№ 508
гр. Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120202013 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. Ц. Ц., ЕГН: **********, против
наказателно постановление № 24-0431-000488/19.11.2024г., издадено от Началник сектор в
ОДМВР-Бургас, РУ 01 Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 300
лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност, като се твърди да са допуснати процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
се представлява от адв. Ж. Н. от АК-Бургас, който поддържа жалбата. Жалбоподателката
също посочва, че са допуснати процесуални нарушения.
За Административно - наказващият орган, представител не се явява.
С допълнителна молба е поискано да се възобнови съдебното следствие за приемане на
доказателство- решение на Административен съд-Бургас, но съставът намира същото за
неоснователно, тъй като съдебните решения са публични и не е необходимо да бъдат
приемани като доказателства.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на НП, то е връчено на 02.06.2025 г., а жалбата е подадена по
пощата на 06.06.2025 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Спрямо жалбоподателката С. Ц. била издадена ЗППАМ № 23-0769-000538/22.06.2023
г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП същата била временно лишена от право
да управлява МПС. Заповедта била връчена на Ц. на 07.09.2023 г. и била обжалвана от нея
1
като било образувано административно дело № 1713/2023 г. по описа на Адм. съд Бургас.
Делото било разгледано на 21.02.2024 г., като обжалваната заповед била отменена с Решение
№ 1483 от 21.02.2024 г.- същата дата, което решение е окончателно.
На датата на постановяване на решението, но малко по-рано- около 09:30 часа,
жалбоподателката управлявала личния си автомобил „БМВ Х 1 Х Драйв 18 Д“ с рег. № * в
гр. Бургас, по ул. „*“, в посока бул. „*“, близо до хотел „*“, когато била спряна за проверка
от служители на 01 РУ Бургас, сред които бил и актосъставителят А. Ч. Ч.. Същият
констатирал, че жалбоподателката била временно лишена от право да управлява МПС,
поради което съставил АУАН № АД303875/21.02.2025 г.
С мотивирана резолюция от 11.04.2024 г. преписката била прекратена, а материалите
били изпратени на РП-Бургас. С постановление от 26.10.2024 г. на прокурор при РП-Бургас
било отказано образуване на досъдебно производство, поради хипотеза на чл.9, ал. 2 от НК-
малозначителен случай. Въз основа на постановлението за отказ, на 19.11.2024 г. било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като доводите в тази
насока са неоснователни. След издаване на АУАН административнонаказателното
производство е било прекратено, като е последвал отказ на БРП да образува досъдебно
производство. С оглед на това, шестмесечният срок за издаване на постановлението тече не
от датата на съставяне на АУАН, а от датата на постановлението на прокурора. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП се наказва с глоба от 100 до 300
лева водач, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без
да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност
по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. В чл.150а, ал.1 от същия закон е регламентирано, че за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
С оглед изложеното, съдът намира, че поначало са налице всички признаци от състава
2
на вмененото във вина на жалбоподателката нарушение, тъй като към момента на
проверката същата е била лишена от правоуправление по силата на ЗППАМ, която й е била
връчена.
Съставът обаче намира, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. На първо място следва да се уточни, че с Решение № 4 от 30.04.2025 г. (обн. на
09.05.2025 г.) по конституционно дело № 29/2024 г. на Конституционния съд е обявена за
противоконституционна разпоредбата на чл. 189з от Закона за движението по пътищата
(обн. ДВ, бр. 20 от 1999 г., посл. изм. бр. 41 от 2024 г.) в частта „28 и“. От това следва, че
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН на общо основание се прилага и за нарушения по ЗДвП. На
второ място, това означава, че по отношение на конкретния случай вече е налице по-
благоприятен закон, който може да бъде приложен съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН.
Конкретно по настоящия казус, видно от материалите по делото, няколко часа след
проверката, въпросната заповед, с която жалбоподателката е била лишена от право да
управлява МПС, е била отменена с Решение № 1483 от 21.02.2024 г. по административно
дело № 1713/2023 г. по описа на Адм. съд Бургас, което решение е окончателно. Това
обстоятелство по мнение на настоящия състав е достатъчно да се приеме, че случаят се
характеризира с по-малка степен на обществена опасност от обичайното, като в този смисъл
са и мотивите и на прокурорското постановление, с което е било отказано образуване на
досъдебно производство.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде отменено, а жалбоподателката следва да бъде предупредена по реда на чл. 28 от ЗАНН,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0431-000488/19.11.2024г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 01 Бургас, с което на С. Ц. Ц., ЕГН: **********, за
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 300 лв.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Ц. Ц., ЕГН: **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде
наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3