Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 15 . 07. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на
десети юли, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 5073
по описа за 2018 година и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 от ГПК. Делото
е образувано по подадена искова молба от
А.З.С.Н.В. ***ЕИК/БУЛСТАТ ***, против А.Н. М., ЕГН **********, с посочено правно основание чл. 415
от ГПК. В молбата се твърди, че
по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е
образувано ч. гр. д
№ 8418 / 2017 г. и е издадена е Заповед
за изпълнение за сумата. Длъжникът по
делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено
възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е
сезиран с искане да признае за
установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се
присъдят и направените по делото разноски.
Предявеният иск е родово и
местно подсъден на ПлРС.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника чрез особен представител адв. П.К., която оспорва иска.
Ищецът не се явява и не се представлява.
Ответникът се представлява
от особен представител адв. К. и изразява становище, че искът е неоснователен и
недоказан.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Предявеният
иск е по реда на чл. 422 от ГПК. Не се спори между страните, че
ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо
ответника за процесната сума,
против която ответникът е възразил в
законоустановения срок и е заявил, че не дължи сумата. Безспорно
е, че съдът се е разпоредил А.Н.М., ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ н. А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление *** -***, представлявано от *** - изп. директори, чрез пълномощник
юрк.***, сумата от 700лв. главница,
договорна лихва в размер на 83,36лв.
за периода от 16.05.2015г. до
13.10.2015г., такса разходи в размер на 18лв.,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 412,30лв. за периода от 15.06.2015г. до
13.10.2015г., обезщетение за забава в размер на 164,61лв. за периода от 17.05.2015г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 27.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от
27.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 27,57лв. – държавна такса и сума в
размер на 50лв. – юрисконсулско
възнаграждение.
Вземането произтича задължение по договор за паричен заем № ***от 16 .04.
2015 г. между ***и А.Н.М., и цесия от
страна на ***в полза н. А.З.С.Н.В.
***(правоприемник на който е А.З.С.Н.В.
АД - понастоящем А.З.С.Н.В. ЕАД) по силата на Приложение ***г. към Рамков
договор за продажба на вземанията (цесия) от 16.11.2010г.
Предявеният от А.З.С.Н.В.
ЕИК ***, против А.Н.М. иск с правно основание чл.415 от ГПК с цена 1378, 27 лв. е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен по следните съображения:
Сключеният между ***и А.Н.М. договор
за паричен заем от 16.04.2015 год. е нищожен. Конкретните съображения са за
нищожност на сключения договор, са следните:
Сключеният договор е в противоречие с чл.5 от ЗПК. Кредиторът не е предоставил на потребителя предварително необходимата
информация във формата на стандартен европейски формуляр, посочващ информация
за потребителските кредити, съгласно приложение 2 от ЗПК.
Независимо, че чл. 1 от Договора за паричен заем № ***от 16. 04. 2015 г. е посочено, че страните сключват този
договор на основание на стандартен европейски формуляр, предоставен предварително
на Заемателя и посочващ индивидуалните условия на бъдещия паричен заем, няма
приложени доказателства за това в исковата молба. В тежест на ищеца е да установи
предварителното предоставяне на стандартния европейски формуляр и неговото
разясняване на условията по договора, което не е сторено.
Уговорената между страните в чл. 4, ал. 2 от Договора клауза за заплащане на неустойка
за неизпълнение над договорно задължение в размер на 494, 46 лв. е
неравноправна по арг. на чл. 143, т. 5 от ЗЗП и чл.26, ал. 1 от ЗЗД , поради което искът
за заплащане на 412, 30. лв.
неустойка от общо уговорената 494, 46 лв. за неизпълнение на договорно задължение е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно клаузите на сключения договор заемателят се е задължил в тридневен
срок от подписването на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно - две физически лица, поръчители,
които да отговорят на посочените в
договора условия или банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата по чл.
2, т. 7 от Договора, със срок
на валидност 30 дни след крайния срок на
плащане на задълженията по договора. Поради неизпълнение на горните задължения,
ищецът счита, че заемателят дължи
неустойка в размер на 412, 30 лв. тъй
като ответникът е заплатил 82, 46 лв. част от задължението за неустойка.
По принцип неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по размер. В конкретния случай предвидената неустойка се
явява прекомерна и противоречи на предвидената обезщетителна функция. Тя
представлява близо 70 % от размера на задължението и има санкционен, а не
обезщетителен характер. Тъй като е предвидено тя да се кумулира към
погасителната вноска / в този случай вноската става 213,11 лв. месечно/, на
практика се отклонява от обезпечителната си и обезщетителна функция и води до
скрито оскъпяване кредита, като уговорения ГПР 40 % нараства с размера на уговорената в чл.4
ал.2 от Договора неустойка. Включена по този начин в погасителните вноски, тази
неустойка по същество увеличава възнаградителната лихва на заемодателя и го
обогатява неоснователно, като увеличава печалбата за заемодателя. В тази част
договорът е нищожен като противоречащ на морала.
Изискването за предоставяне на обезпечение на задължението чрез осигуряване
на поръчител или на банкова гаранция в пълния размер на кредита са изисквания,
които създават значителни затруднения за изпълнението им, противоречат на
принципа на добросъвестността и целят единствено да създадат предпоставки за
приложение на чл. 4, ал. 2 от договора,
а именно начисляване на неустойката по договора, респ. увеличаване на дължимата
месечна вноска. Нормално е както разходите на заемодателя, така и печалбата му
да са включени в договорения ФГПЛ от 40,00 %. Възнаградителната лихва е на
практика печалбата на заемодателя, но кумулирайки неустойката в месечната
вноска по кредита, осигурява още печалба на заемодателя, с която той
надхвърля предвидения максимален размер. Съгласно чл.19 от Закона за потребителския
кредит ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи /лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения
от всякакъв вид, дължими на посредниците при сключване на договора/. От една
страна неустойката се включва в месечната вноска, която има падеж, като обезщетение за кредитора, от друга
страна, същата е предвидена в размер, който не
съответства на вредите от
неизпълнението, тъй като е близо 70 % от
сумата на кредита . Договорената неустойка цели да заобиколи ограниченията на
чл.19, ал.4 от ЗПК при определяне на
ГПР. Освен това тя не е посочена в предложението за сключване на договора, не е
доказано и предварителното и разясняване като последица на заемателя .
Нищожна е и клаузата, която предвижда отделно заплащане на разходи в размер
на 9 лв. месечно, като оспорвам исканата сума от 27 лв. Съгласно чл.19 от ЗПК, тези
разходи са част от ГПР, договорени между
страните и не следва да се претендират отделно. С оглед на това чл. 8
от Договора е нищожен, тъй като съдържа неравноправна клауза.
Нищожна е и уговорката за заплащане
на договорна лихва и обезщетение за забава в размер на 164, 61 лв, тъй като те
следват нищожността на договора.
Направено е възражение за прихващане на претендиратата
сума с платената без основание сума в размер на 82, 46 лв. неустойка такса
разходи 27 лв. и договорна лихва 0,54 лв. При нижожен договор се дължи
връчащане на чистата получена сума. Тя е 700 лв., като от нея по дадни от ищеца
ответникът е погасил 110 лв..
Отделно от изложените по - горе възражения е направено и възражение, че сумите по договора
за кредит са неизискуеми, тъй като
ответникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия.
Към исковата молба са приложени два броя уведомления за извършеното прехвърляне
на вземания от и ***чрез А.з.с.н.в.
***з. уведомяването му като длъжник по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършена цесия. Първото уведомление , с дата 14. 03. 2016 г. не
връчено, тъй като има отбелязване, че получателят се е преместил на друг
адрес. Второто уведомление - обратна разписка към товарителница № ***на ***от 20. 06. /няма година /, не е подписано
от получател поради което няма удостоверяване, че задълженото лице е получило
изпратеното до него уведомително писмо, заедно с покана за доброволно изпълнение.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
подадено от правоприемника по договора за цесия
А.з.с.н.в. ***. Съгласно ТР № 4 /
18. 06. 2014 г . на ВКС на РБ по т. д. 4 / 2013 г. на ОСГТК т. 4 са налице
основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в
полза на частния правоприемник на посочения в чл. 417 от ГПК кредитор А.з.с.н.в. ЕАД, но при заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК при наличие на частно правоприемство,
основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Тъй като към исковата молба не са представени доказателства за уведомяване
на длъжника за прехвърляне на вземането, то цесията няма действие по отношение
на него, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, тъй като не му е съобщена.
Ако заявлението за издаване на заповед за изпълнение беше подадено от
първоначалния кредитор, нямаше да има
проблем, но тъй като то е подадено от дружеството правоприемник по договора за
цесия, то за да има действие по отношение на длъжника, уведомяването за извършената цесия следва да
предхожда подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. С оглед
на това, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск по реда на чл. 422 ал.1,
с
правно основание с чл. 415, ал.1
от ГПК е неоснователен, следва да бъде отхвърлен и да се обезсили издадената
заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 8418 / 2017 г, седми гр. състав по описа на РС.
Съгласно чл. 99, ал. 3 и 4
от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
Ищецът по делото не доказва по безспорен и
категоричен начин качеството си на кредитор нито към датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК, нито към датата на подаване исковата молба по реда на чл. 422 от ГПК.
Действително, ищецът е имал право, с даденото му пълномощно, именно той, от
името на стария кредитор, да уведоми
длъжника за цесията на вземането срещу него. По делото обаче липсват доказателства какво
точно е било съдържанието на уведомлението до длъжника, дали ответникът го е
уведомил от свое собствено име или от името на стария кредитор, дали е приложил
към уведомлението пълномощното от стария кредитор. Уведомяване от новия кредитор за извършената цесия няма правно значение за
длъжника съгласно от чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД. Същевременно фактът на изпращане на уведомление, не е достатъчни,
за да се приеме за доказано получаването
му, което е обстоятелството, което следва да се докаже от ищеца, за да може съдът да приеме, че цесията е
съобщена на длъжника.
В
проектодоклада е указано на ищеца,
че в негова тежест е да докаже вземането
по основание и размер, като от събраните
по делото доказателства, съдът намира,
че ищецът няма качеството на кредитор
спрямо ответника. В случая не се
установява за цесията да е надлежно съобщено на длъжника от страна на цесионера въз основа на даденото
му пълномощно. Исковата молба и приложенията й са връчени на назначения от
съда особен представител на ответника. Правомощията на особения представител се
отнасят само до процесуално представителство по конкретното дело и той не може
да приема валидно изявления, вкл. и уведомлението за цесията, което да обвърже ответника като длъжник. Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел той да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение задълженията му на новия кредитор и също така
да го защити против ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което
вече не е носител на правата по съответния договор. За да произведе действие
цесията, е необходимо уведомлението за
цесията да е достигнало до длъжника. В отговора си по чл.131 от ГПК особеният
представител е направил оспорване на иска, основано на изтекла погасителна
давност и липсата на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на особен
представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника / поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага. След като не е налице надлежно
връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела
действието си спрямо ответника.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Ответникът следва да заплати
ДТ в полза на ПлРС, съобразно размера на отхвърления иск.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.З.С.Н.В.
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** -***, представлявано
от *** - изп. директори, чрез пълномощник юрк.***, против А. Н. М., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415, по реда чл. 422 от ГПК и цена на иска
1378, 27 лв, като неоснователен и недоказан.
ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕД № 5486 / 30. 10. 2017 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
ВЪЗ ОСНОВА НА ДОКУМЕНТ по ч. гр.
д. № 8418 / 2017 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78 от ГПК, А.З.С.Н.В. ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление *** -***, представлявано от *** -
изп. директори, чрез пълномощник юрк.***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС,
направените разноски по делото за ДТ в размер на 30 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: