РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. ХАСКОВО, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.-ШАЛАМАНОВА
в присъствието на прокурора П. В. М.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600177 по описа за 2022
година
Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда №2 от 28.01.2022 год. по нохд № 628/2021 год. РС– Димитровград е
признал подсъдимите Ц. Р. И. от гр.О., П. Ч. Б. от гр.В. и С. Б. К. от с.Л., област В. за
виновни в това, че в периода от 11.04. до 21.05.2021 год. вкл. от паркирани на различни
места в гр.Д. леки автомобили, при условията на продължавано престъпление, в
немаловажен случай след предварителен сговор помежду си и чрез използване на МПС –
лек автомобил марка „Пежо“, рег.№********, и техническо средство – тръборез /верига за
рязане/, отнели чужди движими вещи – катализатори за автомобили, както следва – от лек
автомобил марка „Волво С40“, рег.№ *******- от владението на Б. Г. Б., от лек автомобил
марка „Фолксваген Поло“, рег.№ ******* - от владението на Й. Д. С., от лек автомобил
марка „Мицубиши Колт“, рег.№ ******* - от владението на И. Д. Д., от лек автомобил
марка „Мицубиши Колт“, рег.№ ****** - от владението на К. М. Г., от лек автомобил марка
„Мазда 626“, рег.№******* - от владението на П. Т. Я. и от лек автомобил марка
„Мицубиши Каризма“, рег.№ ******* - от владението на С. М. Г., без тяхно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвоят, като всички вещи са на стойност 2164.62 лв. ,
поради което и на осн. чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 и вр.
чл.58а ал.1 от НК за първите двама и вр. чл.55 ал.1 т.1 от същия за третия, ги осъдил на
наказание „лишаване от свобода”, както следва – подс.Ц.И. – за срок от 2 години, което да
1
изтърпи при първоначален „строг“ режим, подс.П.Б. – за срок от 1 година и 4 месеца, , което
да изтърпи при първоначален „общ режим“, а подс.С.К. – за срок от 9 месеца, чието
изтърпяване отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 години.
На осн. чл.59 ал.1 от НК съдът приспаднал от така наложеното наказание времето,
през което подсъдимите И. и Б. за били задържани и изтърпявали МН „Задържане под
стража“.
На осн. чл.53 ал.1 б.“а“ от НК постановил отнемане в полза на държавата на
веществените доказателства - лек автомобил марка „Пежо“, рег.№******** и тръборез
/верига за рязане/ като вещи, принадлежащи на виновните и послужили за извършване на
умишлено престъпление, произнесъл се е и по останалите веществени доказателства и
поставил е в тежест на подсъдимите солидарно направените по делото разноски в размер на
общо 844.40 лв.
Така постановената присъда е обжалвана от подс.П.Б. чрез защитника му адв. А.П. от
АК – Хасково само в частта, досежно наложеното наказание с оплакване, че съдът не е
съобразил, че този подсъдим е неосъждан към момента на извършване на деянието и това
обстоятелство, в съвкупност с пълните му самопризнания и невисоката стойност на
предмета на престъплението съставляват основание за приложение на чл.66 ал.1 от НК.
Отправя се искане до въззивния съд да приложи същия и отложи изтърпяването на
наложеното наказание „лишаване от свобода“.
В същата част присъдата е обжалвана и от подс.Ц.И.. По тази жалба се излага
оплакване, че по делото са били налице основания за определяне на наказанието по реда на
чл.55 от НК, а именно установени и доказани многобройни и изключителни смекчаващи
обстоятелства, което съдът преценил неправилно. Отмерения размер бил несъответен на
степента на обществената опасност на деянието, а наказанието поради това - явно
несправедливо. Отправя се искане за приложение на същата норма и намаляване размера на
наказанието под предвидения от закона минимум.
Защитникът на този подсъдим адв.З.Д. е подала отделна, самостоятелна жалба против
присъдата. По същата се навежда довод за неправилна преценка на съдебното минало на
подс.И., който бил вече реабилитиран по предходни осъждания и поради това липсвала
законна пречка за приложение на чл.66 ал.1 от НК. Въпреки проведеното съкратено съдебно
следствие, съдът определил наказанието по реда на чл.54 от НК, вместо по този по чл.58а от
същия. Било допуснато процесуално нарушение с отказа на съда да отведе прокурора от
участие по делото, тъй като последният дал основание да се счита лично заинтересован и
предубеден спрямо този подсъдим, отказвайки му споразумение. Така наложеното
наказание било явно несправедливо. Отправя се искане за отмяна на присъдата като
неправилна и незаконосъобразна, или алтернативно – за нейното изменение. Не се
формулира искане как следва да се произнесе въззивната инстанция в случай, че отмени
обжалваната присъда, нито в каква насока се иска нейното изменение.
Третият подс.С.К. не е обжалвал присъдата в законния срок. В с.з. пред настоящата
2
инстанция същият заяви, че е доволен от нея и не желае да се присъедини към жалбите на
другите двама подсъдими.
Против въззивните жалби не са постъпили възражения в законния срок затова.
Както по въззивните жалби, така и пред въззивната инстанция не са направени
искания за събиране на нови доказателства.
В с.з. пред настоящата инстанция въззивните жалбоподатели и подсъдими и техните
защитници поддържат изложените по жалбите оплаквания и искания. Защитникът на
подс.П.Б. отправя още едно алтернативно искане – да се намали размера на наложеното
наказание до изтърпяното до момента. Защитникът на подс.Ц.И. пък изразява недоумение от
факта, че при повдигнато едно и също обвинение на всеки от подсъдимите е наложено
различно по размер наказание.
Прокурор от Окръжна прокуратура- Хасково изразява становище за неоснователност
на жалбите. Намира обжалваната присъда правилна и обстойно мотивирана, вкл. относно
начина на отмерване на наказанията, които намира справедливи. Преценява като висока
степента на обществена опасност на деянията, поради което приложение на чл.66 от НК се
явявало неоправдано, дори при наличие на законните предпоставки затова. Дава заключение
да се потвърди присъдата.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените във въззивната жалба оплаквания и изтъкнатите доводи, а така също и служебно
и изцяло на осн. чл. 314 ал.1 от НПК, констатира следното:
Въззивните жалби са подадени в законния срок, против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, от легитимирани да обжалват страни с правен интерес, поради което
са допустими.
Преценени по същество са неоснователни.
По фактическата обстановка:
Подс.Ц.И. е на ** години, ******, но живее във ******** ****** на ****** *****, от
което има *** деца. ********, *******, но и не полага усилия да си осигури средства за
материална издръжка чрез труд. С ********* лични характеристични данни.
Подс.П.Б. е на ** години. ********, *******, *******. Също с ******* лични
характеристични данни.
Пред първоинстанционния съд се е развило съкратено съдебно следствие по реда на
глава ХХVII от НПК и при условията на чл.371 т.2 от същия, като всички подсъдими са
заявили, че признават всички факти, изложени по обстоятелствената част на обвинителния
акт и са декларирали съгласие за същите да не се събират доказателства, а да се ползват
събраните на ДП, както и самопризнанието им. Въззивният съд на свой ред, отделно и
независимо от преценката на районния приема, че самопризнанието им се подкрепя от
събраните на ДП доказателства и споделя неговата преценка в тази насока, като я намира
обоснована.
3
Ето защо правилно фактическата обстановка е била приета за установена съобразно
изложеното по обвинителния акт. Подробното обсъждане от настоящата инстанция е
безпредметно, доколкото от една страна е недопустимо въззивният съд да реши делото въз
основа на фактическа обстановка, различна от изложената по обвинителния акт /т.8 от ТР
№1/2009 год. на ОСНК по т.д.№1/2008 год./, а от друга – оплакванията по жалбите са само и
единствено по отношение на наложените наказания и тяхната справедливост. Ето защо
настоящият съд ще отбележи само обстоятелства, които имат значение във връзка с
наведените оплаквания. Така деянието си тримата подсъдими извършили след
предварителен сговор - предварително обмислен план, който предвиждал разпределение на
ролите – подс.И. отрязвал катализаторите на автомобилите, подс.Б. „пазел“ наблизо, за да
сигнализира за приближаващи минувачи, а подс.К. управлявал лекия автомобил, с който
тримата се придвижвали до набелязаните автомобили, а след това се оттегляли от
местопрестъплението.
По правната квалификация на деянието:
Няма оплаквания против присъдата в тази част, не са налице и и основания за това.
Правилно с оглед установените и неоспорени факти по делото, квалификацията на деянието
на тримата подсъдими е по чл. 195 ал.1 т.4 предл. първо и второ и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК.
По вида и размера на наказанията:
Именно наложените наказания и условията, при които са отмерени са предмет и на
двете въззивни жалби. При това оплакванията са както в насока несправедливо завишен
размер, несъответстващ на степента на обществена опасност на деянията и дейците, така и
за погрешна преценка относно възможността за приложение на чл.66 ал.1 от НК.
За престъплението по 195 ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 1 до 10 години. Преди задължителната им редукция с 1/3 на осн. разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК, съдът е преценил да наложи на подс.Ц.И. наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години, а на подс.П.Б. – за срок от 2 години, които следва е намалил
съответно до 2 години за първия и 1 година и 4 месеца за втория подсъдим. Видно е, че
първото наказание е наложено между средния и минималния размер, а второто – близо до
минималния. Следователно е преценен превес на смекчаващите обстоятелства. Изрично
отчетените такива в мотивите към присъдата са – самопризнания, оказано съдействие на
разследващите органи, връщане на част от вещите с уговорката, че това не са сторили
самите подсъдими. Като отегчаващи са обсъждани предходни осъждания /с уговорката, че за
подс.Б. е настъпила реабилитация по реда на чл.88а ал.4 вр. ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.4 от НК
месец преди извършване на деянието/, проявена престъпна упоритост, високата степен на
организираност и подготовка за извършване на деянията.
Достигнат е краен извод, че смекчаващите обстоятелства не са нито многобройни,
нито някои от тях изключителни, поради което липсват основания за приложение на чл.55 от
НК.
4
Предходни осъждания не бива да се ценят като отегчаващи обстоятелства при
условие, че за тях е настъпила реабилитация, независимо по реда на кой от предвидените от
закона способи затова. Като е сторил обратното, районният съд практически е игнорирал
института на реабилитацията, който предвижда заличаване на факта на осъждането и
неблагоприятните последици, които законите свързват със същия.
Въпреки това настоящата инстанция намира, че по делото не само не се констатират
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, а дори не е налице превес на
същите, който да обоснове налагането на наказания в размер по-близък до минималния.
Самопризнанието на подсъдимите очевидно е предприето с цел приложение на чл.373 ал.2
от НПК и определяне на наказание по реда на чл.58а от НК, отколкото да е израз на
разкаяние и съжаление за стореното, тъй като те са заловени от полицейските органи
непосредствено след извършване на последните кражби. Приносът им и оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина е силно преувеличен, а за връщането на
част от откраднатите вещи те нямат никаква заслуга, ако не беше така, деянието им
следваше да се квалифицира по чл.197 от НК.
Вместо това настоящата инстанция констатира, че като се има предвид естеството на
откраднатите вещи – катализатори за автомобили, и начинът на извършване на всяка от
кражбите, на подсъдимите е спестено обвинение в още едно престъпление – по чл.216 от
НК. С отрязването на тръбите – част от ауспусната /газово-отделителна/ система на
автомобила на същия се причинява вреда, много по голяма от номиналната стойност на
самия катализатор, а връщането на вещта не е от особена полза за пострадалия. Ето защо
при преценка степента на обществената опасност на деянието посочената по обвинителния
акт стойност на откраднатото – 2164.62 лв. не може да бъде единствен ориентир, макар и
тази стойност да не е съвсем безобидна. Разноските по възстановяването на системата на
автомобилите надхвърлят със сигурност тази сума.
Предвид изложеното, въззивният съд не намира основания да уважи оплакването за
несправедлив размер на наложените наказания на двамата жалбоподатели и да намали
същия.
Заслужава да се обсъди съдебното минало на двамата подсъдими.
Не е спорно, че подс.П.Б. е реабилитиран по реда на чл.88а ал.4 вр. ал.1 вр. чл.82 ал.1
т.4 от НК.
Що се отнася до подс.Ц.И., същият действително е бил многократно осъждан, като
вкл. са му били определяни общи наказания след групиране на наложени такива в условията
на съвкупност, но нито едно от тях не е повече от 1 година „лишаване от свобода“, за да е
необходимо изтичането на срок от 10 години от изтърпяването му съгл. чл.88а ал.2 от НК.
Ето защо реабилитация за този подсъдим настъпва също по реда на чл.88а ал.4 вр. ал.1 и вр.
чл.82 ал.1 т.4 и 5 от НК и като се има предвид, че за последен път същия е изтърпял
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година до 2014 год., както и наказание
„пробация“ при двете задължителни пробационни мерки за срок също от 1 година също през
5
2014 год., то и за този подсъдим са изтекли сроковете по чл.82 ал.1 съответно по т.4 и т.5 от
НК.
Наличието на формалните предпоставки за приложение на чл.66 ал.1 от НК обаче не
го прави задължително, както е напр. при приложението на чл.78а от НК. Нужно е още
съдът да прецени, че „за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения“ да не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. До такъв извод
данните по делото не водят. По-горе се изложиха съображения за сравнително висока степен
на обществена опасност на деянията. Аргументите по жалбите и на двамата подсъдими
съдът преценява поради това също за неоснователни.
Присъдата следва да се коригира в частта , относно определеният режим на
изтърпяване от подс.Ц.И.. Районният съд е определил първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на осн. чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС – „за умишлени престъпления, когато не
са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване
от свобода“, чието изтърпяване не е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, независимо
от реабилитацията“. Тъкмо тази разпоредба, в съвкупност с данните по делото, не дава
основание за нейната приложимост. Подс.Ц.И. е бил осъден за последен път на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година, определено му като общо наказание с
Определение №203/10.04.2013 год. на РС – Враца, в сила от 26.04.2013 год., като в същото
се постановява приспадане на изтърпяна част от две от групираните наказания за времето от
27.09.2011 до 21.03.2012 год., както и на задържане по нохд №1731/2011 год. на същия съд.
Ето защо няма как да не са изтекли повече от 5 години от изтърпяването на това последно,
изтърпяно от него наказание „лишаване от свобода“, с което отрицателната предпоставка за
определянето на „строг“
режим не е осъществена. Вместо това на осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС ще следва да се
постанови наложеното наказание на този подсъдим да се изтърпи при първоначален „общ“
режим.
За да се изчерпят всички доводи по въззивните жалби, настоящият съдебен състав
дължи да изтъкне още следното - отказът на съда да отведе прокурора от участие в делото
не съставлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане. То се мотивира в конкретния случай с негов отказ
да сключи споразумение с подс.Ц.И.. Сключването на споразумение не е задължително и
няма установени от закона предпоставки, при които прокурорът да е длъжен да сключи
такова.
Недоумението на защитата, че при едно и също обвинение всеки от подсъдимите е
получил различно по размер наказание на свой ред буди недоумение. При отмерване на
наказанието съдът е длъжен да вземе предвид степента на обществена опасност и на
деянието, и на дееца, както и всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. При трима
подсъдими те не могат да бъдат напълно идентични. Относно обществената опасност на
деянието – вече се посочи, че между подсъдимите е имало разпределение на роли, което е
предпоставка да се прецени различен принос в извършване на деянието. Характеристичните
6
им данни са различни, което има отношение към степента на обществена опасност на всеки
от дейците, която също не е идентична, а тази на необжалвания подсъдим С.К. несъмнено е
по-ниска. Така е и по отношение на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Ето защо
в тази насока дейността на районния съд не търпи критика и не следва да бъде коригирана.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, по реда на служебната проверка по
реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не намери други основания да се отмени или
измени атакуваната присъда.
Предвид всичко изложено, Хасковският окръжен съд счита, че всички изрични
оплаквания по въззивните жалби на двамата подсъдими са лишени от основание,
обжалваната присъда е поначало правилна и обоснована, но по изложените по-горе
съображения ще следва да бъде изменена в само частта относно определения по отношение
на подс.Ц.И. първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години от „строг“ на „общ“.
Водим от горното и на основание чл.334 т.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №2 от 28.01.2022 год. на РС– Димитровград по нохд № 628/2021
год. по описа на същия съд в частта досежно определения режим на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено на подс.Ц. Р. И., като
вместо при първоначален „строг“, ПОСТАНОВЯВА на осн. чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС същото да
се изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7