Определение по дело №1196/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 септември 2017 г. (в сила от 28 септември 2017 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20172100501196
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

ІІ-    1668                                                    28.09.2017 г.                                          Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ въззивен състав

На двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :      РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1. ГАЛЯ БЕЛЕВА                                                                                                                             2. мл.с.СИЯНА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия Белева

частно гражданско дело № 1196 по описа за 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от адв.Теменужка Чилингирова като пълномощник на ЧСИ Тотко Дончев Колев, против определение №4402 от 3.07.2017г. по гр.д.№2196 по описа за 2017г. на Районен съд гр.Бургас, с което е върната исковата молба по която е образувано гр.д.№2196/17г. по описа на БРС, обезсилена е заповед за изпълнение №584/3.02.2017г. на БРС по ч.гр.д.№840/2017г. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят сочи, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и 128 ГПК, а указанията на съда, дадени с разпореждания за отстраняване нередовности са били изпълнени. Сочи, че в случая намира приложение решение по гр.д.№3805/15г. на ВКС, ІV г.о. според което ищецът не е длъжен да конкретизира иска си по пера (като отделни суми и периоди), а е достатъчно да бъде посочено най-общо за кой период и какъв е общия размер на претендираната сума. Моли същото да бъде отменено, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира присъждане на разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатски хонорар. Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

По указания на БРС е внесена и дължимата такса за частната жалба.

В законоустановения едноседмичен срок от получаването на жалбата ответникът по нея- М.И.Д., представляван от пълномощника си адв.Стефан Харизанов, е представил отговор, с който я оспорва като неоснователна. Според него обжалваното определение е законосъобразно, добре мотивирано и даващо точен отговор на въпроса за предпоставките за прекратяване на делото. На ищеца е била давана трикратно възможност да отстрани нередовностите на исковата молба, като съдът е констатирал, че след третото разпореждане ищецът не е изпълнил указанията. Затова намира, че съдът е постъпил законосъобразно като е прекратил производството по делото поради неизпълнение на указанията му. Изложени са и подробни съображения, че исковете са необосновани и недоказани. В отговора на исковата молба ответникът бил направил доказателствени искания, свързани с представяне на доказателства от страна на ищеца, но към нито едно от трите уточнения не били приложени тези доказателства. Това затвърждавало довода за основателност и законосъобразност на постановеното прекратително определение. Моли определението да бъде потвърдена, а на ответника да се присъдят разноските по делото в размер на платеното адвокатско възнаграждение. Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

На 11.09.2017г. по делото е постъпило и становище от ответника по частната жалба- М.И.Д., с което се иска частната жалба да се остави без разглеждане, а прекратителното определение да бъде потвърдено. Намира, че посочената от жалбоподателя съдебна практика е неотносима, а следва да намери приложение тази, цитирана от него- определени по ч.гр.д.№1325/16г., ІІІ г.о. на ВКС- че претенцията трябва да бъде индивидуализирана по съдържание и факти, които пораждат вземането, което е необходимо както с оглед квалификацията на иска, така и с оглед разпределението на доказателствената тежест и защитата на ответниците. Моли да му се присъдят и разноските по ч.гр.д.0840/2017г. и гр.д.№2196/17г., двете по описа на БРС, както и тези по настоящото дело.

По допустимостта на производството:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от надлежно упълномощен процесуален представител- адвокат на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.

След като прецени становищата на страните въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема следното:

ЧСИ Тотко Колев, чрез адв.Чилингирова е предявил против М.И.Д. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване на следните свои вземания, представляващи дължими, но неплатени такси по ТТР ЗЧСИ по изпълнително дело №70/2015г., за които в негова полза била издадена заповед за изпълнение №584 от 3.02.2017г. по ч.гр.д.№840/2017г. по описа на БРС: 1/ 416,85 лв. с ДДС по сметка №5246 от 5.10.2016г.; 2/ 25,90 лв с ДДС по сметка №5299/14.11.2016г. и 3/ 24 лв. с ДДС, дължими по сметка №5310 от 24.11.2016г. Претендират се и разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на Общинския съвет – Бургас по адм.д.№2690/13г. по описа на Административен съд гр.Бургас. Посочено е най-общо, че по изпълнителното дело са били извършени действия от ЧСИ, за които се дължат такси от страна на длъжника, общо в размер на 466,75 лв., като сумата представлява сбор от неплатен сметки по извършени действия. Посочено е и че длъжникът- ответник по делото не е платил тези такси, въпреки опитите на ЧСИ за събирането им. Обоснован е и правния интерес на страната от водене на установителен иск по чл.422 ГПК- издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която е постъпило възражение от длъжника.  Приложени са незаверени копия от доказателства, както и квитанция за внесена такса, ведно с пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

С разпореждане от 3.04.2017г. районният съд е оставил без движение производството по делото и правилно е указал на ищеца да отстрани следните нередовности на исковата молба- да посочи изрично правното основание, на което са изчислени и се дължат търсените такси по изпълнителното дело, като се конкретизира всяка такса по коя разпоредба на ТТР ЗЧСИ е начислена и да се посочи също и размера на всяка отделна такса.

В дадения срок е постъпила молба от адв.Чилингирова, с която в табличен вид са направени уточнения. Посочено е, че сметките са издадени на основание чл.79, ал.3 ЗЧСИ. За всяка от сметките са изброени конкретните действия на ЧСИ по вид, основание по ТТР ЗЧСИ, брой на съответните действия, както и размерът на таксата за всяка едно от съответните действия и общо за действията от съответния вид.

С допълнително разпореждане на ищеца е указано да представи препис от уточнението за насрещната страна. След като това е било сторено своевременно, съдът е счел, че исковата молба е редовна и със свое разпореждане №8873/19.04.2017г. е разпоредил исковата молба да бъде връчена на ответника за отговор.

Ответникът е подал своевременно отговор, чрез пълномощника си адв.Харизанов. Същият е оспорил редовността на исковата молба единствено за това, че са били посочени само личното и фамилното име на ищеца, но не и бащиното му. С него е иска е оспорен по същество, като са изложени подробни съображение и са направени доказателствени искания. Приложени са доказателства.

Във връзка с отговора на ответника съдът е оставил отново исковата молба без движение- разпореждане №12306/30.05.17г., като е задължил ищецът да посочи датата на всяко едно от действията по изпълнителното дело, за което се дължат такси и разноски и които са предмет на трите сметки, както и да се конкретизира точно вида на съответното действие.

Ищецът, чрез пълномощник си е представил второ уточнение- л.34 от делото на БРС, с което подробно е изброил всички извършени действия, за които претендира плащането на такса от ответника, както и датата, на която извършено действието.

С ново разпореждане- №12975/7.06.2017г. съдът отново е оставил производството без движение  е дал указания на ищеца да посочи размера на таксата, която се дължи за всяко извършено от него действие, така, както е описано в уточняващата молба от 6.06.2017г., както и да се посочи всяка едно от действията към коя сметка се отнася.

В дадения срок ищецът, чрез пълномощника си е представил молба – л.37 от делото на БРС, с която е заявил, че с предходните две молби е изпълнил указанията на съда. Приложил е и становище от МП, във връзка с жалба на ответника.

С обжалваното определение №4402 от 3.07.2017г. съдът е счел, че указанията му не са изпълнени в дадения срок, поради което е върнал исковата молба, обезсилил е издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е прекратил производството по делото.

Определението е неправилно.

Основателно е оплакването на жалбоподателя, че с двете уточняващи молби са били изпълнени дадените от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, касаещи обстоятелствата, на които се основава иска. Така делото е било попълнено с фактическите твърдения на ищеца за това какви конкретни действия е извършил по изпълнителното дело, както и за това на коя дата ги е извършил. Действително, не е било изпълнено последното разпореждане на съда- да обобщи в един документ твърденията си по двете молби, което би улеснило съда, а и ответника при защитата му. Въпреки това обаче, отказът на ищеца да изпълни разпореждане №12975/7.06.2017г. не е основание за прекратяване на делото. Налице е яснота относно вида и броя на извършените действия, датите, на които са извършени конкретните действия, както и за дължимата такса за съответния вид действие, поради което за съда не съставлява пречка и сам да достигне до извод какъв е размера на таксата за конкретното действие изхождайки от неговото наименование и съобразно датата на извършването му да го отнесе към съответната сметка. Затова последното разпореждане за отстраняване на нередовности на исковата молба е необосновано.

Цитираната от двете страни съдебна практика не е приложима в случая, тъй като касае различни по вид искове- тази, сочена от ищеца е относно обезщетение за неимуществени вреди, а тази, сочена от ответника- подобрения. Липсва неяснота относно правната квалификация на иска, както и за разпределението на доказателствената тежест, които следва да бъдат посочени от съда в определението по чл.140 ГПК.

Неотносими към предмета на делото са доводите в отговора на жалбата, подаден от адв.Харизанов, касаещи недоказаност на претенциите на ищеца и непредставянето на доказателства по искане на ответника. Дали искът е доказан е въпрос по съществото на спора и следва да бъдат обсъден едва в случай, че по делото бъде постановено съдебно решение. По доказателствените искания на ответника все още няма произнасяне на съда, поради което и ищецът не е бил уведомен за тях, нито съдът му е указал да представи доказателства по исканията на ответника.   

От изложеното следва, че исковата молба е редовна, поради което неправилно съдът я е върнал и е прекратил производството по делото, а като последица от това е обезсилил заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Липсва основание за постановяване делото да се разгледа от друг състав на районния съд, доколкото в обжалвания съдебен акт докладчикът по делото не е взел становище по съществото на спора.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя заприсъждане на разноски в размер на 200 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Искането на ответника за присъждане на разноски за настоящото следва да се остави без уважение. По останалите искания за разноски, направени в становището на ответника настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе- видно е, че районният съд е сезиран с искане за допълване на определението му в частта за разноските, по която същият ще се произнесе след връщането на делото в БРС. Разноските в заповедното производство зависят от изхода на иска по чл.422, ал.1 ГПК.

Мотивиран от изложеното,  Бургаският окръжен съд

 

                                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №4402 от 3.07.2017г. по гр.д.№2196 по описа за 2017г. на Районен съд гр.Бургас и ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА М.И.Д. ЕГН: ********** *** да заплати на Тотко Дончев Колев, с адрес гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №4, ет.1 сумата от 200 лв., представляваща разноски по ч.гр.д.№1196/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

 

            2.