МОТИВИ КЪМ
РЕШЕНИЕ ПО НАХД N986/2017 год, по описа на втори наказателен състав при Русенски районен съд
Производството
е почл.375 и сл. от НПК.
Русенска районна прокуратура е
обвинила С.П.П., ЕГН: **********,***, за престъпление
по чл.343, ал.1, буква
,,б", пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК и внесла
ПРЕДЛОЖЕНИЕ за освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при
условията на чл.78а НК.
Обв.П. дава обяснения. Счита, че няма вина за извършеното деяние. Процесуалният
му защитник пледира за оправдателно решение.
Представителят на Русенска районна прокуратура поддържа постановлението.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Обв. С.П.П., ЕГН:**********, е български гражданин,
роден в гр.Русе, със средно образование, неженен,
работи като продавач-консултант в
„Сатурн"ООД, неосъждан. Правоспособен
водач на моторно превозно средство, категории -С, В, АМ, ТКТ, В1, С1.
На 25. 10. 2016г., около 10.30часа,
обв.П. се насочил
към паркирания от него в дясната страна /спрямо посоката на движение на ППС/ на ул."Николаевска", близо до дом №109, в гр.Русе, т.а.,,Форд", модел
„Транзит Конект", с рег. № Р 6263 АК. В този участък улицата била права, еднопосочна, широка 11 м., с три ленти на движение, покрита
с гладък асфалт, без неравности. Било светло и ясно. Обв.
П. се качил в автомобила и стартирал двигателя. Погледнал в двете външни обзорни огледала, с оглед намеренето да се
включи в движението. Автомобирът бил тип фургон, поради което водачът нямал
обективна възможност да наблюдава
непрекъснато обхвата на пътя зад превозното средство, в пространството зад габаритната ширина, тъй като вратите
отзад били плътн. Въпреки, че нямал видимост, той предприел движение назад. В
този момент св.Е. К. била застанала зад
автомобила, изчаквайки удобен момент да пресече
другите две ленти на ул.»Николаевска» . При движениетао си на заден ход, между задната част на
т.а.,,Форд", модел „Транзит Конект" и и тялото на св.К.
възникнало съприкосновение, в резултат на което тя паднала на земята и получила травматични увреждания.
Неустановено по делото лице видяло падналата жена зад автомобила на обв.П. и почукало на страничното
му стъкло за да го предупреди, че зад
микробуса има паднал човек. Обв.П. спрял, загасил двигателя и слязъл от
автомобила. Отивайки зад него видял пострадалата,
лежаща на улицата, зад МПС. Минавайки покрай местопроизшествието св.А. Д.
видяла клекнал до паднала жена и се обадила на тел.112. Обв.П. оказал
помощ на пострадалата до идваето на медицинския екип, който я откарал в МБАЛ-Русе.
Заключението на извършената съдебно - медицинска експертиза
сочи, че в резултат на удара св. Е. М. К. получила счупване на олекранона на
лява лакетна кост, наложило метална
остеосинтеза и пертрохантерно счупване на лява бедрена кост, наложило метална остеосинтеза. Според експерта уврежданията
били резултат от действието на твърди тъпи предмети и можело да бъдат получени при ПТП на 25.10.2016г. Същите
причинили на пострадалата трайно затрудняване на движенията на ляв горен
крайник и ляв долен крайник.
В хода на разследване била назначена и автотехническа експертиза. Експертът, стъпвайки на
показанията на св.К. приел, че е видно,
че мястото на началото на
съприкосновението между задната част
на т.а.„Форд", модел „Транзит Конект" и дясната страна на тялото на пешеходката било както следва:
-по
дължина на пътя-на около 7-7.2м. след ориентир 2;
-по
ширина на пътя- на около 1,2-1,5м. вляво от базовата линия.
Обв.П.
непосредствено преди ПТП се движил със скорост до около
7.2 км/ч, като е нямал видимост зад габаритната ширина на товарния автомобил.
Експертът заключил, че опасността за движението възникнала, когато автомобилът
потеглил назад, тъй като от този момент водачът му нямал обективна възможност
да наблюдава непрекъснато обхвата на пътя зад превознато средство.В този момент
опасната зона на спиране била нула.,
което навеждало на извода, че обв.П. е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, ако е осигурил лице, което да му сигнализира
за опасности на пътя зад превозното средство, тъй като той нямал възможност да следи пътя зад него.
В хода на съдебното производство била назначена
допълнителна автотехническа
експертиза, с оглед дадените от обв.П. обяснения в съдебно заседание. В
отговорите си експертът сочи, че няма достатъчно данни в материалите по делото
за да отговори на поставените въпроси.
Горното се
установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства:
Спорният
въпрос в настоящото дело е – падането на св.К. и последвалите увреждания, в
резултат ли е на съприкосновение между нея и управлявания от обв.П. автомобил,
т.е. налице ли и ПТП, отговорност за което има последния? В обясненията си в съдебно
заседание обв.П. заявява, че при
движението си с автомобила на заден ход не бил усетил „съприкосновение” с чуждо
тяло. Признава, че нямал видимост при извършването на тази маневра, предвид
конструкцията на автомобила. В показанията си св.К. твърди, че застанала зад
автомобила на обвиняемия, изчаквайки преминаването на автомобилите по платното
и тъкмо решила да „….тръгне, когато усетила удар отдясно, но не може да каже
коя част на колата, с коя част на тялото ми беше…” Пострадалата твърди, че от
удара паднала на ляво и усетила болка в левия лакът и левия крак….” Категорична е в показанията си, че „била
бутната от синята кола”. Съдът няма причина да не кредитира показанията на
свидетелката, съдържащи уличаващи обв.П. доказателства. Същите са
последователни, непротиворечиви и логични в своето съдържание. Наведеното
твърдение на обв.П. „за по-малкото зло”, заявено от пострадалата, има своето
логично обяснение – същата се страхувала, автомобилът да не я прегази, както
била паднала на земята. Никъде по делото няма доказателства, че св.К. сама
паднала зад автомобила, едва след което водачът му предприел маневра на заден
ход, както се опитва да внуши обв.П.. В тази връзка тълкуването на адв.Ц. на
отразеното в СМЕ, че „счупванията……отговарят да бъдат получени при падане от
собствен ръст, на терена…..”, не могат да бъдат отнесени в подкрепа на
заявеното от обвиняемия. Терминът „падане от собствен ръст”, означава падане
върху плоскостта на която човек се намира, в конкретния случай на платното на
ул.”Николаевска”, като терминът не разглежда причината за това падане, а камо
ли да изключи то да е причинено от съприкосновението с автомобила на обв.П.. Тук
е мястото съдът да отбележи, че в издадената на пострадалата етапна епикриза от
личния лекар – д-р. Р. Я., е отбелязано, че за св.К. „..няма данни за припадъци
и епизоди на световъртеж”, обстоятелства наличието на които биха подкрепили
версията на обв.П., поради което съдът я приема за защитна.
В огледния
протокол е регистрирано „забърсване на най-изпъкналата част на автомобила –
задната броня”, обстоятелство което може да се приеме за място на
съприкосновение и не може да бъде изключено като такова, както счита адв.Ц.,
тъй като се „намирало в лявата част на автомобила, а експертът твърдял „за
евентуално съприкосновение с дясната му част”, твърдения които съдът не открива
в изготвените две автотехнически експертизи.
Необоснован за
съда е изводът на адв.Ц., че след като липсват увреждания от дясната страна на
пострадалата, място където било съприкосновението с автомобила, такова е
нямало. Съдът отбелязва, че автомобилът, управляван от обв.П. се движил с много
ниска скорост – до 7,2 км/ч, както заключава експертът, което обуславя ударът с
пострадалата да е бил слаб, в резултат на което да няма кръвонасядания. В
допълнение следва да се отбележи, че св.К. не била освидетелствана от съдебен
лекар, а и няма такава практика при ПТП, който би отразил всички настъпили
увреждания. Медицинската документация е издадена от отделение „Ортопедия и
травматология” и е ориентирана към проблема, поради който пациентката постъпва
- счупване на олекранона на лява лакетна кост, наложило метална остеосинтеза и пертрохантерно
счупване на лява бедрена кост,
наложило метална остеосинтеза.
Поради
гореизложеното съдът намира, че падането на св.Е. К. е в пряка причинно-следствена връзка от неправомерното поведение
на обв.П. – нарушавайки задълженията си по ЗДП – да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности, той не сторил това, поради което настъпило
съприкосновение между автомобила и пешеходката.
Причините
довели до пътнотранспортното произшествие са установени от експертът, изготвил
автотехническата експертиза и допълнението към нея. Същите са годно
доказателствено средство и дават отговор на основните въпроси, свързани с пътно
транспортното произшествие. Експертът сочи, че обв.П. е нямал обективна
възможност да наблюдава непрекъснато обхвата на пътя зад превозното средство имал
техническа възможност на предотврати ПТП , ако бе осигурил лице, което да
сигнализира за опасности, каквато се явява пресичащата пешеходка.
В пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие са и
уврежданията, които св.К. получила при падането си. Вида и характера на
причинените увреждания се доказват със съдебно- медицинска експертиза, сочеща
че е налице счупване на олекранона на лява лакетна
кост, наложило метална остеосинтеза и
пертрохантерно счупване на лява бедрена
кост, наложило метална остеосинтеза, довело до трайно затрудняване
на движенията на ляв долен и горен крайник, за срок повече от тридесет дни.
Безспорно по
делото е установено, че св.К. започнала пресичане на улицата зад автомобила, на
място на което нямало пешеходна пътека. Такава се намирала в близост, но
свидетелката не я използвала, обстоятелство което сочи на съпричиняване от
страна на пострадалата. Но това обстоятелство не може да изключи
отговорността на водача, след като за него стои задължението чл.40 ал.2 от ЗДвП, според което е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Досежно
предявеното обвинение за нарушение на чл.40, ал.1
от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, съдът намира, че посочената норма от ЗДП е обща и би
намерила приложение единствено и само ако липсва специална такава, която да
регламентират конкретни задължения на водачите на МПС, в частност на обв.П., който
от една страна да е нарушил, а от друга това нарушение да е довело до
причиненото пътно транспортно произшествие. И тъй прокурорът обвинил дееца
едновременно за нарушение на чл.40 ал.1 и чл.40 ал.2 от ЗДвП, то обв.П. следва
да бъде ОПРАВДАН да е нарушила чл.40 ал.1 от ЗДвП,
като обща правна норма, която се изключва от специалните - чл.40 ал.2 от
ЗДП.
Поради
изложеното съдът намира, че всички доказателства разгледани отделно и в тяхната
съвкупност, налагат единствения и категоричен извод:
От обективна и субективна страна
обвиняемият осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, буква ,,б", пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК, тъй като на 25.10.2016г, в гр.Русе, при
управление на МПС - товарен автомобил тип фургон марка „Форд", модел
„Транзит Конект", с рег. № Р 6263 АК, нарушил правилата за движение
по пътищата:
- чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „Водачът
на пътнопревозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците" и не го сторил,
- чл.40, ал.2 от ЗДвП - ,,По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности." като при движение на
заден ход не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и при това си движение няма да създаде опасност за
останалите участници в движението, както и не осигурил лице, което да му сигнализира за
опасност при движението му на заден ход
и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Е. М. К.от гр.Русе, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на
ляв горен крайник и ляв долен крайник за срок повече
от тридесет дни -счупване
на олекранона на лява лакетна кост, наложило метална остеосинтеза и пертрохантерно
счупване на лява бедрена кост, наложило метална остеосинтеза
От
обективна страна елементите на престъплението са налице – обвиняемият нарушил посочените
горе правилата за движение при управление на МПС, като допуснал причиняването на средна телесна
повреда, каквата е трайното затрудняване на движенията на долен и горен ляв
крайник за срок повече от тридесет дни. Така получената от Е. К. средна телесна повреда се намира в
пряка причинно-следствена връзка с допуснатото от обв.П. нарушение на правилата
за движение по пътищата, при осъщественото от него управление на моторно
превозно средство.
От субективна страна действал непредпазливо – той не е искал и предвиждал
настъпването на общественоопасните последици - причиняването на телесната повреда
на което и да е било лице, но в качеството си на водач на МПС, бил длъжен, а в
конкретната ситуация - и е могъл да предвиди настъпването на тези последици,
които биха били избегнати при стриктно спазване от негова страна на правилата
за движение по пътищата, посочени по- горе.
Предвид изложеното, съдът признава обв. С.П.П., за ВИНОВЕН в извършване на престъплението
по чл.343, ал.1, буква ,,б", пр.2 във вр. с
чл.342, ал.1, пр.З от НК и му налага
наказание при индивидуализацията, на което съобрази: налице са законовите
предпоставки по чл.78а /изм./ НК за освобождаване от наказателна отговорност:
1. Към момента
на извършване на деянието обвиняемият бил пълнолетен.
2. За
извършеното от него непредпазливо престъпление законът предвижда наказание
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", за срок до пет години - лишаване от свобода за
срок до 3 години или друго - по-леко по вид наказание - пробация, както и
наказание лишаване от право да управлява МПС, по чл. 343г от НК.
3. Към момента
на извършване на престъплението обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер.
4. Към момента
на извършване на престъплението не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Раздел IV на Глава VIII от Н К.
5. От
престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване
и предвид на императивното задължение,
вменено на съда с чл.78а НК, той е длъжен да стори това. Предвид предходното
съдът налага на обв.П. административно
наказание “ГЛОБА”, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в
размер малко над минимума, отчитайки декларираното имуществено състояние, като
е съобразил при определянето му следните смекчаващи
отговорността обстоятелства: полагането на обществено полезен труд; наличието само на едно нарушение по
ЗДвП; отегчаващи отговорността
обстоятелства: сериозни последици от нарушенията по ЗДвП: наличие на две
средни телесни повреди на сравнително не млада жена. Предвид факта, че обв.П.
дългогодишен шофьор – от 19.04.96год. и
до настоящия момент е допуснал само едно нарушение по ЗДвП през 2004год. съдът намира, че следва да му се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС над
минимума – ЕДНА ГОДИНА
и ТРИ МЕСЕЦА, като на
основание чл.59 ал.3 НК следва
да се ПРИСПАДНЕ времето, през което за същото деяние обвиняемия бил лишен по административен ред от
възможността на управлява МПС.
Така определеното наказание би постигнало целите, предвидени в чл.12 ЗАНН,
ще мотивира обв.П. в бъдеще да съобразява поведението си с установените в
държавата правила за движение по пътищата.
Обвиняемият дължи направените по
делото разноски – 418,85лв. по сметка на ОДМВР – Русе и 289лв. по сметка на
РРС.
Причини за извършване на престъплението: незачитане на установените в
страната правила за движение по пътищата.
Така мотивиран и на основание чл.378
ал.4 НПК, съдът постанови
своето решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………………………..