Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
16.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в закрито заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
като разгледа гр.д. №9226 по описа на СГС за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
С молба от 27.06.2018 г. ищецът Д.Ж.Е. твърди, че с постановеното
по делото решение съдът не се е произнесъл по направеното от ответника оспорване
автентичността на договор за заем от 03.05.2011 г.
Ответникът „М. С. П.“ ЕООД в законоустановения едноседмичен срок
не взема становище по искането.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна.
Съдът е сезиран с искане за допълване на решение по гр.д. №9226 по
описа на СГС за 2016 г., постановено на 15.05.2018 г.
Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не
се е произнесъл по цялото и искане.
Предмет на производството по гр.д. №9226/2016 г. са предявените от
Д.Ж.Е. срещу „М. С. П.“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.79
ал.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
С депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът „М. С. П.“
ЕООД е оспорил представения от ищеца с исковата молба договор за заем от
03.05.2011 г. в частта за положения за пълномощника му подпис и с определение
от 27.02.2017 г. съдът на основание чл.193 ГПК е открил производство по
оспорване автентичността на оспорения договор. В постановеното по делото
решение съдът е изложил мотиви, че по делото е установено, че подписът под
оспорения документ е изпълнен от С. Б.Ч. – едноличен собственик на капитала на
ответното дружество.
Настоящият съдебен състав счита, че към
настоящия момент в правната теория и практика надделява
становището, че не е необходимо да се постановява изричен диспозитив в
съдебното решение относно истиността, респ. неистинността на оспорения документ. Достатъчно е съдът да го посочи в мотивите си и да
изложи съображения дали приема или не даден документ
като доказателство. В Решение №135 от 03.06.2010 г. на ІV ГО
на ВКС се приема, че произнасянето по въпроса за истинността
на докумнта в диспозитива на съдебното решение е
недопустимо.
Поради изложеното, съдът намира, че се
е произнесъл в постановеното по делото решение по всички искания на страните,
поради което искането за допълване е неоснователно и като такова следва да бъде
отхвърлено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.250 ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на Д.Ж.Е.
за допълване на решение, постановено на 15.05.2018 г. по гр.д. №9226/2016 г. по
описа на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: