Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
168 |
Година |
25.09.2019 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
10.09 |
Година |
2019……….. |
||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Йордан Геров |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Хюсние Алиш |
|
|||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдията Геров |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
338 |
по описа за |
2018 |
година. |
||||||||||||||
|
За да се произнесе взе предвид следното: |
|||||||||||||||||||
Производството
по делото е по реда на чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК. Образувано е по
искова молба на М.М.Р. ***, М.М.
*** и С. Мхемед У. *** срещу С.М.Р. и Ш.К.Р. *** с искане за осъждане на ответниците да предадат владението и да отстъпят
собствеността върху едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 44
кв.м., построена в ПИ с пл. сн. № 4 в кв.12 по ПУП на
с. Душинково, общ. Джебел, обл. Кърджали идентична с
едноетажна масивна второстепенна постройка със застроена площ 37.70 кв.м.,
както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт № 133,
том 3, дело №526 вх. Рег. № 784/14.06.2018г. по описа на СВ при АВ Момчилград. Сочи
се в исковата молба, че ищците заедно с първия ответник са съсобственици на ПИ
с пл.сн. № 4 в кв.12 по ПУП на с. Душинково, общ.
Джебел с площ 567 кв.м., ведно с построените в този имот: едноетажна масивна
жилищна сграда с площ 30 кв.м., едноетажна масивна постройка с площ 37.70 кв.м.
Ищците твърдят, че ответника С.Р. и съпругата му Ш.Р. са се снабдили с
нотариален акт по обстоятелствена проверка за едноетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ 44 кв.м., която страда била идентична с едноетажна полумасивна второстепенна сграда със застроена площ 37.70
кв.м., въпреки че тя била собственост на всички страни по делото и се владеела
и ползвала от ответниците, които я държали без
основание. Твърдят, че всички сгради построени в ПИ № 4 били построени от М. Бекир
Р. и от съпругата му М.М.Р.. М.Р. починал на
09.03.2018г. и до смъртта си живеел в домът си, а ищците и съпругата му
полагали грижи и го поддържали. Твърдят, че ответниците
никога не са владели и свояли имота за себе си и никога
не били отблъсквали владението на другите съсобственици и наследници. Имота
имал наследствен характер и правото на собственост принадлежало на
наследниците. С допълнителна молба
уточняват претенцията си, като посочват че претенцията им е насочена към
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 44 кв.м., която сграда е
идентична с част от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 130
кв.м. Молят съдът да признае за установено, че ищците и първия ответник са съсобственици на едноетажна
жилищна сграда с площ 44 кв.м., построена в ПИ № 4 в кв.12 по плана на с.
Душинково, общ. Джебел, която сграда е идентична с част от едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 130 кв.м. по нотариален акт за собственост №
174, том 8, дело № 1728/06.11.2007г. по описа на СВ при АВ Момчилград, както и
да осъди ответниците да им отстъпят и предадат
владението върху имота. На основание чл.537, ал.2 от ГПК, Молят съдът да отмени
нотариален акт № 133, том 3, дело № 526/14.06.18г. по описа на СВ при АВ
Момчилград. Претендират разноски.
В съдебно заседание ищците лично и чрез процесуален представител адв.Д.Д., поддържат исковата
молба и уточнението към нея.
Ответниците С.М.Р. и Ш.К.Р. в срока по чл.131 от ГПК са депозирали
отговор на исковата молба, с който правят възражение за недопустимост на така
предявеният иск по съображения подробно изложени в отговора и едновременно с
това оспорват иска, като неоснователен с твърдение, че едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 44 кв.м. е построена от първия ответник по
време на брака му с втората ответница в режим на СИО, както и че от 1984г. т.е.
от както сключили граждански брак живеят в тази жилищна сграда и до сега.
Поддържали сградата, която била построена от С., а през годините и до настоящия
момент я ремонтирал,поддържал и своял. Живеел в този
имот с цялото си семейство от 1984г. и не бил обезпокояван от никого и владеел
имота явно и продължително във времето. Това обстоятелство било известно на ищците,
които не са се противопоставяли. Било известно също така и на наследодателят
им, който също не се противопоставял приживе на владението му. През 1984г.
същият му я предоставил с цел да живее, тъй като сключил граждански брак. Той
изградил покрива и стените, като по този начин преустроил сградата и я пригодил
за живеене през 1984г. Твърдят, че ищците никога не са ползвали жилищната
сграда и не са живяли в нея. Освен от него и
семейството му имота не бил ползван от никого. През 1984г. открил отделна партида
за електроенергия и вода. Грижата им била, като на добри стопани, а владението
им било добросъвестно. Молят, съдът да прекрати производството по делото,
алтернативно да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират
разноски.
В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител поддържат
отговора по чл.131 от ГПК.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложения нотариален акт №174, том 8, дело № 1728/2007г. по описа
на СВ при Районен съд Момчилград, М. Бекир Р. е признат за собственик по
обстоятелствена проверка на ПИ с пл.сн. №4 в кв.12 по
ПУП на с. Душинково, общ. Джебел с площ
567 кв.м., от който имот са образувани УПИ 8 и УПИ 9, ведно с построените в
него: Едноетажна масивна жилищна сграда с площ 130 кв.м., състояща се от пет
стаи, два коридора и баня и на едноетажна масивна второстепенна постройка с
площ 37.70 кв.м., състояща се от обор и сеновал.
От нотариален акт № 133, том 3, дело № 526/18г. по описа на СВ при РС
Момчилград е видно, че С.М.Р. и
съпругата му Ш.К.Р. са признати за собственици по обстоятелствена проверка на
едноетажна масивна жилищна сграда с площ 44 кв.м., построена в ПИ с пл.сн. №4 в кв.12 по ПУП на с. Душинково. Видно от приложеното
удостоверение за наследници става ясно, че ищците и първия ответник са
наследници на М. Бекир Р. починал на 09.03.2018г. По делото е назначена съдебно
техническа експертиза, като заключението на вещото лице сочи, че сградата
описана в нотариален акт № 133 от 14.06.2018г. с площ 44 кв.м. е отделна
сграда,представлява самостоятелно жилище с отделен вход, както и че тази сграда е различна от сграда с
площ 37.70 кв.м., както и че в ПИ с пл.сн. №4 има
построени три самостоятелни сгради с площи съответно 37.70 кв.м, 86 кв.м. и 44
кв.м., всяка от които има отделни входове, покриви, отделни помещения със
санитарен възел. За тяхното построяване няма съхранени строителни книжа. Сграда
с площ 44 кв.м. е декларирана на С.М.Р. и на Ш.К.Р. в отдел МДТ. За тази сграда
има отделен партиден номер в Общинска администрация Джебел № 5902Н5351, както и
отделни партиди за ток и водоснабдяване за сградата с абонатни номера: №
4079292-ЕВН и № 7003377-ВИК на името на С.Р.. Видно от приложените, към
исковата молба приходни квитанции е видно, че в полза на Община Джебел от
ищците е платен данък ПС, данък недвижим имот-земя и сграда с партиден № 4506132400002-земя
и партиден № 4506132400001-сграда, а от ответниците е
платен данък сграда и такса битови
отпадъци за имот с партиден № 5902Н5351-сграда.
По делото са разпитани две групи свидетели,
от показанията на които се установява, че наследодателя на страните е починал
през 2018г., като до тогава живеел в с. Душинково. М. има отделен вход за
къщата, ответниците С. и Ш. живеели в къщата, където
имали две стаи също с отделен вход. М. влизал през единия вход отляво, а С.
през другия вход, който се намира отдясно. В къщата отдясно живеел С. от
1984г., когато се оженил. Тези две стаи му били дадени от М. през 1984г. М.
имал три стаи с отделен вход, а С. две стаи също с отделен вход. В Двора имало
един обор и две къщи първо къщата на М. и след нея на С.. На два пъти С. правил
ремонт на къщата, изградил покрив над своя си вход, където имал две стаи. Двете
къщи имали отделни входове, отделни покриви и отделни комини. Свидетелят М.
Мурад сочи, че правил ремонт и на М. и на С., но отделно. М. правил ремонт на
своите три стаи, а С. на своите две стаи. Къщите им били отделни. Между двете
къщи имало стена. Преди С. да се настани в къщата през 1984г, тя била срутена и
той я пригодил за живеене, като изградил наново стените и я отделил от
основната къща на М., която била долепена до неговата. Изградил покрив с
керемиди, а отвътре поставил фаянс, теракот. Тези две
стаи му били дадени от баща му, когато се е женил през 1984г. за да живее със
семейството си.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното:
Предявеният иск е допустим. По същество искът е
неоснователен и недоказан, поради следните съображения:
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давностно
владение се придобива с непрекъснато владение, продължило 10 години.
Ищците не доказаха в процеса, че именно те са владяли
и ползвали имота в придобивния давностен
срок. Доказателствената тежест на издадения в полза
на ответника С.Р. и на съпругата му Ш.Р. нотариален акт не бе оборена по
надлежния ред, чрез надлежните доказателствени
средства. Съдът приема за доказан и необорен факта, че от 1984г. ответника
заедно със съпругата си живее в жилищната сграда с площ от 44 кв.м., като там
бил допуснат лично от общият им наследодател поради факта, че се е оженил и с
цел да живее. От тогава няма данни, някой от ищците или техния наследодател да
се е противопоставял на владението на ответниците.
Последните са демонстрирали владението си, чрез редица явни действия извършени
от тях, като изграждане на покрив, отделен вход и периодични ремонти с цел
съхранение, на което никой от ищците не се е противопоставил. Това навежда у
съдът извода, че владението на ответниците е било
явно, продължително във времето, а от там и добросъвестно. На това владение не
са се пртивопоставяли нито общият им наследодател,
нито ищците по делото. Дори напротив всички свидетели включително и тези при
режим на довеждане от ищците сочат, че в този имот, който е самостоятелно
жилище с отделен вход, ответника бил допуснат лично от общия наследодател през
1984г. с цел да живее там заедно със семейството си и от тогава не го е
напускал. Видно от заключението на вещото лице и от представените приходни
квитанции едноетажна масивна жилищна сграда с площ 44 кв.м. е с отделен
партиден номер, представлява самостоятелно жилище с отделен вход, отделно
електроснабдяване и водоснобдяване с титуляр
ответника по делото. Ищците също са заплащали дължимите данъци за имота, но под
друг партиден номер предназначен вероятно за другата сграда построена в имота,
която също е обособена като
самостоятелно жилище от три стаи и
отделен вход. Вещото лице безпристрастно сочи че в имота има изградени общо
три самостоятелни сгради, с отделни
покриви и отделни входове, отделни партиди в Общинска администрация, а видно от
показанията на свидетелите и ползвани отделно от наследодателя М. и от
ответника С. със знанието и на двамата и
без да са се противопоставяли един на друг. Едноетажна масивна жилищна
сграда с площ 44 кв.м. не е идентична с едноетажна масивна жилищна сграда с
площ 130 кв.м. и с другите сгради построени в ПИ № 4.
Или в извод владението на ответника е явно, продължително във времето и без
противопоставяне на някоя от страните. Фактическата власт на жилищната града с
площ 44 кв.м. е осъществявана с намерение за своене,
а това следва от самото предаване на сградата през 1984г. от наследодателя М.
на ответника С.-негов син със съгласие да живее в него заедно със семейството
си и да я ремонтира и поддържа с цел да я пригоди за живеене. Доказателствената тежест на издадения в полза на ответника
нотариален акт не е оборена, предвид което съдът намира, че ищците не се легитимират като собственици на претендирания от тях недвижим имот-жилищна сграда със
застроена площ 44 кв.м., построена в ПИ с пл.сн. № 4
в кв.12 по плана на с. Душинково, общ. Джебел, която сграда да е идентична с
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 130 кв.м. построена в
същия имот, както и този имот да се владее от ответниците
без правно основание.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията по чл.108 от ЗС е
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, съдът няма правомощия да се произнася по искането
за отмяна на нотариалния акт издаден в полза на ответниците.
Съобразно изхода на спора на ответниците се
следват и разноски в размер на 1600 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв.
за възнаграждение на вещото лице.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.М.Р. с постоянен адрес *** с
ЕГН:**********, М.М.И. с постоянен адрес ***, с ЕГН:**********
и С.М.У. с постоянен адрес *** с ЕГН:********** иск за собственост по чл.108 от ЗС –да бъде признато за установено,
че ищците са собственици/съсобственици по наследство на ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ 44 кв.м., построена в ПИ с пл.сн. № 4,
в кв.12 по ПУП на с. Душинково, общ. Джебел, обл.
Кърджали и за осъждането на ответниците да им
отстъпят и предадат владението на същия имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.М.Р. с постоянен адрес *** с ЕГН:**********, М.М.И. с постоянен адрес ***, с ЕГН:********** и С.М.У. с
постоянен адрес ***, с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.М.Р. с постоянен адрес
***, с ЕГН:********** и Ш.К.Р. с постоянен адрес ***, с ЕГН:********** сумата в
размер на 1800 лв., представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийския Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Й.Геров/