Р Е Ш
Е Н И Е
№ от 29.06.2023
град София
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-11 състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова
гражданско дело № 3237 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано
е по предявени от ищеца П.А.Ф. срещу ответника Д.К.К.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД за заплащане на
следните суми: сума в размер на 45000 лева, представляваща
главница по сключен на 07.06.2011г. между
починалия му наследодател А.П.Ф. и ответника договор за заем, ведно със
законната лихва, считано от 10.03.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на
15580.00 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 13.06.2011г. до 30.12.2020г.
Ищецът
твърди, че е единствен наследник на А.П.Ф., починал на 04.02.2017г. Твърди, че
на 07.06.2011г. наследодателят му е сключил с ответника договор за
заем за сумата от 45 000.00 лева като падежът за връщане на заемната сума
е продължен до 30.12.2020г. с анекс от 29.12.2013г., в който се съдържало и
признание за получаване на заемната сума. Твърди, че в договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 4% годишно. Претендира
заемната сума, както и възнаградителна лихва за
периода 13.06.2011г. – 30.12.2020г. в размер на 15 580.00 лева
В указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва да е получил уговорената в договора сума. В условията на
евентуалност прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-11 състав,
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 240 ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на следните елементи: възникването на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото, елемент от което е
реалното предаване от заемодателя на заемателя на
пари или други заместими вещи, което съответства на
задължението на заемателя да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество.
При настоящия иск, съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже факта на валидно възникнало облигационно
отношение и пълното и точно изпълнение на задълженията на починалия му
наследодател А.П.Ф. по договора за заем, а в тежест на ответника при
доказването на тези факти е да установи, че е изпълнил задълженията си по процесния договор.
При анализа на
предпоставките от фактическия състав на договора за заем, следва да се изложи
следното: видно от представения по делото договор за временна финансова помощ
от 07.06.2011г. /л. 6 и сл./ се
установява следното: на 07.06.2011г. между А.П.Ф. /баща на ищеца, починал на
04.02.2017г. – тези обстоятелства се установяват от представеното по делото
удостоверение за наследници – л. 11/ и ответника бил сключен договор за временна финансова
помощ, по силата на който А.Ф. предоставя на ответника сумата от 45000 лева
като оборотни средства или като средства за закупуване на недвижима
собственост; ответникът от своя страна се задължил да заплаща на А.Ф. лихва за
ползваните средства в размер на 4% годишно; в чл. 4 от договора било посочено,
че същият се сключва за срок до 30.12.2013г. и влиза в сила от деня на плащане
на първата вноска от договорената финансова помощ; в чл. 5 било посочено, че
предоставянето на сумите, като временна финансова финансова
помощ се извършва от А.Ф. на части или изцяло в срока на действие на договора;
в чл. от договора било посочено, че ответникът запазва за себе си правото да
получи от А.Ф. плащане на предоставените средства преди изтичане на срока на
действие на този договор като в този случай страните подписват споразумение, с
което оформят извършените плащания и прекратяването на договора; в чл. 7 от
договора е посочено, че А.Ф. е длъжен да предостави средствата в срок до 7 дни
от поискването им от страна на ответника; в чл. 8 от договора е посочено, че
ответникът е длъжен да ползва предоставената финансова помощ за оборотни
средства и/или за закупуване на недвижима собственост, како и да издължи
получената сума, заедно с дължимата лихва в срок до 30.12.2013г.
По делото е
представено искане от 13.06.2011г. от ответника К. /л. 9/, с което същата е
поискала в срок от 7 дни да й бъде
предоставена временна финансова помощ в размер на 41000 лева като в искането е
посочена и банковата сметка за предоставяне на паричната сума. В искането е
посочено, че предоставените средства ще бъдат използвани за авансово плащане.
Искането е подписано освен от ответника и от А.Ф..
Видно от представения
анекс от 29.12.2013г. към процесния договор /л. 10/
се установява, че А.Ф. и ответникът са постигнали съгласие падежът на
вземанията по договора да бъде удължен до 31.12.2020г. В исковата молба се
твърди, че в анекса има признание от страна на ответника, че последният е
получил процесната сума в размер от 45000 лева. Видно
от съдържанието на анекса обаче настоящият състав счита, че ответникът не е
признал факта на получаване на сумата от 45000 лева. В анекса се сочи
единствено и само кога настъпва падежа за погасяване на паричните средства и
кога настъпва падежа на вземането за възнаградителна
лихва.
От представените
удостоверения за отказ от наследство /л. 12-л. 13/ се установява, че ищецът е
единственият наследник на починалия А.Ф..
По делото е представен
договор за предварителна продажба на недвижим имот и строителство от
28.02.2011г. /л. 60 и сл./, сключен между „Ф.
2010“ ЕООД, представляван от А.Ф. и ответника с предмет извършване на
строителство на апартамент № 11. Настоящият състав намира представения договор
за неотносим към предмета по делото, доколкото А.Ф.
не е страна по него в лично качество и доколкото не е доказана каквато и да
било връзка с процесния договор за временна финансова
помощ от 07.06.2011г.
По делото е приета ССчЕ /л. 113-л. 117/, неоспорена от страните и кредитирана
от съда като компетентно и обективно изготвена, от която се установява
следното: на 16.06.2011г. е наредена сума в размер на 15000 лева с посочено
основание „частичен превод по предварителен договор“ с наредител
А.Ф. по разплащателната сметка на „Ф. 2010“ ЕООД; на 30.06.2011г. е иницииран
паричен превод на сумата от 26000 лева и отразени детайли на плащането
„авансово по предварителен договор“; посочените два превода са постъпили по
разплащателната сметка на дружеството на същите дати и отразени напълно
идентични основания за плащания; същите са намерили отражение по дебита на
счетоводна сметка „Разплащателна сметка в лева“ и кредита на счетоводна сметка
4111 – „Клиенти“.
По делото са събрани
гласни доказателства, получени чрез разпита на свидетеля на ищеца С.И.Ф.и
свидетеля на ответника Т.П.Ж.Б./л. 100, стр. 2 и сл./. От показанията на
свидетеля С.И.Ф./майка на ищеца/, чиито показания следва да бъдат съобразени в
съответствие с нормата на чл. 172 ГПК се установява следното: ответникът Д.К. е
закупила имот от фирмата на А.Ф. /съпруг на свидетеля Ф./; било е постигнато
съгласие между ответника К., нейните родители и А.Ф. последният да предостави
парични средства на заем на ответника К. за закупуването на жилище; А.Ф. е
споделил на свидетеля Ф., че с ответника са подписали договор за заем; през
2013г. А.Ф. и свидетелят Ф. са посетили дома на ответника в гр. Белово като А.Ф.
е влязъл вътре и на излизане е бил много ядосан като е заявил „Тая няма да я
бъде“; А.Ф. и ответникът К. не са имали други отношения извън тези за заема за
жилище.
От показанията на
свидетеля на ответника Т.П.Ж.Б.се установява следното: А.Ф. е построил
сградата, в която свидетелят Б.живее и която се намира на ул. „*****;
свидетелят Б.се е срещнал с А.Ф., защото е търсел апартамент в квартал „Редута“
и съсед го е свързал с Ф., в качеството му на строител; свидетеля Б.е закупил
апартамент като плащанията за имота са се реализирали на траншове по банков
път; свидетелят Б.е установил впоследствие, че всички пари е превел по личната
банкова сметка *** Ф., като впоследствие последният му е казал, че това е
обичайната практика.
Във връзка с
гореизложеното следва да се посочи и следното: договорът за заем е сключен,
когато заемодателят предаде в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е
предаването в собственост на вещта, а другият елемент – съгласието за връщането
й. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият,
няма договор и даденото е без основание /в този смисъл са Решение №379/2013 г.
от 06.01.2014 г. по гр. дело №171/2012 на ВКС, IV г.о., и Решение № 478/2014г.
от 11.02.2014г. по гр. д. № 2670/2013г. на ВКС, IV г.о./.
Във връзка с изложеното, следва да се посочи и
следното: не
може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз
основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават
парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с
погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг
неформален договор и др. При наличие на различни хипотези относно факта на
плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други
данни, да се презумира, че страните сключват договор
за заем. /в този смисъл са и Решение № 390/20.05.2010 г. на ВКС по гр.д. №
134/2010 г., ІV г.о.; Решение № 274/19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1285/2012
г., ІV г.о., Решение № 361/11.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 1864/2015 г., ІV
г.о. и др./.
В настоящия случай по делото не са представи каквито и
да било доказателства, че процесната сума е
предоставена от починалия наследодател на ищеца А.Ф. в полза на ответника.
Действително в представените по делото уточнителни
молби /л. 43 и сл./ ищецът заявява, че процесната
сума е преведена на трето лице – „Ф. 2010“ ЕООД, а не лично на ответника К.,
във връзка със закупуването от нея на жилище но в тази връзка следва да се
съобрази изрично постигнатото съгласие между починалия наследодател на ищеца А.Ф.
и ответника К. в представения по делото договор за временна финансова помощ от
07.06.2011г. /л. 6 и сл./, в чл. 2 от
който е посочено категорично, че А.Ф. предоставя лично на ответника, а не на трето лице сумата от 45000 лева
като оборотни средства или като средства за закупуване на недвижима
собственост. Същевременно в представено искане от 13.06.2011г. от ответника К.
/л. 9/, с което същата е поискала в срок от 7 дни да й бъде предоставена временна финансова
помощ в размер на 41000 лева като в искането е посочена и банковата сметка за
предоставяне на паричната сума.
С оглед изложените съображения следва да се обоснове
извода, че представеният по делото договор за временна финансова помощ от
07.06.2011г. /л. 6 и сл./ по своята
правна същност представлява обещание за заем, доколкото по делото се установи
категорично, че към датата на сключването на въпросния договор наследодателят
на ищеца не е предоставил на ответника посочената в договора сума, възлизаща на
45000 лева.
По отношение на представеното искане от 13.06.2011г.
от А.Ф. /л. 9/, с което същата е поискала в срок от 7 дни да й бъде предоставена временна финансова
помощ в размер на 41000 лева като в искането е посочена и банковата сметка за
предоставяне на паричната сума, следва да се посочи следното: в искането
изрично е посочено, че същото е свързано с договора за временна финансова помощ
от 07.06.2011г. като е посочено, че се иска сумата от 41000 лева /посочената
сума е различна от договора за финансова помощ, където се сочи друг размер на
паричното вземане – 45000 лева/ да бъде преведена по следната банкова сметка: ***, BIC***. В тази връзка следва да се посочи, че от приетата по
делото ССчЕ действително се установява, че по
посочената банкова сметка *** „Ф. – 2010“ ЕООД /съдът констатира, че има
промяна в номера на банковата сметка *******–
л. 114, но реално банковата сметка е същата и вероятна разликата се дължи на преобразуването
на банката, което е ноторно известен факт/ в периода
01.06.2011г.-30.06.2011г. са постъпили два превода: първият в размер на 15000
лева, а вторият в размер на 26000 лева като двете са наредени от банкова сметка
*** Ф.. По отношение на първия паричен превод в размер от 15000 лева е посочено
като основание „частичен превод по предварителен договор“, а относно втория
превод е посочено като основание „авансово по предварителен договор“. Предвид
представения по делото нотариален акт за продажба на право на строеж от
22.03.2012г. /л. 49 и сл./, сключен между „Ф. – 2010“ ЕООД и ответника К.следва
да се застъпи тезата, между А.Ф. и ответника К. е имало и други правоотношения,
освен сключения договор за предоставена временна финансова помощ. Ето защо
настоящият състав няма как да заключи категорично, че въпросните преводи от
починалия наследодател касаят този договор. Още повече, че в основание на
платежните документи е посочено „предварителен договор“, а не договор за
предоставена временна финансова помощ или договор за заем.
Предвид отсъствието на единия елемент от фактическия
състав на предявения иск – предаването на процесното
вземане от 45000 лева, искът се явява неоснователен и недоказан.
По отношение на иска с правно основание чл. 240,
ал. 2 ЗЗД за сумата от 15580.00 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 13.06.2011г. до 30.12.2020г.
Доколкото по делото
не се установи, че ответникът е получил претендираната
главница, то и предявеният иск за присъждане на възнаградителна
лихва се явява неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на
разноски възниква за ответника. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му се
присъди сумата от 1600.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.А.Ф.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** срещу Д.К.К.,
с ЕГН **********,*** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД
за заплащане на следните суми: сума в размер на 45000 лева, представляваща главница по сключен на 07.06.2011г. между починалия наследодател на ищеца А.П.Ф. и
ответника договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2021г.
/датата на депозиране на ИМ/ до окончателното
изплащане на вземането и сума в размер на 15580.00 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.06.2011г. до
30.12.2020г.
ОСЪЖДА П.А.Ф., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да
заплати на Д.К.К., с ЕГН **********,***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1600.00 лева
– разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: