Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.04.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Поля
Георгиева, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8 107 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ.
В исковата молба на Г.С.К. се твърди, че на 09.05.2016 г., на път 108 е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Мерцедес 250Д” с рег. № Е ******,
управляван от В.П.. Твърди се, че водачът на лекия автомобил поради несъобразяване на скоростта
на движение с пътните условия реализирал ПТП, при което пострадал ищеца, пътник
в автомобила. Вследствие на ПТП-то получил контузио капитис, торацис, крурис
билатералис, комоцио целебри, вулнус лацеро-контузум регио фронталис, рег.
букалис декстра, лангве, лабии орис супериор, крусис ет регио артикулацио
толакруталис декстра. Бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Врач” – С.. Твърди се, че търпял болки и страдания с оглед
получените травматични увреди.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Мерцедес”, да му заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания.
Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Е.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор в срока по ГПК е заявяван от ответника.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк.К..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5 на
РУП – гр. С., от който се установява, че на 09.05.2016 г., в района на път 108/01250 км. в посока гр.
Петрич съм гр. Мелник е осъществено ПТП от лек автомобил „Мерцедес 250 Д” с
рег. № Е ******, управляван от В.Д.П., от което е пострадал пътника в
автомобила Г.С.К. с работна диагноза – комоцио и контузни рани. Като причини за
ПТП в протокола са посочени – движение с несъобразена скорост, загуба на
управление над автомобила, излизане от пътя и преобръщане в крайпътна канавка.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че причините за
настъпване на ПТП-то са субективните действия на водача на лек автомобил „Мерцедес”като
същият е имал техническата възможност да управлява с максимално разрешената
скорост на движение в пътния участък, обозначен с пътни знаци за извършване на
ремонтни дейности. Посочено е, че автомобилът е фабрично оборудван с триточкови
предпазни колани от инерционен тип за водача и пътниците.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то Г.К. е получил „контузия на главата, гръдния кош и двете
подбедрици; сътресение на мозъка; разкъсно-контузна рана в областта на челото;
разкъсно-контузна рана с различни ходове в областта на дясната буза;
разкъсно-контузна рана на горна устна; разкъсно-контузна рана на езика;
охлузно-контузна рана от предната страна на лява подбедрица; разкъсноконтузна
рана на десен глезен в областта на залавното място на ахилесовото сухожилие”.
Обоснован е извод за проведено оперативно лечение, изразяващо се в почистване
на раните повърхностно и в дълбочина и зашиване на раните на челото, дясната
буза, горната устна и езика. Обоснован е извод, че ако ищецът е бил с поставен
предпазен колан, най-вероятно е нямало да получи описаните травми в областта на
лицето като вид и тежест.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Р.К.К.,
съпруга на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429 ал.1
от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 23.02.2017 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявените искове са процесуално
допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с представения протокол за ПТП и с оглед
изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав
кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, който ценени с оглед
нормата на чл. 172 от ГПК настоящият съдебен състав кредитира като обективни и
логически последователни.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му тежки травматични увреждания, които са довели до значителни
като интензитет и продължителни във времево отношение болки и страдания и
същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа му на живот, справедливо
би било да се присъди сума от 8 000 лв. като за горницата
до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изводите на
вещото лице по СМЕ, настоящият съдебен състав намира за основателно и доказано
заявеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, с оглед липсата
на поставен предпазен колан като намира, че процентът на съпричиняване следва
да се определи на 20% т.е. размерът на обезщетението следва да се редуцира с
така приетия процент на съпричиняване и същият да възлезе на 6 400 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 24.05.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 12.03.2018 г. процесуалният му представител е заявил искане да му
се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане
е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представения по делото договор за
правна помощ и съдействие /стр. 44/ е отбелязано, че процесуалното
представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед заявените размери
на исковете и при съблюдаване Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сума в размер на 1130 лв. Припадащата се част от нея,
съобразно уважената част от исковете възлиза на 241, 07 лв., която се следва на
процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 629, 33
лв. - припадащата се част от разноските, съобразно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски в размер на 352 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Г.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
– адв. В.Н. сумата от 6 400 /шест
хиляди и четиристотин/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 09.05.2016 г. на път 108, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 24.05.2017 год. до
окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до 8 000 лв. –
поради уважено възражение за съпричиняване, а за горницата до пълния предявен
размер от 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 352 лв. – дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. В.Н.
сумата от 241, 07 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Г.С.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.Н. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 629, 33 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: