Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 24.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при
секретаря Донка Шулева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 1531
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по обективно евентуално съединени искове
предявени от "У.Б.2." ЕООД,
ЕИК ******против Р.Б., представлявана от М.на Ф.за
присъждане на сума от 123 744.19 лв. с правно основание на главната
претенция чл.
49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД във вр. чл.
4, § 3 ДЕС с чл. 7 Конституция
на Република – имуществена вреда причинена на ищеца от неправомерно поведение
на ответника изразяващо се в противоконституционен акт, приет от Народното
събрание , първи евентуален иск за заплащане на сумата като неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищеца на отпаднало основание чрез
събиране на такси за производство на електрическа енергия за периода 01.01.2014
г. - 09.08.2014 г., които такси са обявени за
противоконституционни-чл.55,ал.1,предл. трето ЗЗД и втори евентуален иск за
заплащане на сумата на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като без основание е
обеднял за сметка на обогатяване на ответника с горната сума, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до датата на
окончателното й изплащане.
На основание чл.86, ал.1 ЗЗД
претендира заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от
31.01.2016 г. до датата на исковете-01.02.2019 год. в размер на 37 712.71
лв.
Ответникът Д.ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ М.НА
Ф.оспорва претенцията за присъждане на неоснователно обогатяване евентуално
като обезщетение за недопустима, поради неподведомственост на граждански съд,
евентуално като неоснователни , тъй като противоконституционна норма спира да
се прилага занапред, считано от влизането в сила на решението на КС, а до този
момент същата е валидна и законосъобразна, както и валидно поражда търсеното от
законодателя правно действие. Деликтните два иска предявени като евентуални били
неоснователни и поради факта, че няма законова възможност Д.да носи имуществена
отговорност във връзка със законодателната дейност на Народното събрание.
На последно място сочи,че в
случая няма и нарушение на норма от страна на правото на ЕС , цитирайки
конкретни директиви свързани с организацията и функционирането на
електроенергийния сектор и други. Моли съдът да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник № 96/06.08.2009 г. сключен между ищеца, в качеството на
производител и продавач, и "ЕОН България продажби" АД, в качеството
на купувач, с предмет изкупуване на произведената от вятърната централа
електрическа енергия за срок от 15 години, срещу заплащането на цена определена
в чл. 18 от договора. Ищецът е сключил на 14.11.2008 г. с „Е.ОН България мрежи“
АД договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия.
От представените от ищцовото
дружество фактури е видно, че за периода 24.02.2014 г. – 23.09.2014 г. е
заплатило на основание чл. 35а ЗЕВИ на „ЕнергоПро продажби“ АД сума в общ
размер на 123 744, 19 лв. както следва:
107 352, 41 лв. на 24.02.2014 г. (89 460, 34 лв. за
произведена ел. енергия и 17 892, 07 лв. такса от 20 %); 102 056, 20
лв. на 25.03.2014 г. (85 046, 83 лв. за произведена ел. енергия и
17 009, 37 лв. такса 20 %); 165 131, 83 лв. на 23.04.2014 г.
(137 609, 86 лв. за произведена ел. енергия и 27 521, 97 лв. такса от
20 %); 98 215 , 08 лв. на 28.05.2014 г. (81 845, 90 лв. за
произведена ел. енергия и 16 369, 18 лв. такса от 20 %); 74 617, 07
лв. на 24.06.2014 г. (62 180, 89 лв. за произведа ел. енергия и
12 436, 18 лв. такса от 20 %); 103 276, 31 лв. на 23.07.2014 г.
(86 063, 59 лв. за произведена ел. енергия и 17 212, 72 лв. такса 20
%); 68 200, 14 лв. на 25.08.2014 г. (40 484, 42 лв. за произведена
ел. енергия и 11 366, 69 лв. такса 20 %) и 23 616, 08 лв.
(19 680, 07 лв. за произведена ел. енергия и 3 936, 01 лв. такса от
20 %).
Тези суми са
потвърдени и в справка КВЕР за размера на постъпилата по бюджетната й сметка
сума, дължима от „У.Б.2.“ ЕООД. Общата удържана от „Енерго-Про продажби“ АД
сума е била в размер на 123 744, 19 лв.
При
така установена фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
С § 6, т. 2 и т. 3 от
ЗР на ЗДБРБ за 2014 г., приет от Народното събрание през м. 12. 2013 г. и обн.
ДВ бр. 109/2013 г., в Закона
за енергията от възобновяеми източници са създадени чл. 35а- чл. 35в и чл.
73, с които е въведена такса за производство на електрическа енергия от вятърна
и слънчева енергия в размер на 20%, определена по формула посочена в чл. 35а,
ал. 2. Според новата уредба задължени за таксата лица са производителите на
енергията, а по силата на чл. 35б се удържа от обществения доставчик, съответно
от крайния снабдител.
Впоследствие с Решение
№ 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на Конституционния съд разпоредбите на
§ 6, т. 2 и 3 от ЗР на ЗДБРБ и приетите с тях чл. 35а- чл. 35в и чл. 73 ЗВЕИ са
обявени за противоконституционни. Решението е обнародвано в ДВ № 65/06.08.2014
г. и съобразно чл.
14, ал. 3 ЗКС, съответно чл.
151, ал. 2 КРБ е влязло в сила на 10.08.2014 г. Актът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизане решението на КС в сила
- чл.
151, ал. 2, изр. 3 КРБ и по повод на възникналите правни последици до
отмяната му, то те се уреждат от органа, който го е постановил. Компетентно в
случая е Народното събрание, който не е предприел действия в съответствие със
задължението по чл.
22, ал. 4 ЗКС.
Оттук спорният по
делото въпрос е дали е налице противоправно поведение от страна на народните
представители, изразило се в действие – приемане на противоконституционни
разпоредби и бездействие, изразило се в неизпълнение на задължение по чл.
22, ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от акта, който е обявен за
противоконституционен. И дали това поведение попада в хипотезата на чл. 49 ЗЗД.
Конкретизираната в цитираната
разпоредба отговорност е гаранционно-обезпечителна и е предвидена в хипотезите
когато едно лице възложи на друго работа, от което изпълнение или неизпълнение
са причинени вреди. Този вид отговорност изисква правоотношение по възлагане на
работа, извършване на работата от друго лице, осъществяване на деяние от
лицето, на което е възложено извършването й, то да е виновно, да са настъпили
вреди и същите да са в причинно-следствена връзка с работата.
Д.осъществява своите
конституционно предвидени правомощия чрез органите си. Един от тях се явява
Народното събрание – чл. 62 Конституция на Р.Б., чието основно правомощие е
законодателната власт.
С решение на Конституционния
съд № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. се прие, че по отношение на заварени
от решение на КС неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на
висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.
Тъй като НС не е
изпълнило задължението си по чл.
22, ал. 4 ЗКС да приеме закон, с който да уреди последиците от
противоконституционния акт, е причинило вреда на ищеца под формата на такса,
удържана въз основа на разпоредби, които след събирането на таксата са обявени
за противоконституционни, поради което се дължи обезщетение в размер на
удържаната за периода 02.2014 г. - 08.2014 г. такса от 123 744, 19 лв.,
поради което предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло.
Поради неговото
уважаване следва да бъде уважена и претенцията
за мораторна лихва чийто размер от 37 712, 71 лв. обхваща периода
от три години преди предявяване исковата молба (31.01.2016 г. – 01.02.2019 г.).
Предвид уважаване на
главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалните.
При този изход на
делото на ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в размер на
6 433, 28 лв. държавна такса и 1 190, 26 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. На ответника не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М.на Ф.с
адрес за призоваване: гр. София, ул. ******, да заплати на "У.Б.2. "
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „******на
основание чл.
7 Конституция на Р.Б., вр. чл. 49 от ЗЗД, сумата от 123 744, 19 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от противоправно поведение на лица от състава на държавен
орган (Народно събрание), изразяващо се в неизпълнение на задължение по чл.
22, ал. 4 Закон за Конституционния съд да уредят отношенията, възникнали от
прилагане на нормативна разпоредба след обявяването й за противоконституционна,
която вреда се изразява в удържана такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ за периода 02.2014
г. - 08.2014 г., ведно с мораторна лихва в размер на 37 712, 71 лв. за
периода 31.01.2016 г. - 01.02.2019 г. ведно със законна лихва върху горните
суми от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.Б.,
представлявана от М.на Ф.с адрес за призоваване: гр. София, ул. ******, да
заплати на "У.Б.2. " ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7 623,
54 лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: