Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 367
15.05.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова и. административно дело № 621
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128,
ал.1, т.8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане (наименувано „жалба“) на М.В.Ц.
***, за обявяване нищожността на Решение №588/17.01.2017г. по адм. д.
№3668/2016г. на тричленен състав на Върховния административен съд на Република
България, Четвърто отделение.
Навеждат се доводи за нищожност на посоченото решение,
в частта с която е отменено Решение №12 от 15.02.2016г., постановено от
Административен съд – Хасково по адм. д. №468/2015г., в частта, с която е
обявена нищожност на уведомително писмо с изх. №02-260-6500 10554-8 от
31.07.2015г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ в частта му, с която на Ц. е
отказана оторизация по СЕПП на сумата от 568.40 лв. Обсъждат се мотивите,
изложени в Решение №12 от 15.02.2016г., постановено от Административен съд –
Хасково по адм. д. №468/2015г. и в Решение №588/17.01.2017г. по адм. д.
№3668/2016г. на Върховен административен съд, Четвърто отделение, като се сочи,
че от посоченото извлечение от мотивите на решаващия съд по адм. д.
№3668/2016г. на ВАС било видно, че съдебния акт се обуславял на правния извод
на съда за законосъобразност на теренните проверки през 2012г. и от действието
на нормата на чл.16а, ал.3 от Наредба №105 от 22.08.2006г. през този период.
Съдът обаче не отчитал обстоятелството, че Наредба №105 от 22.08.2006г. била
публикувана в ДВ бр. 82/10.10.2006г. и нямала обратно действие, за да регулира
отношения чрез метода на теренните проверки през стопанската 2012 година.
Твърди се, че след като Административен съд – Хасково с Решение №12 от
15.02.2016г. по адм. д. №468/2015г. приемал, че в европейското законодателство
нямало установена процедура за провеждане на теренни проверки и с Решение №1155
от 02.02.2015г., тричленен състав на ВАС, второ отделение, бил отменен чл.16а,
ал.3 от Наредба №105 от 22.08.2006г. в частта за теренните проверки, като
противоречащи на българското и европейското право, потвърдено от петчленен
състав по адм. д. №4327/2015г., обжалваната част от решение №588 от
17.01.2017г. на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. д. №3668/2016г. се
явявало нищожно, поради което се моли да бъде отменено и да бъдат дадени указания
на ДФЗ да оторизира сумата от 568,40 лв. по СЕПП.
В допълнително подадена молба се цитират следните
основания за нищожност на оспорения съдебен акт: а/ обезсилва Решение №12 от
15.02.2016г., постановено от Административен съд – Хасково, четвърти състав по
адм. д. №468/2015г., без да отчете, че адм. орган не е зачел указанията на съда
за изясняване на фактическата обстановка с цел установяване дали са налице
основанията за подпомагане, което било нарушение на чл.177, ал.2 от АПК; б/
позоваване на теренни проверки, като вид контрол от страна на ДФЗ, каквато не
била предвидена нито в европейското, нито в българското законодателство. Сочи
се, че с Решение №1155/02.02.2015г., постановено от ВАС – Второ отделение по
адм. д. №10538/2014г. по въпроса за теренните проверки е прието, че същите не
могат да се въвеждат с Наредба №105/2006г., а това може да се осъществи само с
изменение на ЗПЗП. Използването им в практическата работа на ДФЗ и неотчетена
при издаване на уведомителни писма също водела до нищожност на решенията на
съда, потвърждаващи такива уведомителни писма.
В допълнително подадена писмена молба по делото се
моли да бъде постановено решение, с което да се уважи жалбата и да бъде обявено
за нищожно Решение №588/17.01.2017г. на ВАС, 4-то отделение по адм. д.
№3668/2016г. по съображенията, изложени в жалбата. Моли се за присъждане на
разноските по делата.
Ответникът в производството, Държавен фонд „Земеделие“,
чрез процесуален представител моли да бъде отхвърлен предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира се в полза на административния орган да
бъдат присъдени направените по делото
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в иска основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Предмет на искането за прогласяване на нищожност е
Решение №588/17.01.2017г. на Върховен административен съд на Република България
– Четвърто отделение, постановено по адм. д. №3668 по описа за 2016г., в частта
с която е отменено Решение №12 от 15.02.2016г., постановено от Административен
съд – Хасково по адм. д. №468/2015г., в частта, с която е обявена нищожност на
уведомително писмо с изх. №02-260-6500 10554-8 от 31.07.2015г. на Изпълнителния
Директор на ДФЗ в частта му, с която на Ц. е отказана оторизация по СЕПП на
сумата от 568.40 лв.
Решението е постановено в производство по реда на чл.208
и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Изпълнителния Директор на
Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, подадена чрез упълномощен юрисконсулт,
против Решение №12/15.02.2016г., постановено от Административен съд – Хасково, по
адм. д. №468/2015г.
С Решение № 588/17.01.2017г. на Върховен
административен съд на Република България – Четвърто отделение, постановено по
адм. д. №3668 по описа за 2016г., се обезсилва Решение №12 от 15.02.2016г.,
постановено от Административен съд – Хасково, четвърти състав, по адм. д.
№468/2015г. в частта, с която е обявена нищожността на уведомително писмо изх.
№02-260-6500 10554-8 от 31.07.2015г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд
„Земеделие“ в частта му, с която в полза на М.В.Ц. е оторизирана сумата
2 864.08 лв. и се прекратява съдебното производство в тази част, като се отменя Решение №12 от 15.02.2016г.,
постановено от Административен съд – Хасково, четвърти състав, по адм. д.
№468/2015г. в частта, с която е обявена нищожността на уведомително писмо изх.
№02-260-6500 10554-8 от 31.07.2015г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд
„Земеделие“ в частта му, с която на М.В.Ц. е отказана оторизация по СЕПП на
сумата 568,40 лв. и вместо него постановява: отхвърля жалбата на М.В.Ц. ***, подадена против уведомително писмо
изх. №02-260-6500 10554-8 от 31.07.2015г. на Изпълнителния Директор на Държавен
фонд „Земеделие“ в частта му, с която на М.В.Ц. е отказана оторизация по СЕПП
на сумата 568,40 лв. и осъжда М.В.Ц. ***, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“, гр. София, направените по делото разноски в двете съдебни
инстанции в общ размер 900 лв. Решението на
касационната инстанция е окончателно.
Настоящият състав намира искането за прогласяване на нищожност на посоченото решение в
посочената от ищеца част, за допустимо,
но неоснователно, по изложените
по-долу съображения.
По съществото на искането следва да се посочи, че
обхватът на проверката в производството по чл.128, ал.1, т.8 от АПК, насочена
срещу необжалваемо съдебно решение, по необходимост се ограничава само до
валидността на съдебния акт. Това е така, тъй като съдебното решение, в качеството
си на държавен правосъден акт, с който е разрешен правен спор, се ползва със
стабилитет, настъпващ вследствие неизменимостта му от съда, който го е
постановил, необжалваемостта му пред горната инстанция и неотменимостта му по
реда на отмяната. Необжалваемостта на решението заздравява недопустимите и
неправилните съдебни актове. Тя е условие за пораждане на правните последици от
решението и по-специално на силата на пресъдено нещо. В случая предмет на
контрол е съдебно решение, което е окончателно. След като решението се ползва
от сила на пресъдено нещо, не е възможно ново повдигане на същия правен спор,
тоест преразглеждане на установяванията, правните квалификации и изводите по
същество, което става чрез оспорване на допустимостта и правилността на съдебното
решение.
Безсрочната възможност по чл.128, ал.1, т.8 от АПК е
открита само за нищожните решения, тъй като само те не са годни в нито един
момент да породят присъщите на съдебния акт правни последици.
Установените изисквания
за валидност на съдебното решение са то да бъде постановено от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната
дейност на съда, да са спазени изискванията за писмена форма и подпис, както и
да може да бъде разбрана изразената от съда воля. Иначе казано, за да е налице нищожност на съдебно решение, следва то
да е постановено при толкова съществен порок на процесуалните правила, който да
води до нетърпимостта му в правния мир, а именно: да е постановено от незаконен
състав, извън задължителната писмена форма, извън правораздавателната власт на
съда или при липса на формирана воля. Т.е. касае се за недостатъци, свързани с
функционирането на съда, с надлежното сформиране на състава му, с
изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на
съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана изразената
воля. Нищожно съдебно решение ще е налице, когато решението е постановено от
незаконен състав, еднолично от съдия, вместо от съдебен състав, когато това е
предвидено в закона, само от съдебни заседатели, или с участието на лице, което
не е съдия в съответния съд, или лице, което не е било избрано за съдебен
заседател, устното и неподписано решение. Обобщено казано, за да бъде обявено едно решение за нищожно, е необходимо наличието на изключително тежък порок,
засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък
порок във формата на решението.
Съдебният акт на Върховен
административен съд на Република България – Четвърто отделение - Решение № 588/17.01.2017г.,
постановено по адм. д. №3668 по описа за 2016г., е постановен в рамките на правораздавателната власт на касационната
инстанция, от законен състав-тричленен касационен състав, с участието на представител на Върховна
Административна прокуратура, в съответствие
с разпоредбата на
чл.217, ал.1 и ал.2 от АПК (в съответната приложима редакция). Решението е писмено и е подписано от съдебния състав,
който е приключил съдебното дирене. Ясно е изразена волята на съда, като
мотивите са подробни, ясни и разбираеми. Т.е. не се установяват такива тежки
пороци, които да водят до нищожност на съдебния акт. Наведените в искането на Ц. основания не представляват порок, обосноваващ
нищожност на Решението на Върховен административен съд на Република България –
Четвърто отделение. Твърденията по-скоро
представляват несъгласие с изводите на касационната инстанция. Те не могат да
обосноват нищожност на Решение № 588/17.01.2017г. на Върховен административен
съд на Република България – Четвърто отделение, постановено по адм. д. №3668 по
описа за 2016г.
Ето защо искането е неоснователно.
По изложените съображения съдът счита искането за неоснователно.
При този изход на делото и
направено своевременно искане от страна на процесуалния представител на
ответника, следва М.В.Ц. да бъде осъден да заплати в полза на Държавен фонд
„Земеделие“ направените по делото разноски в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на М.В.Ц. ***, за обявяване
нищожността на Решение №588/17.01.2017г. по адм. д. №3668/2016г. на тричленен
състав на Върховния административен съд на Република България, Четвърто
отделение, в частта с която е отменено Решение №12 от 15.02.2016г., постановено
от Административен съд – Хасково по адм. д. №468/2015г., в частта, с която е обявена
нищожност на уведомително писмо с изх. №02-260-6500 10554-8 от 31.07.2015г. на
Изпълнителния Директор на ДФЗ в частта му, с която на Ц. е отказана оторизация
по СЕПП на сумата от 568.40 лв.
ОСЪЖДА М.В.Ц. ЕГН ********** ***, да
заплати по сметка на Държавен фонд „Земеделие“, гр. С., бул. „Ц. Б. III“ №***, направените
по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: