Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 28.05.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на  двадесет и осми септември, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ц. Добрева- Кочовска,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 15737 по описа за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

      Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 108  ЗС.

Ищците П.Х.П., С.Х.П. (лично и в качество на наследници по закон, процесуални приемници на починалия след предявяване на иска първоначалния ищец Т.П.Н.) поддържат твърдения, че притежавали в съсобственост недвижим имот, представляващ празно незастроено място, ливада с площ от 3 509 кв. метра в землището на град София, кв. Бояна, местността „Бело поле“, четвърта категория, представляващо обособена част от имот с пл. №66 от кадастрален лист №542 по кадастралния план на село Бояна, изработен през 1956г., включен в урбанизирана територия след образуването на ТКЗС и представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2183 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-68 от 02.12.2010г. на АГКК, а по скица-проект №15-81346 от 24.02.2017г. на СГКК гр. София, представляващо поземлен имот с проектен идентификатор 681.1932.2324, при съседи съгласно скица-проект поземлени имоти с идентификатори: 68134.1932.2161, 68134.1932.439, 68134.1932.2153, 68134.1932.2125, 68134.1932.2235, 68134.1932.2235, 68134.1932.2182 и 68134.1932.2001. Правото на собственост върху посочения имот ищците придобили по силата на наследствено правоприемство – чрез наследяване по закон на П.Н. М. и по силата на извършената реституция с Решение № 6919/18.08.2017г. на ОСЗ „Овча купел“ - София. При това обаче, ответното дружество - „П.и.б.“ АД също претендирало да притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, като притежанието на това право основавало на последиците от сключената придобивна сделка, обективирана в Нотариален акт №150, том I, рег.№ 4128, дело №97 от 28.08.2014г. на нотариус Д.Ж.. Праводателят на „П.и.б.“ АД в същата сделка – Б.П., действащ в качеството на ЕТ „А.-И.-Б.П.“, според ищците не притежавал собственост върху имота, макар формално се легитимирал като собственик, по силата на прехвърлителна сделка, която била обективирана в Нотариален акт №111 от 13.03.2006г., рег.№4449, дело №95 на нотариус Р.Р.. Праводателите на Б.П. по споменатата сделка: лицата Т.И.и Д.И. на свой ред се легитимирали като собственици на процесния имот, чрез Нотариален акт №3, том I, рег.№ 373, дело №1 от 18.01.2006г. на нотариус В.К., изготвен в производство по обстоятелствена проверка, на основание давностно владение. Правния си интерес от предявяването на иска ищците обосновават с твърдението (уточнителна молба от 16.03.2018г.), че през месец декември 2017г. ответникът започнал за извършва СМР - подготвителни действия за изграждането на открит паркинг в процесния недвижим имот. По този начин, ответникът установил владение върху процесния имот без правно основание, легитимирайки се като собственик, но без да притежава собствеността.                

При изложените фактически твърдения, ищците претендират след като бъдат установени правата им върху имота -  да бъде осъден ответникът да им предаде владението върху спорния недвижим имот с кад. идентификатор  68134.1932.2183. С оглед очаквания благоприятен за тях изход от процеса, ищците претендират да им бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Предявените искови претенции са оспорени от ответника „П.и.б.“ АД. Ответното дружество поддържа становище, че притежава изключително право на собственост върху  процесния недвижим имот поради правните последици на осъществилото се правоприемство, чрез поредица от прехвърлителни сделки, които са имали за предмет правото на собственост върху процесния недвижим имот. Ответникът оспорва заявените от ищците права върху процесния имот, като на първо място оспорва „валидността и законосъобразността“ на постановеното от ОСЗ „Овча купел“ Решение № 6919/18.08.2017г., на които ищците основават правата си. Излага становище за липса на материалноправни предпоставки за извършване на реституция в полза на ищците, а от друга страна поддържа становщето, че посоченото Решение № 6919/18.08.2017г. на ОСЗ „Овча купел“ е непротивопоставимо на ответника, доколкото нито той, нито праводателите му не са участвали в процедурата по земеделска реституция. Оспорва твърденията на ищците за идентичност на лицето, което е посочено като наследодател на ищците и бивш собственик на имота преди експроприацията на земеделската земя в представеното удостоверение за наследници от една страна и от друга страна - лицето, което е посочено като купувач в нотариални актове за покупка на поземлени имоти от 1931г. и 1940г.  Ответникът оспорва твърденията на ищците, че поземлените имоти в землището на село Бояна, за които се твърди да са закупени от техния наследодател, са били внесени в ТКЗС и подлежат на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ. Ответникът оспорва идентичността между поземлените имоти, разположени в землището на село Бояна и описани в нотариални актове от 1931г. и 1940г. от една страна и от друга страна – процесния имот с планоснимачен № 66, от кадастрален лист № 542 по неодобрения кадастрален план на землището на село Бояна от 1956г. Ответникът оспорва твърденията на ищците за наличие на идентичност между двата поземлени имота, описани в нот. актове от 1931г. и 1940г. и частта от имота, собствеността върху която е възстановена на ищците с Решение № 6919/18.08.2017г., издадено от ОСЗ „Овча купел“ и определена в същото решение като част от имот с планоснимачен № 66 от кадастрален лист №542 по неодобрен кадастрален план на землището на село Бояна от 1956г. Ответникът оспорва наличието на идентичност между онази част от поземления имот - собствеността върху която е била възстановена на ищците по силата на Решение №6919/18.08.2017г. на ОСЗ „Овча купел“ от една страна и притежавания от ответника недвижим имот, описан в Нотариален акт №150, том I, рег.№ 4128, дело №97 от 28.08.2014г. на нотариус Д.Ж., като твърди имотите да са различни. При условията на евентуалност, ответникът релевира възражение за изтекъл на срок на придобивна давност, в полза на своя праводател Б.П., действащ като  ЕТ „А.-И.- Б.П.“ в периода от 13.03.2006г. до 13.03.2011г., доколкото твърди, че това лице е владяло имота в качеството на добросъвествен владелец, при наличие на предвидените от чл. 79, ал.2 във вр. с чл.82 от ЗС предпоставки. При условията на евентуалност спрямо първото възражение, въвежда възражение за изтекъл срок на придобивна давност на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 от ЗС в негова полза, чрез присъединяване владението на праводателя Б.П., действащ като ЕТ „А.-И.- Б.П.“, твърдейки че това владение е необезпокоявано, непрекъснато и явно в периода от 13.03.2006г. до 13.03.2016г. По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Привлеченият в качеството на трето-лице помагач, на основание чл. 219 от ГПК Б.А.П., действащ в качеството на ЕТ „А.П.“  оспорва предявените искове, заявявайки становище за тяхната неоснователност. Поддържа тезата, че в действителност е праводател по придобивната сделка, която е обективирана в съдържанието на Нотариален акт №150, том I, рег.№ 4128, дело №97 от 28.08.2014г. на нотариус Д.Ж., доколкото е притежавал правото на собственост върху процесния недвижим имот при сключване на сделката с ответника „П.и.б.“ АД в качеството на приобретател по силата на сключение на 13.03.2006г. договор за покупко- продажба. При условията на евентуалност, релевира твърдение, че е придобил имота чрез упражняване на необезпокоявана, непрекъсната и явна фактическа власт върху имота, чрез давностно владение в периода от придобиването му на 13.03.2006г. до момента в който се е разпоредил с него на 28.08.2014г.Оспорва релевираните от страна на ответниците фактически твърдения, относно правото им на собственост върху процесния недвижим имот, по съображенията, които се поддържат от страна на ответника, комуто Б.А.П. е привличен да помага в процеса.

            Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приети като доказателства Решение № 6919/11.09.2017г. на ОСЗГ „Овча купел“ /стр. 19 от делото/ и Удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ изх. № РВГ16-ГР94-52821/16.11.2016г. на Техническа служба при район „Витоша“ на Столична община /стр. 14-16 от делото/ мотивира извода, че е била осъществена земеделска реституция на осн. чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, в полза на наследниците на П.Н. М. върху недвижим имот, бивша ливада с площ от 3509 кв.м. от четвърта категория, намираща се в строителните граници на с. Бояна, местност „Бело поле“, част от имот № 66, кад лист № 542 по кадастралния план изготвен през 1956г., който съставлява част от поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2183, реална част от УПИ ІІІ за ЖС, обслужващи обекти и П.Г. кв. 31, м. „Манастирски ливади- запад. Решението съдържа изрично отбелязване, че е влязло в сила на 01.09.2017г.

Приетото като доказателство Удостоверение за наследници № 1871/04.12.2013г. изд от Район „Витоша“ на Столична община мотивира извода, че наследници по закон на П.Н. М. са ищците П.Х., С.П. и Т.Н..

Приетото като доказателство Удостоверение за наследници № УГО1-5706/05.06.2023г. изд от Район „Надежда“ на Столична община мотивира извода, че първоначалният ищец Т.Н. е починал на 15.11.2022г. и оставил за наследници по закон лицата, които са конституирани за негови правоприемници в хода на настоящия процес - П.Х.П. и С.Х.П..

Съдържанието на приет като доказателство Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно владение №3, том І, рег. № 373, дело №1, от 2006г. на нотариус В.К. /на стр.20 от делото/ мотивира извода, че Т.К.И.е признат за собственик  на основание давностно владение върху недвижим имот: УПИ №V, от кв.31 по плана на м. „Манастирски ливади- запад“ с площ от 3520 кв.м. при съседи по скица: на запад- улица и УПИ № ІV-497, на север УПИ №1 за ел. подстанция, на изток- улица и на юг- поземлен имот № 493.

Съдържанието на приет като доказателство Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №111, том І, рег. № 4449, дело № 95 от 2006г. на нотариус Р.Р. /стр.21-22 от делото/ мотивира извода, че на 13.03.2006г.Т.К.И.и съпругата му Д.С. И. са продали на Б.А.П., действащ в качеството на ЕТ„ -И.- Б.П.“ посочения по- горе недвижим имот: УПИ №V, от кв.31 по плана на м. „Манастирски ливади- запад“ с площ от 3520 кв.м. при съседи по скица: на запад- улица и УПИ № ІV-497, на север УПИ №1 за ел. подстанция, на изток- улица и на юг- поземлен имот № 493.

Съдържанието на приет като доказателство Нотариален акт за прехвърляне на собственост на недвижим имот вместо плащане на парично задължение № 150, том І, рег. № 4128, дело № 97 от 2014г. на нотариус Д.Ж. мотивира извода, че на 28.08.2014г. Б.А.П., действащ в качеството на ЕТ„ -И.- Б.П.“ е извършил разпоредителна сделка с посочения по- горе недвижим имот: УПИ № V, от кв.31 по плана на м. „Манастирски ливади- запад“ с площ от 3520 кв.м. при съседи по скица: на запад- улица и УПИ № ІV-497, на север УПИ №1 за ел. подстанция, на изток- улица и на юг- поземлен имот № 493 прехвърляйки собствеността върху него на „П.и.б.“ АД. В съдържанието на нотариалния акт, имотът е индивидуализиран като поземлен имот с идентификатор № 68134.1932.2183, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот – гр. София, район Витоша, м. „Манастирски ливади- запад“, който имот съгласно документа за собственост представлява реална част от описания по- горе имот с площ от 3520 кв.м. В съдържанието на нотариалния акт се посочва, се сделката е сключена на основание чл. 65 от ЗЗД за погасяване на дълга на прехвърлителя в размер на сумата от 1 000 000 лева без ДДС.

В дадените пред съда показания, свидетелят В.С.Ч.заявява,  че е служител на ответното дружество „П.и.б.“ АД и в това качество е извършвал огледи на процесния недвижим имот и имал трайни впечатление за състоянието му след 2014г. когато бил придобит от банката. Свидетелят следал състоянието на имота, във връзка с изпълнение на сулжебните си задължения, но при това, живеел недалеч от местонахождението му и имал възможността да види какво се случва ежедневно. При това, свидетелят инициирал почистване на имота от храсти и растителност, което било извършено за сметка на „П.и.б.“ АД. При придобиване на имота върху него нямало сгради и трайни насаждения, а имотът не бил ограден. Свидетелят не е възприемал никакви знаци, белези или поведениер, респ изявления на трети лица, чрез които могат да бъдат манифестирани претенции за собствеността на имота. Имало потенциални купувачи на имота, които също го оглеждали

В дадените пред съда показания, свидетелят Д.Т.К.заявява, че има преки впечатления от състоянието на недвижимия имот, за който се води делото. Свидетелят заемал длъжността технически ръководител на строителна фирма, която извършвала строителство в съседен имот в м. „Манастирски ливади- запад“. Според впечатленията на свидетеля, имотът бил празен и неограден т.е. върху него нямало трайни насаждения и постройки към момента на изслушването на показанията. Имотът бил използван за изхвърляне на строителни отпадъци и за временен път от страна на строителната компания, в която работел свидетеля. Свидетелят идентифицира визуално в съдебната зала и заявява, че познавал ищеца П.П. само по първото му име. По повод прокарването на временния път през имота, свидетелят имал спор с този ищец, но спорът приключил с обещанието, че след завършване на строителството, състоянието на имота ще бъде възстановено. Според свидетеля, именно по инициатива на този ищец през декември 2017г. теренът на имота бил подравнен и върху него бил поставен фургон, което било направено с цел да не бъде използвано празното място за паркиране на автомобили на посетителите и персонала в близката болница. Свидетелят възприел по следи от терена, че преди през имота е преминавало трасе на електропровод, понеже при строителството се наложило да бъдат разбивани намиращите се на терена основи на електрически стълбове.

В дадените пред съда показания, свидетелят М.И. М. заявява, че познава от 2010г. Б.П. и знае, че предмет на спора е недвижим имот в в. „Манастирски ливази- запад“ в гр. София. Свидетелката идентифицирала имота, понеже била обявявала заповед на Главния архитект на столична община. Тъй като по това време имотът бил празен от застрояване, обявяването било осъществено чрез залепване на уведомлението на едно дърво в ливадата. Свидетелката не е посещавала имота преди и след извършването на споменатото действие.

Като доказателства по делото са приети представени от страните и третото лице помагач писмени доказателства, представляващи скици, препис- извлечения от кадастрални графични данни /регулационен план/, Заповед на Главния архитект на Столична община за изменение на регулационни план на УПИ № V, от кв.31 по плана на м. „Манастирски ливади- запад“, Заповед № КД-14-22-83/24.01.2013г. на началника на СГКК- София, скица-проект №15-81346 от 24.02.2017г. на СГКК гр. София, които съдът не обсъжда подробно, доколкото съдържащите се в тях данни са обект на анализ в заключенията на допуснатите първоначална и доълнителна съдебно- технически експертизи.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- техничесдка експертиза, която е изготвена от вещо лице инж. В.И.К. мотивира следните правнозначими изводи, относно подлежащите на доказване факти:

Описаният в съдържанието на Решение № 6919/11.09.2017г. на ОСЗГ „Овча купел“ /стр. 19 от делото/ и Удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ изх. № РВГ16-ГР94-52821/16.11.2016г. на Техническа служба при район „Витоша“ на Столична община недвижим имот следва да бъде идентифициран с процесния недвижим имот, по отношение на който е насочен иска т.е. поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2183 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-68 от 02.12.2010г. на АГКК, а по скица-проект №15-81346 от 24.02.2017г. на СГКК гр. София, представляващо поземлен имот с проектен идентификатор 681.1932.2324, при съседи съгласно скица-проект поземлени имоти с идентификатори: 68134.1932.2161, 68134.1932.439, 68134.1932.2153, 68134.1932.2125, 68134.1932.2235, 68134.1932.2235, 68134.1932.2182 и 68134.1932.2001.

Описаният в Решение № 6919/11.09.2017г. на ОСЗГ „Овча купел“ /стр. 19 от делото/ и Удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ изх. № РВГ16-ГР94-52821/16.11.2016г. на Техническа служба при район „Витоша“ на Столична община недвижим имот, бивша ливада с площ от 3509 кв.м. от четвърта категория, намираща се в строителните граници на с. Бояна, местност „Бело поле“, част от имот № 66, кад лист № 542 по кадастралния план изготвен през 1956г. не може да бъде идентифициран несъмнено с процесния имот, тъй като не се установява наличието на кадастрални планове, скици или схеми, които са действали към момента насъставяне на нотариалните актове, датиращи от 1931 и 1940 година, чрез които наследодателят на ищците е легитимирал правото си на собственост в производството по земеделска реституция. Вещото лице отбелязва, че на всеки един от кадастрални листове № 542 и 543 от изработения преди 1956 г. кадастрален план на местността „Бело поле“ в землището на с. Бояна, Софийско има нанесен счерен туш имот с пл. № 66. Вещото лице констатира фактическо дублиране на обозначения номер на имотите, срещу които е отбелязано че са притежание на П.Н. М. (наследодателя на ищците) и на Д.Г.Я.. При това, мещото лице отбелязва, че не е изработен т.нар. Помощен план по чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а идентификацията на разположението на имота на местността, което е основен белег за неговата идентичност се осъществява на практика единствено въз основа на данните от неофициална, ръчна скица т.нар. „кроки“.

Заключението на изслушаната и приета съдебно- техническа експертиза, която е изготвена от вещо лице инж. В.Г. Я.-П., мотивира идентични правнозначими изводи, относно подлежащите на доказване факти, но при това, дава заключение за идентичност на процесния недвижим имот с притежавания от наследодателя на ищците имот № 66, кад лист № 542 по кадастралния план изготвен през 1956г. Според дадените в открито съдебно заседание на 13.10.2022г. допълнителни пояснения, вещото лице заявява, че идентичността на имота се установява въз основа на квадратурата, но не и по отношение на останалите индивидуализиращи белези. При проверка в ОСЗ „Овча купел“ вещото лице установило, че всички имоти в м. „Бело поле“ са били реституирани без изработен т.нар. Помощен план по чл.13а, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Вещото лице предполага, че реституцията е извършена чрез анкетиране на наследниците на бившите собственици на имоти и вероятно с използването на т.нар. неофициална, ръчна скица т.нар. „кроки“.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран със субективно съединени ревандикационни искове на лица, които твърдат да са легитимирани в качеството на собственици на спорните недвижими имоти, чрез земеделска реституция и наследяване по закон.

Субективно съединени ревандикационни искове са насочени срещу юридическото лице, което се легитимира като носител на правото на собственост, придобито по деривативен способ, с оглед правните последици на правна сделка, а при условията на евентуалност – релевира възражение за оригинерно придобиване на имота, чрез давностно владение, към което присъединява и владението на лицата, които са посочени като негови праводатели. Характерът на предявения иск е определен от твърдението на ищеца, че ответникът упражнявал фактическа власт върху имота, като извършвал подготвителни СМР дейности. В качеството на трето лице- помагач на страната на ответника е привлечен за участие лицето, което се явява праводател на ответника.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ.

Неоснователни са релевираните от ответника доводи в противната насока. Това е така, доколкото ищците са сезирали родово, место и функционално компетентен съд с формално редовна исковата молба, а изложените в самата искова молба фактически твърдения очертават границите на действителния правния интерес на ищците от предявяване на ревадникационен иск срещу ответното дружество. Правното естество на сделката, чрез която ответнито дружество е придобило процесния недвижим имот мотивира и правния интерес от участието на конституирания в качеството на трето лице- подпомагаща страна праводател на ответника.

За да прецени ОСНОВАТЕЛНОСТТА на предявените субективно съединени искове, съдът съобрази преди всичко разпоредбата на чл.108 от ЗС която легитимира собственика на недвижим имот, да претендира връщане на имота от всяко лице, което го владее или държи без правно основание.

Първият от въпросите, които ще трябва да бъде разрешен, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 108 от ЗС в контекста на правния спор, с който съдът е сезиран,                          е въпросът за правото на собственост върху процесния имот.

Тъй като всяка от страните в спора се легитимира като собственик на имота, но основава правата си на различни правни основания, следва да бъде извършена преценка на конкуриращите се правни основания на ищците и на ответника.

Правото на собственост на ищците се основава на земеделска реституция на осн. чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, в полза на наследниците на П.Н. М., с Решение № 6919/11.09.2017г. на ОСЗГ „Овча купел“ /стр. 19 от делото/ и Удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ изх. № РВГ16-ГР94-52821/16.11.2016г. на Техническа служба при район „Витоша“ на Столична община. Това решение сочи именно ищците като собственици на недвижим имот, бивша ливада с площ от 3509 кв.м. от четвърта категория, намираща се в строителните граници на с. Бояна, местност „Бело поле“, част от имот № 66, кад лист № 542 по кадастралния план изготвен през 1956г., който съставлява част от поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2183, реална част от УПИ ІІІ за ЖС, обслужващи обекти и П.Г. кв. 31, м. „Манастирски ливади- запад.

Решението на ОСЗГ „Овча купел“ съдържа изрично отбелязване, че е влязло в сила на 01.09.2017г. Влязлото в сила решение с приложената към него скица легитимира лицата в полза на които е възстановена собствеността по отношение на третите лица, каквито са ответника и третото лице- помагач. А правните последици на земеделската реституция - успешно противопоставят реституционните права на ищците срещу деривативния придобивен способ за собствеността, на който ответното дружество „П.и.б.“ АД заявява, че е придобило собствеността върху имота.

В този контекст се поставя въпросът за допустимостта на инцидентния контрол по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК, който настоящият състав на съда е сезиран от страна на ответника, да осъществи по отношение оспорената от него валидността и законосъобразност на Решение № 6919/11.09.2017г. на ОСЗГ „Овча купел“.

В т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр. д. 6/05 г. на ВКС ОСГК, е прието, че при спор за собственост между лица които не са участвали в административното производство, в което е възстановена собствеността - гражданският съд е компетентен да осъществи инцидентен контрол както за валидността на административния акт, така и за неговата законосъобразност, т. е. дали са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността.                                 В процедурата по инцидентен контрол, лицата в полза на които е издадено решението на ОСЗ, ще трябва да докажат предпоставките за настъпване на реституцията.

            При това обаче, по- късно постановеното постановеното Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по т. д. № 9/2012 г., ОСГК на ВКС изрично указва, че ответникът по иск за собственост, който е основан на земеделска реституция - не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Именно в такава насока обаче е релевираното от ответника възражение, което обосновава изцяло процесуалното искане за осъществяване на инцидентен контрол  върху валидността на Решение № 6919/11.09.2017г. на ОСЗГ „Овча купел“ и за неговата законосъобразност, понеже ответното дружество твърди, че е налице грешка в кадастралните данни, дублираща имот с пл. вомер 66 в резултат на което реституираният имот не е идентичен с имот планоснимачен №66, от кадастрален лист № 542 по неодобрения кадастрален план на землището на село Бояна от 1956г.

            Тълкувателните решения на ВКС на РБ са задължителни за съдилищата в процеса на правораздаване и не могат да бъдат игнорирани. Именно поради това - независимо от формирането чрез събраните доказателства вътрешно убеждение за неустановена идентичност на реституирания имот – в конкретния случай, съдът не би могъл да осъществи инцидентен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК върху валидността на Решение № 6919/11.09.2017г. на ОСЗГ „Овча купел“ и за неговата законосъобразност. Налице е посочената от Тълкувателно решение № 9 от 07.11.2012 г. по т. д. № 9/2012 г., ОСГК на ВКС особена хипотеза на спора относно ватериалното право на собственост, която забранява осъществяването на такъв контрол върху реституционния акт.

Фактът, че до предявяването на иска реституционният акт - Решение № 6919/11.09.2017г. на ОСЗГ „Овча купел“ не е бил вписан, има правно значение за противопоставимостта на трети лица, респ. за добросъвествостта на приобретателите, какъкво се явява и ответника, но не повлиява върху правните последици на реституцията, които легитимират ищците в качеството на носители на правото на собственост върху описания в Решение № 6919/11.09.2017г. на ОСЗГ „Овча купел“ и Удостоверение по чл.13, ал.5 от ППЗСПЗЗ изх. № РВГ16-ГР94-52821/16.11.2016г. на Техническа служба при район „Витоша“ на Столична община недвижим имот, а не ответника като такъв.

Събраните в хода на съдебното дирене доказателства, не обосновават основателност на релевираното при условията на евентуалност давностно владение, като оригинерно основание за придобиване на правото на собственост върху имота, на което ответникът може да основе правата си.

Този извод е мотивиран, на първо място поради липсата на убедителни писмени доказателства, обосноваващи категоричен извод за необезпокоявано, непрекъснато и явно владение върху имота, което да е било осъществявано от ответника и неговите праводатели. Тъкмо напротив - показанията на разпитаните свидетели Ч.,К.и М. - относно състоянието на имота недвусмислено сочат, че този имот никога не е бил ограден, никога не е бил обозначен като собственост на някое конкретно лице, налагало се е дори еднократно да бъде почистван от обраслата го растителност, чак след като е бил придобит от „П.и.б.“ АД, а в различни периоди от време е бил ползван от трети лица като място за паркиране на автомобили, като място за изсипване на строителни отпадъци и за прокарване на временен път за съседен строеж.

Дори да се кредитира тезата на третото лице – помагач, че след сключване на придобивната сделка, той лично е предприел юридически действия за промяна на градоустройствения статут на имота – следва да се отбележи, че за оригинерния способ на придобиване на недвижим имот чрез давностно владение, приоритет имат фактическите действия. А в хода на съдебното дирене пред настоящия съд - не бяха събрани необходимите убедителни доказателства за извършени в имота фактически действия - афиширащи пред всички трети лица владение на ответника или на неговите формални праводатели върху процесния имот, нито пък за намеренията на владелеца, да упражнява фактическа власт върху имота, който счита за свой.

В обобщение на изложените по- горе правни изводи, съдът приема заключителното становище, че при събраните писмени доказателства и в резултат на преценка на конкуриращите се основания за придобиване на собствеността – ищците, а не ответникът притежават правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Необходимата преценка за основателността на ревандикационния иск обаче, изисква да се установи още една предпоставка – дали ответникът владее имота, към момента на приключване на съдебното дирене (в т. вр. виж и т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС).

Релевантността на приключване на съдебното дирене, като правнозначим момент за осъществяване на преценката за фактическа власт върху имота е аргументирана както от разпоредбата на чл. 108 от ЗС, така и от установеното в чл. 235, ал. 3 от ГПК процесуално задължение на решаващия съд, да съобрази и настъпилите след предявяване на иска правнозначими факти.

В този контекст, на базата на извършения прецизен доказателствен анализ съдът намира, че не бяха установени категорични доказателства за това, че към момента на приключване на съдебното дирене- именно ответникът „П.и.б.“ АД упражнява фактическа власт върху процесния имот.

Анализът на данните от свидетелските показания на свидетелите Ч.,К.и М. обосновава извода, че при приключване на съдебното дирене, спорният имот продължава да бъде неограден, продължава да се използва за различни дейсности от трети неучастващи по делото лица. Нещо повече – показанията на свидетеляК.създават известна индиция, че след предявяването на иска, един от ищците е предприел действия, насочени към овладяване на имота и обозначаване на ищците като негови собственици. При обективно установените факти, относно владението върху имота- втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск срещу „П.и.б.“ АД не е налице.

Доколкото в хода на настоящия процес беше установено, че ищците по ревандикационния иск са собственици на процесния недвижим имот, но ответникът не владее този имот- съдът следва да уважи първото искане за правна защита, като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота.

По този начин, решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл. 108 ЗС е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.

            По отношение на разноските:

            При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците претендираните от тях съдебни разноски в размер на 7850, 97 лева, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК /на стр.429 от делото/. Третото лице- помагач не дължи разноски и не е легитимирано да претендира присъждане на разноски.

            Така мотивиран, съдът

 Р Е Ш И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО правото на собственост на П.Х.П. с ЕГН ********** и С.Х.П., с ЕГН ********** двамата със съдебен адресат - адв. Г.С.,*** върху недвижим имот: празно (незастроено) място, бивша ливада с площ от 3 509 кв. метра, намиращо се в землището на град София, кв. Бояна, местността „Бело поле“, четвърта категория, представляващо обособена част от имот с пл. №66 от кадастрален лист № 542 по кадастралния план на село Бояна, изработен през 1956г., включен в урбанизирана територия след образуване на ТКЗС и представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2183 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-68 от 02.12.2010г. на АГКК, а по скица-проект № 15-81346 от 24.02.2017г. на СГКК гр. София, представляващо поземлен имот с проектен идентификатор 681.1932.2324, при съседи съгласно скица-проект поземлени имоти с идентификатор: 68134.1932.2161, 68134.1932.439, 68134.1932.2153, 68134.1932.2125, 68134.1932.2235, 68134.1932.2235, 68134.1932.2182 и 68134.1932.2001, по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС от П.Х.П. с ЕГН ********** и С.Х.П., с ЕГН ********** срещу „П.и.б.“ АД с ЕИК ********и седалище ***, като при това

ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА на П.Х.П. с ЕГН ********** и С.Х.П. срещу „П.и.б.“ АД с ЕИК ********ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ВЛАДЕНИЕТО върху посочения недвижим имот.

 

ОСЪЖДА „П.и.б.“ АД с ЕИК ********и седалище *** да заплати на П.Х.П. с ЕГН ********** и С.Х.П., с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат - адв. Г.С. ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 7850, 97 лева (седем хиляди осемстотин и петдесет лева и 97 ст.) съдебни разноски, които са направени в производството пред Софийски градски съд.

 

Решението е постановено при участието на Б.А.П. с ЕГН **********, действащ като ЕТ „-И.- Б.П.“ с ЕИК********със седалище *** качеството на трето лице- помагач на ответника „П.и.б.“ АД с ЕИК ********.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                       

СЪДИЯ: