Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 07.05.019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в закрито заседание на седми май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.
с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Павел Панов ч. гр.д. № 4956 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по
жалба на Р.С. (длъжник) и С.С.(ипотекарен длъжник) срещу Постановление за
възлагане на недвижим имот на ЧСИ М.П.№851 от 04.02.2019г., по изпълнително
дело №20158510403756, с което е възложен ипотекираният имот, представляващ АПАРТАМЕНТ
№11 /единадесет/, находящ се в град София, СО, район "Оборище", в
жилищната сграда на бул. "********/петдесет/, на четвърти жилищен етаж,
със застроена площ от 102,25 /сто и две цяло и двадесет и пет стотни/ квадратни
метра , състоящ се, съгласно одобрен архитектурен проект от: антре, коридор,
дневна - столова, кухненски бокс, две спални, баня е тоалетна, тоалетна, килер
и две тераси, който апартамент съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-45/09.07.2010 год. на Изпълнителния
директор на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда е идентификатор:
68134.409.50.1.11 /шест осем едно три четири точка четири нула девет точка пет
нула точка едно точка едно едно/, с адрес на имота: гр. София, район „Оборище“,
бул. „********, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.409.50, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа
площ: няма данни, при съседи съгласно нотариален акт: улица, стълбищна клетка,
апартамент №10 /десет/, вътрешен двор и калкан, а съгласно кадастрална схема
самостоятелни обекти с идентификатор: на същия етаж: 68134.409.50.1.10,
68134.409.50.1.12, под обекта: 68134.409.50.1.8, над обекта: 68134.409.50.1.14,
заедно с 3,46% /три цяло и шестстотин върху сто/ идеални части от общите части
на сградата, равняващи се на 16,74 /шестнадесет цяло и седемдесет и четири
стотни/ квадратни метра и 3,46% идеални части от мястото върху което е
построена сградата, съставляващо
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-16 /девети, отреден за имот с планоснимачен
номер шестнадесет/ от квартал 120 /сто и двадесет/, по плана на град София,
местността "Подуяне - Център", а съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-45/09.07.2010 год. на
изпълнителния директор на АГКК представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.409.50, целият с площ от 553,00 квадратни метра, а съгласно скица от 538
/петстотин тридесет и осем/ квадратни метра , при граници по нотариален акт:
бул. "Мадрид", УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Х-15, УРЕГУЛИРАН I - за ЖС и
подземни гаражи и УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-17, а съгласно кадастрална скица
– имоти с идентификатор: 68134.409.49, 68134.409.181, 68134.409.51 и
68134.409.178.
В жалбите се
твърди, че при издаването на възлагателното постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и такива, свързани с процедурата по
наддаване. Твърди се, че не е определена законосъобразно и първоначалната цена
на имота. Излагат се оплаквания, че проданта не е разгласена надлежно. Прави се
доказателствено искане за събиране на гласни доказателствени средства във
връзка с разгласяването на проданта. Ипотекарният длъжник твърди, че не са му
връчени редовно покана за доброволно изпълнение, съобщение за насрочване на
опис и за насрочване на публичната продан. Моли се съда да отмени атакуваното
възлагателното постановление.
На взискателя е
редовно връчен препис от жалбите като в законоустановения срок е постъпил
отговор, според който жалбата на ипотекарния длъжник е недопустима. Излагат се
подробни доводи за неоснователност на жалбите, както и аргументи, че
извършената публична продан е проведена в съответствие с изискванията на
закона.
В свое писмено становище
ЧСИ М.П.излага доводи за недопустимост на жалбата на ипотекарния длъжник и за
неоснователност на жалбата на длъжника.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Следва
да се има предвид, че според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2017 от 11.03.2019 година в материалното отношение с кредитора този,
който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е
длъжник, но в изпълнителния процес той трябва да е страна, защото търпи
принуда. Той разполага с всички средства за защита, които законът признава на
длъжника, за да се защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително
изпълнение. Той не може да бъде лишен от тях, независимо че по изпълнителното
дело други способи може да се осъществяват срещу главния длъжник. Обективното
материално право му дава и всички възражения, с които разполага главният
длъжник – чл. 151 ЗЗД. Изпълнителният лист има сила не само срещу главния
длъжник, но и за лицата, които са дали обезпечения за неговия дълг – чл. 429,
ал. 3 ГПК, дори процесът да не е воден срещу него, нито заповедта за изпълнение
да е издадена и срещу него. Лицето, дало обезпечение за чуждо задължение, се
ползва със защитата на закона, а такава се дава на страна в изпълнителния
процес, в който единственият обект, към който се насочва принудителното
изпълнение, може да бъде само неговата вещ. Ако се приеме, че този, който е дал
обезпечение за чужд дълг се счита за трето лице, той би получил от закона неадекватна
и недостатъчна правна защита за разлика от положението, при което той се
признава за страна в изпълнителния процес. Съдопроизводственият ред за
разглеждане на жалбите, подадени от заложния или ипотекарния длъжник, срещу
постановлението за възлагане, е този по чл. 437, ал. 1 ГПК. Поради тези
съображения ОСГТК на ВКС е приело в отговора на поставения въпрос под №2, че този,
който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в
хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има
процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство, с оглед на
което настоящият състав счита, че не е приложима разпоредбата на чл.437 ал.2,
според която жалбите от трети лица се разглеждат в открито съдебно заседание, Ипотекарният
длъжник се явява длъжник в изпълнителното производство.
Относно
допустимостта на жалбата на ипотекарния длъжник съдът намира следното: същата е
подадена по пощата с клеймо от 22.02.2019г. (лист 303 от делото на ЧСИ).
Действително чл.436 ал.1 от ГПК предвижда, че жалбата следва да се подаде в едноседмичен
срок от съобщението. В копието на изпълнителното дело е налично съобщение за
изготвено постановление за възлагане с адресат ипотекарният длъжник С.С..
Налична е и разписка за доставка на пратка на лист 268 гръб от делото на ЧСИ,
според която пратката е получена на 13.02.2019г. и е доставена от куриерска
фирма „СПИДИ“. Възражение, че жалбата е просрочена се правят в отговора на взискателя,
както и в мотивите на ЧСИ, като страната не е имала възможност да вземе
становище по тези твърдения. Видно от разписката, на адресата са изпратени
„документи“. Настоящият състав обаче намира, че от разписката не може да се
направи категоричен извод, че получените документи са именно съобщение за
изготвено постановление за възлагане, предмет на проверка от настоящата
инстанция. Това е така, защото никъде по делото не е приложено доказателство,
че ипотекарният длъжник е получил именно уведомление за изготвеното
постановление на ЧСИ. Следва да се има предвид, че длъжникът по изпълнението – Р.С.
е получила съобщението за изготвяне на Постановлението за възлагане, като
нейният процесуален представител се е разписал на гърба на същото, че е го е
получил, което доказва по безспорен начин кога и какво е връчено на адресата.
Такава процедура не е изпълнена спрямо ипотекарния длъжник, съответно от приложеното
съобщение не става ясно дали действително е получено съобщението за изготвено постановление
за възлагане или други книжа във връзка с производството. Поради тези мотиви
съдът следва да приеме, че жалбата е подадена в срок и се явява допустима.
В
чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия,
които подлежат на обжалване, като в чл. 435, ал. 3 ГПК е предвидена възможност
да се обжалва и постановлението за възлагане, но само поради това, че
наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е
възложено по най-високата предложена цена. В
закона не се съдържа легално определение на термина наддаване, но от
разпоредбите на чл. 474, чл. 481, чл. 488, чл. 489 и чл. 490 ГПК е видно, че
под такова се разбира само процедурата по определяне на най-високата предложена
цена и определянето въз основа на нея на купувач на вещта или на имота. Поради
това, от обжалване са изключени предварителните действия по насрочване на
проданта и определянето на началната цена, въз основа на която да се извърши
публичната продан. Съобразно задължителните указания, дадени с т. 8 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС, част от наддаването са действията на съдебния
изпълнител и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения
в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване,
както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на
наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. На проверка при
обжалване на постановлението за възлагане подлежи и действието на съдебния
изпълнител по обявяването на купувач, но само по отношение на това дали имотът
е възложен на лицето, предложило най-високата цена. В мотивите, изложени по т.
8 от цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че връчването на
поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на
проданта са действия на съдебния изпълнител, които подготвят, но не са част от
наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване
на постановлението за възлагане. Т.е. описът и
оценката на имота не са сред подлежащите на обжалване действия с аргумент за
надлежност на наддаването.
Не
следва делото да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание,
доколкото чл.437 ал.1 ГПК предвижда жалбите, подадени от страните да се
разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели
или вещи лица. В настоящето производство не са налице тези предпоставки, тъй
като единствено се иска разпит на свидетели, които да установяват ненадлежно
разгласяване на проданта. Доколкото съдът намира, че разгласяването на проданта
не е част от самата продан, съответно този факт не е предмет на изследване при
жалба срещу постановлението за възлагане, свидетелките показания в тази насока
се явяват неотносими и не следва да бъдат допускани. Искането следва да бъде
оставено без уважение, тъй като изясняване на фактите, за установяването на
които са поискани свидетели, не би допринесло за разкриване на обстоятелствата,
включени в предмета на доказване.
Съдът
намира, че от представените по делото доказателства, се установява, че по изпълнителното
дело, в процедурата по публична продан се е състояла в периода от 21.12.2018 до
21.01.2019г., като на 22.01.2019г. са обявени наддавателните предложения.
Началната цена на имота е определена в размер на 210 630 лева, като
оценката на имота е била за сумата от 263 284 лева. Съгласно чл.485 ал.4
от ГПК началната цена се равнява на 80% от стойността на имота или в конкретния
случай 210 627, 20 лева.
Макар
и да не е предмет на проверка, съдът следва да отбележи, че възражението
относно определянето на началната цена е неоснователно. Цитираната разпоредба
има за цел да брани длъжника от произволно ниско определяне на начална цена,
което от своя страна да доведе до необосновано ниски предложени цени от
наддавачите и съответно до продан много под пазарната стойност на имота, като
платената цена да не удовлетвори кредитора, а длъжникът да остане задължен за
горницата, макар и имотът му да е продаден. В конкретния случай началната цена
е определена на сума, която надвишава посочената в закона с 2,80 лева, което на
първо място не накърнява по никакъв начин правата и законните интереси на
длъжника, на ипотекарния длъжник или пък тези на кредитора. Разликата е пренебрежимо
малка и в полза на длъжника, като въпреки по-високата определена цена
наддавателни предложения са постъпили.
В
срока за подаване на наддавателни предложения са постъпили 3 такива на
21.01.2019г. от И.С., предложил сумата
от 227 000 лева и внесъл задатък в размер на 10% от началната цена;
от Т.Т., предложил сумата от
222 222,23 лева и внесъл задатък в размер на 10% от началната цена и от К.С.,
предложил 215 999 лева и внесъл задатък в размер на 10% от началната цена. След надлежно отваряне на наддавателните
предложения на 22.01.20219г. по реда на постъпването им, същите са отразени в
протокола хронологично и по правилата на чл.492 от ГПК, като е посочен
наддавачът и продажната цена, която е предложил. Изрично е посочено и, че всеки
наддавач се явява. Съдът намира, че наддавачите не са в кръга на лицата, които
нямат право да наддават съобразно забраната на чл.490 ал.1 от ГПК. За купувач е
обявен И.С., който действително е предложил и най-високата цена. На основание чл.492 ал.2 от ГПК явилите се наддавачи
са поканени да предложат в условията на устно наддаване цена, по-висока с
размера на един задатък или сума в размер на 248 063 лева, като при трикратно
предлагане никой наддавач не е пожелал да предложи тази сума. Поради това за купувач
е обявен И.С. за сумата от 227 000 лева, която е и най-високата предложена
цена. С платежно нареждане спечелилият наддавач е внесъл по сметка на ЧСИ и
сумата от 205 937 лева, с което е изпълнил задължението си по чл.492 ал.3
от ГПК.
Съдът
намира възраженията за жалбоподателите във връзка с извършването на проданта за
неоснователни. Не се подкрепя от материалите по делото твърдението, че в
протокола не е отразено кои наддавачи се явяват. Видно от протокола за
обявяване на наддавателни предложения, след името и предложената цена от всеки
наддавач е записано, че същият се явява лично. Няма никакви посочени и
ангажирани доказателства, че лицата не са се явили на обявяването на
наддавателните предложения, както е отразено в протокола. Следва да се има
предвид, че протоколът е официален документ и като такъв се ползва с формална и
материална доказателствена сила. Същият обвързва съда да приеме, че
удостовереното в него е вярно. Не са предприети надлежни действия от страна на жалбоподателите
да оборят материалната доказателствена сила на документа, съответно липсват
каквито и да било индиции, че документът е неверен. Следва да се посочи, че
дори и да беше достигнал до друг извод съдът, този факт сам по себе си не е основание
за отмяна на наказателното постановление.
Не
е основателно възражението, че протоколът е бил написан предварително, което
опорочава процедурата по чл.492 от ГПК. Действително протоколът представлява
бланка, която е предварително разпечатана, но в нея фигурират само реквизити и
печатен текст, които са свързани с индивидуализацията на ЧСИ, изпълнителното
дело и на имота, предмет на проданта. Останала част от протокола представлява
празни редове, в които на ръка са вписани осъществилите се действия в хода на
процедурата по обявяване на купувач. В този смисъл не са налице действия на
ЧСИ, които да опорочават проданта или да са индиция за незаконосъобразно
предварително опорочаване на тайните наддавателни предложения, съответно на
самата процедура.
Другите
възражения, посочени от жалбоподателите, не са относими към предмета на
проверка при жалба срещу постановлението за възлагане, съответно не следва да
се разглеждат в настоящето производство.
След
като не се установи да е допуснато нарушение на процесуалните правила,
регламентиращи извършването на наддаването в производството по публична продан,
и доколкото съдът счита, че този имот е възложен по най-високата предложена
цена, то подадените от длъжника и от ипотекарния длъжник жалби следва да се
оставят без уважение.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото право на разноски има взискателят, който не е
претендирал такива и поради това не следва да му се присъждат.
Съдът
констатира, че дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата на Р.С. не е постъпила
по сметка на Софийски градски съд, а е внесена по банкова сметка ***, ***. Поради
това длъжникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 25 лева за разглеждане на подадената жалба срещу
постановлението за възлагане.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Р.Т.С. с вх.
на ЧСИ № 13293/15.02.2019 г.,длъжник по изпълнителното дело №20158510403756 на ЧСИ М.П.с №851 и на С.В.С.с вх. №15324/25.02.2019г.
– ипотекарен длъжник по изпълнителното дело №20158510403756 на ЧСИ М.П.с №851 срещу
постановление за възлагане на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №11
/единадесет/, находящ се в град София, СО, район "Оборище", в
жилищната сграда на бул. "********/петдесет/, на четвърти жилищен етаж,
със застроена площ от 102,25 /сто и две цяло и двадесет и пет стотни/ квадратни
метра , състоящ се, съгласно одобрен архитектурен проект от: антре, коридор,
дневна - столова, кухненски бокс, две спални, баня е тоалетна, тоалетна, килер
и две тераси, който апартамент съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-45/09.07.2010 год. на Изпълнителния
директор на АГКК представлява самостоятелен обект в сградаш идентификатор:
68134.409.50.1.11 /шест осем едно три четири точка четири нула девет точка пет
нула точка едно точка едно едно/, с адрес на имота: гр. София, район „Оборище“,
бул. „********, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.409.50, предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа
площ: няма данни, при съседи съгласно нотариален акт: улица, стълбищна клетка,
апартамент №10 /десет/, вътрешен двор и калкан, а съгласно кадастрална схема
самостоятелни обекти с идентификатор: на същия етаж: 68134.409.50.1.10,
68134.409.50.1.12, под обекта: 68134.409.50.1.8, над обекта: 68134.409.50.1.14,
заедно с 3,46% /три цяло и шестстотин върху сто/ идеални части от общите части
на сградата, равняващи се на 16,74 /шестнадесет цяло и седемдесет и четири
стотни/ квадратни метра и 3,46% идеални части от мястото върху което е
построена сградата, съставляващо
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IX-16 /девети, отреден за имот с планоснимачен
номер шестнадесет/ от квартал 120 /сто и двадесет/, по плана на град София,
местността "Подуяне - Център", а съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-45/09.07.2010 год. на
изпълнителния директор на АГКК представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.409.50, целият с площ от 553,00 квадратни метра, а съгласно скица от 538
/петстотин тридесет и осем/ квадратни метра , при граници по нотариален акт:
бул. "Мадрид", УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Х-15, УРЕГУЛИРАН I - за ЖС и
подземни гаражи и УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VII-17, а съгласно кадастрална скица
– имоти с идентификатор: 68134.409.49, 68134.409.181, 68134.409.51 и
68134.409.178., което постановление за възлагане е издадено на 04.02.2019г.
ОСЪЖДА Р.Т.С., ЕГН:
********** с адрес *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от
25 лева държавна такса за разглеждане на подадената жалба.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.