни трудови възнаграждения за
посочения период, над сумата от 9224,26 лв, до уважения размер от 11
105.04 лв, в това число : за времето от 30.08.2023 г. до 31.08.2023 г. – над
сумата от 182,08 лв, до уважения размер от 267.67 лв.; за месец септември
2023 г. –над сумата от 6387,53 лв, до уважения размер от 7 749.40 лв. и за
месец октомври – над сумата от 2654,65 лв, до уважения размер 3 087.97 лв.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Л. П. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „А.“
*** иск за осъждане на О. П., ЕИК *********, с адрес – гр. П., пл. "С. С." № *,
представлявана от к. К. Д.в, да заплати на Д. Л. П. с ЕГН **********, от гр.
П., ул. „А.“ ***, на основание чл. 49 Закон за задълженията и договорите,
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие получени от
ищеца травматични увреждания – „неразместено счупване на главичката на
лявата лъчева кост, охлузване на лявото коляно и контузии на лявата ръка и
стъпало“, произтекли на 28.08.2023 г. вследствие на падането му на
необезопасения тротоар на ул. „Ц.“ № ** в гр. П. поради наличието на
безразборно и случайно струпани на него бетонови бордюри и препъването на
П. в тях, които имуществени вреди представляват сборът от разлики над
изплатени на ищеца обезщетения за ползван отпуск поради временна
неработоспособност за времето от 30.08.2023 г. до 12.10.2023 г. вкл., до
пълния общ размер на дължимите му се брутни трудови възнаграждения за
посочения период, за разликата над сумата от 9224,26 лв, до пълния
предявен от 11 105.04 лв, в това число: за м август 2023 г. – за разликата над
сумата от 182,08 лв, до уважения размер от 267.67 лв.; за месец септември
2023 г. – за разликата над сумата от 6387,53 лв, до уважения размер от 7
749.40 лв. и за месец октомври 2023г. – за разликата над сумата от 2654,65
лв, до уважения размер 3 087.97 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1179/15.10.2024 г. по гр.д. № 3107/2023 г.
по описа на Окръжен съд-П. в останалите обжалвани части, с които искът на
Д. Л. П. срещу О. П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен до размер от 10 000 лв, с които искът му за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди от общо 307.53 лв, съставляващи сторени
разходи за диагностициране, доказване, лечение на травматичните
увреждания и за възстановяване от тях е уважен изцяло и с които искът му за
30
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разликата
между изплатените на ищеца в периода 30.08.2023 г. - 12.10.2023 г.
обезщетения за временна неработоспособност и пълния общ размер на
дължимите му се брутни трудови възнаграждения за посочения период е
уважен до размер от общо 9224,26 лв, ведно със законната лихва върху така
присъдените суми, от датата на подаване на ИМ в съда, до окончателното
изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 1179/15.10.2024 г. по гр.д. № 3107/2023 г. по описа
на Окръжен съд-П. в частта за разноските, с която е осъдена О. П., ЕИК
*********, с адрес – гр. П., пл. "С. С." № *, представлявана от к. К. Д.в, да
заплати на Д. Л. П. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „А.“ ***, разноски по
производството съразмерно на уважените искове, над сумата от общо
3293,42 лв, до присъдения размер от 4 911,48 лв.
ОСЪЖДА О. П., ЕИК *********, с адрес – гр. П., пл. "С. С." № *,
представлявана от к. К. Д.в, да заплати на Д. Л. П. с ЕГН **********, от гр.
П., ул. „А.“ ***, сумата от 2277 лв разноски за адв. хонорар във въззивното
производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Д. Л. П. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „А.“ *** да заплати
на О. П., ЕИК *********, с адрес – гр. П., пл. "С. С." № *, представлявана от
к. К. Д.в още 31,62 лв деловодни разноски и 144,27 лв юрисконсултско
възнаграждение за производството пред първата инстанция, както и 205,73 лв
разноски за държавна такса и 183,60 лв юрисконсутско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и и ал.2 ГПк, в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31