№ 43
гр. Бургас, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120204255 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) и е образувано по жалба на Й. Н. И., ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. П.
Н. - БАК, против заповед за задържане на лице рег. № 6101зз-480/31.10.22г. на
мл.инспектор К. С. Г. -старши полицай в група “Охрана на държавната граница“ към ГПУ-
Бургас при РДГП-Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник –
адв. Н. – БАК, който поддържа и доразвива, изложените в жалбата доводи. Посочва, че към
момента на задържането на неговата доверителка не са били налице предпоставките за това.
Ответникът по жалбата се явява лично в съдебно заседание, като моли заповедта да
бъде потвърдена.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
В СОИД РДГП - Бургас е получена информация, че лица български граждани
организират транспортирането на незаконни мигранти от граничната зона в посока българо-
сръбската граница.
На 10.06.2022г., около 16.45ч. на входа на ж.к.“Меден рудник“ от село Твърдица,
местност „Батака“, ГПН на ГПУ - Бургас спира и извършва проверка на лек автомобил
марка „Ауди“, модел А6 с рег.№ *****, управляван от лицето *. *. *.а. По данни на
1
служителите от ГПН, след спирането на горепосочения автомобил, л.а. марка „Опел астра“, с
плевенски регистрационни табели, сив на цвят, който се е движил на не голямо разстояние
от спрения, спира рязко, обръща и се отправя в неизвестна посока.
С цел установяване на факти и обстоятелства и евентуална съпричастност с
извършвана престъпна дейност по смисъла на чл.281 от НК с П. е проведена беседа от
служители на ОИД. Първоначално тя заявява, че повод за посещението й на гр.Бургас и
околните населени места е с цел туризъм и посещение на приятели. В последствие, същата
заявява, че е поела ангажимент към неизвестен за нея човек от гр. София, който и обещал, че
ще и бъде заплатена сумата в размер на 200 евро на брой превозен нелегален имигрант от
района на гр.Бургас до гр.София. Същата се съгласява, предвид затрудненото си финансово
състояние и на 10.06.2022г. около 10.00 часа тръгва за Бургас. Твърди, че е пътувала
самостоятелно, без други спътници или още МПС.
В последствие, от извършени справки в АИС ПК се установи, че идентично
движение по пътната мрежа имат още две МПС - л.а. марка „Опел Астра“, с peг. № *****,
светло сив, собственост на *. *. *. и л.а. „Мерцедес“ ЦЛК 270, с peг. № *****, собственост
на *. *. *..
Установено е, че на 10.06.2022г. в 21:20 часа /на същия ден, няколко часа след
извършената й проверка/ на 208 км. на АМ „Тракия“ АП на ОД на МВР Стара Загора спира
за автомобил марка „Ауди“, модел А6 с peг. № *****, управляван от лицето *. *. *.а. При
извършената проверка служителите установяват и три лица без документи за самоличност,
представящи се за марокански граждани. Образувано е ДП по описа на ОД МВР Стара
Загора.
На 13.06.2022г. около 20:20 часа в близост до с.Сарацин, общ. Горна Малина
служители от РУ МВР Елин Пелин спират за проверка л.а. „Фолксваген каравел“, с peг. №
****, с водач *. *. *. и спътник Д.Г. С.. При извършената проверка служителите установяват
и деветнадесет лица без документи за самоличност, представящи се за марокански
граждани. По случая е образувано ДП 126/22г. по описа на РУ МВР Елин Пелин.
При извършения анализ движението на МПС е установено, че идентично движение
има и друго вече засечено МПС - л.а. „Мерцедес“ ЦЛК 270, с peг. № *****, собственост на
*. *. *..
В последствие е установено, че един от горепосочените автомобили Опел Астра с peг.
№ *****, е подновил пътуванията си до гр. Бургас, като след кратък престой, се връща
обратно в посока гр. София, минавайки по подбалканския път, като крайната му дестилация
е българо - сръбската граница. При извършени тематични справки се установи, че идентично
движение в двете посоки има и друго МПС - микробус Фиат Дукато с peг. № *****, син на
цвят, собственост на лицето *. *. *..
На 22.10.2022г. е установено, че двата автомобила отново се насочват в посока гр.
Бургас.
Предвид горното и поради съмнение, че целта им е транспортиране на мигранти е
разпоредено излъчване на КПП на разклона за с. Драчево, като при установяване на МПС
същите да бъдат спрени за проверка.
Около 11:00 часа на разклона за с. Драчево, от село Драчево е спрян за проверка
„Фиат Дукато“ с peг. № ***** с водача - *. *. *.. Не са установени други лица, както и
признаци на тайници.
Около 11:20 часа на същото място й направление е спрян за проверка и другия
автомобил „Опел Астра“ с peг. № ***** с водача - Н. Г. Н.. При проведените беседи с
лицата, същите не дават смислено обяснение за присъствието си в района. Посочват, че са се
заблудили, объркала ги е навигацията. След проверката двете МПС напуснаха района,
единия през Средец, а другия автомобил през Бургас, като в последствие преустановяват
2
напълно движението си.
На 31.10.2022г. около 09:10ч. на излъчен ГПН „ПУ-784”, след последване в с. Дебелт,
служители от ГПУ - Бургас спират за проверка лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра
“ с рег. номер *****, собственост на *. *. *. с водач българският гражданин Н. Г. Н. с адрес:
гр.********************, ***. При извършената проверка на автомобила са установени 6
/шест/ лица отговарящи на профила - незаконен имигрант, самоопределящи се за марокански
граждани.
При извършения анализ на движението на задържаното МПС се установило, че
идентично движение по републиканската пътна мрежа има и друго МПС - л.а. „Тойота
корола версо“ с peг. № ***********, собственост на К. Б. М.. Движението им съвпада на
дати 26.10., 29.10 и 30.10.2022г. в двете посоки, за Бургас и обратно в посока за Монтана.
По - късно се установило, че водач на това МПС е именно жалбоподателката И..
С оглед на факта, че на три последователни дати Н. Г. Н. и Й. Н. И. са
предприели движение по един и същ маршрут по едно и също време, а в автомобила на
водача Н. са установени чужди граждани от марокански произход без документи за
самоличност, е възникнало основателно подозрение, че и И. вероятно е съпричастна
към престъплението по чл.281, ал.2, т.1, предл.1 и т.5 вр. ал.1 НК. По тази причина са
предприети и действия по нейното спиране за проверка и задържане.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74,
ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл.63, ал.3 и 4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.
Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица
в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление,
като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си
същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 вр. с чл.73 ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН –
административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера
на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността
задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването
на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е
необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди
извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се
предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За
прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
3
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация
на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е
извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в
рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от
ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със
соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
По мнение на съда тези обстоятелства в случая са налице. С жалбата
административният орган е представил и преписката във връзка в издаването й, като
съдържащите се в нея данни се потвърждават и от изложеното от ответника в съдебно
заседание.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК - съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е
неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към
момента на издаване на оспорената заповед за задържане, по мнение на настоящия състав, са
били налице достатъчно данни, че И. може да има съпричастност към процесната престъпна
деятелност, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице нарушаване на принципа за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат
да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на
принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй
като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
Въпросът дали конкретно лице е извършител на определено деяние, за което е
образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в рамките на
друго производство. Освен това, както бе посочено по-горе, приложението на чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед
преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление.
(В този смисъл са Решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V
отд., Решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд. и др.).
В тази връзка БРС намира за необходимо да посочи, че в случая са налице
множество пътувания именно с процесното МПС по един и същи маршрут, който е
установен като такъв по който се извършва именно превоз на мигранти през
територията на страната ни. Именно по него са спрени за проверка редица автомобили,
превозващи мигранти. Ето защо и съвсем закономерно, при следващото й пътуване по
4
посочения маршрут, същата е спряна за проверка и задържана. Констатирано е освен това,
че към датата на задържането й е задържан в същия район нейн съгражданин и познат,
с който тя е поддържала контакт посредством телефонни обаждания /в това число и на
процесната дата/ и който е превозвал в автомобила си 6 чужди граждани без документи
за самоличност. Всичко това е навело разследващите към съвсем логичния извод за
съпричастност на И. към това деяние. При това положение правилно е преценено, че
жалбоподателката следва да бъде задържана, тъй като поведението й е сочило на опасност
да извършва закононарушение и да се укрие. За да се пристъпи към задържане е достатъчно
да има „данни“ за извършено престъпление, които могат да са писмени или устни /Решение
№ 11905/14г. на ВАС/ и каквито в случая са били налични.
Действително, по делото беше представено постановление за привличане към
наказателна отговорност за процесното деяние единствено касателно лицето Н. Г. Н., като
липсват данни жалбоподателката да е привлечена към наказателна отговорност. В същото
време обаче съгласно § 43 от делото П. и П. с-у България съдът подчертава, че „ фактът, че
жалбоподателят не е бил обвинен или предаден на съдебната власт, не означава
непременно, че задържането му не е в съответствие с чл. 5, § от ЕКПЧ. Подпараграф
(в) на тази разпоредба не предполага, че полицията е трябвало да получи достатъчно
доказателства за повдигане на обвинение. Въпреки това изискването подозрението да се
базира на разумни основания формира съществена част от предпазната мярка срещу
произволни арести и задържания (виж Ipek and Others v. Turkey, № 17019/02 и 30070/02, § 29,
3 февруари 2009 г.). За да има основателно подозрение, трябва да има факти или
информация, които биха убедили обективен наблюдател, че въпросното лице може да е
извършило престъпление (виж Fox, Campbell and Hartley v. the United Kingdom, решение от
30 август 1990 г., Серия A № 182, стр. 16-17, § 32; Labita v. Italy [GC], № 26772/95, § 155,
ЕСПЧ 2000 IV; и Gusinskiy v. Russia, № 70276/01, § 53, ЕСПЧ 2004 IV). Накрая Съдът
отбелязва, че подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление (виж Guzzardi v.
Italy, 6 ноември 1980 г., § 102, Серия A № 39 и Brogan and Others v. the United Kingdom, 29
ноември 1988 г., § 51, Серия A № 145 B). „
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената
заповед за задържане е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Н. И., ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. П. Н. -
БАК, против заповед за задържане на лице рег. № 6101зз-480/31.10.22г. на мл.инспектор К.
С. Г. - старши полицай в група “Охрана на държавната граница“ към ГПУ-Бургас при РДГП-
Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
5
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6