РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Стара Загора, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Таня Илкова
при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова
като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №
20225530100755 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, твърди
в исковата си молба, че ответникът Я. К. от гр. Стара Загора, сключил на 06.04.2016 г. с
БНП „Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД - София, договор за потребителски паричен кредит,
с номер PLUS-13004476, с което между страните възникнала облигационна връзка,
регулирана от посочения договор и общите условия към него. Основното задължение на
дружеството било да предостави паричната сума в размер на 5 800.00 лева, която сума била
получена от ответника по посочена от него банкова сметка (чл. 1 от Условия по договор).
Страните уговорили такса ангажимент, в размер на 203,00 лева, срещу която
кредитодателят се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла
на §1, т.5 ЗПК, който ЛП в процесния случай е 29,02 %. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитодателят я удържа от
предоставения размер на кредита за потребителски цели. Във връзка с горното, ищецът
представя платежно нареждане, което удостоверя усвояването на кредита за сумата от
5 597,00 лева (5 800,00 лева, представляваща предоставена главница, намалена със сумата от
203,00 лева, представляваща „такса ангажимент"). Сочи се, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е изпълнил всички свои задължения по Договора за кредит.
Ответникът от своя страна се задължил да заплати на ищеца предоставения кредит
(главница), ведно с дължимите лихви на 60 броя месечни погасителни вноски, чиито размер
и срок са посочени в погасителен план, намиращ се на първата страница от договора за
кредит. Всяка месечна погасителна вноска съдържа главница по кредита, ведно с надбавка,
която представлява печалбата на Кредитора (договорна възнаградителна лихва). По
причини, ирелевантни към спора, длъжникът преустановил обслужване на заема, като
падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 05.02.2019 г., като считано от
следващия ден длъжникът изпаднал в забава.
1
Сочи се, че крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 05.05.2021 г., с
което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата,
която била дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Дължимо било също и обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в
забава.
На 19.08.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, и ищецът „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* бил сключен договор за прехвърляне на вземания. По
силата на договора и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станал ищецът в
настоящото производство.
В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „цедентът упълномощел
цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което е направен опит
чрез изпращане на писмено уведомление до същия чрез „Български пощи” ЕАД, но пратката
била върната в цялост. Според ищеца, уведомяването предстои да бъде направено и чрез
връчването му с връчване на настоящата искова молба и приложенията към нея.
Поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения, ищецът,
в качеството си на цесионер по договора за заем, подал заявление по чл. 410 от ГПК. По
образуваното ч. гр. д. № 3138/2021г., по описа PC-Стара Загора, била издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради тази
причина съдът указал на ищеца да предяви иск, с който да установи вземането си.
Ищецът моли съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че
Я. Т. К., ЕГН **********, дължи сумата в размер на: 4 083,14 лева - главница, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането; сумата 1 305,27 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 05.02.2019
г. до 05.05.2021 г.; сумата 779,99 лева - лихва за забава от 06.02.2019 г. до 01.06.2020 г.
Претендира направените в настоящото производство разноски, както и за тези, направени в
заповедното производство.
Ответникът Я. Т. К., чрез назначения му особен представител, в законоопределения
срок е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва претенцията
по основание и размер. Сочи се, че съгласно приетия и влязъл в сила на 13.03.2020 г. Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС и
за преодоляване на последиците, в неговите разпоредби на чл. 4, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6 от
Закона и във вр. с чл. 84 от ЗЗД, законодателят бил предвидил отлагателни срокове по
отношение на изтичащи по време на извънредното положение срокове, обвързващи
частноправните субекти с изпълнение на техни права и задължения, в частност произтичащи
от договори по кредит, по които върху съдържащите се в тях задължения не могат да бъдат
начислявани лихви за забава и неустойки. В тази връзка, ответника възразява и за
начислената договорна възнаградителна лихва, за периода на обявеното извънредно
положение от 13.03.2020 г. до 17.05.2020 г., както и за начислената лихва за забава за този
период от време.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирал е молба, с която
заявява, че поддържа предявения иск.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който взема
становище за основателност на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 3138/2021 г., по описа на СтРС, съдът е издал
2
Заповед за изпълнение на парично задължение № 876/06.07.2021 г., с която е разпоредено
длъжникът Я. Т. К. да заплати на кредитора „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София,
сумата 4 083,14 лева - главница; сумата 1 305,27 лева - договорна възнаградителна лихва за
периода от 05.02.2019 г. до 10.05.2021 г.; сумата 779,99 лева - лихва за забава от 06.02.2019 г.
до 01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2021 г. до
изплащане на вземането, което вземане произтича от неизпълнено задължение по договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-13004476 от 06.04.2016 г., сключен между
длъжника и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД. По силата на Договор за цесия
от 19.08.2019 г. вземането на длъжника е прехвърлено на ищеца по настоящото дело
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД.
На осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК, съобщението до длъжника за издадената заповед за
изпълнение, е приложено към делото, като на заявителя е указано съгласно чл. 415, ал.1, т. 2
от ГПК, че може в едномесечен срок, от получаване на съобщението, да предяви иск за
установяване на вземането си. При спазване на законовия срок, заявителят предявява
настоящия установителен иск.
Видно от приетия по делото договор за потребителски паричен кредит, с номер
PLUS-13004476 от 06.04.2016 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД са предоставили на
ответника потребителски кредит на стойност 5 800.00 лева. Видно от текста, параметрите и
условията на договора са: 60 броя погасителни вноски, размер на месечната вноска е 211.70
лв., обща стойност на плащанията 12 702.00 лева, ГПР: 35.58 % и лихвен процент –
29.02 %. В договора е уговорен погасителен план, като първата погасителна вноска е с
падеж 05.06.2016 г., а последна - с падеж 05.03.2021 г. Страните уговорили такса
ангажимент, в размер на 203,00 лева, срещу която кредитодателят се задължава да сключи
договора при фиксиран лихвен процент за срока на договора - 29,02 %, като съгласно чл. 2
от условията на договора било уговорено кредиторът да удържи сумата посочена в поле
„Такса ангажимент” от общия размер на кредита.
По делото е представен и приет договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г., от който се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
прехвърлило на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД вземанията си, описани в Приложение № 1,
неразделна част от договора. Видно от това приложение, в него е вписано съществуващо
задължение за ответника по процесния договор за потребителски кредит.
От приобщеното като доказателство по делото потвърждение за извършена цесия на
вземания на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД са
потвърдили извършената цесия на всички вземания, които са цедирали на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, съгласно посочения Договор за прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г. с подробно индивидуализирани парични вземания описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора за цесия.
С пълномощно № 3396/2020, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
упълномощило „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД да извърши от негово име, уведомяването
на длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им договор за цесия от
19.08.2019 г.
По делото ищецът представя уведомление, адресирано до длъжника – ответник по
настоящото дело, с което го уведомява за извършената цесия. Няма доказателства за
връчването му, тъй като уведомлението е изпратено по пощата, чрез препоръчана пратка,
която е върната с отбелязване „непотърсена“.
По делото е назначена съдебно икономическа експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните, е прието като компетентно изготвено. Вещото лице, след
извършена справка при ищеца, установява, че ответникът е усвоил предоставения му кредит
по процесния договор в размер на 5 597.00 лева (5 800.00 лв. представляваща предоставена
3
главница, намалена със сумата от 203.00 лева, представляваща „такса ангажимент"). Същият
е извършил 32 бр. погасителни вноски по погасителен план и част от 33-та погасителна
вноска, всичко общо в размер на 6826,39 лв. Общият размер на дължимата сума по кредита
е: 3801.84 лв. – главница; 1305.27 - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
от 05.02.2019 г. до 05.05.2021; 123.77 лв. – лихва за забава в размер на законната лихва, за
периода от 06.02.2019 г. до 01.06.2020 г., а ако бъде съобразен чл.6 от ЗМДВИП /през
периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. по договорите за кредит не се начисляват лихви за
забава и неустойки/ размерът е 84.81 лв. Размерът на начислената договорната
възнаградителна лихва за неначисляване лихви за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
/вкл./ в периода от 06.02.2019 г. до 01.06.2020 г. е 251.32 лв. съгласно погасителния план.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено,
от правна страна, следното:
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед,
като успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата
на посоченото основание. В конкретния случай се претендира установяване
съществуването на вземане по договор за заем. Вземането по процесния договор за заем е
прехвърлено чрез цесия, поради което в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно
доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно правоотношение
между цедента и ответника по договор за заем, че по него ответникът е останал задължен за
процесната сума в посочения размер, че между цедента и ищеца е сключен валиден договор
за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за заем с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент
от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да
престира определена парична сума – по договора за паричен кредит от 06.04.2016 г.,
настъпила изискуемост на задължението, и релевирано неизпълнение от задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение. Липсата на
ангажирани доказателства за осъществено изпълнение, обосновават извода за неизпълнено
от длъжника задължение по договора.
Следва да се има предвид, че ищецът претендира да е носител на процесното
вземане, придобито по силата на договор за цесия, което означава, че не предявява чужди, а
свои права за съдебна защита. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие
спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
В настоящия случай, при липсата на доказателства за надлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия, ищецът е направил искане в исковата си молба с
4
връчването на същата да се извърши и връчване на приложено уведомително писмо за
извършената цесия. Не съществува пречка с връчването на исковата молба да се извърши и
уведомяване за цесията, тъй като не са налице специални изисквания в закона за начина, по
който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия. Цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /Решение №
123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.
№1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е прието, че изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В конкретния случай обаче, приложеното към исковата молба уведомление за цесия е
връчено на назначения от съда /след провеждане на процедура по чл.47 ГПК/ особен
представител на ответника. Представителната власт на особения представител се изчерпва с
осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по
което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани
с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е
страната по спорното материално правоотношение. Процесуалното представителство може
да произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от
договор, а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на
съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен
представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява /
в т. см. т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва,
че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да
приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/ материално-правни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария
кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез упълномощения цесионер за сключения договор от
19.08.2019 г. за прехвърляне на вземания, а и след като особеният представител не е
осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез особения представител. Следователно получаването от негова
страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект (в този смисъл вж. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по
описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и
др.). Т.е. фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на
вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало.
Като взе предвид изложеното, съдът стига до извода, че длъжникът – ответникът, не е
надлежно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищецът,
поради което правата на последния да търси вземанията си от длъжника по процесния
договор не са консолидирани, непротивопоставими са на длъжника и цесионерът не може да
претендира изпълнение на задълженията по процесния договор за потребителски кредит.
Предявеният установителен иск се явява изцяло неоснователен и като такъв подлежи на
5
отхвърляне.
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на
направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. Хенрик Ибсен, № 15, ет.
6, представлявано от Лилия Д.а, против Я. Т. К., ЕГН **********, от гр. Стара Загора,
******************, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване съществуване
на вземането на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД гр. София по отношение на
длъжника Я. Т. К. за сумата от сумата 4083.14 лева - главница, 1305.27 лева - договорна
възнаградителна лихва за периода от 05.02.2019 г. до 05.05.2021 г., сумата 779,99 лева -
лихва за забава за периода от 06.02.2019 г. до 01.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.07.2021 г. до изплащане на вземането, което вземане произтича от
неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит, с номер PLUS-
13004476/06.04.2016 г., сключен между длъжника и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
876/06.07.2021 г. по ч. гр.д. № 3138/2021 г. по описа на СтРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. Хенрик Ибсен, № 15, ет.
6, представлявано от Лилия Д.а, за присъждане на разноски, направени по ч.гр.д. №
3138/2021 г., по описа на СтРС, както и за присъждане на разноски, направени по
настоящото дело, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора:_______________________
6