М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 34 от 07.11.2014г по НОХД №708/2014г на Районен
съд - Свиленград
Против подсъдимите:
1. Д.С.С.,
роден на *** ***, ЕГН:**********, българин, български гражданин, живущ ***,
неженен, с начално образование, безработен, реабилитиран по право.
За това, че при условията на продължавано престъпление в периода от
06.03.2014 г. до 10.03.2014 г. в гр. Свиленград:
- на 06.03.2014 г. в гр.Свиленград в съучастие като извършител с А.А. А.
от гр. Свиленград чрез използване на техническо средство - гаечен ключ №13,
отнел чужди движими вещи - 19 броя метални оградни пана на стойност 1197.00
лева от владението на Община Свиленград, представлявана от Димитър Павлов
Бакърджиев от гр.Свиленград. без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои,
- на
10.03.2014 г. в гр.Свиленград чрез използване на техническо средство – гаечен ключ №13, отнел
чужди движими вещи - 32 броя метални оградни пана на стойност 2016.00 лева,
или общо 51 броя метални оградни пана всички на
обща стойност 3213.00 лева от владението на Община Свиленград, представлявана
от Димитър Павлов Бакърджиев, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.второ, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл.26, ал.1,
вр.чл.20, ал.2
2. А.А.А., роден на 12.05.1993 г. в гр.Свиленград, ЕГН:**********. живущ в
гр.Свиленград, ул. „Александър Кипров" №27, с начално образование,
българин, български гражданин, безработен, неженен, неосъждан
-За това че на 06.03.2014 г. в
гр.Свиленград в съучастие като извършител с Д.С. С. от гр. Свиленград чрез
използване на техническо средство-гаечен ключ №13, отнел чужди движими вещи -
19 броя метални оградни пана на стойност 1197.00 лева от владението на Община
Свиленград, представлявана от Димитър Павлов Бакърджиев от гр.Свиленград, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, предл.второ, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл.20, ал.2
Съдът след като взе предвид искането на надлежно ангажирания
защитник на подсъдимите на основание чл. 275 от НПК, за разглеждане и провеждане на съдебното
следствие по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК намери, същото за
своевременно направено, преди започването на съдебното следствие. В случая
съдът прецени дали са налице условията за разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК, като разпореди предварително изслушване на
страните. Подсъдимите С. и А. признаха изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като дадоха
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Подсъдимите изразиха желание делото да се гледа по реда на
съкратеното съдебно следствие. На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът разясни
на подсъдимите правата им по чл.371 от НПК и ги уведоми, че съответните доказателства
от досъдебното производство и направените от тях самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата. На
основание чл.372, ал.4 от НПК, съдът след като установи, че самопризнанията,
които подсъдимите направиха в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните
на досъдебното производство доказателства с определение обяви , че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Преценявайки, че са налице условията за разглеждане на
делото по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК, съдът определи да продължи разглеждане на делото с провеждане на
съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК. След даване ход на съдебното
следствие на основание чл. 276, ал. 1 от НПК, се прочете обвинителния акт на подсъдимите, бе осигурена възможност да дадат обяснения, отчитайки факта, че те не
следва да се отнасят до обвинителния акт
и изложените в него обстоятелства, от което право не се
възползваха и не
пожелаха да дадет допълнителни обяснения.Подсъдимите А. и С. признаха изцяло вината си и
потвърдиха, че разбират обвинението.
На основание чл. 283 от НПК
бяха прочетени и приобщени към доказателствата по делото писмените материали и
документи , намиращи се в ДП №12/2014г. по описа на РУП– Свиленград, които имат
характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни
свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са
установени при условията и по реда на НПК .
След , като страните заявиха , че
нямат допълнителни доказателствени искания с оглед всестранното , пълно и обективно
изясняване на обстоятелствата по делото , съдът обяви съдебното
следствие за приключено и даде ход на съдебните прения. На основание чл. 297 от НПК се даде и последна дума на подсъдимите, от което право те се възползваха и
помолиха за справедливо и възможно най-ниско наказание, изтърпяването на което
да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.
Съдът, след като внимателно
обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, съобразно закона и
по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.03.2014 г. вечерта подсъдимите,
които се познавали отдавна, отишли в парк „Младежки
дом" в гр. Свиленград, където се провеждал ежегодния есенен панаир.
Паркът бил ограден с метална ограда, състояща се от зелени метални пана с
размери 2.50 М./1.20 м., свързани помежду си със скрепителни елементи. Оградата
била собственост на Община Свиленград и била поставена през 2011 г. Подсъдимите А. и С. започнали да демонтират оградните пана с помощта на гаечен ключ
№13. Успели да демонтират общо 19 /деветнадесет/ пана и ги пренесли в дома на подс.
С.. На следващия ден - 07.03.2014 г. подс. С. отишъл в пункта за изкупуване на метали, находящ се в гр.
Свиленград, бившето „Топливо", стопанисван от „Памуков-2005" ЕООД - гр. Свиленград. С. казал
на работещия там свид.Кирил Памуков, че има за продажба 19 бр. метални плоскости, зелени на
цвят. Памуков го попитал откъде ги има, на което подс.
С. отговорил, че са негови лични и ги продава, тъй като му трябвали пари.
След като св. Памуков посетил дома на С. и видял процесните оргадни платна, се съгласил да ги закупи срещу 10 лв. за брой, като заръчал на С.
да ги докара до пункта. Същата вечер - 07.03.2014 г. Подс. С.
и А. помолили своя познат свидетелят Ангел Йорданов, да закара металните платна до пункта за
изкупуване на метали със служебния си автомобил, марка „Форд", като обещали
да му заплатят 20 лв. за услугата. Йорданов се съгласил, С. и А. натоварили
паната в камиончето и тримата заедно с Йорданов ги откарали до пункта на
Памуков. Там подсъдимите предали металните пана на Памуков, той им платил, а те от своя страна
дали на Йорданов 20 лв. за транспортните
услуги.
Няколко дни по-късно, на 10.03.2014 г. подс.
С. решил да отиде до парка и да свали още платна от оградата. С помощта
на гаечния ключ №13, С. демонтирал още 32 бр. пана, които с помощта на каруца
пренесъл до стопанска постройка извън гр. Свиленград. На следващия ден подсъдимият
отново отишъл до пункта за изкупуване на метали и предложил на свидетеля
Памуков да ги купи. Памуков отишъл с него до мястото, където С. бил оставил
паната предната вечер, платил му и купил паната. 14 от тях заделил за себе си,
а другите продал на неустановено
по делото лице.
На 10.03.2014 г. свид. Димитър Бакърджиев - служителят на Община Свиленград, извършвал
проверка и контрол на обектите-общинска собственост. В тази връзка посетил и
парка „Младежки дом", като на място установил, че липсват част от
металните платна от оградата, с която бил ограден паркът. Тъй като същия ден в парка
имало дълбок сняг, свидетелят Бакърджиев не успял да обходи целия парк и да
установи точната бройка на липсващите пана. На следващия ден се върнал на място
и установил, че липсват общо 51 бр. оградни
платна, като скрепителните им елементи
/колчета и свръзки/ си били на място. Уведомил за случая кмета на Общ.Свиленград инж.
Георги Манолов, който от своя страна, подал жалба до РУП-Свиленград. В тази
връзка била извършена проверка, в хода на която свидетелят Хр. Христов -
служител при РУП-Свиленград, посетил пункта за изкупуване на метали,
стопанисван от свидетеля Кирил Памуков, където Памуков му предал 14 бр. зелени
на цвят метални оградни пана. В хода на досъдебното
производство на веществените доказателства-
14бр. оградни платна бил извършено оглед, след което същите били върнати на св. Димитър
Бакърджиев - представител на Община Свиленград.
Горната фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, както и писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство: показанията на свидетелите Ангел Йорданов, Димитър Бакърджиев,
Кирил Памуков, Христо Христов, от
обясненията на обвиняемите, от огледа на
веществени доказателства и от справките за съдимост на обвиняемите, изготвената и приложена по делото експертиза, които доказателства съдът счете за обективни и непротиворечиви и в този смисъл изцяло ги кредитира. Видно от заключението на назначената оценъчна експертиза
се установява, че реалната пазарна
цена към момента на извършване на престъплението на 51бр.метални оградни платна с размери 2,50м х 1,2 м. е 3213 лева. Съгласно
същата експертиза стойността на един брой оградно платно възлиза на 63.00 лева
или 7 лева за 1кв.м.
Доказателствата, събрани по делото са изцяло кореспондиращи, между тях
противоречия не се констатираха, което и не налага подробното им обсъждане.
Безпротиворечивостта на гласните доказателства, както тяхната логичност,
правдивост и систематизираността им дават основание на съда, да приеме същите
за достоверни и ги кредитира изцяло. Въз основа на тях и се формираха
фактически и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване.
При така изяснената фактическа
обстановка се налага извода , че от обективна и субективна страна с действията си подсъдимият Д.С.С. е осъществил
състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.второ, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл.26, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 , а именно от обективна страна при
условията на продължавано престъпление в периода от 06.03.2014 г. до 10.03.2014
г. в гр. Свиленград:
- на 06.03.2014 г. в гр.Свиленград в съучастие като извършител с А.А. А.
от гр. Свиленград чрез използване на техническо средство - гаечен ключ №13,
отнел чужди движими вещи - 19 броя метални оградни пана на стойност 1197.00
лева от владението на Община Свиленград, представлявана от Димитър Павлов
Бакърджиев от гр.Свиленград. без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои,
- на
10.03.2014 г. в гр.Свиленград чрез използване на техническо средство – гаечен ключ №13, отнел
чужди движими вещи - 32 броя метални оградни пана на стойност 2016.00 лева,
или общо 51 броя метални оградни пана всички на
обща стойност 3213.00 лева от владението на Община Свиленград, представлявана
от Димитър Павлов Бакърджиев, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои
От обективна страна с действията си подсъдимият Д.С. е причинил предвидения от закона
съставомерен престъпен резултат, а именно отнел е чужди движими вещи- 51 броя метални оградни
пана, от владението на Димитър Павлов Бакърджиев-представител
на ощетеното ЮЛ, без
негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвоят. На 06.03.2014г
подсъдимите С. и А., в съучастие помежду си са
прекъснали фактическата власт на Бакърджиев върху вещите-19бр.оградни
платна и са установили своята фактическа власт. Индикация за това е фактът, че
подсъдимите са започнали да третират вещите като свои- отнасяйки ги в дома на
подс.С. и продавайки ги по-късно на свид. Памуков. От обективна страна налице
са и квалифициращите признаци на чл.195, ал.1, т.4, предл. 2-ро, а именно при
отнемането на вещта е използвано техническо средство- гаечен ключ №13, който обективно е спомогнал подсъдимите да отнемат вещите от владението
на свид.Бакърджиев и да установят своя фактическа власт върху тях. На 10.03.2014г подсъдимият С. сам е прекъснал фактическата власт
на Бакърджиев върху 32бр.оградни платна и
установил своята фактическа власт,
отнасяйки ги на неустановен по делото адрес и продавайки ги по-късно на
свид. Памуков. От обективна страна по отношение на това деяние също са налице квалифициращите признаци на чл.195, ал.1, т.4,
предл. 2-ро, а именно при отнемането на вещта е използвано техническо средство-
гаечен ключ №13, който е спомогнал подсъдимият да прекъсне
владението на свид.Бакърджиев над процесните вещи и да установи свия фактическа
власт върху тях.
Деянието извършено от подсъдимите на 06.03.2014г правилно е
квалифицирано от прокурора като такова извършено при условията на чл.20, ал.2 НК, т.к. и двамата подсъдими са участвали при прекъсването на фактическата
власт на свид.Бакърджиев над вещите и в установяването на трайно владение върху
предметите. В този смисъл т.5 от ТР №54/16.09.1989 по н.д. №49/89 на ОСНК на ВС.
От обективна
страна деянията на подс.С. са извършени при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, а именно
налице са две деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Двете
деяния, извършени от С., съответно на 06.03.2014г и на 10.03.2014г осъществяват
поотделно престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4, предл.2-ро НК, извършени са
през непродължителни периоди от време /съгласно ТР №3 от 1971 на ОСНК на ВС
/, при една и съща обстановка – парк „Младежки дом" в гр. Свиленград , при
еднородност на вината- пряк умисъл, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото деяние. Действително, първото деяние,
елемент от продължаваното престъпление, е извършено от подс. С. и подс. А. в съучастие под
формата на съизвършителство, а деянието, извършено от обв. С. на 10.03.2014 г., е извършено от него
самостоятелно. По този начин не се разкъсва обективната и субективна връзка
между отделните елементи на продължаваното престъпление. Запазва се трайното отношение
на дееца към предмета на престъплението по всяко едно от отделните деяния, като
фактът, че едно от тях е
извършено в съучастие, завишава значително степента на обществена опасност на продължаваното
престъпление като цяло. В този смисъл
т.5 на ТР №3 от 1971
на ОСНК на ВС / „Единството на продължаваното престъпление не се
разкъсва и от това, че деецът е извършил една част от деянията си сам, а
останалите - в съучастие с трети лица, или че една част от деянията са
завършени, а другите са спрели в стадия на опита. И в тези случаи деецът може
да запази едно и също трайно отношение към предмета и обекта на престъплението.
Всеки от участниците обаче ще отговаря за това продължавано престъпление, в
което има участие.”/.
От субективна страна деянието по
чл.195, ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.20, ал.2 НК , извършено на 06.03.2014г, е
извършено при пряк умисъл от подс.С., а именно подсъдимият е осъзнавал, че
лишават свид.Бакърджиев от фактическа власт върху 19бр метални оградни платна и е желаел това, като е предвиждал
преминаването на процесните вещи в своя власт и е целял да се разпореди с тях
като със свои вещи – предавайки ги в пункт за метали. В същото време подс.С. е съзнавал, че приготвеният предварително за
целта гаечен ключ №13 ще прекъсне владението на Бакърджиев върху вещите и ще
спомогне установяването на собствената му фактическа власт. От субективна страна по отношение
на деянието, извършено на 06.03.2014г е налице и умисълът за съучастие /по
смисъла на чл.20, ал. 2 НК/- подс.С. е съзнавал, че извършва деянието в
съучастие с подс.Ангелов, съзнавал е характера и последиците на своето деяние,
съзнавал е обществено опасния характер на извършваното от Ангелов и обществено-опасните
му последици и целял именно да извърши престъплението си съвместно с подс.Ангелов.
т.е. всеки от подсъдимите е имал умисъл за извършваното от него престъпление,
за извършваното от съучастника му, както и за факта, че действа в съучастие с
друго лице.
От субективна страна деянието,
извършено от подс.С. на 10.03.2014г е извършен при форма на вината пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните му последици и е целял именно настъпването
на съставомерния резултат. Посочената еднородност на вината при двете деяния,
извършени от С. на 06.03.2014г и на 10.03.2014г обуславят и правната
квалификация на деянията като едно престъпление, под хипотезата на правната
норма на чл.26, ал.1 НК.
От приетата за изяснената фактическа обстановка се налага извода ,
че от
обективна и субективна страна с действията си подсъдимият А.А.А. е осъществил състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
предл.второ, вр.чл. 194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, а именно от
обективна страна на 06.03.2014 г. в гр.Свиленград
в съучастие като извършител с Д.С.С. от
гр. Свиленград чрез използване на техническо средство - гаечен ключ №13, отнел
чужди движими вещи - 19 броя метални оградни пана на стойност 1197.00 лева от
владението на Община Свиленград, представлявана от Димитър Павлов Бакърджиев
от гр.Свиленград без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна с действията си подсъдимият А.А. е причинил предвидения от
закона съставомерен престъпен резултат, а именно отнел е чужди движими вещи- 19 броя метални оградни пана, от владението на Димитър
Павлов Бакърджиев-представител
на ощетеното ЮЛ, без
негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвоят. На 06.03.2014г
подсъдимите С. и А.,
в съучастие помежду си са прекъснали фактическата власт на Бакърджиев върху вещите-19бр.оградни платна и са установили своята фактическа власт
- отнасяйки ги в дома на подс.С. и продавайки ги по-късно на свид. Памуков. От
обективна страна налице са и квалифициращите признаци на чл.195, ал.1, т.4,
предл. 2-ро, а именно при отнемането на вещта е използвано техническо средство-
гаечен ключ №13, който обективно е спомогнал подсъдимите да отнемат
вещите от владението на свид.Бакърджиев и да установят свия фактическа власт
върху тях.
Деянието извършено от подс.А. се квалифицира като такова извършено при
условията на чл.20, ал.2 НК, т.к. и двамата подсъдими са участвали при
извършване на изпълнителното деяние, т.е. и двамата с действията си са
прекъснали фактическото владение на вещта от свид.Бакърджиев и са установили
своя фактическа власт върху вещите, след което са предприели действия на
разпореждане с тях.
От субективна страна деянието по
чл.195, ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.20, ал.2 НК , извършено от подс. А. е извършен при форма на вината
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните му последици и е целял именно
настъпването на тези последици. А именно подсъдимият А. е осъзнавал, че лишават
свид.Бакърджиев от фактическа власт върху 19бр метални оградни платна и е желаел това, като е предвиждал преминаването на
процесните вещи в своя власт и е целял да се разпореди с тях като със свои вещи
– предавайки ги в пункт за метали. В същото време подс. А.
е съзнавал, че приготвеният предварително за целта гаечен ключ №13 ще прекъсне владението на Бакърджиев върху вещите и ще спомогне
установяването на собствената му фактическа власт. От субективна страна налице е и общия
умисълът за съучастие- подс.А. е съзнавал, че извършва деянието в съучастие с
подс.С., съзнавал е характера и последиците на своето деяние, съзнавал е
обществено опасния характер на извършваното от С. и обществено-опасните му
последици и целял именно да извърши престъплението си съвместно с подс. С.,
т.е. всеки от подсъдимите е имал умисъл за извършваното от него престъпление,
за извършваното от съучастника му, както и за факта, че действа в съучастие с
друго лице.
Мотивиран от подробно изложеното
по-горе съдът счете, че извършеното от подсъдимите С. и А. е доказано по
съставомерните си признаци и правилно е квалифицирано като престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.20, ал.2 НК, а по отношение на подс.С. като
такова по чл.195, ал.1, т.4, предл.2 вр. вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК,
поради което подсъдимите следва да бъдат признати за виновни и да им бъде
наложено наказание.
Относно
вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, а също и с неговите
цели – постигане на генерална и индивидуална превенция.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д.С.С. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
В тази връзка отчете следното: признание на вината, добросъвестно
процесуално поведение; чистото му съдебно минало /реабилитиран по право/, добри
характеристични данни. Съгласно Т.реш 1/2009г по т.д. 1/2008г самопризнанията
направени от извършителя са условия за протичане на съдебното следствие и не
следва да се разглеждат като допълнително смекчаващо вината обстоятелство,
ОСВЕН „ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител”. Съдът счита, че с действията си в хода на
производството- досъдебната и съдебната фаза, подсъдимия е демонстрирал изключително
добросъвестно процесуално поведение, поради което самопризнанието му следва да
бъде отчетено и като смекчаващо вината обстоятелства /едно от многото/.
Поради изложеното съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.58а и на
чл.55 НК и следва да приложи чл.55 НК при индивидуализация на наказанията на
подсъдимия Д.С.С., като по-благоприятен за
него, поради което на същия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода
за срок от 10 месеца”, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от 3
години на основание чл.66, ал.1 НК. При определяне размера на наказанието на
подс.С. съдът отчете факта, че извършеното от него макар при условията на
чл.26, ал.1 НК, съгласно който следва да бъде разглеждано и наказано като едно
престъпление, на практика се състои от две деяние, второто от които извършено
без участие на подс.А., в резултат на което са причинени по-големи имуществени
вреди, поради което счете, че е справедливо да му бъде наложено наказание
по-високо от наложеното на подс.А.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А.А.А. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
В тази връзка отчете следното: признание на вината, добросъвестно
процесуално поведение; чистото му съдебно минало, добри характеристични данни. Съгласно
Т.реш 1/2009г по т.д. 1/2008г самопризнанията направени от извършителя са
условия за протичане на съдебното следствие и не следва да се разглеждат като
допълнително смекчаващо вината обстоятелство, ОСВЕН „ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител”.
Съдът счита, че с действията си в хода на производството- досъдебната и
съдебната фаза, подсъдимия е демонстрирал изключително добросъвестно
процесуално поведение, поради което самопризнанието му следва да бъде отчетено
и като смекчаващо вината обстоятелства /едно от многото/.
Поради изложеното съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.58а и на
чл.55 НК и следва да приложи чл.55 НК при индивидуализация на наказанията на
подсъдимия А.А.А., като по-благоприятен за
него, поради което на същия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода
за срок от 8 месеца”, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от 3
години на основание чл.66, ал.1 НК. При определяне размера на наказанието съдът
отчете факта, че подс.А. е участвал в извършването само на едното деяние,
поради което на същия следва да бъде определено и наложено по-ниско наказание в
сравнение със съучастника му.
Относно гражданския иск:
Съгласно т. 2 на ТР №1 от 2009 по
т.д. №1/2008г на ОСНК на ВКС „Общите правила за конституиране на страните, включително и
на частен обвинител, граждански ищец и граждански ответник, са валидни и
приложими в случаите на предварително изслушване по чл. 371, т. 2 НПК. На частния обвинител,
гражданския ищец и гражданския ответник се предоставя възможност да участват в
предварителното изслушване.” Следователно в настоящото
производство развило се пред първата инстанция по реда на гл.27 /чл.371, т.2/ НПК конституирането на граждански ищец е процесуално допустимо и при приемането
за разглеждане на гражданския иск следва да важат общите правила и той да бъде
приет за разглеждане в случай, че няма да затрудни разглеждането на делото.
След запознаване с гражданския иск, съдът констатира, че освен предявен в
процесуалните срокове на НПК /исковата претенция е съобразена с посочените в Постановление
№ 2 от 21.XII.1981 г., Пленум на ВС абсолютни давностни срокове/от
лице, носител на активна процесуална легитимация, същия е в достатъчна степен
ясен и конкретен, поради което приемането му за разглеждане няма да затрудни
процеса. Мотивиран от изложеното съдът конституира представителят на ощетеното
ЮЛ в качеството на граждански ищец и прие за разглеждане гражданския иск.
Съдът счита, че същия следва да бъде квалифициран по
чл.45, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл съдът счита, че извършеното от подс.С. и А. престъпление
напълно покрива обективните признаци на общия деликт по чл.45, ал.1 ЗЗД, а
именно същото се явява противоправно действие, в резултат на което за
пострадалия /в случая ощетеното ЮЛ / са възникнали съставомерни имуществени
вреди, в размер на 3213 лева. на следващо място в хода на съдебното следствие,
протекло като съкратено такова, по безспорен начин беше доказана и вината на
подсъдимите при извършване на престъплението. Следователно в обобщение следва
да се заключи, че претендираните от ощетеното ЮЛ имуществени вреди са настъпили
в резултат на чуждо , виновно , противоправно поведение- престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.20,
ал.2 НК, извършено от подсъдимите С. и А..
За да се уважи гражданския иск по чл.45 от ЗЗД следва от страна на гражданския ищец да се докажат елементите от фактическия
състав на деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се в действие
или бездействие на делинквента,
настъпване на вреда /имуществена/ неимуществена/ за
увредения вследствие на това поведение, наличието на причинна връзка между
деянието и вредата.
И т.к.
целта на предвидения от законодателя, граждански иск в наказателния процес, е
пострадалото лице да не доказва вредите си в отделно производство, а да се
ползва от доказателствата, събрани от съда в хода на съдебното следствие, с оглед осъдителната Присъда спрямо подсъдимите С. и Атанасов, се явява доказан по основание и размер предявеният граждански иск с правна квалификация чл.45, ал.1 от ЗЗД.
При
така посочените елементи от фактическия състав на деликта, настоящият съдебен
състав намира за доказано осъществяването на всеки един от тях за ангажиране на
гражданската отговорност на подс.С. и Атанасов, по реда на чл.45, ал.1 от ЗЗД. В настоящия случай има
осъдителна Присъда срещу всеки един от двамата, поради което следва да се приеме за
доказано извършването на съответното деяние
от всеки
от тях, както за
доказани следва да се приемат противоправността на всяко едно от деянията и вината на извършителите. Приетата за установена фактическа
обстановка обуславя извода, че поведението на двамата участници в престъплението е в
пряка причинно-следствена връзка със случилото се.
Останалите
две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалия и причинната връзка между
деянието и тези вреди – Съдът също намира за доказани по делото. Безспорно по
делото се установи, че в резултат на деянието, извършено от двамата подсъдими в
съучастие
на 06.03.2014г ощетеното ЮЛ е понесло имуществени вреди в размер на 1197 лева,
а в резултат на деянието, извършено от Стратиев на 10.03.2014г е понесло
имуществени вреди в размер на 2016лева. Така причинените от всеки от двамата имуществени
вреди са пряк противоправен резултат от престъпното деяние, съставляващо
непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, т.е. налице е причинна връзка
между вредите и деянието, доколкото същите са настъпили вследствие на извършеното
престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, предл.2 вр. чл.20, ал.2 НК.
Правило е определен от представителят на ощетеното ЮЛ размерът на гражданския иск, като от
общата стойност на 51бр.метални оградни платна по 63лева за брой или общо
3213лева е извадена стойността на върнатите в хода на досъдебното производство
14бр. /882 лева/ и така е получена стойността на иска-2331 лева.
Не на последно място съдът счита, че следва
да направи уточнение относно начина, по който следва да бъде понесена отговорността
от подсъдимите по гражданския иск.
По отношение на деянието, извършено от
двамата подсъдими на 06.03.2014г при условията на съучастие, съдът счита, че е
приложима разпоредбата на чл.53 ЗЗД, който казва, че „Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно.” За солидарната отговорност на подсъдимите съдът прави извод и от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на
ВС. Отговорността на подсъдимите по граждански иск следва да бъде понесена
солидарно, поради защита интересите на пострадалия/ощетеното ЮЛ, което да има
възможност да удовлетвори претенцията си за цялата сума от този от тях, който
има имущество, за да я удовлетвори. В последствие, съгласно цитираното ПП на ВС
между подсъдимите възниква право на регресен иск, т.к. във вътрешните отношения
помежду им всеки от тях дължи половината сума. По описаният начин съдът е
стигнал до заключението че по отношение на вредите нанесени на ощетеното ЮЛ с
деянието извършено на 06.03.2014г двамата подсъдими следва да отговарят
солидарно и ги е осъдил да заплатят сума в размер на 315 лева. До този размер
съдът е стигнал като от общата причинена имуществена вреда в размер на 1197 е
извадил размерът на върнатите 14бр.оградни платна /1бр. оградно платно по 63
лева/ или 882 лева, в резултата на което като дължима солидарно от двамата
подсъдими се е получила сумата от 315 лева.
По отношение на деянието, извършено на
10.03.2014г съдът счита, че подс.Стартиев следва да носи отговорност сам и
поради тази причина е уважил гражданският иск и го е осъдил да заплати на
граждански ищец сума в размер на 2016- имуществени вреди, причинени на ощетеното
ЮЛ в резултат на извършеното от него деяние.
Относно разноските:
По
делото се констатира, че са
направени разноски в размер на 60 лв. за
възнаграждение на вещото
лице, изготвило оценителната
експертиза. Същите на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да се
възложат в тежест на подсъдимите и
всеки от тях да бъде осъден за разноски в размер на 30 лв., вносими в
Републиканския бюджет по сметка на МВР.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
Районен съдия: