ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 215
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500004 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл.274 и
следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №8/04.01.2022 г. на
регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Р.И., против
определение №9972/25.11.2021 г., постановено по гр.д. №12931/2021 г. по
описа на Районен съд Пловдив, ХХI гр.с., с което е прекратено
производството по делото и е върната исковата молба. Обезсилена е и заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3844/23.04.2021 г. по
ч.гр.д. №5506/2021 г. на ПдРС само по отношение на длъжника П. Т. ХР.,
ЕГН **********.
В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Налице е идентичност между страните
и правопораждащия факт. Всички задължения, които се претендират и със
заповедта за изпълнение, и с исковата молба, са възникнали поради
неизпълнение на сключен договор за потребителски кредит №********** и
ОУ, които са неразделна част от него. Считат, че е налице идентичност между
заповедното и исковото производство, като молят да се отмени атакуваното
определение и делото да се върне на районния съд за продължаване на
исковото производство.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна,
1
имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения
срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът е приел в атакуваното определение, че предявените искове
са недопустими, тъй като, въпреки дадените указания от съда, не е налице
пълно съответствие между основанието и размера на предявените искове и
задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Налице е
разминаване в датата, на която се твърди да е сключен договора с
наследодателя на ответницата, като е налице несъответствие между
основанието, на което се претендира вземането по заповедта за изпълнение и
в исковото производство. За да обоснове дължимостта им, ищецът е въвел
изцяло нови и различни обстоятелства, които не е посочил в заявлението. С
решението по установителния иск по чл.422 ГПК съдът следва да се
произнесе за съществуването или несъществуването на право, за което е
издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от
заявителя обстоятелства от значение за възникване и съществуването на
вземането. При предявяване на иска е недопустимо кредиторът – ищец да
променя материално – правната характеристика на вземането. Посочването на
друго обстоятелство, договор от друга дата, различен от посочения в
заявлението, обуславя недопустимостта на иска. Позовава се и на съдебна
практика.
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК (в приложеното ч.гр.д. №5506/21 г. на ПдРС), се претендира
парично вземане от 1472.04 лв., включващо: 1142.58 лв., от които неплатена
главница – 528.48 лв., неплатено договорно възнаграждение за периода
14.09.2011 г. – 14.07.2013 г. – 614.10 лв.; 5.67 лв. лихва за забава от 15.08.2010
г. – датата на изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски
кредит №************ до 14.07.2013 г.; законна лихва в размер на 323.79 лв.,
дължима от 14.07.2013 г. – датата на изтичане на погасителния план до датата
на входиране, като за периода от 13.03. – 13.07.2020 г. не е начислявана
законна лихва, и от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Посочено е, че паричното вземане произтича от неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит №************** от
12.07.2010 г. Изложени са и обстоятелствата, от които произтича вземането.
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение №3844
от 23.04.2021 г. е за същите суми, както и 29.44 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
При предявяване на исковете по гр.д. №12931/21 г. е посочена
цена на иска 1466.37 лв., от които главница – 528.48 лв., договорно
възнаграждение – 614.10 лв.; законна лихва в размер на 323.79 лв., дължима
от 14.07.2013 г. – датата на изтичане на погасителния план до датата на
входиране, като за периода от 13.03. – 13.07.2020 г. не е начислявана законна
лихва, и от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Посочено е, че паричното вземане произтича от неизпълнено задължение по
2
договор за потребителски кредит №************.
Ето защо настоящият състав счита, че по отношение на сумите е
налице идентичност между заповедта за изпълнение и предмета на
първоинстанционното производство, доколкото исковата претенция е в по –
малък размер от тази, за която е поискано издаването на заповед за
изпълнение.
Независимо от това, с разпореждане №16844/23.08.21 г. исковата
молба е оставена без движение, като са дадени указания за конкретизация на
сумите, включително претендираната в заповедното производство от 5.67 лв.,
както и за представяне на доказателства за внесена държавна такса.
С молба, депозирана в дадения от съда срок, ищецът е посочил, че
се отказва от претенцията за посочената сума от 5.67 лв., като твърди, че няма
допусната грешка в датите. Датата на сключване на договора е 12.07.2010 г.,
но паричните средства са преведени на 13.07.2010 г., като правилната дата на
сключване е 13.07.2010 г. Именно тази дата е отбелязана и в коригирания
петитум. В заявлението обаче датата на сключване на договора изрично е
отбелязана като 12.07.2010 г.
Това разминаване е мотивирало съда с разпореждане
№18583/16.09.2021 г. отново да остави исковата молба без движение, като е
указано на ищеца да отстрани противоречията между уточнението на
исковата молба и отразеното в заповедта за изпълнение относно момента на
възникване на правоотношението – договор от 12.07.2010 г. или от 13.07.2010
г. Да мотивира правния интерес от исковете, ако се твърди, че договорът е
сключен на дата, различна от посочената в заповедта за изпълнение, като се
има предвид, че за допустимостта на производството е необходимо да има
пълен идентитет на вземанията по основание, размер и период; да посочи
периода на възнаградителната лихва от 614.10 лв.; да конкретизира дали
претендира всички искови суми или част от тях, тъй като ответницата е
наследник по закон на един от кредитополучателите; да посочи дали се иска
солидарна дължимост на сумите, както е посочено в заявлението и заповедта;
след изпълнение на указанията да формулира надлежен петитум, като
индивидуализира претендираното право чрез посочване на конкретното му
съдържание – качеството на ответника /със съответни права/; основание /дата
на договора/, размер, вид и период на всички суми; солидарност или не.
С молба от 05.10.2021 г. ищецът е уточнил, че договорът е
сключен на 12.07.2010 г., но паричните средства са преведени на 13.07.2010
г., като правилната дата на сключване е 13.07.2010 г. Конкретизирани са
периода на лихвата, претенцията спрямо ответницата, формулиран е и
петитум, като е посочена именно последната отбелязана дата.
С атакуваното определение съдът е прекратил производството
поради разминаване на основанията, въз основа на които се претендират
вземанията. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочена
датата на договора 12.07.2010 г., а в исковата молба се настоява, че
3
правилната дата на сключване е 13.07.2010 г.
Изводът за несъответствие е правилен и законосъобразен. И
според настоящия състав не са налице кумулативно предвидените
предпоставки за допустимост на установителния иск по чл.422 от ГПК –
макар и да е налице както издадена заповед за изпълнение, срещу която е
постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок, така и
исковата молба е депозирана в дадения от съда срок, не е налице пълен
идентитет между вземането, посочено в заповедта за изпълнение, и предмета
на исковото производство.
Действително, за да е допустим искът по чл.422 от ГПК, следва да
е налице пълна идентичност между страни, основание и размер на исковете и
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Това е така, тъй
като исковото производство по чл.422 ГПК се явява продължение на
заповедното производство и съгласно изричното разпореждане на
законодателя в чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е
изключение от общото правило, че искът се счита за предявен от постъпване
на исковата молба в съда. Законодателното разрешение е в интерес на
кредитора, тъй като свързва настъпването на последиците от предявяване на
иска с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на
исковата молба (мотивите на т.9 от тълк.р. №4/18.06.2014 г. по тълк.д.
№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). В този смисъл – за пълна идентичност – е и
трайната съдебна практика, включително цитираните решения в
първоинстанционния акт.
Доколкото липсва пълна идентичност, искът спрямо ответницата е
недопустим, като правилно производството е прекратено, исковата молба –
върната, а издадената заповед за изпълнение в частта, касаеща ответницата, е
обезсилена. Определението е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №9972/25.11.2021 г., постановено
по гражданско дело №12931/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХI
граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5