Решение по дело №606/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260270
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Пенка Кръстева Стоева
Дело: 20195300900606
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                Р Е Ш Е Н И Е

                                           260270    17.06.2021г., гр. Пловдив

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия                                 ХХІІ-ри гр. състав

            На осми юни                                               две хиляди двадесет и първа година

            в публично заседание в следния състав:                                                                                                                                           

Председател:  Пенка Стоева

           

Секретар: Розалия Тодорова

като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

            търговско дело №606 по описа за две хиляди и деветнадесета година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск по чл.226,ал.1 от КЗ/отм/.

 

            Ищецът И.С.Т., ЕГН **********,***, офис ***, адв.В.Г., моли съда да осъди ответника ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, да му заплати по банкова сметка *** „Алианц Банк България“ АД, на която е титуляр, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането-***г., претърпени по повод смъртта на дядо му Н.Н., настъпила при птп от ***., с участие на л.а. „Мерцедес“ с рег.№***, управляван от дядо му, и л.а. „Ауди 80“ с рег.№***, управляван от А. Р. О., който е имал към датата на птп валидна застраховка гражданска отговорност при ответното дружество по полица ***/***/***, тъй като, след отправяне до ответника на заявление за плащане с вх.№14356/22.10.18г., с писмо изх.№12826/21.11.18г. бил уведомен, че застрахователят не намира основание да му плати търсеното от него обезщетение, а той счита, че има такова, тъй като е имал много силна емоционална връзка с дядо си и двамата били изключително привързани помежду си, поради което е претърпял, търпи и ще търпи до края на живота си вреди от неговата смърт.

            В срока по чл.372,ал.1 от ГПК ищецът не е подал допълнителна искова молба.

            Пледира по същество за уважаване на иска с присъждане на разноски по списъка, представен в с.з. от 08.06.21г. /л.214/. Развива съображения и с писмени бележки вх.№277328/15.06.2021г.

 

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№33046/08.11.19г. /л.46-л.49/, с който е оспорил предявения иск като неоснователен, по съображения за липса на предпоставките за възникване на претендираното от ищеца право, обуславящи надлежната му активна процесуална и материална легитимация за провеждането на иска, въведени с ТР №1/21.06.18г. по т.д. №1/16г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва птп да е настъпило по изключителна вина на А.О., като е повдигнал възражение за съпричиняване и на птп, и на смъртта, от Н.Н., основано на твърденията, че не е спазил изискването на чл.20,ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато управляваното от него ппс, както и на чл.20,ал.2 от ЗДвП, да намали скоростта и да спре, когато е възникнала опасност за движението, и че смъртта му е съпричинена, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан. Оспорил е искането за присъждане на законна лихва и началната дата, от която се търси, без да наведе конкретни твърдения във връзка с това оспорване. Повдигнал е възражение за изтекла в негова полза погасителна давност по отношение на претендираната лихва за период по-дълъг от три години назад, считано от датата на исковата молба, т.е, за времето, предхождащо 18.07.16г.

Пледира по същество за отхвърляне на иска с присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 08.06.21г. /л.216/.

 

По искане на ответника, като негови помагачи в процеса са били конституирани Р.А.Р. и А.А.Р., деца на застрахования при него за риска ГО водач А. Р. О., който към датата на птп управлявал застрахованото ппс с концентрация на алкохол в кръвта от 1.88 промила. В дадения им от съда срок същите не са взели становище по предявения иск,  не са участвали реално в процеса и не пледират по същество /виж: удостоверението за наследници на л.62, Определение №350/11.02.20г. на л.64 и двете съобщения на л.66 и л.67/.

 

            Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като ищецът не доказа изискуемите се от ТР №1/21.06.18г. по т.д. №1/16г. на ОСНГТК на ВКС и конкретно- между него и дядо му да е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка и да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, воден от следните съображения:

 

            С тълкуването, дадено с ТР №1/2018г., се разшири кръга от лица, които могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди при смърт на едно лице, освен онези от най-близкия кръг, на които това право беше признато с тълкуването, дадено от ППВС №4/61г. и №5/69г.

            За признаване на правото на друго лице да получи обезщетение в случай на смърт, ТР №1/18г. въведе критериите между покойния и претендиращия обезщетение да е била преживе създадена трайна и дълбока емоционална връзка и претендиращият обезщетение да търпи от смъртта на покойния продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

За да се признае наличието на активна материална легитимация на ищеца, който сочи на съда, че е имал с покойния създадена трайна и дълбока емоционална връзка и търпи от смъртта на покойния продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, като по този начин обосновава надлежната си активна процесуална легитимация, основно значение имат събраните доказателства за тези твърдения, както и тяхната преценка през призмата на разясненията, дадени в съобразителната част на тълкувателното решение, съгласно които бабата/дядото, съответно внуците, които традиционно за българското общество са част от най-близкия семеен кръг и помежду им съществуват отношения на силна привързаност и взаимна обич, биха били легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при смърт, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях и починалия е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, и е справедливо те да получат обезщетение наред с или вместо лицата с право на обезщетение съгласно постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.

В конкретния случай, според този състав, по делото не се събраха доказателства, обосноваващи извод за наличие на такава връзка между ищеца и покойния негов дядо, а от събраните такива може да се направи извод само за наличие на традиционната за нашия бит връзка на лица, стоящи в описаното родство.

Ищецът е събрал по делото показанията на брат си Н.С.Т., разпитан като свидетел в с.з. от 15.09.20г., които съдът цени с резерва, както поради близкото родство, така и поради евентуална заинтересуваност, предвид многократно изтъкваното от него, че той също е бил в такива отношения с дядо му, каквито описва да са били налични и между И.Т. и Н.Т., което кара съда да счита, че той най-вероятно също е претендент за обезщетение на това основание, на което и брат му води иска си.

Дори да не бъдат ценени с резерва поради описаните причини, дадените от св.Н.Т. пак не установяват наличие на такива отношения между ищеца и покойния Н.Н. и на такава търпяна от ищеца болка от смъртта на дядо му, при които може да му се признае правото да получи обезщетение, при дадените по-горе ориентири за тази преценка, а установяват единствено близост и привързаност в степен на обичайната традиционна за нашия бит връзка между дядо и внуци, доколкото от тях и от останалите събрани по делото доказателства се установи, че:

Н.Т. е починал на възраст *** години, когато внукът му И., ищец по делото е бил на *** години /виж ЕГН на ищеца в исковата молба и данните за раждането и смъртта на Н.Т. в препис извлечението от акта за смърт на л.8/.

Смъртта му настъпила вследствие понесени телесни увреждания при птп, състояло се на ***г., по пътя между с.*** и гр.***, през нощта, при намалена видимост- на изкуствена светлина от автомобилни фарове, в зоната на завой, когато управляваният от А.Р.О.л.а. „Ауди 80“ с рег.№***, след употреба на алкохол, при концентрация на алкохол в кръвта 1.88 промила, и със скорост 131-132км/ч, внезапно, когато бил на около 43м. от движещия се там л.а. „Мерцедес Ц 180“ с рег.№***, управляван от Н.Н. със скорост 89-90км/ч, навлезнал в насрещното движение по време и на място, тъй че Н.Н. нямал никаква възможност да предотврати произшествието, при което последвал първоначално удар в предната лява част и на двата автомобила, а впоследствие напусналият платното за движение л.а „Мерцедес Ц 180“ в процес на ротация се ударил със задната си част в крайпътно дърво, като и двамата водачи намерили смъртта си при него /виж приетото по делото заключение на КСМТЕ на л.153-213/.

Преживе, до около ***г., покойният първоначално работел в *** в ***, а впоследствие се установил и живеел в с.***, малко след ***, докато ищецът И.Т. и семейството му са живели и живеят в гр.***, като имат двама родители, които са живи, и с които са били и са и до момента в едно общо домакинство, под тяхна закрила, като никога не са били делени и всичко са преживявали заедно с тях, а отношенията на И.Т. с баща му били перфектни,  като син и баща /св.Н.Т./.

Контактите на ищеца и дядо му Н., който е баща на майката, били трайни през годините, и връзката на покойния с двамата внуци също била перфектна, тъй както св.Н.Т. е определил и връзката между ищеца и баща им, като се изразявала в това, че дядо им бил готов всичко да им даде, никога не ги оставял, питал ги от какво имат нужда, научил ги, докато били малки, да карат колело, ходели заедно за риба, за гъби, както и на екскурзии в близките около селото градове. Дядото закарал двамата си внуци за пръв път на море, той им купил първите колела, а след това помогнал за шофьорските книжки и за колите. Празниците и ваканциите двамата внуци също прекарвали повече на това село, като просто така се стекли обстоятелствата, макар да имат дядо и от бащина страна, който живее в с.***, като с него те също поддържат много добри отношения и баща им, преди да изкарат книжки, ги карал или ходели с влака ту до едното, ту до другото село. По същия начин, винаги с тях била и баба им, с която са в същите добри отношения, както с дядо им и дядо им не делял другата си внучка Р., дъщеря на леля им, по никакъв начин от тях.

При тези дадени от св.Н.Т. показания, този състав не може да изведе наличието на онези изключително близки отношения, за които с ТР №1/18г. е прието, съгласно поясненията, дадени в мотивите му, че ищецът И.Т. може да бъде включен на това основание в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение поради смъртта на дядо му Н.Т., починал вследствие на птп от ***г., причинил при управление на мпс, застраховано за риска задължителна застраховка гражданска отговорност при ответното дружество, защото се разкри, че от раждането си и до датата на смъртта на дядо му ищецът има и живее в едно сплотено семейство с живи и загрижени за него родители и брат, а отношенията му с покойния дядо по майчина линия, макар по силата на обстоятелствата внуците да са посещавали по-често него, а не дядото и бабата по бащина линия, не са се отличавали с нищо по-особено от обичайните за българския бит обич, подкрепа, загриженост и присъствие на дядо му Н.както в живота на ищеца, така и в живота на всички останали негови внуци.

По отношеиие на другата изискуема се от ТР №1/18г. предпоставка за определяне на разширения кръг лица, на които може да се присъди обезщетение по я смисъла на даденото с него тълкуване, св.Н.Т. е дал показания, че смъртта на дядо им Н. била кат огръм от ясно небе както за брат му, ищец по делото, така и за самия него, защото дядо им бил здрав, не пиел, не пушел, макар да взимал пенсия, работел и очаквали да живее минимум още 20-30 години. След смъртта на дядо им, брат му няколко месеца бил като в някакъв транс и само мълчал, само се затварял някъде и казвал да го оставят, но макар и да били мъже, те стабилно плакали за дядо им. Първите месеци било безсъние отвсякъде, само се въртиш, ставаш, разхождаш се. Брат му приемал и медикаменти- успокоителни, да намали стреса, от които св.Н.Т. е назовал само валериана, а другите не си спомня, и които малко или много помогнали за съня, а също цял месец не ходил на работа- взел си отпуск, а после и болнични, понеже не бил в състояние да работи. Болката е имало, макар не както в първите години, и сега, и винаги, когато ходели на гробищата, се връщала. В първите 40 дни те ходели всички семейно през 2-3 дни на гробищата, а след това, когато баба му се разболяла и я взели в ***, вече не ходели толкова често. Сега ходят на гробищата, когато си отидат на село, което става около 20 пъти в годината.

Тези негови показания също не сочат за преживяна от ищеца И.Т. болки, страдания и скръб с интензитет, сила и продължителност по-различни от обичайните в случаи на смърт на близък, в които, независимо от възрастта му, лицата от семейния кръг се оказват винаги неподготвени за това печално събитие и то им носи силно страдание за известно време, което постепенно отзвучава с времето, а също, като до 40- те дни след смъртта му посещават ежедневно гроба му.

Затова съдът счете, че и тази изискуема от ТР №1/18г. предпоставка за включване на И.Т. в кръга на лица, които имат право на обезщетение по смисъла на даденото задължително тълкуване с цитираното решение, не се установи в процеса.

Гореказаното обосновава извод, че ищецът не разполага с надлежна активна материална легитимация съгласно смисъла на ТР №1/18г., тъй че искът му следва да се отхвърли на това основание.

С отхвърляне на главното искане, неоснователно остава и искането за присъждане на обезщетение за законна лихва от деня на увреждането-06.11.15г., макар за този случай, поставен в хипотезата на чл.226,ал.1 от КЗ/отм/, такава да се дължи от посочената дата, когато главното вземане е основателно.

В подкрепа на необходимостта от стриктно прилагане на ТР №1/18г., съобразно дадените в мотивите му ориентири, този състав споделя практиката на ВКС, изявена в  Реш.№92/17.11.20г. по т.д. №1275/19г.-ІІт.о., Реш.№372/14.01.19г. по т.д.№1199/19г. на ІІ т.о. и Реш.№17/16.03.21г. по т.д. №291/20г. на ІІт.о. на ВКС.

При горния направен от съда извод, безпредметно става обсъждането на защитните възражения за съпричиняване и за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост, повдигнати от ответника, защото те съставляват защита срещу един основателен иск, доколкото влияят на размера му, като при уважаването им той може да бъде намален, както и на повдигнатото от ответника възражение за изтекла в негова полза погасителна давност по отношение искането за присъждане на законна лихва върху търсеното обезщетение, за времето преди 18.07.16г., тъй като възражението за изтекла погасителна давност е също процесуално средство за защита срещу един иск, доказан по своето основание и признат от съда за такъв.

Въпреки горното, само за пълнота съдът ще маркира, че в производството пред него  :

Не се установи съпричиняване на птп и на смъртта от пострадалия, тъй като с приетото по делото заключение на КСМАТЕ се установи, че Н.Н. с нищо не е съпричинил птп, а доколкото водачът на застрахованото при ответника мпс е навлезнал в насрещното движение, когато се е намирал на разстояние от 43м. от насрещно движещия се автомобил, управляван от Н.Н., при скоростите на движение на двата автомобила от съответно 131-132км/ч и 89-90км/ч, Н.Н. е нямал никаква възможност да спре управляваният от него автомобил, за да предотврати сблъсъка, както  и че при този механизъм на птп- с първи почти челен сблъсък между двете превозни средства и последвало преобръщане и удар в крайпътно дърво на автомобила, управляван от Н.Н., дори да беше с поставен колан, той пак би починал /виж отговора в с.з. при приемане на заключението/;

Възражението за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост е основателно, доколкото съдебната практика, създадена след обнародване на ТР №1/18г. за случаите с търсени от лица от разширения с нея кръг обезщетения, сочи на присъждани размери в границите на 10000лв.- 50000лв. за тези лица, разбира се, като за всеки отделен случай са съобразени и различните критерии, при които се определя справедливия размер- възраст на починалия, възраст на претендиращия обезщетението, сила и интензивност и продължителност на търпените от него неимуществени вреди и др. В този случай ищецът претендира обезщетение от 100000лв., което е прекомерно, тъй като, макар да е бил здрав и работещ, покойният е погинал на възраст от ***год., при средна продължителност на мъжете в България за 2015г. е около 74год., тъй че очакванията на св.Н.Т., щото ако не беше катастрофата, дядо му щеше да живее още минимум 20-30год., са безпочвени. Самият ищец е бил към датата на смъртта на дядо си вече зрял мъж на ***год, за който би следвало житейските събития да вече осъзнати и да се приемат с по-голяма твърдост и сила, още повече при цялата подкрепа и взаимна обич на сплотеното семейство, в което живее. Затова, ако трябваше да определи размер в този случай, съдът не би счел за справедливо обезщетение, по-високо от 30000лв.

Би било основателно и възражението за погасителна давност за периода 06.11.15г.-18.07.16г., тъй като искът е предявен на 18.07.19г.

 

При тези съображения, съдът намери предявения иск за неоснователен и като такъв счита, че следва да бъде отхвърлен.

 

В частта за разноските.

И двете страни претендират разноски по представени в последното с.з. списъци.

При този изход на спора, разноски не се следват на ищеца, а на основание чл.78,ал.3 от ГПК се следват само на ответника.

Ответникът претендира по списъка си разноски в размер на 900лв., направени за заплащане възнаграждения на двете вещи лица /виж списъка на л.216/ и е установил изцяло направата им /виж л.94, л.95, л.219/, които ищецът следва да бъде осъден да му заплати.

            Воден от изложените мотиви, съдът

                                                                      

                                                                       Р Е Ш И :

 

            Отхвърля като неоснователен иска на И.С.Т., ЕГН **********,***, офис ***, адв.В.Г., за осъждане на ответника ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, да му заплати по банкова сметка *** „Алианц Банк България“ АД, на която е титуляр, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането-***г., претърпени по повод смъртта на дядо му Н.Н., настъпила при птп от ***г., с участие на л.а. „Мерцедес“ с рег.№***, управляван от дядо му, и л.а. „Ауди 80“ с рег.№***, управляван от А. Р. О., който е имал към датата на птп валидна застраховка гражданска отговорност при ответното дружество по полица ***/***/***.

            Осъжда И.С.Т., ЕГН **********,***, офис 6, адв.В.Г., да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, сумата от 900- деветстотин лева- разноски в производството.

            Това решение се постанови при участието на третите лица- помагачи на ответника Р.А.Р., ЕГН ********** и А.А.Р., ЕГН **********-***, в качеството им на наследници на А. Р. О., ЕГН **********.

            Решениетоподлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Окръжен съдия: