№ 589
гр. Червен бряг, 21.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20224440100682 по описа за 2022 година
В ЧРСъд е постъпила искова молба от Й. А. С. с ЕГН ***** чрез адв. К. К. от АК-Видин с
адрес за призоваване гр. В****, Тел. *** против М. Д. И. от гр. Ч*** с ЕГН **********.с
пр.осн. чл.127, ал.2, чл.143 СК и чл. 149 СК за определяне от съда кой от родителите ще
упражнява родителските права по отношение на роденото от съвместното им съжителство
дете С* Й.ов С. както и за определяне местоживеенето, издръжката и режима на лични
отношения на майката с детето.
Твърденията в молбата са, че страните нямат сключен граждански брак, а детето е родено от
съвместното им съжителство. След като бяха разменени книжата по делото е депозиран
писмен отговор от ответницата, с който прави възражение за неподсъдност на делото на
ЧРСъд, тъй като детето живее в Испания. Така изложените обстоятелства сочат наличието
на международен елемент - факта на трайно пребиваване на детето в чужда държава, който е
в обхвата на Регламент № 2201/2003 /ЕО/ на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и
делата, свързани с родителската отговорност. Съдът е служебно задължен да следи за
международната си компетентност - в този смисъл Определение № 354/ 09.06.2011 г. по ч.
гр. д. № 304/2011 г., IV гр. отд на ВКС. Съгласно чл.1 , б.”б” от Регламента същият се
прилага, независимо от характера на съда или правораздавателният орган по граждански
дела отнасящи се до определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от
родителска отговорност. Терминът „ родителска отговорност „ означава всички права и
задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на
физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на
споразумение, имащо еднакъв правен ефект, като терминът включва правото на
упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето – чл. 2, пар.7 от
Регламента. Терминът „право на упражняване на родителски права” включва правата и
задълженията за полагане на грижа за личността на детето, и по специално на правото да се
определи мястото на пребиваването му – чл.2, пар.9 от Регламента. Общата компетентност
1
на българския съд, предвидена в чл. 4, ал.1, т.2 от КМЧП следва да се третира изключена от
Регламента – така чл. 3, ал.1 от същия. Разпоредбата на чл.8 пар.1 от Регламента съдържа
норма, предоставяща компетентност на съдилищата на държава - членка по делата, свързани
с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази
държава- членка по времето, когато съдът е сезиран. Регламентът не съдържа препращане
към правото на държавите - членки за определяне на смисъла и обхвата на
понятието „обичайно местопребиваване”. Дори да се приеме, че обичайното им
местопребиваване не може да бъде установено, то съгласно чл.13 от Регламента,
компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия "присъствие на детето",
т.е. държавата-членка, в която то пребивава. Акцесорният характер на задълженията
за издръжка, произтичащи от семейни, родствени, брачни отношения или отношения по
сватовство, не позволява на българския съд да отдели претенциите за издръжка и да ги
разгледа самостоятелно от спора за упражняване на родителските права,от друга страна чл. 3
б. „г” от приложимия Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година
относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни
решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, определя
компетентност на този съд, който е овластен да разгледа водещия иск относно родителската
отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решение по брачни
дела и делата, свързани с родителската отговорност, когато пред съд в държава – членка е
заведено дело по което той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а
компетентността принадлежи на съда на друга държава - членка по силата на настоящия
регламент, съдът, пред който е заведено делото служебно прогласява, че не е компетентен.
След като обичайното местопребиваване на децата е на територията на страна-членка,
различна от Република България към датата на депозиране на исковата молба и след като не
са налице предпоставки за прилагане на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от Регламент (ЕО) №
2201/2003, съдът намира, че следва служебно да прогласи съгласно чл. 17 от Регламент (ЕО)
№ 2201/2003, че на основание чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 не разполага с
компетентност да разгледа така предявените искове по чл. 127, ал. 2 СК, като същата
принадлежи на съда на друга държава-членка а именно Испания /Определение ч. гр. д. №
636/2012 г., III гр. отд на ВКС, Определение № 7 от 9.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
6366/2013 г., I гр. отд., Определение № 19 от 9.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7363/2014
г., III гр. отд., Определение № 426 от 3.08.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 435/2009 г., III гр.
отд./.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд Червен бряг не е компетентен да разгледа и реши гр. дело
№ 682/2022 г. по описа на Районен съд Червен бряг.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 682/2022г. по описа на Районен съд Червен
бряг, като международно неподведомствено на български съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Плевен в
седмодневен срок от връчването му
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3