Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.04.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ БОГДАНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7637 по описа за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 110942 от 04.05.2017 г. постановено
по гр.дело № 6717/2017 г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 113 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
уволнението на Д.И.К., ЕГН- **********, с адрес: ***, от длъжността „директор
на банков клон“ при „О.Б. Б.“-АД,
извършено със заповед № 7/ 13.01.2017 г. на Главния изпълнителен директор и
изпълнителния директор на „О.Б. Б.“-АД
, на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ.
С решението на съда е възстановена на основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Д.И.К., ЕГН-********** на длъжността“директор
на банков клон“ при „О.Б. Б.“-АД. С
решението на съда е осъдена „О.Б. Б.“-АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление-***, да заплати на Д.И.К.,
ЕГН- **********, с адрес: ***, на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, сумата от
15461,28 лв., представляваща обезщетение
за времето от 13.12.2016 г. до 20.04.2017 г., през което е останала без работа
поради незаконно уволнение, ведно със
законната лихва, считано от 02.02.2017 год. до плащането, а на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и сумата от 640,00 лв., представляваща разноски за производството
пред СРС, като е отхвърлен иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ за
периода от 21.04.2017 год. до 13.06.2017 год. и за разликата над уважения
размер от 15461,28 лв. до пълния
предявен размер от 23191,92 лв. С решението на съда е осъдена Д.И.К., ЕГН- **********,
с адрес: ***, да заплати на „О.Б. Б.“-АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление-***, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото пред СРС. С
решението на съда е осъдена „О.Б. Б.“-АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление-***, да заплати по сметка на
СРС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, сумата от 778,45 лв.- държавна такса и
разноски за производството в размер на 100 лв.
Срещу решението на СРС, 113 с-в е постъпила
въззивна жалба от „О.Б.Б.“***, подадена чрез юрк.Г.М., с искане същото да бъде
отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени
предявените искове. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила
и на
материалноправните разпоредби на закона,
по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на юрискосултско
възнаграждение.
Въззиваемата
страна- Д.И.К., чрез пълномощника си адв.В.Д. оспорва жалбата, като неоснователна,
по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1
от ГПК. Моли съда, жалбата като
неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното
производство са предявените от ищцата Д.И.К. срещу
ответника „О.Б. Б.“***, при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не се
спори между страните, а и от представеното
по делото решение от 22.04.2016 год., постановено по в.гр.дело № 15313/ 2015
год. по описа на СГС, ВО, ІІ-А състав/ влязло в законна сила на 16.11.2016
год./ се установява, че с него е потвърдено решение № ІІІ-113-116 от 02.10.2015
год., постановено по гр.дело № 9921/ 2015 год. по описа на СРС, 113 с-в,
изцяло. С решение № ІІІ-113-116 от 02.10.2015
год., постановено по гр.дело № 9921/ 2015 год. по описа на СРС, 113 с-в е
признато за незаконно и е отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
уволнението на Д. И.К., ЕГН-**********,
от длъжността „директор на банков клон“ при „О.Б. Б.“-АД,
извършено със заповед № **********/
03.02.2015 г. на Главния изпълнителен директор и изпълнителния директор на „О.Б.
Б.“-АД, на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ; възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Д. И.К., ЕГН-**********, на длъжността „директор
на банков клон“ при „О.Б. Б.“-АД; осъдена е „О.Б. Б.“***, да заплати на Д. И.К., ЕГН-**********, на основание чл.344,
ал.1,т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, сумата от 23191,92 лв.,
представляваща обезщетение за времето от 03.02.2015 г. до 03.08.2015 г., през
което е останала без работа, поради незаконно уволнение, ведно със законната
лихва , считано от 24.02.2015 г. до плащането, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК и сумата от 1200 лв., представляваща разноски за производството пред СРС.
От
писмо с изх.№ 201-999/ 18.11.2016 год. по описа на ОББ-АД- Св.София № 5,
изпратено от „ОББ“-АД, чрез юрк.В.Д., директор на Дирекция „Правна“ и С.С.,
ръководител на отдел при Дирекция“ Правна“ при „ОББ“-АД, до Д.И.К., с копие до
адв.В.Д. се установява, че със същото ищцата е била уведомена, че с платежно нареждане
от 18.11.2016 год. по нейна сметка открита в „ОББ“-АД е извършено плащане на
сумите, които й били присъдени с влязлото в законна сила решение, постановено
по гр.дело № 9921/ 2015 по описа на СРС.
С
определение, постановено в съдебно заседание на 20.04.2017 год. по гр.дело №
6717/ 2017 год. по описа на СРС, ГО, 113 състав са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелствата, че на 16.01.2017 год. ищцата в началото на работния ден
се е явила на работа при ответника на работното си място в банков клон
„Фр.Нансен“, с готовност да започне изпълнение на трудовите си задължения,
както и че в края на м.ноември 2016 год., ищцата е узнала за преведеното й от
ответника по банковата й сметка обезщетение за времето на оставане без работа и
присъдените разноски за първоинстанционното и въззивно производство, в резултат
на справка от системата за електронно банкиране.
С
молба с вх.№ 5001597/ 09.01.2017 год. по описа на СРС, подадена от ищцата, чрез
пълномощника й адв.В.Д. до СРС, ГК, 113 с-в, по гр.дело № 9921/ 2015 год., е
направено искане за издаване на заверен препис от влязлото в сила решение,
изпълнителен лист само за присъдените от ВКС с определение от 28.12.2016 год.
разноски в размер на 960 лв. и съобщение по чл.345 от КТ.
От изпратено на основание чл.345, ал.1
от КТ съобщение до ищцата по делото от СРС, се установява, че същото е получено
от адв.В.Д./ пълномощник по делото/на
13.01.2017 год. Със съобщението, ищцата Д.И.К. е уведомена на основание чл.345,
ал.1 от КТ, че в 14-дневен срок от получаването му, може да се яви и заеме
предишната си работа, поради възстановяването й с влязло в сила съдебно решение
по гр.дело № 9921/2015 год. по описа на СРС, ІІІ ГО, 113 с-в.
От
представена по делото молба с вх.№ 100976-17/ 13.01.2017 год. по описа на
ОББ-АД, Света София 5, подадена от Д.И.К. до „О.Б. Б.“***, се установява, че със същата ищцата е
заявила желание, с оглед влязло в законна сила на 16.11.2016 год., решение №
ІІІ-113-116 от 02.10.2015 год. на СРС, 113 състав по гр.дело № 9921/ 2015 год.,
да се върне на работа при ответника на заеманата преди уволнението длъжност,
както и е направила искане да бъде определен ден и час, за да започне да
изпълнява трудовите си функции.
В конкретния случай със заповед № 7/13.01.2017 г., издадена от Главен
Изпълнителен директор и от Изпълнителния директор на „О.Б. Б.“-АД, на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ,
поради неявяване на лицето да заеме работата, на която е възстановен от съда в
срока по чл.345, ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Д.И.К., ЕГН **********, на длъжност –Директор на
банков клон ОББ, клон Фр.Нансен-София, считано от 13.12.2016 год. Заповедта е била връчена на ищцата при отказ
на 13.01.2017 год., в присъствието на двама свидетели, видно от отбелязване
върху същата.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо,
като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищцата Д.И.К. срещу ответника „О.Б. Б.“***,
при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, защото са
съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение
на материалния закон. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. Доводите изложени в жалбата са изцяло
неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав приема, че направените изводи от първоинстанционният съд относно незаконосъобразност на заповед № 7/13.01.2017 г., издадена от Главен Изпълнителен директор и Изпълнителен директор
на „О.Б. Б.“-АД, с която на основание
чл.325, ал.1, т.2 от КТ, поради неявяване на лицето да заеме работата, на която
е възстановен от съда в срока по чл.345, ал.1 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с Д.И.К., ЕГН **********,
на длъжност –Директор на банков клон ОББ, клон Фр.Нансен-София, считано от
13.12.2016 год., респективно за незаконност на извършеното уволнение на ищцата, са правилни и в
съответствие на материалния закон.
В
настоящия случай, безспорно е обстоятелството, че процесното трудово правоотношение между страните по делото е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 от Кодекса на труда КТ/, поради
неявяване на работника да заеме
длъжността, на която е възстановен, в срока по чл.345, ал.1 от Кодекса на
труда.
Съгласно разпоредбата на чл.345, ал.1 от КТ, при възстановяване на
работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда,
той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по
уважителни причини. В задължителната
практика на ВКС, постановена по чл.290 от ГПК, която
се споделя и от настоящия съдебен състав-
решение № 361 от 21.12.2012 год. по гр.дело № 105/ 2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №
264 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 1467/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 440 от
10.06.2010 г. по гр. д. № 537/2009 г. на ВКС, ІV ГО е прието, че срокът по чл.345, ал.1 от КТ/ тече от получаване на
изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на
решението за възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение - от
момента, в който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако
е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда,
срокът тече от узнаването. Целта на разпоредбата, задължаваща съда да уведоми
работника за влязлото в сила решение е, както с оглед защита на интереса му да
узнае, че може да упражни правото си на труд незабавно, така и предвид интереса
на работодателя да съкрати, преобразува или да назначи друго лице на
длъжността, в случай, че възстановеният работник не се яви своевременно на
работа. Изпращането на съобщението от съда е не само с цел да се уведоми
работника за правата му, но и да се постави началото на срока по чл.345, ал.1 от КТ, т.е. да се установи по
категоричен начин, че работникът е узнал, че е възстановен на работа. Когато от
доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че работникът
е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното
уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно
правилото на чл.8 от КТ за добросъвестно
упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването.
Съдът
приема, че
срокът за заемане на длъжността тече от момента на връчване на съобщението по чл.345, ал.1 от КТ. То въвежда яснота и безспорност
в отношенията между страните. Целта на разпоредбата е този толкова важен срок
за упражняване на правата и интересите на работника и работодателя да може да
бъде определен по категоричен начин - какъвто е връчване на нарочно изпратено
от първоинстанционния съд съобщение съобразно чл.345 от КТ, и да не се налага изследване на всеки предполагаем момент, в който
страната би могла да узнае за решението./
в този смисъл задължителна практика на ВКС,
постановена по чл.290 от ГПК- решение № 218 от 15.10.2015 год. по гр.дело №
946/2015 год., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС/. В случая съобщението по реда на чл.345 от КТ е било връчено на ищцата Д.И.К., чрез пълномощника й адв.В.Д. на 13.01.2017 год./ след приключване на
делото и връщането му на първоинстанционния съд за изпълнение на разпоредбата
на чл.345 от ГПК/. Това обстоятелство не е спорно между страните по делото. От тогава/ от 13.01.2017 год./ е започнал да тече срокът за
заемане на длъжността от ищцата.Безспорно е обстоятелството, че на 13.01.2017 год.,
ищцата е подала молба до ответника с искане да се върне на работа, респективно
да заеме заеманата преди уволнението длъжност в ответното дружество.
В
настоящия случай ищцата е изявила воля за заемането й на 13.01.2017 год./ видно от молба с вх.№ 100976-17/
13.01.2017 год. по описа на ОББ-АД, „Света София“ 5, подадена до работодателя/, като към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение,
двуседмичният срок по чл.345 от КТ все още не е бил изтекъл. При това положение
основанието на чл.325, ал.1, т.2 от КТ не е налице и заповедта
за уволнението на ищцата е незаконосъобразна.
Като такава тя следва да бъде отменена на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
За пълнота на изложеното, съдът намира, че следва да се посочи, че всякакви
други действия, които евентуално биха могли да бъдат индиция за знание за
решението за възстановяване на работа - но не установяват със
сигурност такова до момента на връчване на съобщението, са ирелевантни. Не съставляват несъмнено доказателство за узнаване от
работника на решението за възстановяване на работа до получаване на съобщението
по чл.345 от КТ изплащането
на суми за обезщетение по чл.344,
ал.1, т.3 от КТ по банковата му сметка /касае се за едностранни действия
на работодателя по нареждане превода на сумите без от това да може да се
установи кога работникът е узнал за превода и за решението по чл.344, ал.1, т.2 от КТ/, плащането
на държавна такса за изпълнителен лист за разноски, упълномощаване на адвокат
за образуване на изпълнително производство за събирането им. В случая безспорно е по делото
обстоятелството, че в края на м.11.2016 год., ищцата е узнала за преведеното й
от страна на ответника по банковата й сметка, обезщетение за времето на
оставането й поради уволнението без работа и
присъдените разноски за първоинстанционното и въззивно производство, в резултат
на справка от системата за електронно банкиране. Съдът намира за изцяло неоснователен
довода на въззивника- ответник, чрез неговия процесуален представител, че с
извършения от страна на ответника в края на м.11.2016 год. превод на дължимото
обезщетение по банковата сметка на ищцата, същата е узнала и за влязлото в сила решение на съда за
възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност, респективно, че от
този момент е започнал да тече срокът за заемане на длъжността от ищцата. Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, дават основание на съда да направи извод, че в настоящия случай
по делото не би могло да се установи по несъмнен начин обстоятелството, ищцата
да е узнала в края на м.11.2016 год. за влязлото в сила решение за
възстановяване на работа, респективно същата да е узнала за него преди
13.01.2017 год.- датата на която е получено поисканото с молбата от 09.01.2017
год., подадена до СРС, съобщение по чл.345 от КТ. Обстоятелството, че ищцата е
узнала на 13.01.2017 год./ датата на която адв.В.Д. е получила съобщение по
чл.345 от КТ/ за влязлото в сила решение за възстановяване на работа не се
оспорва от нея. Безспорно е също така обстоятелството, че на 16.01.2017 год.
ищцата се е явила на работа при ответника на работното си място в банков
клон“Фр.Нансен“, с готовност да започне изпълнение на трудовите си задължения.
На следващо място, следва да се има
предвид, че уведомяването по
чл.345, ал.1 от КТ съставлява специална процедура, която е извън ГПК - съобщението се изпраща от
първоинстанционния съд /след връщане на делото при него, при изчерпване на съответното
обжалване/ и не може да бъде връчено чрез процесуалния пълномощник на
възстановения на работа работник/ макар в случая съобщението да е било връчено на пълномощника на
ищцата- адв.В.Д./, нито узнаването на влязлото в сила решение за
възстановяване на работа от адвоката /чиито правомощия и се прекратяват с
влизането на решението в сила/ поставя началото на двуседмичния срок по чл.345, ал.1 от КТ. От друга страна, в процесния случай, съдът
приема за безспорно установено обстоятелството, че ищцата е узнала на
13.01.2017 год. за влязлото в сила съдебно решение за възстановяване на работа/ датата на която адв.В.Д. е получила съобщение по
чл.345 от КТ/.
Доводите
изложени във въззивната жалба за извършени процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, предвид обстоятелството, че същия е оставил без
уважение искането на ответника за отвод на съдията- докладчик по делото на
основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, съдът намира за изцяло неоснователни. Депозираният по делото от страна на ответника
отговор на исковата молба не е обективирал факти и обстоятелства, съставляващи законоустановено
основание за отвод на съдебния състав по смисъла на чл.22 от ГПК. Обстоятелството, че съдията – докладчик по делото е разгледал
друг спор между същите страни, не съставлява основание за отвод. Трайна и
последователна е практиката на ВКС, че произнасянето по спор между същите
страни по друго дело не съставлява основание за отвод /Определение №
240/02.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1204/2014 г., IV г.о./. Неизгодната
преценка на релевантен факт, преценяван от същия съдия в друго производство, не
съставлява основание за отвод.
С оглед на така изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен и доказан, и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционният съд. Обусловените от изхода на делото по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ се явяват също основателни и доказани, и като такива правилно са били уважени от първоинстанционният съд.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение, с което са уважени
предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, както и обусловените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на въззивника-
ответник не се следват разноски за настоящата инстанция. С оглед изхода на
спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид изричната претенция на
въззиваемата страна- ищец за присъждане на разноски, на основание чл.273 от ГПК
вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът- ответник следва да бъде осъден да й
заплати сумата от 960 лева, представляваща уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно списък по чл.80 от ГПК и доказателства
за неговия превод по банков път.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение
№ 110942 от 04.05.2017 г., постановено по гр.дело № 6717/ 2017 год, по описа на
СРС, ІІІ ГО, 113 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА О.Б. Б.“-АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление-***, да заплати на Д.И.К.,
ЕГН-**********,***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК,
сумата от 960 лв. / деветстотин и шестдесет лева/, представляваща направените
пред въззивната инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.