Р Е
Ш Е Н
И Е
05. 11. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на деветнадесети октомври,през две хиляди и двадесетата година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Татяна
Садай, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 3249 по
описа за 2020г,за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 21.05.2019г. постановена по н. о. х. д. № 16716/16
г. Софийски районен съд, НК,103 с –в е признал
подсъдимата М.Г.А. за виновна в
извършването на престъпление по чл.343 ал.3 б.А вр. ал.1 б.Б пр.1 вр.чл.342
ал.1 пр.3 от НК,поради което я е осъдил на наказание лишаване от свобода за
срок от една година,изпълнението на което е отложено за срок от три години.С
присъдата, подсъдимата е лишена и от право да управлява МПС за срок от една
година.В тежест на подсъдимата са
възложени и направените по делото разноски.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимата ,в която се оспорва
правилността на съдебния акт.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване
на нова-оправдателна присъда по отношение на подсъдимото лице.
В
съдебно заседание, подсъдимия и неговия защитник поддържат жалбата и изложените
в нея доводи.
Повереника на частния обвинител
счита ,че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Представителят
на СГП,счита ,че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимата моли да бъде
оправдана.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си,районният съд е събрал по предвидения в НПК ред гласни
и писмени доказателства и въз основа на
техният анализ е приел от фактическа страна, следното:
Подсъдимата М.Г.А. е родена на ***
г. в г. Добрич, българка, български гражданин, с висше образование, неомъжена,
неосъждана, работи във фирма "В." ООД, живуща ***, ЕГН **********.
На 10.02.2016 г. около 08.30 часа в гр. София поде. М.Г.А. управлявала
моторно превозно средство - лек автомобил марка "Хонда", модел
"Джаз" е per. № ******по ул. "Хан Кубрат" е посока на
движение от ул."Бели Дунав" към бул. "Ломско шосе", в
дясната от двете ленти за движение, в нейната посока, със скорост от порядъка
на 50 км/ч.
Времето било през светлата част на денонощието, а видимостта била добра,
широчината на платното за движение на ул. "Хан Кубрат" била 18,0 м.,
е две пътни ленти, предназначени за движение в посока от ул. "Бели
Дунав" към бул. "Ломско шосе", с широчина на всяка лента по 4.0
м., като двете платна били разделени помежду си е непрекъсната разделителна
линия М 1 /ППЗДвП/, преминаваща в М 3 /ППЗДвП/, преминаваща в М 1 /ППЗДВП след кръстовището,
по средата на което бил разположен разделителен остров, с широчина 3.0 м.
Пътното платно за движение на ул. "Хан Кубрат" било сухо, покрито е
дребнозърнест асфалт, без неравности и наклони.
Кръстовището, образувано от ул. "Хан Кубрат" и ул. "Х. С."
било регулирано от светофарна уредба, работеща нормално в автоматичен режим, е
трисекционни светофарни тела за пътни превозни средства и двусекционни - за
пешеходците.
В същото време, от десния тротоар, спрямо посоката на движение на управлявания
от поде. М.А. л.а. "Хонда", по посочената пешеходна пътека,
обозначена с маркировка М 8.2 ППЗДвП, след кръстовището с ул. "Х. С."
тръгнали да пресичат пешеходците - свид. Р.Х. и сина й свид. Б.П., като
пресекли едното платно на ул. "Хан Кубрат" стигнали до разделителния
остров, огледали се за няколко секунди, и тръгнали да пресичат и другата платно
на улицата. В момента на навлизане на пешеходците на пътното платно по
пешеходната пътека сигналът на светофара за тях бил зелен разрешителен, а за
управлявания от поде.А. лек автомобила - червен забранителен. Наближавайки
кръстовището образувано от ул. "Хан Кубрат" и ул. "Х. С."
поде. А. която управлявала автомобила "Хонда", модел "Джаз"
с ДК № ******със скорост около 50 км/ч. се намирала на 125 метра от
пешеходците. Близо до кръстовището, поде. А. загубила напречна устойчивост и
контрол върху моторното превозно средство, неуспявайки адекватно да въздейства
върху органите за управление на автомобила., като А. с управлявания от нея
автомобил, навлязла в кръстовището на червен забранителен сигнал, в условията
на ротация на автомобила около масовия му център, в посока обратна на
часовниковите стрелки, отклонила се наляво и реализирала удар е намиращите се
на пешеходната пътека, в зоната преди разделителния остров, пешеходци -
свидетелите Р.Х. и Б.П., като ги ударила с дясната страна на автомобила, чиято
скорост в момента на удара била около 25 км/ч.
В резултат на удара свидетелите Х. и П.паднали на пътното платно, на което Х.
останала да лежи, като възникналото пътнотранспортно произшествието било
непосредствено възприето от намиращият се наблизо в дома си свидетел Н. Т.,
който казала на съпругата си да се обади на телефон за спешни повиквания 112 и
да съобщи за инцидента, а той бързо отишъл до мястото на същия.
В резултат на удара св.Р.Х. получила множество травматични увреждания на долните
крайници-открито размачкване на двата крака,счупване от 1 до 5 пръст на десния
крак,счупване на метатарзалални кости от 2 до 5 в дясно ,които наложили
ампутация на предходилните кости на десния крак на ниво проксимална трета,водещо
до осакатяване на десния крак.Св.П.получил контузна рана на главата и мозъчно
сътресение.
Гореизложените факти се споделят и от настоящият съд ,с известни допълнения
и корекции,относими към предмета на
доказване,но без да водят до други както фактически,така и правни изводи.
При така установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради което
подсъдимата А. е призната за виновна в извършването на престъпление
по чл чл.343 ал.3
б.А пр.1 вр. ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 пр.3
от НК.
Основният спорен въпрос – дали подсъдимата е извършила престъплението, описано
във внесения обвинителен акт е намерил своето правилно разрешение в мотивите на
обжалваната присъда.
Обосновано съдът е дал вяра на
показанията на пострадалата Х.,тези на свидетелите П.и Т.,които са
безпротиворечиви и подробни, и кореспондират със заключението на АТЕ и СМЕ.По
убедителен начин ,пострадалата и останалите свидетели пресъздават механизма на
ПТП,който намира потвърждение в протокола за оглед на местопроизшествие и
констативния протокол.Без съмнение се установява ,че автомобилът,управляван от
подсъдимата е навлязъл в кръстовището на забранителен сигнал на светофарната
уредба и е станал причина за настъпване на пътния инцидент с пешеходците.Установено
е,че причината за вредоносния резултат са именно действията на
подсъдимата,вследствие нарушенията на правилата за движение по пътищата.
Обосновано,съдът от първата
съдебна инстанция е кредитирал заключенията /АТЕ и СМЕ/като компетентни и недаващи
съмнение за тяхната правилност.
Правилно,действията на подсъдимата
са квалифицирани като престъпление по чл. чл.343 ал.3 б.А вр. ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 пр.3. от НК.
Несъмнено ,с действията си,подсъдимата
е нарушил правилата за движение по пътищата ,сред които водещо значение има
нарушението на чл. чл.31 ал.7 т.1 от ППЗДвП тъй като е преминала на червен
сигнал на светофарната уредба,забраняваща преминаването на кръстовището в нейната
посока за движение,поради което е причинила пътния инцидент,довел до травмата на
пострадалата Х.,която е съставомерна и тези на св.П..Според заключението на АТЕ
,ако подсъдимата не е навлязла в кръстовището на червен сигнал на
светофара,пътният инцидент е бил могъл да бъде предотвратен.С действията подсъдимата
е причинила виновно настъпилия вредоносен резултат,който се субсумира под признаците на медико-биологичния признак- тежка
телесна повреда.Вина за настъпилото ПТП носи изцяло подсъдимата.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на присъдата, въззивния съд счете, че наложеното наказание
лишаване от свобода е справедливо и е
съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Отчетено е като смекчаващо обстоятелство – изтеклия
период от време от деянието до постановяване на присъдата пред първата съдебна
инстанция.Отчетена е проявената критичност от подсъдимата и съдействието й за
разкриване на обективната истина.Отчетени са и положителните характеристични
данни,поради което размера на наложеното наказание е в близък до минимума
размер.
Няма основание наложеното
наказание да се определи като несправедливо от гледна точка на подсъдимото лице,тъй
като не са нарушени правилата за индивидуализация на наказанието.Размерът на
наказанието е определен в близък до минимума размер,с оглед преобладаващите смекчаващи
отговорността обстоятелства.Липсват и основания за по-голяма
снизходителност,доколкото се касае за множество травматични увреждания,получени
от пострадалата,като по-тежкото такова поглъща по-леките,както и телесните
повреди на още едно лице,които следва да се третират като отегчаващо
отговорността обстоятелство,без да се отчетени от първия съд при определяне на
наказанието.С оглед липсата на протест или жалба от частния обвинител обаче е безпредметно
обсъждането им.
Правилен е и решаващия извод на
първата съдебна инстанция за отлагането му по реда на чл.66 от НК,като
определеният срок е минималния такъв.
Наложеното кумулативно наказание
лишаване от правоуправление също е съобразено с данните за миналото на подсъдимата
като водач на МПС и е в справедлив размер.
С оглед изложените съображения ,
въззивният съд счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден,поради
което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 21.05.2019г. на СРС,НО,103 състав,постановена по нохд № 16716/16г.по описа
на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.