О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 36
гр.
Пазарджик, 28.01.2020 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито
заседание на двадесет и осми януари…..……...….………………….
през две хиляди и двадесета година..................................в състав:
Председател: КРАСИМИР
НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Албена Палова в.ч.гр. дело № 32 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с частна жалба от А.Г.Г. ***, против определение № 3616/10.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2561/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлено искането на А.Г. за конституиране на П.Л.К. като трето лице-помагач на страната на ищеца в производството по делото. За да постанови това определение, съдът е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от привличането на трето лице-помагач.
Частният жалбоподател твърди, че така постановеното определение е незаконосъобразно, тъй като районният съд неправилно е приел, че за ищеца не е налице правен интерес. Твърдението е, че съдът сам е установил, че третото лице има интерес от встъпване в процеса на страната на ответника, за да установи, че спрямо ищеца не е осъществена дискриминация, като по този начин приел, че била налице първата предпоставка за допускане на привличането. Според частния жалбоподател налице била и втората предпоставка за допускане на привличането, тъй като ищецът целял обвързване на третото лице от мотивите на постановеното решение, за да предяви лично спрямо него друг иск, чиято защита ще бъде улеснена от обвързващата сила на мотивите на предходното решение.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира доказателствата по делото, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Установява се от доказателствата по делото, че първоначално искът по чл.71, ал.1 във връзка с чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. е предявен пред Пазарджишкия административен съд, където на 09.03.2018 г. е образувано адм.д. № 268/2018 г. по описа на същия съд. С решение 470/20.07.2018 г. искът на А. О. Г. *** е отхвърлен като неоснователен. По касационна жалба на ищеца пред ВАС е образувано адм.д. № 10513/2018 г. по описа на същия съд, като с решение № 9198/18.06.2018, постановено по адм.д. № 10513/2018 г., ВАС е обезсилил решение № 470/20.07.2018 г. по адм.д. № 268/2018 г. на Пазарджишкия административен съд и е прекратил производството по делото като е приел, че компетентен да разгледа исковете по чл.71, ал.1 във връзка с чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. е Пазарджишкият районен съд, на който е изпратил делото по подсъдност.
На 21.06.2019 г. ПРС е образувал гр.д. № 2561/2019 г., а на 09.08.2019 г. с молба от същата дата А.Г. е поискал да бъде допуснато привличането на трето лице-помагач на страната на ищеца на П.Л.К.. С обжалваното определение районният съд е отказал да допусне привличането на трето лице-помагач като е приел, че за ищеца не е налице правен интерес. За да достигне до това заключение, районният съд е приел, че третото лице, служител на ОД на МВР – Пазарджик, няма правен интерес от встъпване в процеса на страната на ищеца. Такъв интерес би имал от встъпване на страната на ответника, с когото имат общ интерес да установят, че спрямо ищеца не е осъществена дискриминация. Обстоятелството, че ако бъде привлечено в процеса, третото лице ще бъде подчинено на силата на мотивите на съдебния акт, не обосновавало наличието на гражданска отговорност на третото лице пред ищеца, нито допустимост на привличането. Налице бил по-скоро житейски интерес за ищеца – да бъде улеснена защитата му срещу третото лице при евентуален бъдещ иск против него, в случай на изгодно за ищеца съдебно решение по настоящото дело.
Така изложените мотиви в обжалвания съдебен акт са абсолютно несъстоятелни. На първо място съдът е смесил фактическите състави на чл.218 и чл.219 от ГПК.
По дефиниция привличането представлява конституиране на трето лице като подпомагаща страна не по негов почин, а по почин на една от главните страни във висящ процес, и то независимо от волята на третото лице. До привличане може да се стигне, когато третото лице, макар че може да встъпи в процеса, не го прави, защото се опасява от неблагоприятен изход от спора, при който то ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на мотивите на постановеното решение. Правната теория приема, че привличането е правно средство за защита на привличащата страна, с което тя цели да улесни защитата си, но и да подчини привлеченото лице на обвързващата сила на мотивите, за да облекчи своето положение в бъдещ процес, воден от нея против третото лице. В този смисъл мотивът на ищеца да обезпечи и улесни защитата си в бъдещ процес срещу третото лице не е житейски, а представлява правен интерес от извършване на това процесуално действие, което му е гарантирано от закона. Действието по привличане на трето лице цели да осигури участието на третото лице в процеса, за да не се окаже, че не му е дадена такава възможност, но поради конституирането му без да бъде информирано, мотивите на постановеното решение да го обвържат. Именно затова при привличането, за разлика от встъпването в чужд процес, съгласието на привлечената страна не е от решаващо значение за конституирането й; при несъгласие на третото лице да участва в процеса като подпомагаща страната, която я привлича, може да поиска да бъде конституирана като трето лице-помагач на другата главна страна, т.е. да встъпи в процеса по собствено желание или пък да заяви, че не желае да подпомага страната, която я привлича и да откаже да участва в процеса на свой риск. Последното обаче няма да препятства конституирането й като трето лице-помагач на привляклата я страна. За третото лице пък има интерес от встъпване в чужд процес, когато решението по него може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице и това е от решаващо значение за това на чия страна ще бъде конституирано да помага. Дори обаче третото лице да е неправилно конституирано /с цената на процесуално нарушение/, допускайки привличане на трето лице помагач, което няма право да встъпи, за да помага, това процесуално действие само по себе си няма да доведе до неправилност по същество на постановеното решение. Третото лице няма да може да прави оплакване за неправилно привличане, тъй като силата на решението спрямо него ще зависи не от определението на съда за привличането му, а от наличието на предпоставките за това привличане /в този смисъл е и трайната съдебна практика/.
В конкретния случай за ищеца е налице правен интерес от привличането на трето лице-помагач, тъй като съгласно обстоятелствата, изложени в исковата молба, лицето П.Л.К. е участвало в събитията, дали повод на ищеца да предяви иска, и доколкото ищецът е заявил бъдещото си намерение да предяви персонално иск против К., за последния също е налице интерес от участие в настоящия процес, за да съдейства за правилното изясняване на обстоятелствата по случая.
Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на районния съд да извърши действията по привличането на третото лице К. К., като преди да постанови определение за конституирането му като трето лице-помагач в процеса, трябва да му даде възможност да заяви дали иска да встъпи в процеса.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3616/10.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2561/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлено искането на А.Г. за конституиране на П.Л.К. като трето лице-помагач на страната на ищеца в производството по делото.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените в настоящото определение указания.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: