№ 21
гр. София , 07.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341 ал.2, във вр. с чл.306 ал.3, вр. ал.1,
т.4 от НПК.
С определение от 02.04.2021 г. на Районен съд гр.С., постановено по
н.о.х.д. № 372/2020 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата
на адв.Х.К. и адв.В.В. – повереници на частния обвинител Т.П. А., за
присъждане в полза на последния на сумата от 2 000 /две хиляди/ лева,
представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение за
процесуалното му представителство в първоинстанционното съдебно
производство по посоченото наказателно дело, както и сумата от 2 000 /две
хиляди/ лева – в досъдебната фаза на същото.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от частния
обвинител Т.П. А., подадена чрез поверениците му - адв.Х.К. и адв.В.В., с
искане същото да бъде отменено, като незаконосъобразно. Твърди се, че
неправилно решаващият съд е приел за неоснователна молбата на доверителя
им за присъждане на направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение, в общ размер на 2 000 лева, тъй като подсъдимия П. К. П. е
признат за виновен по повдигнатото му по делото обвинение. Сочи се, че
доколкото производството по делото е приключило по отношение на другия
1
подсъдим Р. С. Г. с одобрено по реда на чл.384 ал.1 от НПК споразумение, то
на основание чл.189 ал.3, изр.2 от НПК в негова тежест са възложени
половината от направените от частния обвинител разноски за възнаграждение
на повереник в двете фази на процеса. С тези аргументи и предвид това, че
осъдените по делото са двама /макар и съдебното производство по отношение
на тях да е протекло по различен процесуален ред/, поверениците изтъкват, че
всеки от тях следва да заплати равна част от направените от страна на частния
обвинител разноски по делото. С тези аргументи се претендира обжалваният
съдебен акт да бъде отменен, като се постанови нов от въззивната инстанция,
с който П. К. П. бъде осъден да заплати сумата от 2000 лева, представляваща
направени от частния обвинител разноски по наказателното производство в
двете му фази.
По реда на чл.342 ал.2 от НПК е постъпило възражение срещу частната
жалба, от страна на П. К. П.. Излагат се доводи, че направените от
пострадалия в хода на досъдебното производство, разноски за адвокатско
възнаграждение, не представляват такива по смисъла на чл.189 от НПК,
дължими за плащане от привлеченото към наказателна отговорност лице.
Твърди се, че в случая особените правила по реда, на които е протекло
съдебното производство спрямо него /чл.376 ал.4 от НПК/, изключват
участието на частен обвинител и реално пострадалия Т. А. не е участвал като
такъв в процеса. С оглед на това се изтъква и, че същият /пострадалия/ не е
сторил разноски за съдебно процесуално представителство, чието
възстановяване на основание чл.189 ал.3 от НПК да му се дължи. Релевират
се и доводи за прекомерност на претендираните от частния обвинител
разноски, предвид несъобразяването им с предмета на делото, с
действителната му фактическа и правна сложност, като се моли по реда на
чл.78 ал.5 от ГПК, възнаграждението за адвокат да бъде намалено.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и
материалите по делото, намира следното:
Производството пред първата инстанция е било образувано по внесен от
РП С. обвинителен акт, с който са повдигнати обвинения срещу подсъдимия
Р. С. Г. за престъпление по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.130 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр.
ал.1 от НК и против подсъдимия П. К. П. - за престъпление по чл.131 ал.1,
2
т.12, вр. чл.130 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК.
В проведеното от първостепенният съд, съгласно чл.248, вр. чл.247а
ал.2, т.1 от НПК разпоредително заседание, са решени процесуалните
въпроси, подлежащи на обсъждане в същото, включително и тези, за
конституирането на страни в производството. В този смисъл, съставът на
СлРС се е произнесъл с определение по чл.248 ал.2 НПК, с което е
конституирал пострадалия Т. П. Р. като частен обвинител в съдебното
производство.
В така проведеното разпоредително заседание пострадалия се е явил
лично и е участвал при решаването на въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, чрез
един от упълномощените от него повереници – адвокат В.В.. В съдебният
протокол от заседанието е отбелязано, че на същото се е явил и другият
повереник – адвокат Х.К..
С оглед направени от страните искания и на основание чл.252 ал.1 от
НПК, производството по делото се е развило по отношение на подсъдимия П.
К. П. по реда на глава двадесет и осма от НПК и е приключило с
постановяването на решение от 09.10.2020 г. /влязло в законна сила/, с което
този подсъдим е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.130 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от
НК и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност за
това престъпление, с налагане на административно наказание – глоба в
размер на 1000 лева. По отношение на другият подсъдим Р. С. Г. е проведено
производство по реда на глава двадесет и девета, завършило с одобрено от
съда споразумение по чл.384 ал.1, вр. чл.381 от НПК, по силата на което този
подсъдим също е признат за виновен и осъден по обвинението му за
престъпление по чл.131 ал.1, т.12, вр. чл.130 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от
НК.
С определение от 14.12.2020 г. на състав на СлРС, постановено по
настоящото НОХД № 372/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимия Р. С. Г.
е осъден на основание чл.189 от НПК да заплати на частния обвинител Т.Р.
П. сумата от 1 000 лева, представляваща направени от него разноски за
адвокатско възнаграждение на досъдебното производство, както и сумата от
още 1 000 лева, представляващи сторени от него такива в съдебната фаза на
3
процеса /половината от уговорената и вписана в пълномощното сума за
възнаграждения на повереници/.
В инициираното по молба на поверениците на частния обвинител,
съдебно производство по реда на чл.306 ал.1, т.4 от НПК, първостепенният
съд се е произнесъл с определение /предмет на настоящата въззивна
проверка/, с което е отказал да присъди в полза на последния сумата от 2 000
/две хиляди/ лева, представляваща заплатено от частния обвинител
адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство в
първоинстанционното съдебно производство по посоченото наказателно дело,
както и сумата от 2 000 /две хиляди/ лева – в досъдебната фаза на същото.
Приел е, че в тежест на осъдения П. К. П. не следва да бъдат възлагани
посочените деловодни разноски, доколкото същия е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение в производство по реда на гл.28-ма от НПК, в
рамките на което участието на частен обвинител е недопустимо /чл.376 ал.4
НПК/ и реално в случая такъв, в лицето на Т. А., не участвал по това
производство, като съответно не му се дължат и разноски.
Тези съображения на районния съд и постановения въз основа на тях
съдебен акт, са правилни и са в съответствие с принципните положения,
установени в процесуалния закон.
Безспорно е, че в производството по реда на глава 28-ма от НПК не е
допустимо разглеждането на граждански иск от пострадалия и допускането
му до участие в процеса в качеството на частен обвинител. Безспорно е и
също така, че в случая в развилото се по тези особени правила на НПК
производство срещу П. К. П., не е бил конституиран частен обвинител и
съответно такъв не е участвал.
Затрудненията във връзка с решаването на въпроса за възлагане на
разноските, направени от Т. П. Р., конституиран като частен обвинител в
проведеното разпоредително заседание по НОХД № 372/2020 г. на СлРС, са
последица от неправилните действия на състава на този съд, разгледал делото
спрямо подсъдимия /тогава/ П. П. по реда на глава 28-ма от НПК. В
конкретната процесуална ситуация – когато делото е образувано по внесен в
съда обвинителен акт срещу повече от едно лице, сред които има обвиняем,
по отношение на който разпоредбата на чл.78а от НК е неприложима,
4
съставът на първоинстанционния съд не би могъл да разгледа делото по реда
на глава 28 – ма от НПК /служебно или при направени искания от страните по
правилата на чл.252 ал.1 от НПК/. В този случай цялото производство следва
да се развие по общия ред /срещу всички подсъдими/ и едва с присъдата
съдът може да освободи от наказателна отговорност само онзи подсъдим, за
когото са налице предпоставките на чл.78а от НК, като му наложи
административно наказание. С оглед обаче, че в случая развилото срещу
подсъдимия П. П. производство по този ред е приключило с влязъл в сила
съдебен акт, това нарушение в процесуалната деятелност на първата
инстанция, само се констатира.
Така или иначе, несъмнено е, че наказателното производство по
настоящото дело, в съдебната му фаза, е образувано по повод на внесен
обвинителен акт срещу двамата подсъдими Р.Г. и П. П., като само по
отношение на първия е проведено производство по реда на глава двадесет и
девета, завършило с одобрено от съда споразумение по чл.384 ал.1, вр. чл.381
от НПК, имащо последиците на влязла в сила присъда / чл.383 ал.1 НПК/.
Видно от съдебният протокол, приложен на л.47 от първоинстанционото
дело, за участие в това производство частния обвинител е бил призован,
същия се е явил лично и с повереник – адвокат В., и съответно са участвали
по делото. По отношение на другият подсъдим П. К. П. се е развило и
приключило с краен съдебен акт, производство по реда на глава двадесет и
осма от НПК. Както бе казано по-горе, в тази особена процедура на НПК,
частният обвинител Т.Р. не е бил допуснат до участие и съответно реално не е
направил съдебно-деловодни разходи, чието заплащане да му се дължи. При
това положение, съдебният състав на СОС намира, че всички разноски по
настоящото наказателно производство в двете му фази, направени за
адвокатско възнаграждение, от страна на частния обвинител Т.Р., следва да
бъдат понесени от осъдения Р. С. Г. /не само половината от уговорената и
вписана в пълномощното сума за възнаграждения на повереници, както
неправилно е приел РС С. с определението си от 14.12.2020 г. – л.71 от
делото/.
Гореизложените съображения на въззивната инстанция налагат извода,
че атакуваното определение на първостепенния съд, с което същия е отказал
да ангажира отговорността за разноски на освободения от наказателна
5
отговорност П. К. П., е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 51 от 02.04.2021 г. на Районен съд
гр.С., постановено по н.о.х.д. № 372/2020 г. по описа на същия съд
Определението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6