№ 897
гр. София, 31.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500596 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, вр.78 от ГПК.
Производството е образувано по повод частна жалба от „Корпоративна
търговска банка“ АД (н), с която обжалва определение № 265 529 от 06.12.2021 г.,
постановено по т.д. № 664/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8
състав, с което съдът е оставил без уважение искането с правно основание чл. 248, ал. 1 от
ГПК на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи съвместно правомощията на синдик на
“Корпоративна търговска банка” АД (н), ЕИК *********, за изменение на определение №
263208/14.06.2021 г., постановено по търговско дело № 664/2020 г. по описа на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, в частта за разноските.
В частната жалба се твърди от жалбодатгеля, че с оглед на основанието за
прекратяване на производството, държавна такса по чл.1 от ТДТССГПК, вр.чл.60а от ЗБН, в
тежест на несъстоятелната банка не следва да се присъжда. Твърди, че това е така, тъй като
делото е било образувано преди произнасянето на Конституционния съд, с което е обявена
за противоконституционна разпоредбата от ЗБН. Твърди, че това действие на отмяната е
занапред. Твърди, че да се присъди държавна такса в този случай е равносилно да се
придадат обратни последици. Молят съда да постанови определение, с което да се отмени
атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него се постанови ново, с което
да се освободи неплатежоспособната банка от заплащането на държавна такса.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
определение № 265 529 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. № 664/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, че с съдът е оставил без уважение
искането с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи
съвместно правомощията на синдик на “Корпоративна търговска банка” АД (н), ЕИК
*********, за изменение на определение № 263208/14.06.2021 г., постановено по търговско
дело № 664/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, в
1
частта за разноските.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
определение № 263 208 от 14.06.2021 г., след като е прието производството по делото за
недопустимо, съдът е върнал искова молба с вх. № 37 640/16.04.2020 г., подадена от А. Н. Д.
и К. Х. М., упражняващи съвместно правомощията на синдик на “Корпоративна търговска
банка” АД (н), ЕИК *********, против ответника “НУРТС България” АД, ЕИК *********,
заедно с приложенията, на основание чл. 130, изр. първо от ГПК, и е прекратено
производството по настоящото дело.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подадената частна жалба е неоснователна.
С атакуваното определение № 265 529 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. №
664/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, съдът е оставил
без уважение искането с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК на А. Н. Д. и К. Х. М.,
упражняващи съвместно правомощията на синдик на “Корпоративна търговска банка” АД
(н), ЕИК *********, за изменение на определение № 263208/14.06.2021 г., постановено по
търговско дело № 664/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8
състав, в частта за разноските.
Релевираните в жалбата доводи са свързани с изводите на първоинстанционния
съд по отношение на характера на производството, основанието за връщане на исковата
молба и последиците по отношение на дължимостта на държавна такса при прекратяване на
производството. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
определение, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните
съображения:
Съгласно чл. 62, ал. 2 вр. с чл. 60а, ал. 2 от ЗБН, не се събира предварително
държавна такса от синдика. С оглед на действащата разпоредба на чл. 62, ал. 2 от ЗБН и
предвид прекратяването на производството по делото по отношение на предявения иск
несъстоятелната банка следва да бъде осъдена да заплати съответната държава такса.
Съдебната практика безпротиворечиво приема, че предварително внесената държавна такса
не подлежи на връщане и при прекратяването на производството, независимо от
основанието за това. Прекратяване на производството поради недопустимост на иска е
приравнено по правни последици относно дължимостта на държавната такса на
отхвърлянето на иска ( в т.см. определение № 394 от 09.07.2018 г., постановено по т.д. № 1
426/18 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; определение № 22 от 25.01.2013 г., постановено по
т.д. № 119/12 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; определение № 1 057/27.03.2017 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1 190/17 г. по описа на CAC, Т.О., 9 състав, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 339/07.07.2017 г., постановено по ч.т.д. № 1 189/17
г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
По отношение на наведените доводи, свързани с действието на
конституционното решение и твърденията, че възприемайки това разрешение на решението
на Конституционния съд се придава обратно действие, съдът в настоящия си състав намира,
че същите са неоснователни по следните съображения:
С решение № 8 от 27.05.2021 г. на Конституционния съд, пост. по
конституционно дело № 9/20 г. (обн. ДВ. бр. 48 от 8.06.2021 г.) нормата на чл. 60а, ал. 1 от
Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в
сила от 19.04.2019 г.) е обявена за противоконституционна. С оглед действието на обявената
2
противоконституционност спрямо заварените правоотношения, съдът следва да съобрази
решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/19 г. на Конституционния съд, в мотивите на което
са дадени разяснения, че по принцип решението на КС, обявяващо за
противоконституционен закон, действа занапред (ex nunc), а правният му ефект е в
неприлагане закона от деня на влизане на решението в сила, от който момент насетне той
престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба (чл.
151, ал. 2, изр. трето от КРБ). Посочено е, че абсолютното действие занапред на решението
за невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, е несъвместимо с
върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, както и
че конституционният законодател допуска имплицитно изключения от правилото на чл. 151,
ал. 2, изр. трето от Конституцията, за които решението на Конституционния съд има
обратно действие (ex tunc), а именно – спрямо заварени правоотношения и правоотношения,
предмет на висящи съдебни производства; при правоотношенията, които не са приключени
по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на КС (заварени правоотношения).
Въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а
регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от елементите на
правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт, т.е. действието
на РКС е обратно. От разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от КРБ се извлича и обратното действие
на РКС спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, независимо
дали правоотношенията са приключени или неприключени. С оглед на тези задължителни
тълкувания на Конституцията на Р България, настоящият състав намира, че наведеното
твърдение за обратно действие на решение на КС макар и принципно верни, не могат да
променят изводите относно дължимостта на държавна такса от неплатежоспособната банка,
в случаите на прекратяване на производството по предявен от нея иск в производството по
несъстоятелност.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265 529 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. №
664/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, като правилно
и законосъобразно.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението
за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК, съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4