Р Е Ш Е
Н И Е
№ 102 / 22.03.2019 г.,
гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание
на седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При
участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 55 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда /КТ/.
Образувано
е по жалба на „СВОБОДА“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.
„Калиакра“ №57, представлявано от Изп. Директор С.Д.Щ., чрез адв. Г.С. - ДАК против принудителна
административна мярка "задължително предписание" по чл.404, ал.1 от КТ, обективирана в Протокол №ПР1815113 за извършена проверка от 24.04.2018 г., наложена от служители на дирекция
"Инспекция по труда“ гр. Добрич. С жалбата се претендира нищожност на
оспорения акт. Излагат се съображения, че предписанията са нищожни, тъй като са
издадени при липса на материална компетентност – основание по чл.146, т.1 от АПК. Сочи се, че предписанията по чл.404, ал.1 т.12 от КТ се издават за
изплащане на трудови възнаграждения само след прекратяване на трудовото
правоотношение с работника, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Релевират се доводи, че предписанията поставят в тежест на работодателя
задължения, които обективно е невъзможно да бъдат изпълнени. Моли се да се
обявят за нищожни издадените предписания и да се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски. Представени са писмени бележки.
Ответникът Дирекция "Инспекция по труда“ гр. Добрич, чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения, че не е
налице нищожност на оспорения протокол. Моли, да се потвърди издадения протокол
и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе
предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Във връзка с
подадени сигнали /жалба/ до Д „ИТ“ гр. Добрич от трима работници на
дружеството, служители от дирекцията са извършили проверка по документи за
спазване на трудовото законодателство от „СВОБОДА“ АД гр. Добрич. Проверката
била извършена на 24.04.2018 г. и 26.04.2018 г.от Т.Н.А.– гл. инспектор и
Севастияна Иванова Георгиева – инспектор в Д „ИТ“ Добрич.
В резултат на
направените констатации при извършените проверки бил издаден Протокол
№ПР1815113/21.05.2018 г., с който са предписани оспорените Принудителни административни
мерки „Задължителни предписания“ в 30 точки, а именно: Работодателят „Свобода“
АД да изплати уговорените трудови възнаграждения за месеците май – ноември
/вкл./ 2015 г.; за цялата 2016 година и от март 2018 г. до декември 2018 г.
/вкл./ на посочени поименно работници, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от КТ.
Протоколът е връчен
на Изп. Директор лично на 22.05.2018 г. Същият не е обжалван в сроковете по
АПК.
По делото като
доказателства са приети заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с
23-ма работника на дружеството, Справка от дружеството за дължими заплати и
изплатени суми за 2015, 2016 и 2017 г., както и актуална справка от ТД на НАП
за всички действащи трудови договори за периода от 01.05.2015 до 31.05.2018 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от надлежна страна и е процесуално допустима, тъй като нищожност може да се
претендира без ограничение във времето – чл.149, ал.5 от АПК, но разгледана по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
В действащото
българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността и форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от
степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като
незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия случай се отменя като незаконосъобразен, на някое от
основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но
тогава, когато нарушенията им са особено съществени -
т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът
следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
В тази връзка, на първо място, следва да се прецени
компетентността на органа, издал процесната заповед. Нищожен е актът, който не е
издаден от компетентен орган. Компетентността на органа
следва да се преценява по материя, по място и по степен. Разпоредбата
на чл. 404, ал. 1 от КТ определя като компетентни органи по прилагане на
принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици органите на Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда", Дирекциите „Инспекция по труда“, като поделения в системата на ИА
„ГИТ“, които са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната
администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово
правоотношение /арг. чл.12 от ЗА/. Съгл. чл.21, ал.1 от Устройствения правилник
на ИА „ГИТ“ /обн. ДВ, бр.6 от 21.01.2014 г. в сила от 28.01.2014 г./, действащ
към датата на постановяване на оспорваните предписания и понастоящем,
инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, вкл. и тези по
чл.404, ал.1, т.1 – да дава задължителни предписания на работодателите,
органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на
трудовото законодателство. Същото изрично е посочено в чл.21, ал.4, т.1 от
същия правилник. Видно е, че лицата подписали протокола са на длъжност „главен
инспектор“ и „инспектор“ в Д „ИТ“ гр. Добрич. Следователно лицата, извършили
проверката и постановили процесните принудителни административни мерки към
момента на постановяването им са били в
служебно правоотношение в ДИТ Добрич.
Относно основното възражение
направено от страна на оспорващия, че предписанията са нищожни, тъй като са
издадени при липса на материална компетентност, съдът намира следното: съгл.
чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща на
работниците и служителите уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа, като според чл.270, ал.2 от КТ същото се изплаща в предприятието,
където се извършва работата авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, а ал.3
на същия член изисква то да се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка. Дадена е и възможност трудовото възнаграждение по
писмено искане на работника или служителя да се изплаща на негови близки или да
се привежда на влог в посочената от него банка.
От
установените в административното производство факти и обстоятелства, които и не
се оспорват от жалбоподателя, на изрично изредените лице в предписанието
/работници на дружеството/ не са изплащани трудовите възнаграждения, през
последните три години. Твърди се, обаче, че административният орган не може да
издава предписание за изплащане на трудово възнаграждение на работниците, които
все още са били на работа в дружеството, тъй като изрично разпоредбата на т.12
от чл.404, ал.1 от КТ посочва, че се дават задължителни предписания на
работодател да изплаща трудови възнаграждения само след прекратяване на
трудовото правоотношение с работника. Излагат се подробни съображения в тази
насока. Съдът не е съгласен с това становище. Задължението
по чл. 128,
т. 2 от КТ е неотменимо и неизплащането на трудовото възнаграждения всякога предполага
нарушение на трудовото законодателство. Според чл.399, ал.1 от КТ цялостният контрол за спазване
на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения и след прекратяване на трудовото правоотношение, се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. От цитираните разпоредби е видно, че
именно на ИА "ГИТ" са
възложени контролни правомощия по спазване на трудовото законодателство,
включително по
изплащане на неизплатени трудови задължения.
Видно и от мотивите към законопроекта, той е мотивиран от
необходимостта от спешни промени в законодателството, уреждащо правата на
работниците и служителите, и цели допълнителна защита при некоректност на работодателя спрямо тях. Законодателната инициатива е в интерес на всички работещи, включително
на лица с прекратени правоотношения,
които не са получила дължими суми за трудови възнаграждения и обезщетения от работодателите си.
Със законопроекта се цели регулиране на обществените отношения по повод
предоставянето на труд и справедливото му и навременно заплащане, както и
отношенията работник-работодател в случаите на некоректност от страна на работодателя. Предвидените изменения са в съответствие с конституционните норми, предвиждащи
гарантиране и защита на труда от закона и задължението на държавата да създаде
условия за осъществяването на правото на труд като едно от основните
конституционни права на гражданите.
Т.е. с новата разпоредба на т.12 за първи път
законодателят предвижда възможността контролните органи на инспекцията по труда
по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, че могат да прилагат
сред принудителни административни мерки и даването на задължителни предписания на
работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Но това по никакъв начин не
означава, че при висящо трудово правоотношение и неизплатени трудови
възнаграждения, Д „ИТ“ не е компетентният орган.
Още повече, че в описаните във
всяка точка от предписанията работници 27 на брой и след справка със Справката
за актуално състояние на всички действащи трудови договори в дружеството през
проверявания период се установява, че само трима от посочените в предписанието
работници са работници на дружеството към 31.05.2018 г.
Друг критерий за
разграничаване на
нищожонстта и унищожаемостта на административните актове се очертава от
степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на
същия. Преценката за незаконосъобразност, в
смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания
порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при
липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Следва
да бъдат преценени всяко едно от останалите изисквания за законосъобразност на
административния акт, както
са регламентирани в нормата на чл. 146 от
АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да бъде от
такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за
нищожност.
Порокът във формата е
основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице е необходимо тя да предписана от закона. Формата
е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до
недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се
определя от степента на порока. В настоящият случай е
спазена изискуемата писмена форма на заповедта, поради което не е налице порок
във формата.
Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност
само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на
волеизявление. Според правната теория нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не е било допуснато,
би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния
орган въпрос. Не се установява подобен порок като
следва да се има предвид, че такива не се твърдят от жалбоподателя.
Нарушенията на материалния закон се отнасят
до правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото
основание само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание
нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.
Само пълната липса на условията или предпоставките,
предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е
основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на
посоченото основание. Следователно, нищожност на административния акт при наличие
на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание;
когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган. Иначе казано, административният акт е нищожен поради противоречие с материалния
закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или
съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че са нетърпими
от гледна точка на правния ред. Само при тези случаи
порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до
неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от
категорията, при която материалната незаконосъобразност да води до толкова
тежък порок.
Несъответствието с
целта на закона или т.нар. превратно
упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок
води до нищожност. Тук нищожност ще е налице и когато
целта на закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, отразено в
административния акт. В разглеждания спор компетентният орган е издал принудителна административна мярка, с което
се постига целта, определена в приложимата правна норма.
Неоснователни са изложените съображения в жалбата и в писмените
бележки, че не могат да се изплатят възнагражденията от работодателя, тъй като
се изплащат в брой, а част от лицата или са починали или са извън страната.
Тези основания са най-малкото несериозни.
При така изложените
доводи не се установяват основания за обявяване на нищожност на протокола по чл. 168,
ал. 2 от АПК.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав, счита жалбата против оспорения протокол с дадени
предписания с искане за прогласяване на неговата нищожност за неоснователна,
поради което и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода от
спора и съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника сторените
от него съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение за
осъществената правна защита в размер на 100
лв., определено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4, във вр. с § 1 от ДР на
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.25 от Наредба за заплащането на правна
помощ.
С оглед на изложеното, Административен съд Добрич, 5-ти състав, на
основание чл. 172 от АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СВОБОДА“
АД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Калиакра“ №57,
представлявано от Изп. Директор С.Д.Щ. против принудителна административна мярка
"задължително предписание"
по чл.404, ал.1 от КТ, обективирана в Протокол
№ПР1815113
за извършена проверка от 24.04.2018 г., наложена
от служители на дирекция "Инспекция по труда“ гр. Добрич с искане за обявяване на неговата нищожност.
ОСЪЖДА „СВОБОДА“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. „Калиакра“ №57,
представлявано от Изп. Директор С.Д.Щ. да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич сторените по делото съдебно-деловодни разноски
в размер на 100 /Сто/ лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: